Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз страдах от страхова параноя. Не само от мъже. Беше ме страх от открити пространства, беше ме страх да говоря по телефона, беше ме страх да отида на психолог...
На никого не го пожелавам.
Не искам да се фукам, но ме определят за красиво момиче, а аз - затворена вкъщи пред компютъра и всяка вечер си мислех за самоубийство...

Страшно любопитство имах към секса и това ме караше да гледам много порно, да се интересувам, да мастурбирам по най-различни начини.

Това паническо разтройство ми беше натрапено от тормоз в гимназията!

Мислех, че хората непременно искат да ме нараняват, че само за това съм се родила на този свят, за да бъда сама. Е всяко зло за добро - времето! Дълги години развивах ума си във всякакви насоки, интересувах се от всякакви неща, общувах анонимно с много и най-различни хора!

А трябваше ли да отида за хляб и някой ако случайно ме подвикнеше, пък и изглеждаше малко по-изтупано - сърцебиене, потене и само в главата "да бягам, да се махна"...

Социален живот - НИКАКЪВ! Не знаех какво е дискотека, бар, кафене! Не знаех какво е да се посмееш с приятелки на разходка из улиците!

Но стига с тъжните разкази.
Наложи се вече да си търся работа и попаднах в Ада!
Пусках си автобиографии, но после не вдигах телефона, когато ми се звънеше. Луда работа! И един майка ми ми се обажда - татко ти е говорил да започнеш там и там - утре отиваш на интервю. Родителите ми не знаеха за Паническото разтройство, аз ги лъжех - голяма трагедия си е...
И така започнах работа, в която трябваше да общувам очи в очи с много хора и почти постоянно да говоря по телефона. Шефа ми се оказа търпелив човек и явно усети, че имам някакви проблеми и много ми помагаше. престрашавах се все повече и повече... накрая се отпуснах!
Но страха към хората (в личен план да се разкрия пред някого си оставаше) Тогава се влюбих, толкова силно и безпаметно. И сега? Как да му кажа, че съм девствена като въобще не изглеждам и не се държа така?
Помня, че не ми повярва, още се смеем за това :)
Според думите му съм създадена за "мръсница", даже често ме нарича така. Изумяващото беше, че аз бързо се отпуснах в ръцете му и сега се държа много по-разкрепостено от приятелките си, които ми споделят как правят секс с гаджетата си.
По природа съм страшно любопитна и искам сичко да знам какво и как се слува.... та доста експерименти сме си правили. Докато един ден ден (няколко месеца след като загубих девствеността си, а това се случи - бях на 24)той ми каза, че го карам да се чувства супер неопитен. Мъж с няколко сериозни връзки зад гърба си и много любовни приключения :)

А другите мъже в момента ги побърквам само с няколко жеста и погледа и после ми досаждат..

Та разказах всичко това по две причини
първо и Страховата параноя може да бъде причина за късната загуба ан девствеността

второ - любовта те прави смел, горещ...
Когато обичаш се палиш, възбуждаш... Не е до решението - май вече ще пробвам и да ти остане гаден спомен.
Когато се влюбиш ще видиш, че съм права...

А ако знаеш колко срам се бере, докато кажеш "мило, аз не съм имала досега сексуални контакти" а в същото време го подлудяваш с целувки и докосвания, изглеждаш прекрасно (защото светиш от любовта и защото в неговите очи си богиня) а и иначе знаеш, че имаш стил, вкус и изглеждаш добре....

Очаквала съм, ч един мъж няма да иска 24 год. девственица, защото мислех, че всеки иска някоя по-опитна. А той така се израдва... сега ме пази като настръхнало животно. "Не трябваше да ми пускаш, да си те бях държал така... сега ако ми изневериш не мога да разбера... " и се смее такъв, ама хвърля злобни погледи на всеки.

Та май стигнах до извода, че за един мъж мисълта, че е единствен е много вълнуваща. Поне за моят приятел е...
Много ми е любопитно какво мислят останалите мъже по темата?

