Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   5, много будистка литература си чел/а. Едно време и аз четях и вярвах в тези глупости, но с времето разбрах, че не става ей така. Поне не без последствия. То ако ставаше толкова лесно, нямаше да има изневери, войни, престъпления, депресии.

Повярвай ми, знам какво говоря. Ти където си тръгнал, аз от там се връщам. Аз преди много години съм чел тези глупости за медитации и будизъм, които ти обясняват как ей така лесно можеш да си контролираш емоциите и желанията. Ама между писаното в книжките и практиката има огромна разлика.

7.   Номер 6 аз съм номер 5 - Първо, не съм будист а християнин и второ това не са глупости. Ще ти дам пример за да ме разбереш и да стане напълно ясно за какво става въпрос. Много хора имат проблем с теглото. Ако както ти казваше "Мислите, желанията, емоциите, не можем да ги контролираме", то всички тези хора биха били обречени на все по-голямо затлъстяване просто защото не могат да се контролират. Обаче не е така, някои от тях поради желанието си да се променят развиват добри навици и самоконтрол и редуцират теглото си за постоянно. Те го правят именно чрез контролиране и овладяване на мислите, емоциите и желанията си без никакви последствия. Има обаче и други хора които не успяват да се контролират и постоянно се оправдават и намират причини, но проблема не е, че не успяват. Проблема е, че не искат да започнат борбата, проблема е, че те не вярват в успеха от самото начало. Разбираш ли, който наистина иска намира начин а който не иска - намира оправдания. Има една поговорка която казва, че има два типа хора - едните вярват, че ще успеят да постигнат това което са си наумили а другите вярват, че няма да успеят. И двата типа са прави.

8.   Да, но сам каза, че това са само отделни хора. И то рпи тях се е получило не с контрол, а просто са достигнали спонтанно до някакво подсъзнателно осъзнаване, което ги мотивира. Примерно повечето ми дебели познати искат да отслабнат, мъчат се там някакви режими на хранения, имат желание, вяра, всичко, ама ядец.

Така че не ми ги разправяй, че ставало с вяра и желание. Айде като си толкова отворен, стани милиардер с вяра и желание. Ще станеш, ама другия път.

Остави ги тези литератури за мотивация, позитивно мислене и тем подобни, защото са пълни глупости. То ако ставаше така нямаше затлъстели да растат с всяка година, ами всички щяхме да сме слаби, мускулести, здрави, богати, в мир със себе си.

А както виждаш с всяка изминала година расте броя на дебелите, депресираните, самоубилите се, бедността си я има и т.н.

Ако ставаше така, както казваш за толкова хилядолетия, щяхме да сме се научили да го правим и щяхме да сме си решили всички проблеми до сега, а тя действиетелността е съвсем друга.

И ако ставаше така, нямаше да има толкова психолози и психиатри да лекуват емоционални травми и психични разстройства.

Твоето схващане е опасно. Да не стане като Боян на края - от много вяра и желание да загубиш земята под краката си и да си затвориш очите за действителността и опасностите. Виж Боян до къде я докара от много вяра и желание.

Нямало последствия. Няма, ама другия път. За Боян нямаше, нали? Човек като теб, който си мисли, че с вяра и желание всичко се постига, в един момент става самонадеян и започва да прави глупости и си затваря очите за истинските опасности. Боян го направи в планината другите го правят в живота.

Знаеш ли колко такива вярващи познавам, които на края останаха сами като куковички и си прецакаха бизнесите?

Така че всяко нещо си има цена - и потискането, и тази твоя глупава философия, и отдаването на желанието. Въпроса е коя цена си по-склонен да платиш, защото безплатен обяд няма.

Единственото, което няма цена е осъзнаването. И тогава както казваш, всичко ти се нарежда без последици. Само че такова осъзнаване не става на сила, а само спонатанно, когато му дойде времето.

