Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

62.   Хора, почнахте да ме нападате и да ми търсите грешките при бързото писане - при 110 удъра в минута. Сори, натиснала съм вместо о у и тем подобни, но това не променя смисъла.
Авторът не може да вземе рейса до морето, вие го пращате да става докторант в чужбина. Той едва ли има пари дори за пощенска марка до там. Сякаш някой да те пита къде да се научи да плува и ти да му кажеш къде може да стане космонафт.
Авторът е завършил в някакъв малък градец, най-вероятно във филиал на някой университет, където са му загубили времето и прибрали парите, вие докторант го направихте.
Авторът 1 работен ден не е работил в живота си, но вижте - ще прави наука....
Първо трябва да имаш много интересна и ОТЛИЧНА магистърска НАУЧНА работа (каквито се пишат в 2-3 унита в България), второ - твоят професор трябва да те препоръча и сам да има научна дейност (къде ти у нас) и ТРЕТО - ти трябва да имаш някаква инициатива за ново научно изследване. Доктурантурата си е сериозно нещо, не е като да си асистент на някой професор поне в сериозните университети.
Освен това доктурантурата не е работа, а е просто продължение на следването. Вие цял живот сте по университетите и сигурно 10та доктурантура за по 1100 евра на месец пишете, а давате на Автора съвети как да си търсил работа. Частен случай е, че има будали от България да работят като мравчици за някой професор-робовладелец, но идеята на доктурантурата изобщо не е такава и просто злоупотребяват с вашата собствена неспособност да си намерите работа на свободния пазар.
Сериозно давате съвети на Автора за работа? Ами то вие сами никога не сте кандидатствали за работа. Цял живот на държавната хранилка, не кандидатствали никога за работно място. С какво можете да помогнете на човека?


За Слънчев БряГ Авторе, ще те вземат без опит, но няма да е по специалността ти. Ти правиш грешката да мислиш, че дипломата ти те е квалифицирала за мениджър или не знам си каква позиция. Истината е, че не е така. Не знам какво точно си учил, но явно не можеш да си намериш работа с тази диплома. Съветвам те ЗА МОМЕНТ да я забравиш, заключи я в едно чекмедже и си търси НЯКАКВА РАБОТА.
Леля ми беше в сходна ситуация на твоята. Беше гледала болната си майка 10 години и последно беше работила на трудов договор през комунизма, защото пък преди майка си имаше някакъв бизнес, който фалира. С две думи леля ми имаше още по-лош старт от теб - на 56 г., без трудов стаж в последните 24 г....точно на Слънчев Бряг почна като помощник в кухнята (бели картофи, мие чинии, това няма начин да не го можеш). Работа 7 дни в седмицата и взимаше чисти 1000 лв. като спане и храна бяха осигурени.
После зимата работи в зимен курорт, където същите хора имат хотел. Да, много тежка работа, но ти си млад.

Поработи така 1 година някъде, ДОКАЖИ СЕ, да видим дали СЛЕД ТОВА няма да си намериш работа И по специалността.

Не знам какво си учил, но можеш да се пробваш поне в бранша на най-ниска позиция.
Моята най-добра приятелка например работи от НУЖДА (самотна майка) на бензиностанция, защото само там ѝ пасваше работното време. Работи там цели 10 години. Паралелно задочно завърши в нашия си селски университет (филиал на ПУ) Маркетинг. Ами днес е шеф на бензиностанцията с 1200 лв. заплата нето. За нашия град са много. Мислиш ли обаче, че щеше да е шеф на тази бензиностанция, ако преди това не беше почнала от 250 лв. минимална заплата по това време да маже сандвичи в бензиностанцията? 5 години почти беше само на миризливия грил. Ревала е, но няма начин - имаше дете за хранене, но и без диплома за висше също нямаше да е шефка на бензиностанцията. И двете неща си трябват, но и с гола диплома не става., освен ако не е подплатена с връзки и е от много добър университет.

Лош университет без стаж без връзки = няма работа за теб.
А ако на 30 г. никога не си работил - вече ставаш и съмнителен за ВСЯКАКВА работа. Никой работодател не иска да си вкарва таралеж в гащите.

Толкова е просто. Приятелката ми почна работа на 18 г. между другото. На 30 е от 2 г. шефка на бензиностанцията.
И ти така. Трябва първо да спреш да тършиш работа по тази специалност, трябва да работиш, да си направиш така връзки и ЧАК ТОГАВА дипломата ще ти помогне за по-високо ниво и на 35-40 можеш да печелиш много добре, ако сега почнеш работа. По-добре късно, отколкото никога. На 40 г. ти остават 25!!!!! години трудов живот - т.е. действително не е късно, но се почва от най-ниската работа в твоя случай и без всякакви претенции

Кандидатствай затова за много ниски позиции, а ако имаш средно специално по професията дори от него, просто, за да си стъпиш на краката.
От тук нататък е лесно.
Първата работа е трудна и докато добиеш трудови навици, но за теб първата крачка дори не е работата, а да се махнеш от семейството си, защото тези хора (И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ) те дърпат назад.
Сам ще се учудиш, че след като се изнесеш изведнъж дори болежките на майка ти ще се излекуват. Просто тя без да иска те държи от страх от самота знам ли, но ти ако не се махнеш от там, няма начин животът ти да тръгне напред.

63.   Авторе, след като прочетох
"излишно е някои да ми дават пример как са отишли сами и били жени, но с намерена работа предварително от България. :)) "
и
"При жените стават по лесно нещата. "
се ОТКАЗАХ да ти помагам и съчувствам, а бях ТОЛКОВА добронамерена!

