Да говоря за тялото си – публично? Абсурд!
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 825 пъти
Защо се съгласи да участваш?
Защото се стреснах! В първия момент си казах „Да говоря за тялото си – публично? Абсурд!” После се замислих – защо да е такъв проблем? Често казано, в очите на много хора минавам за жена, която няма от какво да се оплаче по отношение на тялото си и все пак не ми се иска да говоря за него – след толкова години опити да го приема и обичам. Помислих се, че може би трябва да участвам – и като личен експеримент и като някакъв опит да се разбера… и не на последно място, защото дори онези, които в нашите очи „нямат от какво да се оплачат” също са много често неуверени, държа това да се знае.
Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имала ли си моменти, в които си изпитвала необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Жалък. Опитът със самочувствието ми е жалък. Твърде, твърде рядко съм се чувствала наистина спокойна за това, което съм. Знам, че изглеждам доста самоуверена отстрани, но това е един от често срещаните начини човек да прикрие неувереността си. А да си неуверен е жалко, независимо от качествата и от външния вид на човек. Винаги съм смятала, че е по-добре да имаш самочувствие без особено покритие, отколкото да си талантлив, красив и интелигентен комплексар.
Все ми казваха, че съм слаба, а мама казваше „не си слаба, нормално дете си!” Опитвам се да възпитавам децата си, че са красиви, че са хубави, че телата им, лицата им са прекрасни, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят – че човешкото същество има неограничен потенциал... До колко ми вярват – това е друг въпрос. Но за повечето хора, примерно за 99% от човечеството, това и без друго е вярно – огромна част от хората са родени прекрасни и имат по рождение качествата и потенциала да бъдат каквото си поискат.
Автор: Ирина Атанасова
|