9.   Съгласна съм с и с номер 6 и с номер 7, но до някъде. Мислите и емоциите не могат да се блокират, това е прекалено съпротивление и наистина може да доведе до болест. Но могат да се приемат, да се обработят, да се заместват с други мисли и емоции. И в този ред на мисли, част от медитацията биха могли да бъдат утвърждения от типа на "Аз приемам и обичам себе си. Аз се наслаждавам на своята сексуалност. Изразявам я по здравословен начин, защото съм същество изградено от любов и привличам любов насреща." Например, нали. И вече с посята такава настройка, какъвто и избор да вземе жената, той ще е "правилният" и да го направи и да не го, подсъзнанието ще знае, че това е избор направен с любов и разбиране към себе си и е здравословен израз на сексуалността. Така няма блокиране, няма потискане и негативните последици от тях. Поне аз така работя със себе си и съм доволна от резултите.

ПС номер 7 поговорката е страхотна

10.   Номер 8 ако искаш вярвай, аз 2 пъти отслабнах и влязох във форма с водена медитация за отслабване. Няма да споменавам имена, сдобих се с медитацията от йога студиото, което посещавам, други също я купиха и започнахме да я слушаме. След няколко дни си споделихме, че незнайно и магически, мазните джък храни са започнали да ни отвращават. Видът, миризмата им, аз получавам спазми в корема и в момента, докато пиша. Започнаха да ни се ядат свежи, сочни храни. Разбираш ли, огладнявам, обаче не ми се ядат спагети, хрупа ми се някоя вкусна, сочна ябълка. И ей така лесно и спонтанно, без да си давам никакъв зор свалих 4, 5 кг., които ме притесняваха. След като родих, повторих, тогава пък открих, че храната на бебето е чудесна (овесени ядки сутрин, задушени зеленчуци на обяд и т.н.) и до сега си ям като детето и ми е супер. Най-важното правя го с голям кеф и ми е много вкусно. Тоест не се изнасилвам, това е много важно, всъщност това саботира хората. Действието срещу себе си, убеждението, че е трудно, навикът да не се харесваш.
Вярно е, че се навъдиха много книжки тоалетни издания за позитивното мислене и темата стана малко пошла и банална. Но всички те са една по-проста интерпретация на древните знания за вселената, често прекалено опростена интерпретация, която повечето хора не могат да приложат в живота. Например идва някоя нова жена на йогата и ни разказва как чела нз си коя книга и от 3 месеца като си легне си повтаря "Аз не съм дебела" обаче нищо не ставало, ами разбира се. Не става така. Да се научиш да медитираш и да визуализираш е като да се научиш да ходиш, да пишеш, да шофираш. Трябва упражнение, усещане на същността, доизкусуряване на детайлите. Аз не съм някой мастър или някоя йога, половината от нещата не ми се получават, но другата половина се получават. Не мога да стана милионер с мисълта си, защото дълбоко вярвам, че не заслужавам това и няма как да излъжа подсъзнанието, а и не знам какво е да си милионер за да му покажа какво искам. Но успях да постигна добро здраве, добри отношения, увереност, приемане, ентусиазъм към живота.
Така че, недей да захвърляш всичката информация, която имаш, а опитай да я интерпретираш по нов начин. Защото не си прост човек.
Нямам телевизия и не съм много в час с историята за Боян, но попаднах на негово интервю от преди и изобщо не мисля, че има нещо общо с тези практики. Може и да е чел, може и да говорил по темата, не знам. Просто на осъзнатите хора някак си им личи, нещо излъчват.

11.   "Започнаха да ни се ядат свежи, сочни храни"

Радвам се, но не си отслабанала от самата медитация, а от смяната на режима на хранене. Това няма нищо общо с това, което исках да кажа, а именно че желанието да ядеш вредни храни не може да се потисне без последици, най-много временно или за дълго но с последици.

И колко време не ти се ядеше джънк? Само докато забременя.

"2 пъти отслабнах и влязох във форма с водена медитация "

Очевидно ефекта не е бил траен, щом се е наложило втори път да отслабваш. Сега си млада, но след време пак ще ти се разстроят хормоните с възрастта, критическа и т.н. Всяка една промяна като бременност, критическа и т.н. те връща в изходно положение.

Аз самият съм медитирал и съм се хипнотизирал много пъти. Вярвай ми, знам какво говоря. Може и да ти изглеждам малко заядлив в момента, но в никакъв случай не говоря празни приказки.