С първото- ти нали имаш 2 висши образования, защо говориш като малоумен (съжалявам, но на такъв ми мязаш! ) Какво значи НАМЕРЕНА ПРЕДВАРИТЕЛНО РАБОТА!??? Да, НАМЕРЕНА е ОТ МЕН САМАТА!!! Не те карам да хванеш самолета и да търсиш там, казвам да кандидатстваш за докторантура ОТ България и АКО те одобрят да отидеш с УРЕДЕНА вече позиция ТАМ!

А с второто цитирано изречение си доста нагъл! Да не би да намекваш, че съм спала с някой за позиция!??? Аз бях девствена до след като завърших докторантурата, така, че инсинуациите ти са гнусни!

Съжалявам, модераттори за тона, но инсинуациите на този младеж прехвърлиха всякакви граници! Надявам се да обобрите мнението ми, за да види как го възприемат отстрани, може и да му е отполза в (потенциалните) интервютата!

НЯМА повече да ти пиша- троши си главата сам!

Ж41

65.   "до коментар 48. (53)
Сестро от къде пари за докторантура в чужбина? Аз нямам пари за 1 хляб. Не мога да направя докторантура в чужбина. Нямам пари за самолетен билет. "

"Брато", от СТИПЕНДИЯТА/ЗАПЛАТА която ми плащаха за позицията, ОТТАМ!!! Не съм взела ЕДНА стотинка с мен от София, живях от тази заплата/стипендия! Ама какво си губя времето да обяснявам на такъв загубеняк!

Ж41

66.   "някоя страна от ЕС, но без някой да те уреди на работа така сам как да тръгнеш. Трябва да има човек с теб."

НЕ НЕ ТРЯБВА!!!!! КАНДИДАТСВАШ САМ и се "уреждаш" на работа, заминаваш, работиш я и така! Така се живее! Ти само хленчиш!

Ж41

67.   Е ти друг шанс явно нямаш, освен да ти дойде някой на крака с конкретно предложение, ама в същата сграда, в която живееш, за да не пресичаш опасната улица пред вас. Така излиза!

Попита ли в някой магазин вече?

Написа ли обяви за частни уроци? Поне с тия висши можеш да помагаш на ученици и студенти да се подготвят. Тези доходи дори и с данък не се облагат. Представям си как ще мърмориш като видиш на първия фиш, че една част от заплатата ти отива за осигуровки и данъци. То си е направо повод да напуснеш.

Не искаш жена да ти дава акъл, а искаш да имаш приятелка??? Пич, не може и душата в рая, не може!

68.   Многознайке, вече не го пращаме, тоя е безнадежден случай! Но ТИ не си наясно, ама ИЗОБЩО с докторантурите, ето това беше върха: "Освен това доктурантурата не е работа, а е просто продължение на следването. ". Нищо не знаеш, миличка и от правописа ти личи, че не си в научните среди. Нищо, не всички са там, но не се дръж все едно, че си наясно след като не си! Не само е работа, ами си е добре платена работа със стаж и всички права на работещ.

Със здраве, и да знаеш, че грешки от рода на Упора и бряК, не са от скоростта на писане (това не са СЪСЕДНИ или ПРОИЗВОЛНИ клавиши! ), а си е от неграмотността да сбъркаш О с У и Г с К. Класическа неграмотност при това.

Ж41

69.   Преди няколко месеца при нас кандидатства за стипендия за докторантура един мъж от Етиопия. Беше вървял три часа до интернет кафе, за да се яви на интервюто по скайп. Не беше по-добър, нито по-лош от европейските кандидати. Но беше намерил начин да е на едно ниво с хора, които имат библиотеки в града си и интернет вкъщи. Можеше да ревне, че нищо няма да стане, защото няма условия. По нашата програма пътните му се поемат. Стипендията е щедра, ще може и вкъщи да праща. Взехме го заради усилията, които е положил, а и имаме опит с африкански стипендианти, които са наистина мотивирани и усърдни и работят добре. Сещай се, снахо.

70.   ж41, не разбирам защо падаш на нивото на Автора.
Колкото до това, че жените си били намирали по-лесно работа (явно с разтворени крака), това не е вярно просто. За мъже има по-добре платена и по-добра работа. Дори като жена имаш пречки в много сфери, окопирани от мъже.
Живеем в мъжки свят, но Авторът все ще намери някакво извинение.
Майка му била болна и трябвало да я гледа (тя е сигурно млада, в 50те си години)
Не му намирали от Бюрото по труда работа
Не му отговаряли работодателите
и най-важното - не познавал България :)
и добавяме, че е бил мъж.

.... утре ще измисли - има пъпка на лявата буза, има мазол, ака кафяво лайно..
Инвестицията на обществото и родителите в неговото образование, ИЗХРАНВАНЕ, съществуване са хвърлени пари на вятъра.
Имат вина на първо място родителите, защото го хранят до тази възраст и защото не са го възпитали на самостоятелност и да има самочувствие.
Обществото ни с нищо пък не е виновно - той дори не е болен, няма малцинствен произход (не е циганин или турчин да е дискреминиран), дори са му дали място в университет и явно и студентски заем.
Обществото ако има някаква вина е в това, че не можем да си позволим социални работници, които да се занимават с такива случаи, но опитът от Запад показва, че който не иска да работи, и 10 социални работници да му назначиш, той няма да работи.
На Запад поне дават социални помощи на такива индивиди, но ние още не сме толкова напреднали.
Един работещ издържа един пенсионер!
Имаме 800 000 само от ТЕЛК, от които половината са случаи като Автора, но са си платили на комисия да ги изкарат болни.
Издържаме 2 милиона деца и още 500 000 цигани и още толкова полицаи и други държавни служители.
С две думи - изобщо ми е чудно тази държава още как съществува като само 1, 5 мил. души работим, останалите са на хранилката. Авторът дори на хранилката не може да се нареди! Уникална липса на инициатива

71.   ж. 41 - напротив, движила съм се 5 години в научните среди и много добре знам как стоят нещата с докторантурите на Запад - 1100 евра и общежитие - НЕ МЕРСИ. Човек гледа да направи докторантура за титла, ако му трябва, но който работи до 41 г. като докторант прави 3-та докторантура може би, а всъщност е просто асистент по нови „открития“ на някой именит професор, който има обаче дебели консултантски и други договори и не живее от 3000 евро университетска заплатка. Твоя си работа обаче. И това е супер живот - поне човек има интересна „работа“ и много свободно време, но това за съжеление не е работа, а ...научна кариера (учтиво казано).

