Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз и мои връстници имаме най-различни тежки проблеми. Не бива да губим вяра, че всичко има смисъл, макар и в настоящето да не можем да разберем какъв е. Може би едно нещо е, че има и други като теб и можеш да помислиш за тяхното страдание.

7.   Авторке, с най-добри намерения те съветвам да се стегнеш. Близките ти са прави. Никога няма да си щастлива ако ти самата не положиш усилия за да излезеш от тази дупка, в която се намираш в момента. А ако постоянно се самосъжаляваш това няма да стане.

Млада си. Животът е пред теб. Децата на са всичко на тоя свят. Има хора без деца поради различни причини, които са щастливи и водят пълноценен живот. Други пък имат деца, но са нещастни. Децата не са ключът към щастието. Щастието е относително.

Явно че с твоя човек не е било писано да се получат нещата. Но това НЕ означава че няма да срещнеш друг мъж с когото да се обичате и да се съберете. Може да го срещнеш днес, утре, след две години... Но ще го срещнеш, уверявам те. От там нататък, трябва да си отворена за нова връзка. Ако си затворена в мъката си никога няма да получиш нищо хубаво от живота, защото хубавото ще чука на врата, която е затворена. За да си щастлива трябва да отвориш сърцето си.

А що се касае за децата, не споменаваш какво заболяване имаш, но още си млада за да се отчайваш. Обмисли вариант за замразяване на яйцеклетки. Все някакви яйцеклетки имаш, предполагам. След поставената ти диагноза, поиска ли второ или трето мнение? Ако не си посетила друг гинеколог, посети. Може да са ти сбъркали диагнозата. Не изключвай подобни грешки дори да си посетила частен гинеколог. Първо потвърди диагнозата. После вече създаваш план за действие. С мъжа ти не сте правили опити защото той е имал проблем. Но това не означава автоматично че и с друг мъж няма да може да имаш деца. Порови в интернет в различни чуждестранни клиники, в Турция например. Търси форуми на английски на жени с твоя проблем. Ще се учудиш колко много информация ще намериш у ще научиш от опита на другите. Още е твърде рано за да вдигне ръце.

А в случай че не може да имаш деца, смисълът на живота е такъв, какъвто ти решиш. Ако решиш живота ти да е безсмислен, такъв ще бъде. Ако решиш да бъде пъстър и изпълнен с положителни емоции, такъв ще бъде. Помисли че хората без деца разполагат с много повече време за да се отдадат на своето професионално развитие. Имат свободата и средствата за да пътуват, да се занимават със своите хобита... Ако толкова не можеш без дете, осинови си едно.
Но да се самоубиваш заради това, което разказваш е меко казано, нелепо. Липса на воля и на сила.

И аз така преди 10 години бях тръгнала да се самоубивам заради нещастна любов и хронично заболяване. Добре че не го направих! И не съжалявам. Толкова хубави преживявания имах след това! Просто изтръпвам като си помисля за всичко, което щях да пропусна и за болката която бях на косъм да причиня.

Казваш че няма за какво да живееш. Как да няма? Има разбира се! Твоите близки. Ти имаш отговорност към тях. Не бъди егоист. Недей да ги наказваш заради твоите несполуки. Помисли колко несправедливо ще бъде от твоя страна да им причиниш такава болка. Самоубийство на близък човек боли много повече отколкото неуспеха в живота. Ще ги накараш да се чувстват виновни, да се чудят къде са сгрешили... не заслужават това.

Приеми съдбата си и нейните предизвикателства. Бъди смела и смелостта ти ще бъде възнаградена със щастие. Потърси помощ от психолог. Иди на психиатър. Но не посягай на живота си.

На мен много ми помогнаха антидепресантите. Бях буквално на дъното. Не излизах от стаята си, не дърпах завесите... лежах по цели дни така и едвам имах сили да стана да ида на работа (работех следобедите тогава). Вечерта се връщах, лягах отново и търсех начини за самоубийство в нета. Стаята ми беше кочина. Вече бях планирала всичко, само мисълта за родителите и брат ми ме спираше. Заради тях реших, няколко дни преди датата която бях планирала да се самоубия, да споделя с моята лекарка как се чувствам. Тя веднага ме изпрати в чакалнята на смешното отделение на болницата за да ме види дежурния психиатър. Аз не хранех много надежди, но този човек буквално ми спаси живота. Изслуша ме внимателно, зададе ми доста въпроси и ми изписа венлафаксин. Диагнозата беше тежка депресия.