Да не говорим, че това с медитаци, йоги и тем подобни почти винаги с времето те вкарва в капан, от който после трудно се излиза. Просто в един момент започваш да губиш връзката с реалността. Да, тази реалност не е реална, но е реална в нашата реалност, докато сме временно в нея. Не знам дали ме разбираш какво искам да ти кажа. Освен това ако искаш да промениш нещо в живота чрез някакви визуализации и тем подобни, дори да предположим, че успееш, ти така изкривяваш съдбата си, заобикаляш уроци, които трябва да научиш и създаваш карма, която после си има последици и пак се връщаш в изходно положение, докато не си минеш по пътя, по който трябва. С две думи така активираш едни компенсаторни механизми, чиито цена е висока и се плаща след време. Нещо подобно се получава когато направиш магия или прокълнеш някого в яростта си със силна емоция и го хване проклятието. Изопчаваш съдбата и промените рефлектират върху теб на по-късен етап.

12.   Аз съм номер 7
До номер 8 - Контрола е жизненоважен. Отделни хора го постигат, защото не е лесно, това не значи, че не може а стане. Нещата не стават както ти ги представяш "стани милиардер", "отслабни веднага с диета" и подобни. Ти имаш много нетърпелива нагласа, така не става. Това е подобно на хората които се оплакват: аз съм опитал/а всякакви диети и нищо не помага. Идеята не е просто да се опитва нещо и когато не даде очакваните нереалистични резултати да се зареже и да се пробва нещо друго което на свой ред да бъде зарязано за следващото и накрая понеже този подход не работи да се тръби, че нищо няма смисъл и, че понеже този човек не е успял никой няма да може. Това е понеже е по-лесно да се стовари вината на обстоятелствата отколкото да се признае, че ние сме подходили както трябва. Ако искаш да подобриш нещо, първо започваш с вярата, че можеш да го постигнеш и после започваш с една стъпка в правилната посока и целите трябва да са реалистични а не абсурдни и не става аз искам нещо, визуализирам го и хоп готово - получавам го. Не, не, не - нещата не работят по този начин. Стъпка по стъпка, ден след ден те доближават до целта а вярата те поддържа в това пътуване, така става. Остави този негативизъм, вяра в неизбежния провал и оплакванията - от това нямаш никаква полза. Избери си някаква добра и реалистична и достъпна цел и се фокусирай върху нея, прави всеки ден нещо което те доближава до нея, не се стреми да бъдеш перфектен и лека полека ще се доближиш до нея.
"Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия"

13.   до 11: Понеже се изкарваш голям специалист на тема медитация, и по-обидното за мен - хипноза, нека да кажа и моята гледна точка.

Аз съм практичен човек, не харесвам празни приказки, не съм ню-ейдж хипи, не съм ходил в ашрам и няма да ходя, не се кланям на гурута и няма да се кланям. Но, има едно голямо но - (повечето от) тези "неща" не са просто измислици за пари или нечий кеф. Ако не работеха поне малко, нямаше да ги има. Аз лично съм изпробвал медитация, хипноза, самохипноза, месмеризъм, цигун и тн. и съм имал много добри резултати, включително за лечение на автоимунни заболявания. Успявал съм да влияя на живи организми от разстояние, подобно на тай чи сенсея в това видео - https://www.youtube.com/watch?v=GNuPJEiEo5o

Или не си изследвал нещата в дълбочина или си имал нереални очаквания. Хипнозата не е магия (макар нелокалните явлиения да изглеждат така, те са просто още неизследвани от конвенционалната наука и съответно биват посрещнати с върл скептицизъм), но се оказва, че имаме повече съзнателен контрол върху тялото си, а дори и телата на другите, отколкото предполага средностатистическия човек. Изследвал съм и нелокални явления като remote viewing с много голям успех.

14.   13, добре какви резултати конкретно постигна? Прочетох само общи приказки и нищо конкретно. Като излекуваш някого от рак в напреднал стадий или забогатееш с подобни техники, ела и ми се обади. Всичко, което може да се постигне и без източни техники, не е постижение. То така или иначе се постига.

