Дисциплинарно уволнение. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121147)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18510)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

Дисциплинарно уволнение.
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2547 пъти
Здравейте.
Преди 1 година ме уволниха дисциплинарно, без конкретна причина. Новината ми дойде като гръм от ясно небе, очаквах повишение, а получих удар под кръста. В крайна сметка, заведох дело срещу тях, но беше ясно, че много време ще чакам и ще отлагат докато могат.
Имам малко дете, със съпругата ми не спираме да се караме, и вече съм напълно извън силите си. За тази 1 година съм ходил на повече от 50 интервюта и нищо!
Преди месец ми се отвори страхотна възможност, позиция за която се борих много, минах през всички етапи за подбора и отивайки да подпиша договора, видяха това уволнение и ми отказаха, въпреки че се води дело и т. н
Имам 10- годишен стаж, зная език, напълно отговорен и амбициозен човек съм, но вече не издържам. Забравих да спомена, че се захванах и със собствен бизнес, който също не потръгна. Давам буквално всичко от себе си, а нещата все са срещу мен:( Моля за вашите съвети. Ще ви бъда благодарен:)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 9 месеца
hash: 04627df5b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   чакай малко, за дисциплинарно уволнение е задължително да ти посочат причина. ето повече инфо: http://econ.bg/Дисциплинарно-уволнение_l.l_i.126371.html
странно ми се вижда да не те уволнят по взаимно съгласие например, по-лесно е. според мен или работодателят е в нарушение на КТ, или нещо премълчаваш в ситуацията.
Ж44

