 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Успяват наглите, нахалните и агресивните...
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 10277 пъти
Типично блудкава история. Работя работа, която ми беше интересна. Това беше в основата на всичко- нямах амбицията да градя кариер Хубаво беше, че работя работа, която ми е интересна и обичах това, което работих.
Сега изведнъж настъпи прелом. Осъзнах колко ми е невъзможно да понасям обстановката, започнах да се дразня от манталитета- да се лансират посредствени хора и мен да ме правят на маймуна...За развитие и перспектива и дума не може да става и то не защото аз нямам сили и качества, а защото няма пред кого и за какво да се доказвам. Няма критерии за оценка и всичките ми усилия отиват на вятъра.Обидно ми е , че никой на цени труда ми и непрекъснато идват връзкари, които се уреждат, а аз трябва да се правя, че нищо не забелязвам и че всичко е окей.Със сетни сили се опитвам да браня достойнството си, но не мога да открия правилния начин да накарам гаднярите да ми дадат възможност да работя и да проявя силните си страни в екипа. От това всички ще имат полза.
Старая се да не бъда заплаха за амбициозните. Старая се да покажа, че нямам агресия и съм доабронамерен човек. Но явно хората, от които завися не желаят да ме приемат нито със симпатия,нито по заслуги- те просто ме лишават от възможността да изявя силните си страни. Не ми се иска да напускам работата си, но вече две години работя и все още не мога да усетя, че колегите ми уважават моя принос и ме ценят като човек.
Как да променя нещата?
Като напусна или има и други начини? Това, което все още ме задържа е, че обичам работата си.И уникалното е, че няма нито един колега, който да е наясно с нещата.Успяват наглите, нахалните и агресивните.....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 76dc2651b0 |
|
1. Винаги е така. Не само в тази работа и не само при тебе.Побеснелия капиталист по принцип не е склонен да те оценява и уважава.А пък не дай си боже да си по-кадърен, ще направят каквото могат, за да те тъпчат и спъват.Най-малкото, ще тровят атмосферата с негативното си отношение, мисли и чувства.
Не може да се работи и прогресира в такава среда. Какво да се направи? Ако можеш ги игнорирай. Гледай си само работата и не влизай в никакви отношения, освен което е пряко свързано с работата. Не говори нищо с тях, което не е по работа, не изказвай лично мнение. Не очаквай от тях оценка или уважение.
Гледай така да направиш че да не те затормозява психически... Ако нищо не се промени, най-добре да си намериш друга работа и да напуснеш. Твърде много часове прекарвами на работа, за да си позволим да се измъчваме в негативна среда. УСПЕХ ти желая
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: c2de706920 |
|
3. За съжаление този проблем наистина е навсякъде, не само в професионален аспект, но и в личен, и в обществен В България хората са такива, че като те видят, че си работлив и способен човек, гледат да те смачкат, да те принизят на тяхното ниво и да се превърнеш в същия нахален и агресивен човек като тях. Този проблем, и конкретно за работата, се наложи от социализма. Нали се сещаш...принципа, на който ти работиш с неистови усилия и получаваш заплата, а другия си седи, гледа те и ти се усмихва, клатейки си краката по цял ден, а в карайна сметка- той получава същата заплата. Моят съвет е, ако наистина си знаещ и можещ човек, да отидеш да работиш и да живееш в друга държава. Това е единственият начин да бъдеш оценена, което тук е почти невъзможно да стане, защото тук хората просто не са хора. Аз лично, ако имах тази възможност, средствата и смелостта, отдавна да съм напуснала тази страна, защото нищо в нея не си заслужава, просто няма за какво да се бориш тук. SS
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: a19082cb44 |
|
4. Не знам дали отиването в чужбина е решение на проблема. Там също се състезават помежду си и си треперят за местата.Не мисля, че средата е по-здравословна, а и кризата започва оттам...Трябва човек да си създаде вътрешна стратегия срещу тези неща, а в известна степен, и външна.Да не обръща внимание, което не е лесно...но да работиш сред напрежение и недоброжелателство, и това не става...Но добрия специалист има известна свобода на действие: винаги може да каже на шефа си: след като не ме уважаваш и оценяваш и не си способен да създадеш нормална работна среда във фирмата си, тогава довиждане.
И да отиде на друга работа, където вероятно ще е същото.
Не знам, сложно е. Аз все още търся решение...
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 94faf38fe4 |
|
5. И аз съм достигнала до този извод. Във фирмата където работя се оказа че и чистачките са роднини на шефовете, а какво остава за колегите. На кадърните кадри им се хвърлят трохи, а другите не са се спряли от командировки и награди. Приех стратегията да отстоявам мнението си и завоюваното до момента и да не се опитвам да пробиваам стени с главата си, повече. Работя колкото ми се заплаща. За повече се изисква специален разговор и по-добра заплата. Ако мога да открадна време за самообучение и преквалификация го правя,защото не виждам стратегия в каквото и да било, а най-малко за мен. Затова приемам работата си като временна, не смятам че това е начина, една фирма да просперира, но това си е само мое мнение. Най накрая успях да отделя личния и професионалния си живот и смятам че първото е най-важно за мен. Ако искаш да те зачитат е добре да замислиш за свой бизнес. Помисли и ти над тази постановка.