Като си толкова добър в римоут вюинга, я кажи аз какво правя в момента. Сега ще кажеш "ама то не става така". Ами то толкова става и без римоут.

Ако римоут вюинга вършеше работа ЦРУ нямаше да заебе проекта и щеше да си го ползва и до днес. А там все пак се е правило от специалисти.

15.   12, знаеш ли, чета коментара ти с усмивка. И знаеш ли защо? Аз съм ръководител на голям отдел в една от най-големите компании в България. Никога, ама никога не съм вярвал, че ще бъда такъв. Ако някой ми беше казал това преди години, щях да му се изсмея. Защото не само не вярвах, ами никога не съм искал тази работа и до ден днешен я работя по принуда. Просто съм си работяга и перфекционист и това се оцени в един момент. Не че искам да съм такъв, просто съм си такъв.

Имам и един вуйчо, който след демокрацията буквално нямаше какво да яде. Сега е милионер в чужбина в буквалния смисъл на думата. Аз тогава си мислех също, че вярата е важна и умишлено говорих с него на тази тема. Той ми каза, цитирам: "Никога не съм вярвал, че някой ден ще бъда толкова богат, просто съдбата ме събра с правилните хора и си вършех работата, за да оцелявам, а то взе, че ми провървя"

Аз от моя живот това съм разбрал. Просто си вършиш нещата и ако е писано да постигнеш, ще постигнеш, ако не - цял живот си оставаш в батака. Всякакви такива за вяра и не знам си какво за мен са глупости, в които до преди години наистина вярвах, но живота ми показа, че греша.

Даже напротив - много пъти се е случвало да съм убеден в някои еща, че ще ги постигна, изглеждаха ми реалистични, работих здраво за тях и винаги нещо независимо от мен ме е проваляло. Мен стремежа към вярата повече ме натоварва психически. Не мога да вярвам на сила в нещо, като не ми идва от вътре. Затова просто се пускам по течението, правя каквото се иска от мен и каквото стане. Някои неща стават, други не. Ако не стане, здраве да е. да, боли, гадно е, ама това е положението, няма смисъл да отричам истината. Ако пък стане - супер.

Вярвам, че имам ръце, защото мога да ги видя, почувствам. Вярвам, че съм 80 кг, защото толкова ме показва кантара. Но как да повярвам в нещо, което го няма сега и един Бог знае дали някога ще се случи или не? Няма как да го знам просто. Най-малкото защото зависи от куп условности, много от които дори не зависят от мен.

16.   В Древен Рим Зенон от Китион измислил стоицизма. Една от основните му точки по отношение на щастието е не да се желае, а да си благодарен на това, което имаш, дори да е малко. За целта те визуализирали това, което имат, че го губят. Т. е. точно обратното на идеята за позитивното мислене. Нарича се отрицателна визуализация. Визаулизирали например, че децата им са умрели, че са обеднели, че са гладни и т.н. Така оценявали по-добре това, което имали и развивали благодарност.

Стоиците смятали, че всъщност нищо не ни принадлежи и можем да изгубим всичко във всеки момент. Затова действали така, сякаш може да го правят за последно. Примерно отношението и действията им към близките е било такова, все едно утре близките им ще умрат и няма да ги видят повече. Дори един от най-успешните римски императори Марк Аврелий е бил стоик и има писани книги по тези теми.

