|
Подозирам, че тази вечна моя тревожност е една от причините, които отключиха моя Крон
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 720 пъти
Знам, че имаш своите малки обсесивно-компулсивни ритуали (почукване, подръпване, потропване). Би ли разказала за това?
Малките ми лудости. Така им викам. Боря се с тях, защото разбрах, че със или без тях – ако има нещо гадно да се случва, то ще се случи. Иначе да – страховете ми от това нещо лошо да не се случи с близките ми, ме карат да правя малки ритуали. Внушавам си, че те предпазват хората от лошото. Или по-скоро се опитвам чрез тях да избия лошото от главата си. Предполагам, че такива неща се премахват с помощта на психолог, не знам. Но от дете си ги имам.
Имало ли е моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Почти винаги. Подозирам, че тази вечна моя тревожност е една от причините, които отключиха моето…не искам да му казвам заболяване, за това ще го наричам по име – моя Крон. Но аз не мога да я контролирам. Мисля, че се роди, защото на твърде много мои близки им се случиха кофти неща… твърде рано. Те бяха твърде млади, и аз – дете. Страхувам се от това дали ще се справя. Запознах се и със смъртта рано. Загубих много близки хора и това се превърна в най-големият ми страх. Постоянно се страхувам, постоянно се притеснявам за хората, които обичам. Плача и преживявам неща, които не са се случили. Тревожа се. За всеки друг, но не и за себе си. Поне в това ме упрекват близките ми. Че никога не мисля за себе си. Много е интересно, но заедно с още хора, страдащи от това заболяване, стигнахме до извода, че почти всички с тези болести, сме такива – емоционални, преживяващи, тревожни, чувствителни и раними. Абсолютно еднакъв типаж сме. Лошото е, че след като се разболееш, ставаш още по-емоционален. А тази емоционалност може да е много пагубна. Затворен кръг, от който понякога си мислиш, че няма излизане.
С какво са свързани притесненията ти?
С това дали ще се справя. От време навреме губя равновесието. Предполагам, че е съвсем нормално, все пак всичко ми се случи съвсем скоро. Притеснявам се и от неща, които не зависят от мен. От хора, действия и постъпки, които не мога да спра. Притеснявам се, че не мога да се науча да бъда егоист, а това сега ми е много необходимо. За да мога да не се интересувам от умишлените опити на хора да ме нараняват, да не се интересувам от проблемите в работата, от чуждите болки… Сложна задача. А важна! Защото всяко притеснение води до нова – малка или голяма криза на болестта.
Автор: Ирина Атанасова
|