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: f93a1601bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Здравей. Малко ме натъжи твоята история. Работодатели - кретени са тези дето са те уволнили дисциплинарно. Дано спечелиш делото. Трябва да си голяма гад, за да настояваш да остане петно в работното досие на бивш служител, ако наистина незаслужено си го уволнил.
Но и бившите ти "бъдещи" работодатели са тъпаци, щом безапелационно са те отпратили.
Не знам какво да те посъветвам. Имам само едно предложение, което като мъж ще ти е трудно да приемеш, още по-малко да се вслушаш.
Аз миналата година останах без работа. Съкратиха ме, обезщетиха ме, но ме махнала напълно незаслужено, а също очаквах повишение и благодарност. Очаквах да ми поверят екип и проект, те ме махнаха за един следобед. Опустошиха ме. Та предложението /малко е екзотично/ - приеми го това като житейски урок. В смисъл - поогледай някои твои лични качества - дали не трябва да се смириш, дали не трябва да промениш нещо в себе си и характера, дали не трябва да се научиш да си по-малко сериозен, амбициозен, надменен, дали ако със жена ти се дрънкате за нещо постоянно, не е права. Може би трябва да се научиш да приемаш, да си смирен. Това е от най-честите уроци за амбициозните личности. Погледни го малко от кармичната страна. Дали няма някакъв модел, който да се повтаря през годините. И по който трябва да поработиш и промениш. Понякога нелогичните и ненавременни неща затова се случват, за да ни вкарат обратно в нашия път. Може изобщо да не приемеш мнението ми, не е задължително.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: c47ffce6b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Oт къде си? Защо не пробваш около мястото което живееш в някои близък град например, това е много лоша работа.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 86f2e1dec3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   От автора: Първо благодаря на всички за вашите коментари.
Към номер едно - в молбата за уволнение естествено присъства причина, но която е много далече от истината. Именно и затова водя делото, защото не съм съгласен по никакъв начин с измислените причини. Иначе, не премълчавам нищо, просто става въпрос за лична информация затова не съм дал повече информация.
Към номер три - ходя на интервюта в моя град и в близките два, така че опитвам навсякъде :(
До номер две - благодаря много за хубавите думи и за съветите. Истината е, че аз много съм мислил в тази посока, и приемам тази 1 година точно като урок, смея да твърдя, че обмислям много внимателно държането си, но уви - явно е нужно още време. Не съм загубил надежда, и вярвам, че нещата не могат да останат все така, а да потръгнат някога.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: f93a1601bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Но. 2 съм. Радвам се, че не съм ти прозвучала странно. Мъжът ми често ми се смее на метафизичните ми обяснения на някои неща.
Явно имаш нужда от още време да приключиш периода. Колкото по-рано пуснеш юздите, толкова по-рано ще се почувстваш добре. Но не се насилвай. Обаче не насилвай и обратната ситуация. Приключи с делото си в мислите си, приеми, че може да загубиш, може изобщо да не получиш възмездие, да не победиш, макар че искаш просто справедливост. За жена ти - не знам за какво се карате, но насили се да "капитулираш". Ако се карате за това, че нямаш работа и парите не ви стигат, поговори, обясни и, че се опитваш да не си настървен. А на интервютата първоначално ходи ентусиазиран, после го забравяй. Нека се случва самО, ако иска, да си намира път, ако е писано.
Нещата ще потръгнат когато ги прежалиш и спреш да подреждаш обстоятелствата в мислите си.
Извини ме, ако пренасям своята история върху ти, искам само да помогна. През целия си живот съм имала хубава професия - дето можеше да се работи на частно, на щат, и едновременно. Бях станала надменна /е, не в лошия смисъл, ами просто се бях взела на сериозно/, че съм сполучила на работа, на фирма, на частно, на колектив, на шефове, на работно място, на признание. Без някакви космически пари, но бях супер доволна.
Е, разкараха ме и ме размазаха. С дълго планиран курвенски номер, за един следобед. Обърнаха blind eye, както казват, всички, които смятах за ментори и личности. Разболях се и 18 дни от предизвестието си прекарах с температура 39 градуса. Излязох в болничен, а този с курвенския номер не спря да ме тормози през цялото време, и ме подгониха за болничен, че уж се крия. А бях подписала всички документи за съкращението. А аз просто се сринах. Но никой не го допусна това. Бях толкова наранена и огорчена, че седмици наред сънувах, че говоря с ръководството и им обяснявам и те ме разбират. А реално никой не пожела да говори с мен. Мениджърки и директорчета, дето се лигавеха по тийм билдинги и ми говореха на "ти" и ме целуваха по празници - не ме погледнаха до последно. А "курвенският номер" и много от колегите ми не ми казаха и "чао" последния ден. Е, имаше и много на моя страна, но без полза. :)
Защо го разправям това - заради това, което последва.
Кроях планове за обяснение, отмъщение, възмездие, натриване на носа. Плаках, молих се, беснях. Знам, откачено е да реагираш така за някаква си работа, но ФАКТ. Бях толкова амбициозна и луда в правотата си, че само температурата ме беше омаломощила да не правя нищо.
Обаче продължих да беснея, да мисля какво да направя. НЕ СЕ СМИРИХ.
И месец след това, през август, баща ми се разболя от левкемия. БАМ! От упор. Сякаш предното не стигаше. След месец почина. БАМ! Още веднъж.
Вече трудно надигах глава.
Ноември разбрах, че съм бременна. Декември направих спонтанен аборт! БАМ!
Не смеех да шавам да не разместя въздуха. Просто склоних глава.
А аз не скланям глава.
Още не мога да се върна към себе си, към успяващото си аз. Вървя бавно, прилепена към мъжа си, когото преди хоках, че и подигравах, заради "по-малко сериозното отношение към работа, пари, живота".
Тъй че...когато животът преподава урок, слушай!
Извини ме, че ползвах твоята трибуна за своята болка.
Исках само да кажа, че нещата се случват за да се поучиш, да се върнеш на правилния си път, и за да се доближиш отново /ако си се отдалечил/ към своите хора.
Имай вяра. В Бог, в живота, в любовта. Имам една любима фраза на англ. Ако обичах татуировките - щях да си я татуирам
"Stand still - I got this! GOD" "Не мърдай - аз имам грижата! БОГ"
Успех, кураж, късмет и просветление!