На фонетичната К и Г са две огледални букви и като пишеш с 10 пръста е лесно да ги сбъркаш. Аз ползвам и лява, и дясна ръка и често това ми играе лоша шега в ежедневието. О и У са на през клавиш разстояние. Объркала съм глупави думи, които не може да обърка иначе човек.
Мисълта ми тече по-бавно от писането и точно в сайтове не се замислям.
И не съм учила в България висше както и не съм учила филология, за да имам перфектен правопис... Нямам оправдание за грешките, но тук не става дума за курс по правопис (правилно натискане на клавиша), а като пише човек бързо и не набира с два-четири пръста се случват грешки! Който пише с 4 пръста за 2 часа един коментар, няма начин да направи грешки. Аз пиша за половин минута един коментар и естествено е с грешки, но в НЕнаучните среди време няма толкова.

Хайде, със здраве от мен - някой трябва да работят РЕАЛНА работа.
Авторът е безнадежден случай!

72.   "ж41, не разбирам защо падаш на нивото на Автора. "
Не бих казала, че някога бих могла изобщо да падна до това ниво.... Но този младеж ме вбеси! Ще е цяло чудо ако някой ден си намери приятелка (дори даси намери работа)! Освен мамино дете, той и като мачо се изживява (намало жена да му дава акъл, ами момченце, нали, МАМА е жена и тя не ти даде да идеш на Слънчев бряг и ти я ПОСЛУША! Ужас, взел си акъл от ЖЕНА!!! ). Абе да си троши главата! Дано нашите съвети помогнат на някой друг, който чете...

Ж41

73.   "как стоят нещата с докторантурите на Запад - 1100 евра и общежитие "
Ами не знам в кой Запад си била, при мен нещата бяха различни. А където съм сега са още по-различни! Никой не живее на общежитие, със заплатата си наемат хубави квартири докторантите. Както и да е. Това беше доста логична идея- ако някой не е работил, но има дипломи и акъл, би могъл да се пробва в науката. Някой, но не и автора....

Ж41

74.   И тука много си се объркала!!! "но който работи до 41 г. като докторант прави 3-та докторантура може би, "
Ако намекваш за мен имам само ЕДНА докторантура и то защитена преди повече от 12 години...

По-"малка" от автора съм била.... мдаааа.

Добре е да четеш малко по-бавно, отколкото пишеш, за да разбираш нещата!

Ж41

75.   "На фонетичната К и Г"

Хмммм, а О и У и те ли? По случайност и аз съм с фонетична, в чужбина съм... Пред очите ми е...

76.   Да, на фонетична К и Г са огледални, а О и У са през буква и се обслужват съответно с показалец и среден пръст при подобно движение нагоре като показалец се мърда по-лесно. Пробвай.. лесно се бърка като пише човек с 10 пръста и 110 удъра в минута на пишеща машина. Аз на компютър може да съм и над 150-180 удъра... още на 16 г. дори положих курс по машинопис. Мога да пиша например в народното събрание заедно с говорещия човек, дори знам стенографските знаци, знам и BDS. Имам и други РЕАЛНИ професии, защото винаги съм знаела, че ТРЯБВА да работя за хляба си. На 19 г. съм почнала работа, но това не ми пречи и да се изуча доста добре... не ми попречиха и това, че удрям огледални клавиши. Хайде, едно О от мен, a който пише с десетопръстна ще се сети какво имам в предвид, но в научните среди се пише с 4 пръстьонки, така че едва ли ще чекнеш

77.   Съжалявам, че погледнах статия, не можах да се стърпя, ще отговоря на новите коментари и повече няма да я отварям дори. Не пишете.

От автора до 63
Не намеквам че си спала с някой за позицията. ДОРИ ВЪОБЩЕ НЕ СЪМ СИ ГО ПОМИСЛЯЛ! Става въпрос че жените по лесно ги взимат на работа. И ги предпочитат. Навсякъде е така. Забелязал съм. Каквото ти казвам това е. (дори една моя приятелка веднъж ми каза: в България момичетата по лесно си намират работа, за момчетата много трудно). Нито е имала предвид че някоя спи с някой, нито нищо, просто това е факта. Тъй че, не преиначавайте думите ми. Каквото ти казвам това е. Нито повече нито по малко. Така че ти си намерила предварителна работа НА КОЯТО ДА ТЕ ВЗЕМАТ! С приятели, роднини, напълно сама ли не знам, просто работодателя ти е подал ръка да те вземе, просто е бил добър човек, а аз като мъж и без опит НЕ СА СЕ СЪГЛАСИЛИ ДА МЕ ВЗЕМАТ. Аз и да я намирам предварително работата като не ме взимат как да стане? Как да замина за чужбина като не се съгласяват да ме вземат на работа? При теб са откликнали - заминала си. Никъде не съм ти казал нещо с цел обида, а ти ме обиждаш на малоумен. Нито съм малоумен, нито ненормален. Защо ме обиждаш? Даже не трябваше и да ти пиша, но понеже правиш грешни заключения затова. Нямаш никакво право да ме обиждаш и да си измисляш.