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: 00ca532942 |
|
6. Когато започнеш с нежелание да ходиш на работа и атмосферата не е приятна, държанието на "злобните" колеги е под всякаква критика, тъпчат те и ти дават още и още работа, защото за тях си "мравка", решението е да си потърсиш друга работа, да криза е - трудно се намира работа, но заслужава ли си да си хабиш нервите заради някакви "злобни, маймуни"?
Трябва да вярваш в себе си и да знаеш, че един ден ще откриеш подходяща работа, където атмосферата е поносима и лошите колеги са много по-малко от добрите!
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 7fa86a20cf |
|
7. В България наистина е така. Няма значение дали работиш в частна фирма или на държавна работа. Започнеш ли да показваш по-добри умения от другите ще ти скоят капата. Или ще те изолират от колектива, или ще те претоварят с работа - та сам да напуснеш! Нали знаеш, че всичко е народопсихология - едно време българите като видели някой по-способен, го пращали при Тангра, да му помага, т. е. - махали му главата! Сега е същото. А в частните фирми бъка от роднини - така бизнес не се прави... Щом като и фирми като Нестле-България и Кауфланд са с този синдром - смятайте за какво става въпрос!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: b260e93e39 |
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: c9fa1fac53 |
|
9. Напълно съм съгласна, че успяват наглите и мръсните хора, защото те не си влагат усилията в това да работят върху себе си, а се чудят кого да спънат. Може би е правилно човек да си работи тихо и да не влиза в контакти с колеги, но това е невъзможно, защото даже и служебните разговори предизвикват дразги. И аз съм на място, на което имам проблеми заради липсата на толеранс и шуробаджанащината и простотията. От отчаяние си тръгнах от работа след скандал с една колежка и това може да ми коства хляба, но нищо... за такива има Господ
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: cb3fbaf4c4 |
|
10. Оффф болна тема :( И стани, като тях не е добър съвет. А какво да те посъветвам просто не зная, едното е, може би да се съсредототчиш и наистина да си вършиш работата без да забелязваш нищо около теб. Но много се боя, че това е невъзможно. Не може по 8 часа да си с едни хора и да се чувстваш чужд и неприет. А ако в характера ти не е заложено да се мазниш... почти си свършен/а. Аз работа в голяма американска компания, но отказвам да хода по тийм билдинги и други простотии, не мога да правя приятелства просто ей така. Предпочитам да съм си със семейството. И работя, като мравчица ден след ден. Но познай, повишенията и наградите на кой се дават... на подмазвачите, нагаждачите и тези, които повече говорят отколкото вършат. А другите, които не сме толкова комуникативни, амбициозни и озверели.... е седим си на едно място. И сега в очакване да бъда тотално освиркана ще ви споделя едно мое наблюдение... Аз съм от София и в моята фирма наглите и агресивните не са софиянци. Това са хора, които ще работят и за 300 лв. и ще направят мръсно на всички само, за да не се върнат по родните места.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 7d3ad17f2d |
|
11. Защо да те освиркаме, 10 - напълно си права.
Няма да ти кажа "почвай да се мазниш и да им се слагаш", аз за толкова години не успях да го направя и да "стана като тях", колкото и да исках. По едно време наистина исках, но не се получи.
На всички тук искам да кажа: обичайте и уважавайте себе си, не допускайте да ви тъпчат психически! От нас си зависи. Отдавна се отказах да се мазня и слагам на който и да е, за да си запазя работата, да ме приемат, оценяват, да съм им симпатична, "техен човек" и т. н... и откакто се отказах, се чувствам много по-добре... те гледат да държат човека под зависимост, един вид " с тебе и без тебе, ако не си ти ще дойде друг" и по този начин да бъдеш роб, изцяло зависим от тях. Да даваш мило и драго за да те оценяват, одобряват, приемат:(
Към авторката:
Питаш как да промениш това? Ами така - започни да се уважаваш, заяви позиция. Спри да търсиш одобрението им. Кажи си вътрешно, че не си опряла до тях /дори и да е така/ и до работата им, те не са единствените, има и други, дори по-добри. Ти така в момента с тази нагласа и поведение само им показваш, че си едва ли не безпомощна, зависима от тях... това като го усетят наистина си свършен. Затова промени си малко вътрешната нагласа, другия вариант е да напуснеш, но няма гаранции, че на новата работа няма да го има това.