 
  ...


...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 27be616b9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   №2/5 нищо екзотично няма в това, което си написала - точно така стоят нещата, но първо трябва да осъзнаеш, че е така и после да разбереш защо са се случили. Въпросите -защо на мен, защо сега, защо сега са безсмислени, защото в основата на всичко, което ни се случва сме ние и никой друг! Поздравления!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 04627df5b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   номер 1 съм. аз пак не разбирам защо сами си слагат таралеж в гащите и те уволняват дисциплинарно и ти дават повод да ги съдиш вместо да те уволнят по взаимно съгласие. преди години мъжът ми води доста години дело за неправилно уволнение, спечели го и в същия ден, в който се върна на работа го уволниха наново, този път без да може да каже копче. все пак получи обезщетение в размер на заплатата за няколко години, което не беше малко за времето си.
съветът на 2/5 да се вгледаш в себе си и да потърсиш причина не е лош, но теб те притиска времето и нуждата да издържаш семейството си.
не знам в какъв бранш работиш, колко фирми има наблизо, но може би не е лошо да пробваш в София или друг голям град, където никой не те познава. възможно ли е бившите ти работодатели да са говорили насам-натам лоши неща за теб и затова да не можеш да си намериш работа, особено ако градът е по-малък? има ли вариант за дистанционна работа, да станеш фрийлансър? варианта за чужбина го оставям за накрая, него всеки го знае.
Ж44

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: ee5d9d775d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Съгласявам се с №2 по принцип за всичко, но много пък масови станаха подобни съдби, едва ли не всеки 2-ри е жертва на нещо такова в БГ, и на какво ли още не. Всичко ли опира до голямото смирение и да не би кой знае какво да иска човека-обикновена работа иска, това се отнася за всички нас. Общо взето всичко това е катастрофа и всички знаем кои са причинителите й. Смирението и издръжливостта са единствените добродетели на българина, но явно те не ни помагат.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 8a3d2bd9af
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   От автора: Благодаря на всички за покдрепата. Оценявам вашата съпричастност и въпреки всичко, дори се чувствам гузно пред историята на номер 2/5. Много съжалявам за всичките несгоди, и в такива моменти си казвам за пореден път, че аз не трябва да се оплаквам защото има много по-страшни истории. За смирението съм съгласен с твоя коментар. Истината е, че постоянно търся причината в себе си, затова търся и смирение, но не зная дали още съм успял да го постигна напълно. Все още, обаче, не губя надежда и съм оптимист. Не съм се предал и вярвам, че всичко все някога ще се нареди. Относно съпругата ми, не я виня по никакъв начин, напротив тя е до мен и ми дава толкова много сили и ме подкрепя, но факта че ежедневието ни е трудно, а имаме малко дете, определено оказва голямо влияние, на което и тя не може да устои. От там идват проблемите.
До номер 1/7 също благодаря за коментара. Истината е, че търся усилено работа най-вече в големия град, който е близо до моя град.

Искам да благодаря на всички, и да кажа че съм съпричастен и към вашите истории, и както каза номер 2, явно това са уроците на живота, които трябва да приемем. Дано доброто да победи, колкото и наивно да звучи, но все още вярвам в него.
Поздрави и успех на всички!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 8a3d2bd9af
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   От автора: P. S до номер 7: относно това, дали бившите ми работодатели говорят за мен, а да не мога да си намеря работа- истината е, че наистина не знам, но често си задавам този въпрос. Но като цяло не поддържам никаква връзка с тях, отказах се от идеята да се ровя, защото вътрешно съм приключил с тях и не искам да си причинявам отново цялата болка. Искам да оставя нещата в ръцете на съда, и не искам да обвинявам никого конкретно, защото аз не зная със сигурност, кое е лицето, което стои зад всичко това, въпреки, че имам предположение. Но за да бъда" чист" пред себе си, прецених, че съда ще прецени най-добре. Дано ме разберете правилно.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker