 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Безработен, отчаян и самотен
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 18870 пъти
Аз съм момче на 30 години от град в централна България. Откакто завърших висшето си образование съм безработен. Никога досега в живота си не съм работил. Подавал съм молби за работа на няколко места, но без никакъв резултат. Нямам никакъв шанс да ме вземат на работа. Навсякъде искат трудов стаж и опит, а аз нямам. Къде да го направя, като навсякъде излизат с този мотив. Нямам никакви средства и съм напълно зависим от родителите ми.
Бях се записал в бюрото по труда с надеждата да ми съдействат за някаква работа. Вместо това те ми казаха да си търся сам и да подавам молби на много места. Нищо не ми предложиха а дори имаха нахалството да се карат защо чакам на тях. Та нали за това е тая борса те да търсят работа. Само се подиграват с хората. За всяко кандидатстване трябва да платя 15 лв за медицинско и 10 лв за свидетелство за съдимост. И тези пари хвърлени на вятъра, защото никъде не ме взеха. Овен това не ги дадох аз, а баща ми. Цялото семейство сме много зле. И майка ми е безработна и с нестабилно здраве. Живеем само с пенсията на баща ми. Напълно съм отчаян. Не зная как ще се издържам без работа. Нямам никакви връзки. Постоянно ми се натяква за парите, които са похарчени за моята храна. Без пари не мога да си позволя да изляза и да се запозная с приятели. Сам съм като куче. Няма с кого да си кажа една думичка. Самотата и безпаричието пречупва. От среден по население град съм в централна България. Без пари не мога да отида в друг град още по-малко пък в чужбина. А имам това желание да се махна от собствения си град и да заживея в по-голям град или в чужбина. Искам направо да замина за чужбина. Но няма кой да ми подаде ръка. Нямам роднини или приятели в чужбина. Като ще започвам тепърва от нулата по-добре в чужбина отколкото в България. Знам малко английски, всеки ден си го чета и преговарям. Не искам повече да живея в България. С две висши образования съм но нямам състуденти. По време на магистратурата бяхме само 5 човека. А другите бяха семейни от други краища на България и много по-големи от мен. Още тогава като следвахме ги попитах за работата но не можеха да ми помогнат. Така че нямам абсолютно никакви познати вече от университета. Още откакто следвахме не съм ги виждал, нито поддържам контакти, всеки е със семейството си и за себе си. Пък и минаха доста години. Аз не пуша и не пия. Културен и интелигентен съм. Но нерадостно и отчайващо е положението ми. А като нямаш работа не може да имаш и приятелка. Коя ще хареса безработен? А и нямам контакти с момичета. Нямам пари и приятели с които да излизам. Седя си само вкъщи. А не искам да е така но не виждам изход. Искам нормалните добри неща да се получат - работа и приятелка. Да мога да се издържам сам. Баща ми ме мрази за това, че не нося никакви пари вкъщи и постоянно ми се кара.
За моята безработица той обвинява само мен. И постоянно ми натяква че ни храни. И мен и майка ми. А и не ни храни кой знае колко, гладуваме доста. Примерно ако ми трябват обувки или четка за зъби или нещо от този род, трябва да гладувам доста дни само на хляб за да събера от мизерните точно определени пари които дава за храна за да си купя тия неща. Той има и алкохолна агресия, лошо пиянство, пие всеки ден от много години и става все по-лошо. От сутринта започва с твърд алкохол всеки ден и все по-често пие и бие мен и майка ми. Няма къде да се махнем с нея от този ад поради безпаричие и безработицата. Но това си заслужава направо нова статия затова няма да влизам в подробности. Отчаян съм много от живота. Не зная как ще се издържам без пари. Обидно и унизително е положението ми. За първи път пиша статия тук.
Моля Ви, посъветвайте ме какво да направя, за да си намеря работа и да се измъкна от този ад.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 6037bff82d |
|
118. До Автора:
Напълно те разбирам. Аз съм момиче на 32г. също с висше. С тази разлика, че аз имам стаж, но въпреки това не успявам да намеря работа. Ходя по интервюта и кандидатствам за същата позици, на която съм работила и все казват: Ще се обадим. Живея при майка си и баща си и те постоянно ми опяват колко съм некадърна и че не ставам за нищо. А не е така. Просто сега съм в лоша серия. И повярвай ми не е проблема в стажа. Аз като го имам какво-пак съм безработна. Просто явно сме прокълнати или ни е направено магия. Защото няма как-аз млада, здрава, слаба, красива, с висше и с известен стаж да стоя така вече месеци. Просто сме прокълнати.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 2a635cebad |
|
119. 118, значи един млад, здрав, УМЕН човек няма да вярва на такива дебилщини - прокълнати били. И аз тъкмо завършвам висшето си образование и търся работа, не ми се получава до момента, но чак такава глупост.... Истината е една и тя е, че или вие просто не вярвате в себе си или наистина там, където живеете няма условия и подходящи работни места.