17.   до 14 от 13: Конкретно съм успял да намаля значително (в пъти) антителата на щитовиднаата си жлеза (автоимунното заболяване наречено синдром на Хашимото). Не е ясно защо болестта се получава, а съвременната медицина се интересува от показателите на хормоните на хипофизата и щитовидната жлеза (които работят в тандем до известна степен, под влияние на хипоталамуса хипофизата отпуска хормона TSH, който в последствие стимулира щитовидната жлеза да произвежда 2 други хормона), но не се интересува и не знае как да намали възпалението. Бях се вдъхновил от следното мета-изследване "Mind-body hypnotic imagery in the treatment of auto-immune disorders." (може да го потърсиш с кавичките в гугъл, има pdf с цялото изследване, ако не ти излиза виж кешираната версия). Също така, може да гледаш някое от видеата на Derren Brown, например това за плацебо хапчето Rumyodin, за да видиш до каква степен плацебото може да влияе. Плацебото, хипнозата - всичко това са неща свързани с вяра. Но работата, като те чета, е че ти имаш вяра в себе си и положението ти в естествения ред на нещата, което е много добре. Това е Тао. Нещата, каквито са, поток. Но не трябва с лека ръка да отписваш "техниките", още повече твърдейки, че си някакъв свръх опитен. Иначе, наясно съм за критиката в конкретно това изследване дето дадох горе, а именно, че автоимунните заболявания понякога влизат в ремисия сами. Факт е. Затова и не мога на 100% да гарантирам и да кажа "да, правих си самохипноза и затова ми намаляха антителата". Просто знам, че месеци наред антителата ми бяха високи, но хормоните ми бяха нормални, затова и ендокринологът не ми изписа нищо, правих си самохипноза, и намаляха. Толкова. Дали самохипнозата е помогнала, не знам, но със сигурност ме успокои, започнах да се чувствам психологически по-стабилен и устойчив на стрес. А психологическата промяна води до физиологична такава - по-малко реакция от стресови ситуации значи по-малко кортизол например.

Иначе, не знам защо определяш тези техники за "източни". Те не са източни. Медитацията не е приоритет на изтока. Впрочем, почти не медитирам според "източните техники", особено йога и будистките. Предпочитам по-отворените идеи на европейския месмеризъм (които са претърпяли много развитие).

Всичко е много просто, всъщност. Много центрове в мозъка ни не правят разлика между реално и нереално. Затова може да си представяш еротични сцени и да изпиташ реална физическа възбуда. Няколко минути въображение ще задвижи целия хормонален път в тялото ти за възбудата, въпреки че реално няма защо тялото да го прави в момента. Но то не може да го осъзнае. Същото е ако си сравнително гладен и се сетиш и си представиш някое любимо ястие - може реално да се отдели слюнка. И така нататък. Гледаш филм и там има нещо драматично, съспенс - тялото се стяга, отделя се адреналин. НО всъщност всичко е в резултат на някакви движещи се картинки, някакви пиксели по екран или прожектирано изображение.

Туй е от мен, че много разводнихме темата.

18.   Аз съм номер 12, номер 15 - да се прави нещо постоянно за да се доближаваме до дадена цел е важно както и ти си споменал с твоя и примера на вуйчо ти, но както и ти виждаш ако няма вяра и цел която ние желаем това може да те отведе в погрешното пристанище и да постигнеш погрешната цел. Тогава после остава един повод за гордост, но не и удовлетворение от това. Какво да ти кажа, постигането на някаква лична цел която изисква полагане на усилия не е нещо лесно, защото в процеса на постигането и ти се променяш и развиваш и ставаш човека който искаш да бъдеш и който пасва на тази цел. Това е моето мнение, ако някой не възприема тази позиция за мен това е ок. Въпроса е да не се тръби, че видиш ли не можело да се постигат цели просто защото ние не сме успели по-една или друга причина. Пак ще кажа една поговорка - има два начина да имаш най-високата сграда в района, единия е да сравниш със земята всички останали а другия е всъщност да построиш най-високата сграда. Повечето хора когато не успеят в нещо предпочитат да казват, че това нещо не може да бъде постигнато отколкото да признаят факта, че те не са го постигнали. Мисля, че вече написах достатъчно по-темата. Да се спори с хора които са негативно и песимистично настроени няма смисъл. Те и няма да ти повярват колкото и да им говориш, защото преди да могат да ти повярват те трябва да повярват в себе си а те не искат да си дадат този шанс.
"А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.
И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.
И се чудеше на неверието им."

19.   17, не знам дали е от вярата ти. Възможно е, но не става на сила. Ако си постигнал, според мен е било по-скоро естествено осъзнаване, на което му е дошло времето, а не толкова на твоите усилия. Плацебото е друга тема, но и там става не на сила, а спонтанно и несъзнателно. Това няма общо с контрол над емоциите. Аз говорех, че авторката не може на сила да су спре фетиша без спонтанно осъзнаване.

