 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Ако може всичката работа все аз да я върша
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 2216 пъти
Здравейте,
когато започнах работа бях подложена на постоянен тормоз от страна на една от колежките. По време на обучението ми тя постоянно ме иронизираше и унижаваше, като не ме научи на много от важните неща, които трябваше да върша. Работата, на която съм по принцип се върши от двама души, но аз бях оставена доста месеци да работя сам сама. Не можех да си взимам обедните почивки и по цял ден бях под стрес. Още на първия месец обработвах поток от информация, който не могат другите дори след година обучение. Издигнах се с времето, дойдоха нови колежки, някои по - близки на ръководството от мен, съответно не си дават много зор и аз го отнасям за всички. Върша и тяхната работа. Една от колежките, която обучавах няколко месеца, и която трябваше вече да работи самостоятелно, още ми задава тъпи въпроси и ми прекъсва работата за всяко нещо, което трябва да свърши. Един ден видя малко повече зор в работата и започна да мрънка. Само да отбележа, този един нейн кошмарен ден се равнява на всеки един нормален мой работен ден. Тя не ми се помоли да и помогна, а и нямаше как, защото бях съсипана от натовареност, но нейната колежка поддръжничка постоянно ме питаше дали няма как да и помогна. Тогава казах, че за съжаления няма как. После се върнах от почивка и един ръководител във фирмата ме помоли да и помагам. Казах, че ще видя какво мога да направя, но и дойде тройно повече работа и нямаше как. Само си спомням как преди няколко дни бях в същото, дори по - лошо положение, и никой не ми протегна ръка. Свикнали да мен да ме товарят и са долни, ходят при ръководителите и казват неща от рода на "Тя не иска да помага, моля помоли я ти", при положение, че виждат колко съм натоварена... Изморих се от тази интрига, не мога повече така. Един спокоен ден нямам. Идва колежката и ме моли за помощ и после зарязва цялата работа на мен, а тя отива да пие кафе... това не го разбирам. А ръководителите се връзват на думите им, явно са близки и не идват да питат какво мисля аз, а си правят изводи от техните думи. Колежката като и се падна толкова работа и започна да се оплаква, нещо което аз никога не съм правила. После започна да ме гледа на криво, сигурно аз съм била виновна за положението в което е била. Колко дни са ми били такива, но си мълча и не натоварвам никого, а сега всичко искат да стоварят на мен, но съм човек с две ръце и не съм робот. Не им се работи, свикнали са аз да правя всичко, но заплатата ми от 500 лв не е достатъчно висока, че да се притеснявам и за тях. Само ми е кофти, че съм много искрена и си работя съвестно, а такива хора се бъркат в професионалното ми развитие и без да знам сигурно ми вредят. А не искам да ходя и да питат ръководителите за всяко нещо какво да им казали и как да представили ситуацията за да не издребнявам.
Вие как бихте постъпили оттук нататък?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 985e30b7f4 |
|
1. По-добре е да говориш лично с началниците си и да им обясниш как стоят нещата. Че въпреки голямото си желание, нямаш такава физическа възможност да помогнеш този и онзи. Горе главата! Не знам що за работа е това, но е добре да се огледаш за нова.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: f58702ab18 |
|
2. Според мен трябва да заявяваш, когато си натоварена и когато имаш проблем. Иначе е много вероятно хората около теб да не да забележат и разберат през какво минаваш, или пък ще се възползват от това, че не си отстояваш правата. Например, когато колежката поиска помощ й обясни, че би й помогнала, то в момента си много натоварена и е невъзможно. Ако тя се обърне към началника, обясни на него същото - и му кажи, че просто е невъзможно да си вършиш добре работата по този начин. А можеш и да не чакаш отново да се получи същото, а направо да говориш с него и да му обясниш ситуацията. Може пък да се окаже добър мениджър и да разбере ситуацията. Колежките ти не са прави да се държат така, но за съжаление, истината е, че много хора ще се възползват доколкото им позволиш. Така че, освен ако не искаш нещата да продължават така, ще трябва да предприемеш нещо. Късмет!
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 71f0f97166 |
|
3. Наистина послушай съветите на всички,които се чувстват като теб на работните си места.Не може и физически и психически ти да се натоварваш с всичко в работата,защото нали разбираш,че и отговорности носиш след това.А за новите колежки не се притеснявай,тебе те използват,за да обучаваш тях,нали са нови.Ама да не почнат да свикват,те да не са на курорт.Малко по-твърдо си ограничи контакта и работата,само за това,което наистина зависи ти да го свършиш.Не знам какви са ви отношенията на работа и не мога да ти давам акъли да хленчиш на началниците,но като не става в колектива.Видяли са,че си вършиш работата добре и хайде сега да вършиш и тяхната,ама на края на месеца сигурно взимате по равно,а ти си гроги.Казвай им,че проблемите им с това,че те не могат навременно да усвоят работата си е техен проблем,няма да ги чакате да свикват с години.Некъдърници навсякъде има,ама и хитри нахалници,които искат да минат метър хиляди.Ти можеш да промениш това,сложи ги на място.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 8e48b4eadd |
|
4. Като чета, че за 500 лв. си подложена на такъв ежедневен стрес, направо не мога да повярвам, че го търпиш това нещо. Чета още, че има ръководители (мн. ч), колежки и т. н., т. е. фирмата, където работиш не е малка. И това за някакви си 500 лв.? ! Ами, честно казано, ако бях на твое място им хвърлям месец предизвестие за напускане и да се оправят. Явно си съвестна в работата си, т. е. за месец време ще си намериш и по-добре платена, и по-спокойна работа. Пък, ако ръководството те попита за причината за предизвестието, смело им изложи твоята гледна точка, че за едни мизерни 500 лв. просто това няма как да се случи. И в двата случая, ако напуснеш - печелиш по-спокойна работа за повече пари, ако останеш нещата се релаксират, а може и някой лев отгоре да ти дадат. Но за съжаление масовата практика в частния сектор е такава - да те изцеждат докрай за мизерни пари.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 960a374131 |
|
5. Има един сайт за работа, казва се jobs. bg, посещавай го по-често и може да се уредиш и ти някой ден.
Успех!
|
...
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 5905357897 |
|
6. Напусни, но преди това обясни на ръководството защо го правиш!
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: ff46918759 |
|
7. Говори с шефовете и им обясни как стоят нещата и че така не може да продължава и ако нещата се променят-супер, ако не- напускай! Както казваш 500 лева не са много и другаде ще ти ги дадат, при това сигурно ще работиш при по-спокойни условия. Просто не се оставяй да ти се качат на главата и си търси правата.
Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
