 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Лошо отношение на работа от колегите преди и след повишението ми
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 5320 пъти
Първото ми работно място. Когато започнах работа там бях с чиста душа като сълза и не очаквах лошо от никого. Бях постоянно усмихната, добронамерена, винаги исках да помагам на другите и дори ми ставаше криво, ако някой не ми иска помощта. Наивна. В отдела, в който започнах работа работя предимно дистанционно с колеги, които не ме познават и не ме виждат - само по скайп и телефон. Говорим си само по работа и въпреки това след като се появих някои от колегите започнаха да правят интриги и да ме обиждат. Директно ми заявяваха, че не ме харесват и не искат да работят с мен, но нямат избор. Когато разговаряхме по телефона си изсипваха всичката злоба върху мен с крещене. Чудех се много защо става така при положение, че винаги съм била спокойна и дори когато са ми викали съм отвръщала с мълчание или тих отговор "Моля да работим и да не пречим на работата, не желая да коментирам себе си". За съжаление, осъзнавах че тези колеги не са от най - интелигентните, събрани са от кол и въже, емоционално нестабилни жени на средна възраст, които дори нямат изгода мен да ме няма, но въпреки това искат да ме няма. След време ме повишиха и всички полудяха и започнаха още на същия ден да изпращат злобни имейли против мен - отново без причина. Никога дори не съм отвръщала на лошото им отношение, пълен игнор и те пак таят злоба към мен. Идва работодателя при мен и ми казва, че знае че в женските колективи е така и че според него това е клеветничество. Но те продължават да са все така студени към мен и въпреки, че няколко пъти ги попитах дали има проблем за да изчистим отношенията си ми казаха, че няма такова нещо.
След време, обаче, става въпрос за няколко дена, случайно трябваше да ползвам скайп на една бивша колежка, къедето видях как е настроила всички против мен като ги е лъгала разни неща и ги е настройвала. Знае къде са им слабите места и ги е подтиквала да ме мразят. Останах много учудена. В разговора и те са ме плюли и са говорили за мен за щяло и нещяло и сега са задружни.
В момента съм от по - важните кадри във фирмата, от най - много време съм там и никой няма изгода да ме махне. Разбирам и не само от моята работа, дори служители от други отдели искат помощта ми за тяхната работа.
Но проблема е че на моменти не издържам на тези женски отношения. Аз не съм такава. Никога не съм била интригантка и не съм искала да одумвам никого. Ако се започне такъв разговор приключвам темата. Или хубаво или нищо. Освен ако не е основателно и то пак ще го коментирам дискретно без да настройвам никого. Заради всичкото това реших много да се отдръпна от колегите, вече не желая да комуникирам с тях и рядко им пиша само когато се налага. Те усещат, че се отдръпнах, и то с причина, заради отношението им, но това не ги накара да се замислят дали не грешат, а дори още повече се озлобиха към мен.
Чудя се как може да има такива хора, които от разговор в чата с колега да се настроят така против някого, който не познават?
Работодателя ми една вечер ми се обади и ми каза, че тези хора не са важни и някой ден ще си отидат с приказките, важно е само какво той казва. За което е прав.
Но аз нямам вяра на никого и съм се скрила в черупката си. Осъзнавам, че въпреки че мястото ми не е кой знае какво, някои колеги се опитват да го заемат. Има работохолички, които са на 2 - 3 месеца стаж и се мазнят за да покажат, че стават. Няма лошо. Но защо е това състезание? Защо е тази злоба и тази омраза когато някой постигне нещо. Знаете ли? Никой не ме поздрави за повишението, въпреки че всички бяха уведомени.
Ето в такава държава живеем. Навън това го няма.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 12abac50cb |
|
1. И навън го има. Айде.. гледай си работата и не се занимавай с тези хора. Успех! :)
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 7d361f1dfb |
|
2. Добра си, това е проблема! С такива селяни трябва крещене, развикай им се и да не ти пука, кой те харесва и кой не и без тва не сте приятели, а само колеги! Да не ти пука!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 682475d7a9 |
|
3. Прави това, което ти казва номер 1. Такива неща навсякъде стават. Вършиш си работата и толкова.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 97342fc6fe |
|
4. Цитат от теб: "Никой не ме поздрави за повишението, въпреки че всички бяха уведомени.
Ето в такава държава живеем. Навън това го няма. " Много правилно мислиш. Защо не се опиташ да си намериш работа по специалността, по която работиш в момента, само че в чужбина? Ако не знаеш език, можеш да се запишеш на курс или да се самообучаваш. В чужбина ще си много по-добре, приятели ще си намериш, а и ще имаш по-висока заплата. Не бива да търпиш такова отношение, почни работа(по специалността си) в чужбина!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 9304659e32 |
|
5. Хич да не ти пука какво мислят и приказват колегите за теб. Аз честно казано до момента не съм виждал истински, задружен колектив, без интриги. Дори във фирмата, където започнах първата си по-сериозна работа, мръсотиите се водеха основна дейност. При това говоря за млади хора, не за 50 годишни лелки. Щом си започнала да растеш обаче, ще видиш как постепенно злобата ще се превърне в мазнене:) Давай смело напред и пак ти казвам-да не ти пука, може би в 90% от случаите навсякъде е едно и също. Аз лично винаги съм се старал да оставям проблемите си на работа, иначе просто не се получава.