7.   От номер 2 и 5.

До 6: браво на вас.
Първия ми път беше с проститутка на скоро и доста се учудих от себе си. Последваха и още няколко пъти. Преди това бях изчел доста литература на сексуална тематика, а и аз си гледах доста порно.

На 23 съм между другото.

Но остави тая тема. Как си направи тая диагностика - страхова параноя или паническо разстройство? Всъщност не е ли социална фобия? Симптомите на тези психични заболявания са почти едни и същи, даже съвпадат и със симптомите на много други.

Колко време след си започнала работа си се отпуснала?

8.   от авторката към номер 5:
След като разреши проблема, искам да те попитам как е чувството? Чувстваш ли се различен? Нещо промени ли се?
Аз да ти кажа започнах да изпитвам истинско привличане и сексуално желание на 18 години. Преди това бях мнага зле. Много ме отблъскваха момчетата и сигурно нямаше и да започна да се целувам, ако не ме натиснаха насила. Тогава видях, че не е толкова страшно и все пак не ми хареса. До ден днешен съм се целувала с 4, или 5 момчета.
Номер 6-доста тежко ти е било. Някои от нещата са ми доста познати. Срещам познат на улицата. Заговаря ме, изчервявам се, изпотявам се, сърцето ми ще изкочи. Той говори, думите му минават през ушите ми без да мога да ги асимилирам, защото съм заета да мисля как по-бързо ще приключи и ще се прибера вкъщи на спокойствие...
Ако знаеш как ми се иска да се влюбя. Честно да ти кажа, хич не ме е срам да си казвам, че съм девствена. Преди много ме беше срам, но сега не.
На теб са ти се получили много добре нещата в крайна сметка:)

9.   аз съм 6
Какво да ти кажа? диагноза - едва ли е точно, защото сама стигнах до този извод. А и после много съм се интересувала от психология, разговаряла съм с много хора, които ги влече...
Паническо разтройство, страхова параноя, социална фобия, аерофобия.... може би са много и не зная кой е общия термин, който ги събира... Мога да се поинтересувам, ще питам и ще пиша пак тук какво са ми разказали.

Колко време? Хм... първите два месеца в главата ми бумтеше "не ходи там, бягай, ще ти се смеят, ще те наранят", после два месеца още минаха в изследвания на новата територия "май не е толкова страшно, май се справям" Доверието е нещо страхотно в такива ситуации. Когато ти доверят някоя отговорност и се справиш и чуеш похвала, започваш да не се страхуваш, че непременно ще те наранят... започваш да допускаш хората по-близо.... После още около два месеца, докато не заобичах тази работа, ама аз наистина просто я обожавам... Това, че хората идват при мен, точа че ме търсеха по телефона започна да ми харесва, аз която не смеех да вдигна на непознат номер или да звънна да проверя разписание или.. дори на оператор при проблем с телефона си, започнах да изпитвам радост от това, че хората си говорят с мен. Та общо около половин година някъде...

Все още понякога някоя фобия ме тресва. Наскоро трябваше да вляза в един кабинет да потърся лекар и се запънах на вратата, а сърцето ми се раздумка. После се засмях и влязох смело.

И още не мога да преодолея това да говоря пред аудитория, да си изказвам личната позиция... но май вече е просто неприятното чувство, че оттам тръгат да спорят по един доста нелеп и неадекватен начин и знам, че така не се стига до решение... но си го има "сърцетупа" де...
Ще се справя и с него :) СИГУРНА СЪМ!

Та така.. общо половин година!

Знаеш ли... мисля, че когато истински сърцето ти се развълнува от някоя жена и усещаш как в 3 през нощта искаш само да лежиш до нея и да я усещаш... и твоят лош спомен ще остане като урока на детството. Понякога уроците са жестоки, но това не ни оправдава да не си ги научим, нали?

10.   до авторката от 6

Мила ще се влюбиш - няма как да те подмине...