От автора до 62
Нямам намерение да споря, 2-те ми дипломи въобще не ги споменавам дори не ги считам че ги има. Никой не ги зачита, не търся по специалността вече. Ти не четеш ли? Търся каквато и да е работа, но от Слънчев бряг не ме взеха за нито една работа. Бях пуснал от май месец до сега СВ-та на 50 различни места в Слънчев бряг не се обадиха от нито едно. Дали ще отида на място да ме отрежат или по интернет няма да се обадят едно и също е. Дори и за 400/500 лв не ме взимат. Защо не взимат хора без опит на Слънчев бряг? Това не мога да си го обясня. На 50 места да кандидатствам за в Слънчев бряг, а от нито едно да не се обадят.

От автора до 65.
А пари за самолетен билет, а пари за квартира, а пари за първия семестър? От къде пари за тия неща? Нека да избия първо тия пари за образованието ми от работа, че няма от къде. Няма да уча цял живот а още да нямам 1 лев доход.

От автора до 66.
Кандидатствам сам но никъде не ме взимат. Колко пъти да казвам че не ме взимат. На колкото и места да кандидатствам в интернет - за чужбина или за България. Явно липсата на трудов стаж ги спира да ме вземат. Или си взимат свои хора - шуробаджанащина. Или местата са фиктивни т. е. реално не търсят.

Моля не пишете повече, няма да отварям статията. Вие си измисляте, аз трябва да се оправдавам. Излиза едва ли не че аз съм виновен, че безработицата в България е голяма и няма работа. Или за това че не знам как да убедя работодателите да ме вземат на работа. Човек без опит и стаж.
Модераторите моля изтрийте статията след седмица.

78.   „Става въпрос че жените по лесно ги взимат на работа. И ги предпочитат. Навсякъде е така. Забелязал съм.?

ИЗОБЩО НЕ Е ТАКА, най-малкото пък на нашите години и най-малкото заради факта, че жените забременяваме и раждаме деца и никой не иска да те назначава на тези години. Просто поредното оправдание...

Съвет - ами напиши, че си жена и пак разпрати своите документи да видим дали ще има разлика! Проблемът е най-вероятно в липсата на мотивация в мотивационното писмо както и в самата биография - на 30 г. като не си работил нищо, ами кой иска такъв служител?

79.   Офф, aбе не рaзбрaхте ли, че aвторa сaмо искaше дa му потвърдим, че горкият той много искa, aмa гaден лош свят...
Сaмо искaше съчувствие и сaм дa се убеди, че не е толковa жaлък, колкото е.
Естествено, че не му хaресaхa женските коментaри. Че кaк пък жени, при товa успели много по- млaди от него, ще му нaтривaт носa. Не е товa идеятa му. Сaмо искaше лицемерничко потвърждение, че уж не е пaрaзит, a без избор.
Дори подозирaм, че родителите му вече сa вдигнaли ръце, възможно е дa сa му дaли срок дa се изнaся и опрaвя, кaкто може. Aко бяхме влязли в игрaтa му, щеше дa покaже йa мaмa и тaти кaкво мисли обществото зa положението му и тaкa с кеф щеше дa си пaрaзитирa, докaто е жив "пенсионерa" дa му сложи пaрче хляб нa мaсaтa.

80.   стига сте спорили за глупости:-) освен това се разбра, че авторът акъл от жени не ще, виж мъжете като него ехеей, избиват рибата с правата лопата:-)
ж41, с ниво А2 по английски не вярвам да сработи идеята за докторантура, дори всичко друго да беше ОК с автора.
май 67 изчерпи темата:-)

81.   Здравей Авторе,

Номер 19 съм. Пусни ми CV-то си на мейла, който съм посочил и ще го проверя дали е добре и ще го донапиша. Мотивационно писмо, не е необходимо, но може да си направиш едно, в което да напишеш стандартните работи, че имаш голямо желание да работиш и да се учиш на нови неща, както и че се интересуваш от софтуерни новости, с които се занимаваш в личното си време. След това просто обновяваш профила си и смело кандидатстваш.

Към номер 22 - Мисля, че не си прав. На всеки човек в нужда трябва да бъде помогнато, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ дали той ще се издъни или ще успее. На всеки поискал помощ ТРЯБВА ДА МУ СЕ ДАДЕ РЪКА. От там нататък каквото стане.

Наистина не мога да повярвам колко много злоба се изсипа в тази тема към автора, който очевидно не води лесен живот. Много е лесно да се плюе от страни, но никога няма да се поставим на местото на другия и поне малко да се опитаме да му влезнем в положението. Всеки си го ебе за неговия собствен гъз и това е. Само човек бил в положението на автора би могъл да разбере за каква безизходна ситуация става на въпрос.

И последно съветвам коментиращите да прочетат пак правилата в сайта и преди да напишат някой коментар да се замислят дали той би бил от някаква РЕАЛНА помощ на автора или просто го пишат за да могат да си разчешат клавиатурата.

Поздрави,

82.   До ж41: "Аз бях девствена до след като завърших докторантурата, така, че инсинуациите ти са гнусни! "

Абе и твоята не е лесна... Не каза ли, че на 28 години си завършила докторантурата?
За какво ги стискаше тея крака толкова. Жените в наши дни изпитват множествени оргазнми от 16 годишни...
Не разбирам с какво право тогава даваш съвети като всезнайка? !! Погледни първо своя живот!