18, съгласен съм, че трябва да се работи, но не съм съгласен за вярата. Може и без вяра, само да работиш правилно и постоянно. Поне при мен вярата повече ме натоварва и ми пречи. Ако не мисля за вярата, действам освободено и по се получават нещата. Поне при мен е така. Не те знам какво си постигнал, може пък при теб вярата да прави чудеса, знам ли. Съмнявам се да си забогатял или направил някакъв голям реален скок в живота си, но може и да греша, не те познавам. Просто мнение, нищо лично. Може и да греша, но за себе си мога да кажа, чр вярата ми пречи, защото само увеличава очакванията ми и ме поставя в напрежение. Като нямам вяра, не се занинавам с глупости, знам, пе разчитам сано на себе си, а не бякакви вселени и глупости и се освобождавам и концетрирам върху целта. Не си правя илюзии, че някаква сила ще ми помага, защото ако разчитам на съмнителни външни сили, започвам да задълбавам в тях и губя фокус и се омързелявам, коеъо пречи на действията и общо взето губя енергията си за действие.

Съдейки и по други хора, вярата ги прави самонадеяни и губят връзка с рвалността. Така че вярата поне на повечето и поне според моите наблюдения и опит повече пречи. Аз съм привърженик на стоицизма, който е пълен разрез с ню ейдж теориите, които не съм видял да сработват на практика при който и да е. Японците са типична нация пеимер за манталитет на стоицизма. Те от развалина стават световна икономика за бяколко десетилетия. Римската империя с подобна философия е владяла света векове наред. Не случайно е имало специални роби до пълйоводците да ин повтарят "помни, че си смъртен". Точно за да не си повярват прекалено в моментите на еуфория от победата.

20.   Авторката, темата ти се напълни с глупости, на които не ти препоръчвам да вярваш. Ще ти го кажа максимално разбираемо- човешката сексуалност е храдуерно определена в мозъка още от първите месеци на бременността. Лек няма да намериш, но можеш да си отровиш живота с глупостите, които те съветват да направиш. При теб може би нещата опират до определена би-сексуалност и това не е нещо кой знае колко изключително. Женската сексуално е малко по-различна от мъжката и много жени изпитват сексуално привличане към жени. Съветвам те да намериш начин да определиш за себе си какво точно те привлича като например възбужда ли те порно с лезбийки, влюбвала ли си се до сега в мъж, ако да можеш ли да изпитваш същото и към жена. Потърси в нета по темата, само че не се доверявай на написаното от случайни потребители, а търси научно обосновани статии. Имай предвид, че подтискането на толкова силни сексуални желания води до много тежки нарушения в психиката, като някои от най-големите диктатори и убийци в историята са имали латентен хомосексуализъм.

21.   Аз отслабнах с ядене на повече зеленчуци, бягане, лицеви опори и коремни преси :)

Ама изисква усилие.

23.   От авторката : Докато ви четях напълно си изгубих желанието за всичко.

24.   Значи е имало някаква полза все пак, освен голото философстване. :) Ако се появи пак такова желание, влез тук и се обади и ще продължим да бистрим филосфии.

А ако колежката започне да ти говори за чакри, трето око, четвърто око, даже и към мъжете ще загубиш интерес. :)

26.   "Най-добрият начин да се справиш с изкушението е да у се отдадеш" Оскар Уайлд :)

W420

27.   Хаха, ами те тук го обърнаха на някакви пълни глупости, които и нямат общо с темата. Любимите ми са:
- Хашимото се лекува с хипноза (медицината е измама, лекарите са мафия)
- чрез медитация се става супермодел (а ние будалите се храним здравословно и тренираме)
Стига сте спамили по темата на жената, след като очевидно хипнозите и медитациите не са ви научили да се изразявате адекватно към ситуацията и поставения проблем.

28.   Благодаря за всички коментари. Всъщност успях да се замисля сериозно по различните теми, които коментирахте тук. И накрая се оказа, че то имало по-интересни неща за които да мисля.