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 5a7e302f70 |
|
6. Мисля че си възпитана в добро семейство и си добро момиче/жена. Просто никой не обича твоите успехи и твоята отговорност на работа. Явно колежките ти са от този тип махленски клюкарки, на които не си вързала на държанието и затова са приели позицията ти да е "игнор", както казваш ти. Горе главата, ако останеш на същото работно място ще бъдеш оценена, а и явно вече си, след като имаш повишение, шефовете ти са разбрали, че ти можеш да бъдеш отговорна за повече и по-сложна работа. За съжаление, колежките ти явно не са дорасли и това въобще не е свързано с напредналата им възраст, а си е манталитет. Сега явно не могат да понесат поредният ти успех и със злоба и завист искат да те няма там. Лесно е отстрани някого да ти казва, че е добре да напуснеш, но не е толкова лесно за теб самата, защото все пак си знаеш, че искаш тази работа. С такива кокошки или и ти пълен игнор и ги помоли по-малко да врякат, че ти пречат и говори с началниците за това, без да ти пука, че ония пак ще те нападат. На работа си, предполагам дълго време, затова тези часове от деня ти трябва да си спокойна. Ако злобеят пак-пращай им поздрави и с насмешка им кажи как им се изкривяват лицата от злоба, пък може да се усетят някой ден, че всеки трябва на работа да си гледа неговата работа. като не стават за колектив с тебе, да си се събират на одумки след работа. И помни-бъди спокойна-гаранция, че така ти ще ги влудиш, скоро ще подвият опашка и ще си потърсят нова "жертва".
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: e8a4735622 |
|
7. " Не нa мен дa ми е добре, нa Вуте дa му е зле"- Бг нaродопсихология!
Вaжно и полжително е, че шефът е нaясно и те подкрепя, явно си добре о/цененa. A зa колегите, щом не стaвa с игнор, пускaй" резaчкaтa". Режеш директно и със сaмочувствие : говори ми по рaботa и не ми губи времето с глупости!!!
Не рови, не чопли кой кaкво кaзaл. Излишно се товaриш с " бедни мозъци" и не си струвa!
Успех!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2865e2e696 |
|
8. "Навън" не само че го има, ами го има в мащаби и размери, които дори не можеш и да си представиш... Там хората много десетилетия и столетия са ги "репетирали" тези подходи, и за разлика от" тук", където пряко и по най-глупавия начин те нападат, или в най-добрия случай - леко завоалирано, "там" ти се усмихват и те потупват приятелско по рамото, а отзад ти подливат вода, която дори не знаеш от къде ти идва...
Не бързай с негативните емоции и генералните изводи, особено когато нямаш опит! Бъди над нещата, дори шефът ти те подканва за това. Помни - не си незаменима, но винаги прави и се дръж така, че да предпочитат теб.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 26b0017770 |
|
9. ооо, девойче мило, добре дошла в реалния свят. коментиралите са напълно прави - "навън" не само че има интриги, злоба и завист, ами и те са ги измислили, ние тук сме само скромни последователи. и уредени конкурси има, при които спечелилият е предварително определен, и предрешени обществени поръчки, и подкупи и много други неща. разликата е във формата, просто нещата тук са много явни и нагли, докато там са рафинирани. така че не ругай държавата, а се концентрирай върху себе си.
за твое щастие шефът е наясно със служителите си и е на твоя страна. върши си максимално добре работата и наистина бъди над нещата. не си незаменима, но явно си по-добра от тях, щом са те издигнали. за да държи останалите служители, явно също има причина - работата не е атрактивна, плаща се малко или още нещо, но явно има нужда и от тях.
така че си гледай работата и ги остави да злобеят.
Ж42
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2f761e8d45 |
|
10. един колега казваше.... където да отидеш, ще намериш един нов театър... така че, или щипеш или те щипят, да не ти пука...
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 9913b84b83 |
|
11. Миличка, едва ли има фирма, в която да не са налице подобни отношения. Не си ли чувала анекдота, в който се казва "трима българи - чета с предател"? ! Нещо подобно съществува във всеки работен колектив. За чужбина не мога да говоря понеже нямам личен опит, но вероятно, повече или по-малко, е нещо подобно. Все пак, хората са хора навсякъде, въпреки различните езици. Това са едни естествени фактори на поведението, не бих ги нарекъл "нормални", защото нещо негативно няма как да мине за нормално. Работил съм в колектив с преобладаваща женска част и такива неща като клюки, доносничене, злепоставяне пред шефове, настройване на разни служители помежду им са основни методи за оцеляване. Имаше индивиди, които почти не се прикриваха в действията си. Естествено, че е лесно да развалиш на друг нещата, а е много по-трудно да оцениш себе си, да работиш, за да се изградиш като професионалист и да се докажеш.
Мисля, че при теб, все пак, нещата са по-добре щом твоят шеф е наясно "кой кой е". Защото разни клюки често се възприемат първосигнално и на доверие от "своите хора". Което понякога може да се окаже фатално. Не е добре просто ги отрежеш всички, нали работиш с тях ежедневно? Стреми се към ефективна комуникация и помисли как да противодействаш ако някой реши да прави номера. Хората могат да си говорят каквото си искат, важното е да вършат това, за което им се плаща. Успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