83.   И при 210 удАра в минута, няма ка да сбъкраш "а" с "ъ", номер 62. :)

84.   Човече, темата ти засяга 80% от нас българите и коментарите само показват общата ни безпътица. Няма смисъл да разголваш душата си пред хора, чието единствено удоволствие останало е да набият канчето на някой, който могат да сметнат, че е по-зле от тях. Аз писах друг коментар с поговорката, че е лесно да риташ падналия, сега ще ти припомня и друга- че при казана на българите пазачи няма в ада. Затова и сме перманентно в ада, така че кандидатствай по обяви в големите градове и се моли на бога да имаш някакъв късмет. От хора подобни на тебе съвет и помощ не можеш да получиш- всички знаем, че по статистика 60% са под прага на бедността, а реалността, която не влиза в статистиката са милиони провалени животи-стари и млади, изтерзани души, на които е останала само злоба. Намери сили в себе си да преобърнеш собствения ти късмет ти пожелавам.

85.   До номер 5: Къде си ти братко? Нима наистина имам сродна душа на тоя свят? Не мога да повярвам колко добре си го казал, сякаш аз съм изрекъл тези думи, сякаш си прочел мисълта ми!

До автора: Пич не се обиждай от това което ще ти кажа. И аз съм смотан като теб и те разбирам. И аз си слагам по хиляда предпазни ламарини като оправдание като трябва да се захвана с нещо непознато и несигурно. Не съм контактен, не обичам и не мога да говоря с хора, абсурд да завържа някакви връзки, които да ми помогнат в кариерата. Мразя да се нуждая от чужда помощ и да завися от обстоятелства извън моя контрол. Даже не мога и да шофирам и никога не съм опитвал, защото ме е страх.
Имам приятели, но с никого не съм се запознал по собствена инициатива, а с тези които имам ми е много трудно да поддържам връзка, защото просто нищо от това което правят повечето нормални хора в свободното си време не ме интересува и не ми доставя удоволствие.
Учих нещо, което уж беше перспективно и на теория бях добър, но на практика се оказа, че това е най-неподходящата работа за мен и трябва да търся нещо друго. Хубаво де ама какво? Така на 25 години поех най-големия риск да тръгна да следвам отново в държавата Х. Вярно ти тоя момент вече си го изпуснал, вярно нямаш и пари да заминеш, а аз тръгнах с 2 хиляди евро от родителите ми. Работата е другаде. Ти се чувстваш сега, както аз тогава. Аз направо се бях насрал от страх. Тогава още не бяхме член на ЕС, с визата която отивах нямах право на работа първите 6 месеца, а и въобще не ми беше ясно каква работа ще мога да си намеря като асоциален чужденец, при положение, че дотогава бях живял само в стаичката в къщи и ходил на лекции в същия град. Представях си как след няколко месеца ще ми свършат парите и ще трябва да се върна напълно опозорен, похарчил парите на семейството си напразно и как всички ще ми се присмиват, че оттука и оттам накрая съм наникъде. Тръгнах със свито сърце с автобуса с една чанта тежка като торба цимент, завързана за количка която шофьорите не искаха да сложат в багажника. Като пристигнах тая количка се развали и аз останах на улицата без да мога да си мръдна чантата, че трябваше да се моля на едни момичета да ми помогнат.
След това започна истинският гърч. Още в първите седмици се влюбих кат луд в едно местно момиче, но беше напълно безнадеждно и изпаднах в ужасна депресия. Първата година съм ревал всяка нощ и то така, че чаршафите ми бяха мокри сякаш са вадени от пералнята.
В това състояние трябваше да се оправям с живота и да уча и то наистина да уча нещо смислено и да постигна нещо, защото това беше последния ми шанс.
Още в началото западняците те емват по техните стандарти, дай пари за това, дай за онова, парите се топят с бързи темпове, а аз съм абсолютно дезорентиран и нямам идея как да търся спасението. Първата ми работа беше на черно в кухнята на един ресторант. Мъкнех чували с картофи по-тежки от мен нагоре по стълбището до кухнята, бърках с ръце в замразени тенекии, препусках надолу по стълбището с таблет със супа, сервитьорките се сърдеха, че са им объркал поръчките, готвачката ме юркаше да мия и режа непрекъснато и бях като пиян морков. На всичкото отгоре, ако дойдеше проверка заради мен можеха да затворят целия ресторант, защото нямах сертификат за не знам какво си. После се хванах да чистя при едни китайци, собственици на музикално училище, само че след 2 седмици не ми се обадиха повече, нито отговориха на моите обаждания. Явно не ме харесаха, защото искаха някой с опит, а аз си викам какъв толкова опит е нужен за чистач, пък се оказа че не знам как се отваря прахосмукачката и как работи парната машина. Трябваше само веднъж да ми покажат, така че сигурно нещо други ги е издразнило, ама майната им. Още си спомням как ме гледаха хората като метях листата пред входа, как ме погледна момичето което обичах, като разбра каква работа съм започнал. Така изглеждах аз, завършил престижен университет в БГ, винаги хвален от преподаватели като интелигентен и способен, аз бях един подценен метач, който малко говори местния език.
След 6 месеца извадих късмет. Имаше една обява за поддръжка на уеб страницата на един факултет. Отидох там и казах, че вече съм правил уебстраници и те взеха мен. Единствените ми знания тогава бяха обикновен HTML, CSS и PHP като начинаещ. Всичко се бях научил сам от Интернет още в БГ и за 2 седмици бях направил един мини проект за себе си, а после с един приятел направихме една уебстраница, за която ни платиха по 200 лева. За да добия тия знания съм инвестирал сигурно по-малко от месец. Всичко, което знаех бях написал на една тетрадка формат А4, която още пазя. Тая работа я запазих до края на следването си, но тя стигаше само да си плащам наема. След това си намерих и втора работа в университета, която после смених с трета, където шеф ми беше един образ, с който се сприятелихме и аз му бях дясната ръка. В началото супер се радвах, че имам такава възможност да се развивам по специалността и да уча нови неща. С течение на времето нещата се промениха. Пича си беше устроил райски живот, той реално не работеше нищо, а прехвърляше всички задачи на такива като мен, даже такива които като студент въобще нямам право да върша заради разни правилници за сигурност и прочие. В един момент той почна да ми разправя детски приказки за да ме манипулира и изкара повече от мен, което много ме издразни и изпълни с ярост и не знаех как да постъпя. Реших да не се караме и казах, че съм много изморен и искам да се концентрирам върху ученето си и искам да напусна. То си беше и вярно, точно тогава имах световъртежи и тежест в главата цял месец и на моменти въобще не можех да стана от пода и мислех, че още малко и ще изляза от тялото си. Той тогава даден заден ход, но мен това още повече ме разяри, защото на 100 % ми доказа, че предположенията ми са прави. И се махнах без да правя сцени и си запазихме добрите отношения. После се оказа, че с тоя нисък доход който ми остава, имам право на специална помощ за наема, която се равняваше почти на това което изкарвах на тая работа. Един вид заради някакви келяви 50-60 евро по-малко, вече имах двойно по-малко работа и съответно повече време. Това ми беше голям житейски урок, как дори и приятелите ти преследват главно собствените си интереси и те водят за носа в посоката, която на тях им е удобна. Аз вършех цялата работа на този човек за някакви си 200 евро и му гарантирах безгрижието, а той реши да се възползва от уязвимото ми социално положение за да върша още други работи. Само че накрая вместо това получи нов студент - един първокурсник от местните, който не му вършеше и една от трета от това, на което беше свикнал с мен. Как само ми се жалваше после, а аз си викам, еми така ти се пада. Елегантно ти го нахендрих, хем останахме приятели, хем аз сега имам време, а ти си сърбай, каквото надроби.
Оттогава така се назверих и станах безмилостен. Въобще не ми пука, че някой си ме подценява или не вярва в мен, или си мисли, че ще може да извлече повече изгода за себе си от моя труд. Тия хорица криво си правят сметката. Или въобще не се захващам с тях или правя така, че накрая те да са на загуба без дори да се усетят. Знам кога къде си струва да почна, колко да се задържа и кой риск от промяна си струва. За да стигнеш дотам обаче трябва да минеш през лайната. Аз вече минах през дълбоките лайна и вече гледам да се отърся от полепите. Идва време да поема нов голям риск. Въпреки че мразя вечните местения, промяната на обстановката и започването от нулата с напълно непознати, знам че ако не го направя никога няма да получа това което заслужавам. В крайна сметка аз жертвам живота си в месомелачката и имам право да искам най-добрите условия в замяна. Само че никой няма ме хване за ръчичка и да ме заведе там, където ще ми ги дадат, нито ще ми ги поднесе на тепсия, нито някой ще ми каже, как да стигна до това място.
Такъв е живота, проба и грешка, трупане на опит, анализ на риска и предишни грешки, менящи се приоритети - амбиции и финанси или спокойствие. Има време за война и време за смирение. Който е минал през това вече губи тая чувствителност към безпомощните хора като теб.
Не се сърди приятел, но ти имаш нужда от един як шут в задника. Няма вече какво да губиш, трябва да играеш вабанк като полярен вълк движещ се по тънък лед. Може ледът да се пропука и да се удавиш, но ако не рискуваш просто ще умреш от глад. На 30 години с магистратури да не можеш да си намериш работа като барман и да се връзваш на майка ти, която не те пускала и прочие. Че и приятелка му се приискала. Абе кой ще се хване с такава шматка, дето пести стотинките от баща си за четка за зъби? Като ги знам жените какви са интересчийки, никоя няма да те погледне. Какво си отлагал досега? Ако преди 2-3 години се беше хванал на някоя бригада да береш ягоди или каквото и да е, или по морето каквото и да е, досега да си събрал парите с които да заминеш нанякъде. Малко по-трудно щеше да ти е началото от моето, понеже аз ги имах наготово, но щеше да е тренировка за това което те очаква, щото първо с тия пари ще ти стигнат само за няколко месеца и без адаптивност на място няма да оцелееш. Второ, аз познавам хора и то момичета, които са дошли с 20 евро в джоба като детегледачки и даже едната един ден просто са я извърлили на улицата. Всички тия хора още са тук, вече завършили и всеки започнал някаква нормална работа за квалификацията си. Ти стой още и чакай някой да се загрижи за теб и да ти напише учебник как да успееш за да ти е по-лесно и сигурно.

