 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Работя извънредно и съм преуморена
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 3522 пъти
Здравейте,
работила съм на няколко места и преди, но явно не достатъчно за да имам ясна представа дали работата ми е нормална или се пренатоварвам. Все още не мога да взема страна, но едно е ясно - нямам почти никакво време за личен живот. Работя от понеделник - петък + събота, като съботата е през седмица. Понякога работя една, две, три, четири съботи по ред и се получава цял месец работа с почивка само в неделя. Работя една длъжност, но в малкото свободно време, в което би трябвало да подишам въздух преди да се потопя отново, върша други неща за да си "уплътнявам времето" и постоянно ми се задават въпроси от рода на "какво правиш сега, ако нямаш работа свърши това" и т. н. Като се получава да не мога да смогна да седна понякога. За разлика от други дни, които признавам, минават по - леко, но са истинска рядкост. На официални празници рядко почивам. Пример - на трети март всичките ми колеги почиваха само аз работих и после не получих почивен ден като бонус, а другите не отработваха. На Коледа също работих в ден, в който беше обявен за един от официалните празнични неработни дни. От време на време ме задържат и ме карат да остават повече време, като това не се заплаща допълнително. Може би тук е момента да уточня, че съм на твърда заплата от 600 лв. и чисти взимам около 510 - 520 лв. Намекват ми за увеличение и повишение, но не мога да кажа докато не се случи. Слънцето не виждам - когато отивам на работа не грее, а когато се прибирам е залязло и съм толкова преуморена, че като се прибера лягам на дивана и не мога дори да мисля. Нямам време и сили да си сготвя, почти не намирам време да изчистя у дома или да пусна пералня, иначе на работа всичко лъщи. Може да се каже, че маааалко спечелих уважението на работодателите си, но не напълно. Поставям се в една мислена ситуация как имам дете и трябва да го водя на училище или ясла, да го пера и храня - никога няма как да стане. Аз себе си не мога да оправя. Въпреки това много искам да имам дете и няма да се откажа от най - прекрасното чувство, колкото и да отричам че искам деца, защото ако разберат ще ме изгонят от работа, както много други преди мен.
Знам, че не съм единствената с такъв проблем, но си мисля - на фона на умората и личните проблеми ме карат само да се усмихвам, понякога просто искам да легна някъде и да помълча докато събера сили да свърша нещо.
Имам и служебни телефони - правят ми се проверки дали ги вдигам и съм длъжна да съм на линия и в почивните дни. Редовно ми звънят и тогава за да ми говорят по работа, а няколко пъти да ми звъняли в неделя за да питат дали мога да отида да свърша някаква работа. За това естествено няма доплащане, аз съм на твърда заплата...
Може би казах само отрицателните неща, нека кажа и някои хубави за да натежи везната и в полза на работодателя - често ме питат как съм, дори и да е лицемерно, в което не съм сигурна. Ако нещо ме притеснява се опитват да решат проблема /но само ако и те имат интерес/. Като се замисля само това е. В крайна сметка ходя там за пари. Но пък - нямам време да харча тези пери, които не са много.
Не знам на другите работни места как стоят нещата, може би съм все още твърде заблудена, може би трябва да свикна с това.
Моля споделете опит за да добия представа за живота и работата си.
Благодаря за вниманието.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 74c8619d43 |
|
1. научи се да отказваш. казвай, че си ангажирана и че не можеш да останеш след 17ч или в неделя. не ги вълнува с какво. имам друг ангажимент и толкова. не им се давай, те ще товарят магарето докрай, докато не се запъне. извинявай за метафората де.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 87a986eea3 |
|
2. Има добри работи, по-добре платени от твоята, на 8 часа без събота и неделя, без никакво извънредно.
В някой кол център например.
Защо не си потърсиш такава работа?
И аз съм попадала на такива за които пишеш, но видях, че трябва да се науча да уважавам себе си; трябва да заема позиция и да си я отстоявам. Ти си човек, не си им роб! Докато не излезеш срещу страха си нищо няма да се промени.
Аз така направих, застанах срещу страха си. Иначе и аз им угаждах и им работех извънредно... но никога без заплащане. Тва да го правиш без заплащане дори... абе имайте малко самоуважение бе хора.
Но в един момент както казваш започна умората да ми идва в повече. А и работата не беше в офис на компютър... и тогава казах "край". Заявих, че ще работя 8 часа 5 дни седмично и нито грам повече, за никакви пари, заради нищо. Застанах на тази позиция, срещу страха си, без да ми пука дали ще се наложи да напусна, дали ще ме уволнят или намразят, не ме интересуваше какво ще последва. Знаех в себе си, че ако не го направя и продължа да съм им роб, няма да мога да уважавам сама себе си...
Не съжалявам, че така постъпих. Тази моя работа отдавна е в миналото, както и други, на които отидох впоследствие... всеки сам си решава, но аз лично в момента се чувствам много, много по-добре и физически, и психически.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: f6af392afd |
|
3. Умното решение е да не се стои в България изобщо. Държавната работа е добре, макар и да няма повишения, но пък си спокоен и имаш почивка и никой не ти диша във врата, докато при частниците те скапват и всеки ден ти е подарен.