Аз даже не разбрах, че съм се влюбила, докато той не поиска да ме целуне (втората ми целувка през живота ми) Аааа... : спомени :) И аз го отблъснах тогава, а после ми се прииска само да изтичам след него. Но тогава беше особена случка, защото беше пиян и настояваше само за секс. Пък аз - нагласена, подпийнала, разгорещила го с поведението си и смелите си шеги (от алкохола), а в същото време девствена, на 24 и с доста фобии в главата. После сме си говорили, че съм изглеждала по-скоро надменна и недостъпна, а аз само се чудех как да го отблъсна и да се скрия :) 5 месеца го размотавах, докато и той не ме обикна много силно и един ден, когато най-малко го очакваше го поканих вкъщи....
Беше вълнуващо, болеше ме, не знаех какво се случва, но очите му, Господи очите му... това е един от най-прекрасните ми спомени. :) Все още е способен да ме контролира и отпуска само с поглед и аз му казвам всичко повече с очи - любовта е нещо наистина прекрасно!

Не след това имахме много премеждия и бури. Всъщност най-голамата болка съм понесла заради тази любов, но сега знам какво имам в сърцето си и съм един безсрамно щастлив човек.

Пожелавам да всички, на всички да изпитат това чувство -то променя света ти, лекува, дава смелост, подхранва сили...
Любовта е наистина магия..

11.   Ох, тук пиша в хиляда теми.
Всъщност са само три.

Проблема ми е друг, подобен на този на номер 6, като гледам и ти си така. Макар, че на последно време съм го преодолял до някъде. Вече нямам проблем със случайните засечки с познати по улиците. Но събера ли се в по-голяма копания в която има непознати не мога да се слея с нея. Заговоря ли се с някой се случва същото което описваш.

Аз пък въобще не се бях целувал. Даже цялата работа с проститутката не ме удовлетвори, е освен нагона за известно време.
Какво е чувството ли? Никакви чувства, просто клатене и разни други работи. А нуждата от истинска приятелка си остана, което ме мъчи най-много.
Какво се е променило ли? Ами вече имам някакъв опит и това ме прави по уверен. Но повече не мисля да ходя, това ми трябваше, просто да пробвам, за не се тормозя с още една мисъл.

Чувствам ли се различен? Не. Май трябва да направя нещо друго за да се почуствам различен. Макар че и така си се харесвам, освен шибания ми проблем с общуването, който ме кара да се чувствам много зле по някой път.

Бих те посъветвал да не го правиш с човек, към които нямаш чувства, както аз.

12.   от 2, 5, 7 и 11.
До 9
Ами няма нужда да се интересуваш.
И аз съм изчел доста неща по психология, но колкото повече чета, толкова повече се обърквам, което въобще не ми помага, заради което спрях да чета каквито и да е неща свързани с депресии, фобии и подобни.

Всъщност ти си била в доста кофти положение, а сега се справяш много добре.
Колкото до случката в кабинета. Разтуптяването на сърцето, като че ли ти останало като рефлекс от едно време. И при мен е така. Знам, че няма от какво да се притеснявам от подобна случка, но за момент ми се вдига пулса и след момент се овладявам. Преди години от подобна случка почервенявах и ме хващаше срам. Сега е доста по-добре положението :)

13.   11 (от 6)

Виж...има два варианта - решаваш проблема или оставяш той да те решава!

Как си с непознатите, които знаеш че никога повече няма да видиш? Особено по-възрастните предполагам проблема изчезва, нали?

Тренировки!

Знам, че акквото и да ти напиша, вече си го прочел и знам колко тъпо е да четеш "вярвай ми, преодолява се" защото утре ще излезеш и гадното сърцебиене пак ще започне. После се прибираш и си казваш - нееее, ще се справя- до следващия път и пак четеш "опитай и ще стане", ама не става!

Истината е, че са прави! Но можеш да го осъзнаеш после, след като е отминал проблема. Иначе няма как.

На сила няма да се случи...само си създаваш допълнителни травми и засилваш параноята. Сподели за проблема си с някой близък ако имаш, тези хора понякога помагат. Ако не можеш - пробвай да споделяш тук...аз ще си говоря с теб. Знам какво ти е.