Е, почнах да пия хапчетата и след седмица се чувствах по-малко зле, а след две седмици усетих че вече се връщам към живота. Само 3 месеца след това си купих билет за Португалия и прекарах една чудесна екскурзия. Половин година по-късно, бях в разгара си: учех, работех, излизах с приятели, върнах се към моите хобита... чувствах се прекрасно. Хапчетата ги спрях окончателно след около година прием. От тогава не съм пила антидепресанти и общо взето, живея пълноценно. Друг човек съм. По-силен духом.
Понякога е нужно само малка помощ за да влезе човек в релси и да се осъзнае.

Не се отчайвай и не бъде черноглед. Каквото и да се случва, щастието и пътят към него се намират в теб.

Успех!

8.   Наистина ужасна ситуация, но не е краят на света и ако не се предадеш сега ще го видиш един ден. След като това да имаш дете осмисля живота ти, сега като си сама тръгни по клиники и виж какви са вариантите - дали ще е инвитро, има ли вариант да си замразиш яйцеклетки и тн. Започни да се социализираш, малко по малко ще се климатизираш в новата среда и ще завържеш контакти. Ако много искаш дете осиновяването винаги е опция и не само, че ще си имаш детенце, но и ще промениш коренно един вече създаден и захвърлен живот.

9.   Е затова ли ще се самоубиваш, защото не можеш да правиш секс?
Абе вие хора нормални ли сте? Явно не. Хората ръце и крака нямат и се борят с живота, тия нашите изпаднали в паника, че не могат да правят секс.
Сори, не мога да ти съчувствам, за мен това са лиготии. Реално нищо кой знае колко ти няма. Хубаво няма да имаш деца и какво? С това ли се изчерпва целия смисъл в живота ти?

10.   Недей, Авторке, недей. Знам какво е чувството да искаш да сложиш край... Но родителите ти са до теб, подкрепят те. Всичко ще си дойде на мястото.
Мен моите ме изгониха, жена оперирана с детето си, каза, че нямам място при нея. Детето винаги добре дошло.
Всъщност имам само един родител майка ми. Баща си загубих на 14. Сега съм на 35.

11.   Мисля, че твоят мъж е бил за сексолог на първо време, ако не е могъл да вдигне самолета. Сексолозите се занимават с тези неща. Загърби историята и върви по пътя си. Със сигурност е за добро, че това нещо е в миналото.

12.   Горките, няма секс, няма живот... Вярно, че на 28 е кофти ситуация, но има хора в далеч по-тежки ситуации. За теб ще е доста лесно да си намериш някой, пък дори и да не можеш да родиш. Можеш да караш съвсем нормален живот. Вярно (бившия) мъж... може да забрави за жени, защото както и сама пишеш, за жената любов = секс. Няма секс, няма любов.

13.   Давай смело! Веднъж се живее!

14.   Аз даже си го планирах вече.

15.   Авторке, тези мисли са от лукавия(дявола) и трябва веднага да ги прогонваш и да се помолваш на Бога да ги премахне!

И НЕ Е ВЯРНО - Бог те обича и го е грижа за теб и за всеки един човек!

А иначе, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така! В смисъл - да иска да се самоубива!

Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!

При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!

Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора.

Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).

Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!

Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.

Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!

Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!

Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.

Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.

Няма да давам връзка (защото сайтът ги трие) - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.

Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!

Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живем в мир и любов.

Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.

Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...

Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...

А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...

Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:

Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!

Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.

16.   Още си съвсем млада, нищо не е загубено, опитай да забравиш случилото се, вземи се в ръце и слънцето отново ще те огрее. Нищо страшно не е станало, всеки живее с някакви проблеми. Не се предавай, животът е пред тебе!

17.   От Авторката:
Благодаря на всички за коментарите.
До номер 2 и номер 7: Напълно съм съгласна с Вас. Ходихме да сексолог, оттам тръгнахме. Оказа се, че проблема е физически, а не психически. Имах предвид, че сме единственият неуспешен случай, защото и опити не можахме да правим, поради причината, че мъжа ми не можеше да прави секс. Почти всички двойки, които имат репродуктивни проблеми имат проблеми със самото създаване, а не с правенето на опити. Достатъчно широкоскроена съм и имането на собствено дете не ми е било фикс идея, бях отворена за всякакви варианти-осиновяване, сурогатно майчинство, оплождане с донорски материал(въпреки че мъжа ми беше твърдо против всички изброени, той много държеше да има собствено дете). Мисълта ми е, че бях съгласна на всичко, но дори и да бяхме успели да имаме дете по някакъв начин, как щяхме да живеем и какво семейство щяхме да бъдем без да имаме интимни отношения? ! Знам, че сега ще ме нападнете, че ни е свързвал само секса, но на никой не пожелавам да му се случи на 28 години да не може да прави любов с любимия си човек и да знае, че така ще е до края на живота му ако останат заедно. А и той не само, че не можеше да прави секс, а и както споменах по-горе не беше съгласен на никакви варианти за имането на дете.