Значи висшето образование нищо не означава. И 3 висшета да имаш - честно казано висшето образование в БГ е под всякаква критика, пълен фарс. Само инженерните специалности (и по-точно компютърните) са на добро ниво и затова и има добри кадри за тази сфера.
Сега има проблем с безработицата в по-малките градове. Работа има, но за нискоквалифицирани кадри - продавачи, строители, работници и т. н., а един човек завършил висше образование в крайна сметка не търси това (няма лошо човек да има амбиции и да си има изисквания, разбира се). Но или се адаптираш към условията или променяш нещо - местонахождението си.
И аз се ядосвам понякога, в крайна сметка и на мен ми се иска да си остана в града и да се развивам тук, а условията ги няма... Но такъв е живота, трябва да се научим, че никой не ни е длъжен с нищо в този живот. Сами сме отговорни за себе си и сами ще трябва да се оправяме!
Успех на всички!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: bc2614eb96 |
|
120. Авторе, аз сега прочетох темата ти. Незнам дали влизаш още в нея, но ще ти кажа какво мисля. Мисля, че проблемът не е в намирането на работа. (надявам се, че си намерил работа. )а в начинът на мислене и изобщо някак си се заплел в живота си.
Първо, мислиш за себе си като за дете. 'Момче на 30 години' са взаимноизключващи се думи. Момче си бил на 13 г., на19 г си бил младеж, а сега си МЪЖ. После, чакаш някой да те уреди за работа, а ако отидеш в чужбина там трябва да си при приятел или роднина. Т. е Се страхуваш да действаш сам. И така се самоблокираш. Мисълта, че някой трябва да ти помогне, ти пречи да опиташ дадействаш сам. Имай предвид, че човек в живота е сам. И това, което сам направи е единственото истинско нещо, което има.
След това идва проблемът със семейството ти. Не само баща ти е проблем с пиенето си. Майка ти е даже по-голям проблем, защото вместо да те стимулира да се развиваш, те е хванала до полата си и ти ВНУШАВА СТРАХОВЕ. Тя ти пречи много повече от баща ти, защото се прави на жертва и те държи до себе си, вместо да те пусне да живееш своя живот, като те манипулира. Така те блокира още повече.
Наистина не ти е лесно с такова семейство. Имай предвид, че майка ти е могла да напусне баща ти и да заживеете отделно. Но тя е избрала да остане при него, т. е. Доброволно е избрала да е жертва. И ти с нищо не можеш да й помогнеш. Това е нейният избор. можеш, ако заминеш за чужбина и успееш да спечелиш пари, да я поканиш да дойде при теб. Ако си финансово самомтоятелен ще можете и двамата да напуснете баща ти.
Само да вметна, че на Слънчев бряг ходят хиляди хора и никой не смята, че е опасно.
Така че имаш две възможности-или да си живееш като досега, унищожавайки сам живота си, губейки си времето. И след няколко години като родителите ти няма да ги има кой ще те издържа? Или ще ровиш в кофите за боклук с двете си висши образования и ще живееш като клошар?
Другият ти озбор е да се измъкнеш от това вредно семейство, в което живееш и да опиташ. Да, да действаш, вместо да чакаш някой да те уреди. Отиди в Слънчев бряг като барман. Спести пари и се опитай да отидеш в чужбина чрез някоя агенция. Там ще те чака човек, който да те заведе до рабортата ти. Тя ще е осигурена. И после започваш да живееш своя живот, а не този на майка си. Ако спестиш пари може да я вЕмеш при теб. Има начин да й помогнеш и той не е да седиш до полата й и да несмееш да направиш каквото и да било.
Живей си своя живот, времето минава бързо. Възможности има, просто ти трябва да ги намериш и да не чакаш някой все да те урежда. Мъж си.
Успех.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: bc2614eb96 |
|
121. Имаше една агенция Анонс. Може да видиш в нета по форумите и други агенции, които намират работа за чужбина.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 188828efec |
|
122. Значително време е изминало от твоето мнение, но ситуацията не се е променила. Много е трудно в тази страна, дори да имаш целия капацитет и физическа възможност да работиш.
Имах същите проблеми, че аз станах и доктор. Радвам се, че се опитвах да допринеса за развитието на дадена сфера от науката, но трябва и да се яде.
Подобно на теб бях на дъното. Две години висях на бюрото по труда и освен да си плащам транспорта до там никаква полза нямаше от него. Заявиха ми сам да си търся работа, като пояснявам, че за 2-те години не ми предложиха и работа, като хигенист дори.
От друга страна отказах работа със заплащане над средното ниво, защото беше с връзки и не исках да взимам заслуженото от някой друг.