Работиш ли? Какво? Дай малко инфо, за да могат да ми хрумнат някои неща.
Пробвай и упражнения с медитации и ТЕС (техника за емоционална свобода)

и опитай да разбереш наистина, че хората те харесват, но то не можеш да изживеш радостта си от това, защото нещо вътре те спира, нещо, до което ти сам трябва да достигнеш.

14.   от 11 до 13

Решавам го... но става бавно, като няма кой да ти помогне или поне да те насочи към нещо. Ако продължавам с тоя темп кога ще се оправя?

Споделял съм си проблема, но обикновено в отговор ми казват да се стегна. Е стягам се, но има нещо над което нямам контрол.

Чудя се от къде почна.

Не мога да стигна до някакъв вътрешен мир. Честно казано в момента ми е неприятно да пиша по-лични неща в този сайт и доста от нещата сигурно ще ги пропусна, ако тръгна да пиша.
Не мога да се отпусна, да се почуствам свободен, да изразявам емоциите си, желанията си и т. н. Страх ме е да се разкрия напълно пред другите хора, това което съм. Само пред няколко по-близки приятели се разкривам почти не напълно, но не напълно.

Преди време бях чел за ТЕС, но вече съм забравил. Пак ще погледна.

15.   от 11 до 13 А ти с кой сподели ? Какво ти помогна толкова много?

16.   Едно момиче, което беше в същото положение...
С нея споделих - обменяхме опит и разбрах, че мога свободно да говоря, а и тя се съобразяваше също като мен.
Избягвахме шумни кафета, ходили сме там, където никой няма да ни види.. такива неща и много говорехме.
После тя прибегна до успокоителни... сега е на дъното. Гледах я как се руши и реших за себе си, че няма дасе допусна да стигна дотам.

После тренирах с непознати възрастни. Бабите в парка са много мили и винаги са готови да разкажат някоя веела случка.

Знаеш ли какво разбрах за общуването. Една история, за да си помогна с обяснението. Един психолог решил да си прави експеримент и през целия полет с човека, който седял до него си приказвали като изключително и само задавал въпроси, без да разказва нищо за себе си и отдавайки наистина значение на онова, което е чул. След полета попитали пътника какво мисли за психолога и той казал, че никога не е срещал по-интересн човек и по-добър събеседник.
Тайната в общуването е слушането. Бабите в парковете много помагат за това. Онова, над което нямаш контрол се включва, когато се усетиш застрашен, като някакъв предпазен механизъм, но от дамата, която храни гълъби няма защо да се пазиш.
А и историите им са наистина интересни, защото те често обичат да си спомнят за младостта.
Или човека отсреща иска да бъде харесан, иска да му се обърне внимание и правейки го ти се отпускаш и наистина ставаш специален за този човек.

za_nepoznati@abv. bg

Това е мейла ми ако има проблем да говорим тук.

А това с разкриването... аз и до днес не се разкривам напълно пред хората. Само пред тези, които ме обичат и които обичам. Семейството ми, приятелите ми и приятелят ми.

Да, става бавно, защото трупаме увереност малко по малко и осъзнаването е винаги процес на израстване и опознаване. От 14-годишна съм така... това прави колко? 9 години!
Но знаеш ли сега като говоря за тези неща, сякаш са ми останали в предишен живот, защото "чудото", което се случва е едно преоткриване на теб самия. С този темп кога ще се оправиш? Да го кажем така - ти се подготвяш малко по малко за нещо, което ще се случи! Защото разбрах, че живота е низ от мигове, от прозрения, от случващи се изневиделица неща, които могат да те обърнат на 180 градуса за една минута. Тъжни или хубави, но различни!