18.   Аз много обичам моя мъж. Дори никога да не правим секс НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА от него. Той е правил толкова много неща който никой друг не е правил за мен. Няма да го изоставя заради някакъв си секс.
И временно той имаше някакъв проблем но аз не го оставих.
Слава богу се оправиха нещата и вече можем да правим секс.
Но и да не можехме той е всичко за мен.
А и винаги може да се намери алтернативен начин на секса. Секс без проникване, свирки и т. н. Самозадоволяваме

А гледането на деца съвсем ама съвсем не е за мен.

19.   Всичко ти е психически вродено! И аз неможех да имам деца... след 13 години направихме инвитро ама без прегледи и " лечения" и взе че стана. А за секса... преди детето я го правихме 1 път на месец. След детето може би веднъж на 3 месеца. Така си се концентрирана върху мъката си... стени се, ходете на почивка, ресторанти, намери си хоби. Секса и дете не са най-важни на земята.

20.   Защо вместо да се бяхте разделили, не си осиновихте дете? Това е разрешение на невъзможността да имаш свои. Не всичко е секс в една връзка, ако сте се разбирали като хора, не трябваше да се разделяте, вярно млада си и е трудно да си го представиш, но човек все с нещо прави компромис в този живот.

21.   Ееее, авторке, недей така. Реално си загубила мъжа си и си разбрала, че не можеш да имаш деца. Не е приятно, но и не е краят на света.
Кофти е, че така сте се разминали, но си дай време, нещата ще улегнат, ще срещнеш друг мъж, с когото ще правиш секс. Светът не свършва със секса с първия ти мъж. А за децата двамата можете да вземете решение: има ин витро, има осиновяване, може мъжът да има деца, за които заедно да се грижите... има решения.
Не върши глупости, пострадай, поплачи, дай си време да го преживееш. На 28 си, животът е пред теб.

22.   Ти остави медицината колко е "напреднала", ами си прави изводи физиологията и генетиката на телата ни колко е западнала! Докъде сме се докарали с ГМО-та, пластмаси, изкуствени храни, радиация и какво ли още не - млади хора да не могат да имат деца, и дори желание/възможност за секс да нямат! Следващата и последна стъпка в тази насока ми се струва - да се родят обратни и въобще въпросът с демографията да е окончателно приключен...
Не знам какво да те посъветвам, миличка.. Не се отчайвай - има ли желание, изход ще се намери.

23.   Извинявай, но тук няма голяма любов. Много грешиш.
Тук има малка любов, даже никаква.
Имай предвид, че има и психогенна импотентност, свързана с много дълбок емоционален стрес.
От нищо не стана ясно дали и доколко сте се подкрепяли взаимно или само сте очаквали другият да изпълни личните очаквания.
И защо се разделите, като толкова се '' обичате''?
Защо не осиновите дете?
Аз също живея без секс от около 5 години, защото на него вече не му става заради възрастта, но съм се примирила.
Че и за самоубийство приказки. Бива ли такива глезотии?
Не само, че е грях, ами направо още по-голям ад ще е за душата.
Стягай се и си подреждай живота. С хленчене, циврене и Фасони не става.

24.   Ти наистина обичаш мъжа си номер 23.

25.   На 28 - живота е пред теб. Има много двойки, които не могат или не искат да имат деца - това не е края на света.
Според мен най-лесното за теб е да намериш мъж, който е сам и вече има деца. Не е същото като да ги родиш ти, но е следващото най-добро.
Иначе за секса - повечето двойки след 10-тата година брак спират да правят секс - познавам такива, които не са го правили от години. Ти разбира се си млада още, което значи че едва ли ще ти е толкова трудно да си намериш партньор. Проблема ти щеше да е голям ако си на 40 в това положение.
Моя съвет - намери си за лятото сезонна работа някъде по морето, ще се запознаеш с нови хора и ще видиш, че света не свършва с един здравословен проблем.

26.   До номер 24:От номер 23-Обичам себе си и принципите си!

Аз мисля, че има нещо, което авторката не казва. Но това е нейно право.

28.   Авторке не се тревожи всичко ще се оправи.