1 съм, пиши как върви. :)
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 8cb0671591 |
|
13. Абсолютно в сьщата ситуация сьм. Идва момент, в който вече не е добра идея да се местиш, горе-долу стигнах до него. И? Решението е да се поинтересуваш от тях. От тези злобните и нагли провинциалисти. Дрьж враговете си наоколо, приятелите сами ще те намерят е казано. Помогни му искрено на някой такьв изнервен и озлобен човечец стига да не ти пречи. Изпьлни му желанието да се чувства значим. Ще видиш как ще се разведри обстановката. Иначе - проблемите са сьщите. На много места. Само не мога да разбера - познавам чидесни хора от провинцията, приятели. Ама тези тук които са дошли - не стават, честно да си кажа. Не стават хора от тях.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 4f5cf72ff7 |
|
14. Ами така е, кариера се прави с целуване на задници и предници. Ако само се пънеш да работиш най-много да си спечелиш врагове.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 64d7b6bd07 |
|
15. еее, хора, вие отидохте в крайност! разбира се, че лизането на задници и предници е неприемливо. но чак да изкарвате всички нагли, агресивни, озверели, спрете се! направо си ви представих как бачкате тихо и неуморно като мушици, а след това се прибирате вкъщи, без да говорите с никого:-)
не мислите ли, че за издигане са необходими и делови качества, поне малко от малко, а не само лизане на задници? няма ли у вас поне малко амбиция?
как ще наречете отчитането на добре свършената работа пред шефа? а представянето на нова идея за работата? или вие не мислите какво би могло да се подобри, за да не станете нагли и кариеристи:-) защо мислите, че няма нужда да сте комуникативни? почти навсякъде се работи в екип, така че ако някой не се сработва с другите, естествено е да го гледат накриво.
вместо да се жалвате, погледнете се отстрани и се опитайте да коригирате поведението и нагласата си, доколкото можете. а че има хора като описаните - има, имало е и винаги ще има. вие ги бийте с прецизност, ум, делови качества, а те нека лижат задници. и не се заблуждавайте, че това е само в България, ние само по-късно откриваме топлата вода :-)
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: e315db1519 |
|
16. Успяват и хитрите и лъжите, в който има достойнство.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 331d3a52cf |
|
18. Ами агресивните успяват по принцип в живота. Ако си малко срамежливо детенце и чакаш като просяк някой да ти подаде парички трудно ще стане.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 1cec024223 |
|
19. Ами значи, навсякъде по света е така, само в различена степен. Причината е, че начина, по който са устроени съвременните фирми, самата им структура е предпоставка за това, няма да се впускам в подробности защо се получава точно така. Моят съвет е - или търси фирма, в която всичко това го има в далеч по-малка степен (но без да си правиш илюзиите, че няма да го има) или малко по малко изгради частна дейност (ако е възможно в твоята професия), на свободна практика, където нямаш шеф, а единствено клиенти.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 2286fb6247 |
|
20. всичките ми познати от провиницията, които се установиха в софия са възможно най - нахалните, нагли хора и са използвачи
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 07b4f6d8fb |
|
21. Със същите впечатления съм. Търпях като вол на работа на всеки да му изниква нещо и винаги да съм на линия за запълване на дупките. Имах една колежка, която допуснах твърде близко до себе си. Никой не я траеше и се беше изпокарала с всички. Но почна на мой гръб да не си взима смените и й казах: виж какво, ти прекаляваш. Така извъртя нещата, че била супер разочарована от мен. Значи едните маймуни ще гърбим и ако се опълчим, стават разочаровани? Сега с подмазване тя се сдобри с всички, които плюеше. А мен не отразява. Защото отказах да съм параван за отсъствията й. Тя нито веднъж не влезе в моето положение. Сега не ми и върна смените, щото е обидена. Съвет - никога приятелства на работа.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 38d5e5b05b |
|
22. От вън успели, от вътре радвали на и мрак.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6d593ff1dd |
|
23. Бях като автора. 8 години се старах с надеждата шефовете да ме оценят, но не... вместо увеличение на заплатата и повишение получих само повече работа. Накрая ми писна и напуснах и шефовете бяха много изненадани. Ама как? Ама защо? Ами защото за 8 години не ми показахте, че ме цените и какво до пенсия ли да чакам? Сега имам нова работа и за сега нещата вървят добре, но ще видим, твърде рано е да се каже какво ще стане, но поне имам някакъв шанс за развитие.
|
...
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 13c63589b8 |
|
24. Не е за вярване, но при реорганизацията на фирмата от 8 души отдел след поредица поетапни съкращения остана една изключително арогантна дама от някакво великотърновско село, дето го няма на картата, с гимназиално образование и нула познания за материята, с която работи този сектор. Най-ниската образователна степен сред нас - останалите 7 "некадърници", е магистър - трима колеги. Останалите четирима сме доктори. Днес отидох да си взема трудовата книжка. Госпожицата вече ми беше седнала на бюрото и ми нареди да си "изчистя от боклуците чекмеджетата", че й пречели.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