Имах преди за себе си една идея, която ти споделям... аз нямах възможност да я осъществя, но мисля, че щеше да ми бъде от полза. Сменяш града и отиваш някъде на чисто, където да имаш шанс да си създадеш образ, който искаш - истинския ти, някой друг - няма голямо значение. Дори си мислех, че ако си наложа да си създам роля, аз ще се чувствам добре в нея, защот ое вид скривалище, а разработвайки я ще се науча да общувам хората без това да ме докарва до припадъци.

С телефона ми е било най-трудно! Когато започнах да изкарвам прехраната си, защото говорех по телефон - тогава започнах да се отпускам, Иначе... набирам номера, затварям, клякам, ставам, паля цигара, режисирам си разговора, набирам пак, пак затварям, плача, паля втора цигара, тя изгаря, заричам се, че на следващата вече ще звънна, не звъня. По един час съм се измъчвала да звънна да питам нещо. А колко пъти като чуех някое троснато "ало" и затварях? !
Този телефон ми е бил голям кошмар!

Чувството е много странно. Всичко, което е част от теб и от живота ти, ти носи срам. Това, че бях девствена, това, че не можех да говоря по телефон... а колко е гадно да го криеш и да се правиш, че всичко е наред, и да те карат да свършеш нещо елементарно - да идеш в електроразпределение, за да питаш нещо си, а ти да започваш да лъжеш, велики съм ги измисляла само и само да не отида - та то корем ме болеше, та то глава, ... ужас!
Сега наистина сякаш ми е в някакъв друг живот!

Това със стягането... ти го казват хора, които не знаят какво е. Те просто не знаят, понякога те нараняват без да искат именно, защото не знаят. "Ти луда ли си какво толкова да идем на басейн, няма да сме единстените там, я" Ама да сме бе, то да сме -няма да има проблем. А ако някой ме заговори на басейна, а ако ми поиска телефон и после като не вдигна - в големи филми бях се вкарала и онова "ма я се стегни малко" ми е звучало като "ти си луда, луда" и се излирах вкъщи, на спокойствие...

Но работата беше онова, което наистина ми помогна!
Пиши ако имаш нужда! На мейла (по-горе)

17.   Изчаках правилния човек за да бъда с него, а не с кой да е, и не съжалявам! Стана на 21, но винаги съм знаела, че не искам да го направя просто заради желанието, с някого, към който нямам чувства. Сега се обичаме и ни е много хубаво. Междудругото, аз също се смятам и ме смятат за хубава и умна.
Надявам се момичето, пуснало темата, да намери този, който да я заслужава и да блокира страха й! Успех :)

18.   Тези, които се чудят просто са си едни ограничени хорица и това е:) Няма смисъл да ги убеждаваш. Те не ти вярват, мислят, че се правиш на интересна. Просто защото не разсъждаваш като тях, не допускат съществуването на различно светоусещане. Аз също се лиших от девствеността си след 20. Е, и? Какво толкова странно има в това мисълта за дефлорация в кенефа на някоя дискотека на пияна глава от загорял пъпчивец да не ми е най - възбуждащата? Не казвам, че няма хора на по - малка възраст, които се обичат и го правят по любов - ок, живи и здрави да са, но те са по - скоро малко на фона на онези, които го правят "за спорта". Не, че и това е лошо. Щом ги влече... Но не са длъжни всички да се чувстват привлечени. Красотата и грозотата нямат нищо общо. Ти, знаеш ли какви грозотии има, които само си мечтаят да сложат къси поли, да си направят вафли по косата и да се нае*ат с първия срещнат? Ама не им стиска:) Има и красиви момичета, на които това не им е първа грижа, имат си други приоритети. Не обръщай внимание на подобни приказки, това е чист спам. Когато срещнаш ТВОЯ мъж, той ще го оцени:) Пожелавам ти да е много скоро!

Борония

19.   Еех, да ви имам проблемите... Не разбирате ли, че в момента сте в оня възраст, в която трябва да работите за името си. А след още толкова години вече то(името) ще работи за вас. Успехът се гради трудно. Аз отдавна не се спъвам по разни чувства и подобни нещица, които ти объркват само мозъка и ти поглъщат времето! Благодаря, ама не...