89.   Здравей, номер 19 и 81. Не съм автора. Аз съм младо момче без опит в тази сфера която предлагаш. Много бих искал да се свържа с теб за да ми помогнеш. Мога да споделя с теб, че съм сериозен, точен и отговорен. Не пия, не пуша и не се дрогирвам. Съвсем нормален млад човек който иска да постигне нещо в този живот. Искам да работя и да се боря с всички мои сили. Ако може модераторите да направят едно добро за да се свържа с теб по-някакъв начин ще съм адски благодарен.
Хубав ден.

Модератор - не публикуваме контактни данни!

90.   "Офф, aбе не рaзбрaхте ли, че aвторa сaмо искaше дa му потвърдим, че горкият той много искa, aмa гaден лош свят...
Сaмо искaше съчувствие и сaм дa се убеди, че не е толковa жaлък, колкото е. "
Разбрахме. Но той Е жалък!
Ж41

ПС. Моят живот си е перфектен, номер 82, моля те не се тормози/тревожи, че ще си навредиш!

91.   Историята, разказана от №85, трябва да се извади на едно 100 000 разпечатки и да я дават на всеки абитуриент заедно с дипломата за завършено средно образование. Браво, момче! Така трябва да се бори човек и така се успява!
Дано авторът все пак отвори темата и прочете поне този пост.