Това е България за съжаление. Някои живеят добре, защото им позволяваме.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: a70e2857af |
|
4. Това, че се работи по шест дни в седмицата не е добре. Знам от личен опит, че е много изморително. Налагало ми се е да съм на работа и събота, и неделя. Не е редно да те карат да работиш в почивните дни и да не ти плащат. Имай предвид, че дори и шефовете да го правят, те не са на заплата и печелят много повече от теб. Отговарянето на служебни телефони през уикенда се брои за работа. Бъди егоист, настоявай повече за себе си. Казвай, че си имаш лични задължения и няма кога да ги вършиш. Изтъквай, че вече си работила извънредно без пари и повече не искаш. Това, че те питат как си, ... моля ти се, не бъди наивна. Това са глупости. И как точно ти помагат, с някой много интелигентен съвет? ! Виждам, че си падаш по-скромна и отзивчива и затова те използват. Научи се да настояваш за себе си и дори да послъгваш.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: e6a42ba795 |
|
5. Леле, Боже! Ти сигурна ли си, че работиш там, а не си собственост на работодателя си? Така както го описваш ти не си служител, а направо робиня. Ще ми звъни шефката в неделя или след работа, как ли пък не! То не случайно в Кодекса на труда си пише по колко часа се работи, по колко дни седмично, колко може да е извънредния труд, как за него се плаща и т. н. Ама явно твоят шеф е тип "робовладелец", който е решил, че щом е намерил няколко балами съгласни да му работят за смешни пари, ще ги тормози като за последно, защото те явно са кротки хора и няма да си потърсят правата. Не знам в каква ситуация си, но ако имаш шанс да си намериш друга работа, напускай веднага! И хич не се връзвай на празни обещания, че ще ти увеличат заплата и ще те повишат. Нали знаеш "Мама обеща да ми купи колело, ама друг път! " Същата работа! Аз може и да взимам малко пари, ама поне си се знае от 9 до 17, 30 ч., събота и неделя почивам, ако възникне нещо извънредно винаги има компенсация, най-често допълнителен ден към отпуската. За оставане след работа също, на другия ден отивам на работа по-късно. И изобщо отношенията ни са честни и коректни. И аз си върша работата и шефовете си спазват своята част от договорката и всички сме доволни, защото знаем, че сме един екип и имаме обща цел, а именно да направим формата по-печеливша. Тогава и за увеличения ще има пари и за бонуси. Но съзнавам, че в наши дни и то в България малко хора имат моя късмет и точно за това седя тук, нищо, че заплатата е малка, но поне попаднах на хора. Пожелавам на всички да имат моя късмет!
|
...
| преди: 10 години, 2 месеца hash: a43c4b2fe0 |
|
7. извънредната работа затова е извънредна, защото може да се случи инцидентно, но не трябва да е практика. особено това, че си длъжна да вдигаш служебния телефон и в неделя, системно да работиш без допълнително заплащане е в повече. особено пък за парите, които вземаш, трудно може да се издържи на такова темпо постоянно.
лошото е, че шефовете вече са свикнали на такова поведение и трудно ще се откопчиш. все пак опитай да кажеш, че примерно тази събота и неделя ще заминаваш някъде в планината, където няма обхват и няма да можеш да отговаряш на повикванията.
другата седмица кажи, че някой роднина е болен и трябва да му помагаш и т. н.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 23e4b65e36 |
|
8. Извнинявай, какво работиш? Подкрепям казаното горе. Със сигурност ти си единствената, която използват докрай. НЕ им позволявай. Казваж, че имаш личен проблем без да даваш обяснения.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 87a986eea3 |
|
9. Най-добре е да се разбереш с тях за това нещо при самото постъпване. Аз така съм правила. Случвало се е да ме питат "можем ли да разчитаме ако нещо се наложи... " и съм казвала, че в краен случай по изключение някога може, но като правило не.
По-нататък всеки си решава и си преценява - и работодателя, както и служителя, дали се харесваме, одобряваме и дали бихме работили заедно.
Запомни, не решават само те!
Те решават за себе си, а ти - за себе си.
Запомни, тоя дето не зачита и не уважава хората, няма дълго да е шеф.
Но и ти не разчитай на това, а се научи да уважаваш себе си и да казваш НЕ. Важно е. Те са безскрупулни безчовечни и гьонсурати и е важно да си отстояваме своето.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: c7c2d76dd4 |
|
10. Мила авторке, ще ти кажаж следното: Бях попаднала на фирма в която се държаха по същия начин, е извънредни часове се заплащаха но колкото да ни замажат очите, работила съм всеки ден и събота от 09:00ч до 23:00 ч извънредно на заплата 850лв, да не е малка но на фона на това гърбене и изъчване не си заслужаваше не даваха и много пари за извънреден труд, осъзнавах го, но нищо не правех, в деня в който от носене на тежко получих прищипан нерв.... представи си момиче съм на 23 год. Трябва да уважаваме себе си!!! В свободното време когато беше рядкост и няма какво да прашиш, няма работа ни караха да ЧИСТИМЕ при положение че не е мръсно и има чистачки за тази работа, но нали не може да стоиш и нищо да не правиш, я вземи една метла и парцал и почвай, е това е унижение!!! Напуснах..! Сега работя на място, което не съм си представяла с много хора, уважават ме и работата ми е лека, мечтаната работа за мен! Моя съвет е и с тази заплата която взимаш, МАХАЙ СЕ ОТ ТАМ!! Това не е нормално, но докато сме заблудени ни въртят на пръста си. Помисли какви знания имаш какво можеш и дори да не го можеш ця живот се учиш, намери място където ще те уважават а не унижават... Все пак работа се намира, постоянно се въртят обяви.
Успех!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
