С нежелание ходя на работа преди: 6 месеца, 26 дни, прочетена 979 пъти
Здравейте,
Работя от 6 месеца във фирма където ни забавят заплатите, шефа непрекъснато ми крещи за нещо, дава още и още работа и мрънка, че не си я върша както трябва. В безисходица съм, чудя се да напусна ли? но нали е криза, дали ще си намеря работа на 27г. съм.
Хем ме е страх да напусна, хем ме е страх да не ме уволни за неспряване с работата, дайте съвет. Наистина почнах с голямо нежелание да ходя на работа, най-вече заради лошия шеф и бавенето на заплатите. Чудя се как да постъпя?
Мерси за съвета!
1. Наистина ли не се справяш?Разбери ме правилно: дори и да не се справяш той няма право да те унижава и да ти крещи. Дай си сметка за ситуацията като цяло: по принцип справяш ли се с работата, или по-скоро не?
Но, пак казвам, шефа ти при никое положение няма право да се държи така. Знам какво е, преживявала съм го не един път: държат се така понеже мислят, че сме им в ръцете и няма къде да ходим - щем не щем ще ги търпим.
Какво да се направи? Сега е криза, не се намира лесно работа. Даже понякога изобщо не се намира. Това разбира се не означава, че ще търпиш всичко защото нямаш избор. Те точно на това разчитат!
Сложи си на акъла мисълта, че ще напуснеш тази работа и ще си намериш по-добра. Изчакай месец-два, прогнозите са, че след март месец кризата ще отшуми. Започни да гледаш обяви за работа, може и ти да пуснеш такава. Кажи на приятели, познати, че ситуацията не е добра и търсиш работа.
След като си намериш, кажи на шефа си право куме в очи какво мислиш за него, и напусни с гордо вдигната глава. Аз така направих и не съжалявам, сега съм много по-добре и направо се чудя как съм търпяла и съм се мъчила месец след месец...УСПЕХ! пиши как се развиват нещата
2. Който търси намира!Търси си работа и се махай.Ще съжаляваш след време за погубените си нерви.Не е хич без предлагане пазара за работна ръка.Пък на готиния си шеф кажи че е гадно копеле.Изплюи му се в очите и се махай!
3. Не знам точно какъв човек е шефът ти, но щом те кара да се чувстваш зле, значи работата за в бъдеще няма да я бъде. Той е ШЕФ и се има за велик- повечето работодатели са с изкривено мислене и приемат служителите за роби. Да ме извинят коректните работодатели, но опита ми сочи точно това.
Имаш варианти за избор: Първо-седиш си на дупето, докато устискаш (ако се страхуваш, че в кризата няма да си намериш работа, което е вероятно, дори да си с добра квалификация).
Второ- напускаш и започваш да търсиш друга работа (ако има кой да те издържа и не се страхуваш, че престоят в къщи ще те депресира още повече). Трето - търсиш работа и тогава напускаш. Предполагам, че всички тези варианти и сама си ги премислила, но друго не мога да ти предожа като идея.
Smile
4. Здравей,аз не съм имал този пролем,но си мисля...Случвало ми се е да се поизложа и не унижението,а проявата на разбиране,уважение и доверие ме мотивира! Ставам по-добър и се стремя да дам максимума от себе си.Един добър работодател със здрава ценностна система трябва да го разбира,но...
Ако бях на твое място,ще потърся по-добра работа и когато я намеря-оставям шефчето да си търси персонал.
6. Благодаря за съветите!
Всъщност подадох си молбата за напускане, макар че не съм си намерила работа се чувствам облекчена, остава ми един месец - най-нагло казаха "трябваш ни поне 3 седмица, докато си намерим нов човек"(. Наистина е криза и трудно ще си намеря работа, но нямаше как да се оставя да ме унижава повече, още повече не знаеш кога ще ти преведат заплатата.
7. Правилно. При забавяне на заплатата,имаш право да напуснеш по чл.327 т.2 без предупреждение и работодателя ти дължи 1 брутна заплата обезщетение и се записваш на борсата.
8. "Трябваш ми три месеца"...Боже, какви нагли глупаци. А ти им кажи:"Но вие на мен не ми трябвате". Хвърляш им молбата за напускане и заявлението за отпуска, ако имаш да си ползваш отпуска, и си излизаш. Никаква толерантност и уважение към тях, щом те не я проявяват! Боже, как ги мразя такива!
На тебе УСПЕХ при намирането на работа, също и успех в новата работа.№ 1 съм ,духом съм с тебе
9. Напуснах по взаимно съгласие, и 3 седмици предизвестие, не ми дадоха шанс да напусна без предизвестие - да ги съдя не ми се разправя, винаги работодателя излиза коректен - ще ме искарат, че не съм се справяла с работата. Дано си намеря работа, наистина е голямо търсенето и малко предлагането, но дано извадя късмет!
10. Хиляди българи са в подобно положение. С оправданието за кризата, много работодатели се държат нагло и са сигурни, че могат да изливат комплексите си, без да им пука за хората. Аз изпитвам страх, сутрин, когато се събудя не желая да ставам... Завърших психология, имам и друга магистратура, имам много квалификации, но в скапания малък град няма работа, пък и съм на 46. Работя много отговорна работа /финансова - за която нямам образование и никакво желание да работя/, за много малко пари... Вземала съм преди години и двуцифрено число заплата... Сега съм на кръстопът - като много хора - да потърся ли свободата си и достойнството си или да бъда смачкана докрай...