92.   Авторе, според мен изходът е един-хвани се на каква да е работа. Все нещо трябва да излезе, дори да е на черно. Ще си спестиш някой лев и след това ще станеш по-мобилен. Ако ти се работи по курортите, най-добре е да отидеш на място. Първата работа винаги е гадна, но като придобиеш стаж и опит, нещата ще си дойдат на мястото. Няма от какво да се страхуваш, никой не се е родил научен, така че ти няма да си по-зле от който и да е друг на твое място без опит. Изненада ме само това, че даваш при кандидатстване пари за медицинско и свидетелство за съдимост. Подобни документи се вадят само, когато започваш работа. Не виждам защо някой ще иска подобно нещо.

93.   Aвторе, по ред-
1. Пиши нa 19 дa ти нaпрaви свястно CV човекът, имaш му вече мейлa
2. Aктуaлизирaй го
3. Регистрирaй се в EURES- с aнглийски можеш дa кaндитaтствaш в Aнглия, Гермaния, Aвстрия, Дубaй, дори в Испaния.
Зa всякa от стрaните имa опция дa се свържеш по телефон или мейл с консултaнт от местнa трудовa борсa. Също фирми посредници- ТИ НЕ ПЛAЩAШ НИЩО, плaщaт рaботодaтелите.
Преглеждaй обявите, ( хиляди сa) някои предлaгaт и нaстaнявaне, временно или до приключвaне нa договор.
Можеш дa кaндитaтствaш също поне нa първо време зa рецепционист в някой хотел, повечето предлaгaт нaстaнявaне и хрaнa.
Нямaш извинение, рaботa имa, сaмо желaние ти липсвa. Aз съм еднa от жените, които нaреди кaто "уреденa", ДA, уредих се сaмa!
Кaкто и н 85 кaзвa, минaх през тaкивa мелaчки, че беднa ти е фaнтaзиятa. Сегa е много по- лесно всичко. Когaто aз зaминaх още не бяхме в ЕС, сaмо които сa тръгнaли в ония години, знaят зa кaкво иде реч. Ти си седнaл сегa при всички възможности под носa дa "цивриш", нa 30 год. мъж.

94.   Писaх току- що, но ето ти стрaницaтa, нa която и без регистрaция може дa видиш обявите зa рaботa
http://eures.bg/trl.search.asp?id=32

95.   Какво момче си на 30 години... Баща ти е прав да се ядосва за това, че не носиш пари. На 30 години си мъж. От 18 годишен си пълнолетен и можеш да правиш каквото пожелаеш! Отхлюпи се малко, пич. Или просто е по-лесно при мама и тате, даже искаш да защитаваш мама от тати? Каква приятелка, нали си имаш мама?

97.   82, точно 16 годишните са фригидни, тези с късна девственост обратно - с много оргазми, за твое разочарование....

98.   От 82 до 97: не ме карай да се смея :-) Знам, че всеки иска да е "най", ама с такива коментари вече се излагате.
Времето назад няма как да върнеш, просто приеми, че си изтървал хувабите моменти от младостта и се надявай да наваксаш поне на дърти години, но на черното не казвай бяло.

99.   Ном. 2, Работил си от 10 годишен.. Аз пък тръгнах на работа на 5 годинки. :( ПолУвината на твоите 10. Не се заяждам, но си написал доста неадекватен коментар, просто ме жегна да ти отговоря.
Сега към автора! Не само ти, а почти никой няма шанс да се измъкне от този ад. При малките държави капитализма се концентрира в големите градове, това е положението. Който е скачал по 10 Ноември сега си живее живота в Англия, Германия, САЩ, Франция или Канада.

100.   98, разсмя ме, това е факт, а и личният живот на хората , кой кога и как не ти влиза в работата... и гледай на бялото да не викаш черно....

102.   н. 100, и какво е бялото в живота на Автора, с извинение? НЕработенето? Ами браво - да работиш, печелиш пари, да правиш кариера, бизнес дори е черното в живота, а бяло е да си стоим у дома и да се оплакваме и самосъжаляваме

104.   102 ни в клин, ни в ръкав се включва. Прочети коментари 97-100 и може да разбереш за какво бяло и черно иде реч.
---
Темата приключи с коментар номер 79. Това е истината за нашия автор.

107.   Тук може да не пускат емейли, но скайп може....

Авторе, така и не разбрах точно какви са ти специалностите от тези 2 висши образования... нещо техническо ли е, какви са?
Това, което мога да ти кажа е да се захванеш в сферата на ИТ както ти предложи н19-дано имаш талант за това... И при първия възможен случай, в който се видиш с малко пари и понатрупаш опит да се изнесеш от вас. Скъсай синджира с който са те вързали емоционално. Родителите много често се правят на болни и нещастни, защото не искат децата им да отидат някъде и да си имат личен живот далеч от тях, а те да са сами и с това ги манипулират и им вменяват чувство за вина ако го направят, но ти не им се връзвай. Може в София да отидеш. Наистина в студентския град има не за 80лв, ами и за 60лв квартири-в стаята ще си с друго момче. А като си събереш още повече парички се изнеси трайно от БГ и английския ще ти е по-добър до тогава.
Явно не си комуникативен, но ако си интелегентен може и да направиш научна кариера, както беше споменал някой по-нагоре. Ще си седиш някъде замушен и ще си изследваш нещо си... скрит от хорските очи и злобни коментари. А бе им се връзвай, човече...

Просто ти сега трябва да разсечеш тоя порочен кръг и да градиш живота си сам-но останеш ли там с вашите в онова забито градче, така ще ти мине живота. И след 20г пак ще пишеш в тоя форум...