Трудовия ми стаж по документи започна от 27 г., защото на докторантите не им беше позволено да работят на договор повече от 4 часа. Беше ми много трудно, просто защото в БГ е неофициален феодализъм и да те наемат на работа без онези части от тялото "гръб, рамо" е почти невъзможно.
Не съм съгласен с мнението на № 2. Според мен, не можеш да кажеш на някой, без да го познаваш, че се мисли за повече от някой друг. Лично съм се занимавал и с хамалство и със строителство и т.н. Все едно да кажа, че въпросния номер измива някой комплекс, ама не го познавам и не мога. Освен това като работиш десет години и си почнал от 10 годишна възраст, това по документи, не са 10 г. По отношение на двете му дипломи ( № 2), дано след близо две години се е ограмотил, че иначе кой ги раздава при такъв български тези дипломи.
|
...
| преди: 2 години, 5 месеца hash: f39c8a0eea |
|
124. Общ работник го съветвате човека да почне работа. Да ама и общ работник не може да стане след като до 30 години не е работил. Той няма трудови навици и никой работодател няма да го вземе. В момента единствените юпита са бг тираджиите. Липса на желаещи да работят тази работа, високи заплати и взимат хора без трудов стаж. Като толкова нямате пари някои фирми предлагат и безплатно обучение за категориите и ако се отличиш започваш работа при тях. Ще спиш на седалка, но пък ще вземам пари.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: b3c5f68c44 |
|
125. Какво става, авторе? Намери ли работа или още чакаш мама да ти разреши да пресечеш улицата и да идеш до съседния квартал на интервю? :)
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: e3490669dc |
|
126. Някак ми е трудно да повярвам че тази история е истинска. Но знае ли човек, може и такива хора да има. Искрено съжалявам автора, но не за положението, а за пълната липса на борбеност която демонстрира. Изглежда чака кариерата, работата, успехите да му дойдат на крака вкъщи. Не става.
6 и половина години по-късно - къде си, авторе? Пребори ли се или продължаваш да стоиш вкъщи и да проклинаш живота, вселената и всичко останало?
Бтв... Всяко кандидатстване струвало пари за медицинско и свидетелство за съдимост..? Сериозно се съмнявам човек написал това някога да е кандидатствал за работа - при нито едно кандидатстване не са ми искали тези документи на фаза подбор, само при назначаване.
Продължавам да си мисля обаче, че историята е измислена - все има задръстени хора (и аз за такъв минавах по едно време), ама чак толкова..?
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 1db9305967 |
|
127. Можел е поне да работи сезонно на морето или лятото в селското стопанство- да бере плодове вместо да стои баща му да го храни и да чака бюрото да му търси работа. Друг вариант е строителството- сгради, магистрали, дори пазач някъде би могъл да е. Той тук не е можел да се справи, каква чужбина?
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 706df3e530 |
|
128. Поздравления за номер 21. Нямам какво да добавя, иска ми се това да бъде препубликувано някъде още, така че повече млади хора да го прочетат.
|
...
| преди: 1 година, 7 месеца hash: c4dfb0ad3f |
|
129. Проблемът не е в теб, нито в майка ти. Проблемът е в отвратителния ти баща. Този човек ви е смазвал цял живот. Когато кандидатстваш на работа със сигурност си вижда че си смазан и смъкнат човек. Почти никой работодател не дава шанс на такива хора защото се счита че те не могат да работят активно и със силна продуктивност заради унищожената психика и изцедените сили. Аз те съветвам да почнеш каквато и да е работа ако ще да е мияч и чистач. Забрави за образованието си. Много малко от висшето образование всъщност има стойност. Търси си работа все едно че нямаш образование и започни откъдето ще да е.. това със сигурност ще проработи и ще те дръпне напред. Парите са сила и всеки трябва да ги притежава. Не трябва да притежаваш пари спечелени по нечестен начин затова просто се хвани работи каквото ще да и нататък нещата ще се наредят. Предполагам че като започнеш да печелиш пари баща ти ще ти иска да му връщаш парите които е похарчил за тебе. Кажи му да си гледа работата. Твоите пари са за тебе. Пожелавам ти успех.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 14a6ef0072 |
|
130. Никога досега не си работил - това е готино, донякъде си неопорочен от системата. Не се занимавай с бюрото по труда, безсмислено е. Има смисъл при съкращаване, за си взимаш обещетение, това е друга тема.
Виж, работа има, все с нещо може да започнеш, за да събереш пари и да си финансираш заминаването в чужбина, след като искаш това. Не каза какво умееш, но ти си знаеш, важното е да се активизираш. Според мен нещо не е наред, но не е липсата на работа. Ти си знаеш, не очаквам, пък и не е моя работа да ми разкриваш психичното и емоционалното си здраве.
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
