Държавна работа - да приема ли?
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 12663 пъти
Работя в частна фирма по специалността си. Събрах достатъчно стаж и за майчинство, но при евентуална бременност може да не остана да работя до края, защото е доста натоварено и съм под постоянен стрес. После не е сигурно дали ще остана, защото в тази фирма не искат да работят с жени с деца, защото това пречело на бизнеса. По принцип е на приливи и отливи, ту има работа, ту е адски много и не мога да смогна с двете си ръце. Няма моменти, в които да бездействам. Може би рядко - един път в месеца. Нещо такова. В началото давах много от себе си без да се замисля, но след време работодателя ми започна да си позволява да ми крещи по телефона и да ми прави неуместни забележки, което ме стресираше допълнително и се чувствах неудовлетворена. Това отношение от страна на ръководството беше съпътствано с извънредна работа в офиса, която не ми бе заплатена. Тук е момента да отбележа, че съм много съвестна и всичко ми е подредено до съвършенство, т. е. много държа на добре свършената работа и реда. Положителните емоции ги взимам от клиентите, които понякога ми благодарят и изпращат благодарствени писма за това колко добре си върша работата на фона на положението в страната. Проблема на сегашното ми работно място е че има камери. Не са навсякъде, но планират да ги увеличат и съвсем скоро над главата ми може да се появи някоя, която да ме дебне. Не се притеснявам от това, а от друго - има моменти, в които човек има нужда просто да се облегне на стола и да не гледа в компютъра, а това в тази фирма се смята за лентяйстване. Дори в договора пише, че носиш отговорност за неуплътняване на работното време. Много често съм ставала свидетел на разни случки с други служители, които по една или друга причина са напуснали след това. Гледат ги на камерите и само да се отпуснат на стола им правят забележка или им звънят да ги питат защо не са на работното си място. Като че при мен нещата не са толкова изкъсо, но това не ме успокоява, че винаги ще е така. В главата ми е само идеята, че скоро ще сложат камери и ще съм като затворник, защото знам как разсъждават. Част от работата ми включва водене на дневен отчет, в който се отбелязва всичко. Правят ти фалшиви запитвания и после го четат за да видят дали си ги отбелязал в отчета. Този отчет се изпраща до ръководството всяка вечер и много често на другия ден е върнат обратно с някакви забележки. Като видя такъв имейл и ми причернява. Работя и в събота. Изпълнявам две длъжности в една и понякога не успявам да отида до тоалетната от натовареност. Напоследък от системната преумора забелязах, че заповам да бъркам думите и не успявам да се изразя добре, което се дължи на умствената ми умора. Постоянно водя обучения, защото през един - два месеца някой напуска. Все едно съм учителка. Отделно, други служители, които са назначени на други длъжности, за които аз не се смятам компетентна, постоянно ме питат разни неща за тяхната работа и аз помагам, понеже съм от най - много време там. Общо взето се получава - докато се опитвам да си върша работата постоянно ме притеснявам със запитвания и оплаквания. За капак доста от колегите ми създават проблеми, които доста успешно игнорирам и се старая да не ги провокирам, така малко от малко нещата отшумяват. Във връзка с дневните отчети - постоянно някой се оплаква от теб и пиша писмени обяснения какво защо и как. После по - висшестоящите се събират тайно и коментират кой прав кой крив, но това не стига като информация до мен. Ако имам черна точка в досието дори без причина си е за мен, да му мисля. Има си хора, които са като докладващи - те следят какво се случва и носят на когото трябва. Заплатата е 600 лв.
Получих предложение за държавна работа. Плюсовете са, че няма да работя толкова много и в другото време ще мога да приемам работа в домашни условия и да изкарвам допълнителни пари и няма да има камери и дневни отчети. Заплатата е същата, дори съвсем малко по - висока и почивам всяка събота и неделя. Почивам целия август като допълнително имам 26 дни платен отпуск. Общо месец и още 26 раб. дни платени.
Но... проблема е че както исках да се махна от частната работа сега ми стана кофти, че ще оставя фирмата в такова положение, защото наистина ако се махна няма кой да им работи. Постоянно правят интервюта, но няма желаещи, а ако има не са подходящи, а работа е такава, че на човек са му нужни поне 5 - 6 месеца за да свикне и да може да работи добре.
Но пък държавната работа е спокойна и не толкова натоварена. Въпреки че свикнах на много работа и мисял че не се оплаквам от това.

Не зная какво да направя.
Вие как бихте постъпили?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: b5bed0eacc

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

59.   58, познавам доста държавни служители, а с други и работя, та имам някакъв поглед върху работата им. Да, случва им се от време на време да поостанат след работа, но това са супер изключения. В повечето случаи се отива на проверка, за която се пише, че е продължила до края на работният ден, а реално се стои не повече от час. Да не говорим, че работата като цяло в някои учреждения е месец-два в годината. През останалото време се ходи на работа колкото да не са заключени кабинетите. Освен това отпуската се взема наведнъж, което не е възможно почти никъде другаде. Като цяло държавният апарат е изкуствено раздут, което е съвсем целенасочено. Именно държавните служители, полицаи, военни и цигани избират правителства и кметове. Тях сегашната ситуация ги устройва, защото знаят, че ако някой реши да реформира системата, хранилката ще свърши.

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: 6c7c74fb9a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

60.   58, и аз работя държавна работа. И на мен не ми е лесно, щото младите на държавна работа ги товарят с всичко. За моя труд не ме похвалиха нито веднъж. Колежките само си говорят по цял ден. А майките - за тях трябва отделна тема. Ние за да станем майки първо ще ни разболеят, но те си правят каквото искат. Това не го казва някой, който си въобразява, а който работи това. По-добър е частния сектор за хора, които се трудят. Защото там се следи кой работи и кой не. Да, конкурси няма. Но едните носят на гърба другите. Вместо раздути щатове, да се увеличат заплатите на тези, които работят. Най-смешно е, че тези дето най се дуят, че вършат работа, само надуват главата на другите. Да, говоря за лелите от провинцията с голямото самочувствие, готови за 200 лв да работят, ако това е работа тяхното.

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: 6de4811210

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

61.   60, за млад човек, който иска да се развива, държавната работа е едно от най-лошите възможни места. Съветът ми е да се махнеш от там при първа възможност. Държавните служители могат да се разделят условно на 3 типа. Едните са нископлатени, но и не особено натоварени. Обикновено да жени, чиито мъже изкарват достатъчно пари, а те ходят на работа колкото да се каже, че работят. Вторите са връзкарите - те са добре платени, в повечето случаи мързеливи и некадърни. На голяма част от тях длъжностите са напълно кухи и са създадени просто, за да бъдат те назначени. Третият тип са работните пчелички, защото все пак някой трябва и да работи. Общо-взето последните не издържат на мръсотиите и подмолните номера на другите и бързо си обират крушите.

 

...

горе^