108.   Авторе какво стана с теб?
намери ли си работа?

109.   Авторе, намери ли си работа?
Градът Благоевград ли е? Ако е той, напълно те разбирам за част от нещата, но като цяло има как да си помогнеш.
Намери ли работа? Ако не си, мога да ти дам идеи.

110.   Няма да е лошо автора наистина да каже града кой е и специалностите, които е завършил ще е по - удобно, както за него, така и за хората, които искат да му помогнат.

111.   Каква работа си търсиш? Защото ако се ограничаваш само до нещо свързано със специалността ти, наистина ще е трудно. За това те съветвам да започнеш каква да е работа, ако ще и общ работник, колкото да изкараш пари и да си стъпиш на краката. Пък после, като имаш вече някакъв опит и спестявания, можеш да си по-придирчив и да търсиш неща, които ти допадат. Обаче когато става дума за първа работа, нещата като заплата, дали ми харесва работното време и т. н. минават на заден план. Важното е да почнеш от някъде. На 30 си и да знаеш ако не почнеш работа сега ще става все по-трудно, защото нали знаеш търсят се млади хора с бъдеще, а не кандидат пенсионери без стаж. Така, че ако трябва и на някой строеж почни работа, важното е да не си в тежест на вашите и да не се мотаеш, защото с времето всичко, което си научил се забравя и после е много трудно да си изградиш трудови навици дори и някой да те вземе на работа.
Успех!
А колкото до лелките от Бюрото по труда, е не им се сърди и тяхната не е лесна. По цял ден се разправят с всякакви хора, пък и как да ти намерят работа като и при тях не постъпват достатъчно обяви. В крайна сметка те не са работодатели, те само помагат на хората да се свържат с работодателите и за това са ти казали, че ако не търсиш и сам шансът да ти помогнат не е много голям. Въпреки, че стават и чудеса. Моята работа точно те ми я намерих и направо обожавам работата си и вече я работя близо 5 години. Обаче си беше чист късмет.
Не се отказвай да търсиш и накрая ще стане. Обаче трябва много упоритост и да не казваш НЕ, а да си готов на всякаква работа.

112.   Авторе, ще ти разкажа историята на най-успелият човек, който познавам пък ти реши дали трудното детство е оправдание или не. Запознах се с него в университета, имаше ТЕЛК и куп здравословни проблеми, но това не му пречеше да е един от най-добрите в курса. С времето станахме приятели и разбрах историята му. Оказа се, че е роден в едно забутано село по средата на нищото, че майка му го родила на 16, а баща му така и не проявил интерес към него, отгледали го баба му и дядо му, но понеже имал куп здравословни проблеми доста голяма част от детството му минало по болници, но това не го спряло да учи. Видяхме се наскоро, сега е на доста висока позиция в голяма компания, пътува по цял свят и печели добре. А е с ТЕЛК и % инвалидност, но не е легнал да хленчи, че няма работа, че е ощетен от съдбата и т. н., напротив, борил се е и то два пъти повече от тези от нас, които сме здрави. Та кажи ми, щом той може, ти защо не можеш? ! А, да, защото е по-лесно да лежиш у вас и да хленчиш, че няма работа и да се оправдаваш, че "мама не те пуска защото е опасно". И до кога така? На твоите години хората имат семейства, гледат деца, а ти не си търсиш работа защото мама казала, че ще ти се случи нещо страшно ако заминеш. Извинявай, ама с това мислене и Бог да слезе няма да ти помогне. Ако ще работодателите на опашка да се наредят пред вас и на колене да те молят пак няма да постигнеш нищо. Защото ТИ НЕ ИСКАШ ДА РАБОТИШ! И си пуснал темата само за да си намериш оправдание, че нямаш и 1 ден стаж. А хората тук ти съчувстват и са готови едва ли не наготово да ти предложат работа и от теб се иска само да благоволиш да я приемеш (ако не греша номер 19 направо е готов да направи какво ли не за да ти помогне). Ама не. Нали знаеш, можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие. Та и твоята работа такава, ама поне да не беше хленчил, ами да си беше признал, че живееш бедно защото те мързи. Защото от всичките ти коментари в последствие се разбра точно това. От 100 кладенеца донесе вода само и само да се оправдаваш, а всъщност то си е теб. Ние ще си имаме работа и си работим, кой за повече пари, кой за по-малко, а ти си стои у вас и напсувай целия свят ако искаш, че животът ти е труден. Само дето на светът не му пука и той продължава да се върти без значение ти какво мислиш.

113.   Авторе, сбъркал си заглавието. Трябвало е да е "Изповедта на Хленчо". :)) То не беше оправдание, то не беше хленчене... и разбира се, винаги все някой друг е виновен за положението, само не и ти.

114.   Аз съм на 23г и съм тръгнал по неговия път. Сега карам 3-ти курс и един стаж в коренно различно направление от специалността. На кръстопът съм. Не се издържа без работа. Ако не успея в стажа директно си търся обикновена работа.

115.   Според мен малко мислиш като комунист :-) Концентрирал си се върху нуждите си и очакването държавата да ти ги задоволи. Проблема е че тази система отдавна приключи. Мисли в посока - "Какви умения имам? Как мога да ги приложа и печеля от тях? Каква дейност ми харесва да правя? " Мисли и за това, какви екстри притежава твоя труд за да го пласираш по-лесно. В смисъл какво повече от конкурентите си за едно работно място предлагаш като базовите са компютърна грамотност и шофьорска книжка, останалите зависят от професията, работа със специализиран софтуер и оборудване и тнт. Стреми се да развиваш уменията си а не нуждите си :-), преди дохода зависеше от нуждите, днес зависи от способностите