Споделена история от Секс и интимност |
Изгубена в ревността
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1291 пъти
Здравейте! На 23г. съм. Заедно съм с моя приятел от почти 3 години. В началото на връзката ни всичко беше перфектно, както в повечето. Това продължи месец, два, докато не започнах да забелязвам, че се заглежда по други жени. Да, ще кажете, че е нормално, но аз не го приех така. Забелязах случайно, че го прави, но постепенно запознах един вид да го следя подсъзнателно, а след време и съзнателно дали го прави. Ами правеше го. До ден днешен нямам спомен дали бившите ми са го правили някога това. Не е някакъв грях, но почна да ми тежи. Явно за пръв път бях в тая позиция. Преди все бях от другата страна. Мен са ме ревнували, на мен са ми задавали тъпи и ревниви въпроси. Та.. започна голямото следене. Разбира се, го попитах защо го прави и той каза, че не го. Хаха след няколко разговора ми каза, че явно защото отдавна не е имал сериозна приятелка и му е навик, който дори не усещал. Ок.. но на моята себелюбива природа това не й беше достатъчно. Започнах все повече да се вглъбявам около идеята, че той се оглежда за нещо, че нещо му липсва в мен. Карали сме се, говорили сме и лека по-лека той започна да си го поставя за някаква цел да не го прави, не ми го е казвал, започнах да го виждам. Но все пак продължавах да ги мисля тия неща, докато не изпаднах в дълбока психическа дупка. Това се случи около год. и половина от връзката. През цялото това време той се е държал добре с мен, били сме всеки ден заедно, живели сме заедно, не ми е изневерявал до ден днешен.. с времето го опознах много добре и разбрах, че има други ценности, които не включват безразборен секс. Говорили сме си за деца, семейство и тн. Осъзнавах, че всички наши проблеми са единствено в моята глава, но въпреки това не можех да мисля адекватно на тая тема. Обземаше ме някаква нереална ревност, дори когато жени заглеждат него. Станах много ревнива. Постоянно му проверявах телефона, постоянно си мислех, че нещо все ми убягва и че живея в заблуда. Без да му го казвам, разбира се. В неговите очи просто накрая се получаваше някакъв проблем без дори да разбере от къде. Когато чувствах ревност, чувствах и яд, че съм такава, и гняв към него и накрая избухвах за най-малкото. Много сме се карали, по някое време той започна да се дразни, че постоянно го обвинявам за такива неща и се карахме още повече. Това беше кулминацията. Впоследствие аз спрях да коментирам темата и се затворих в себе си. Не ми се споделяше с никого, не ми се говореше с него. През повечето време, като излезем някъде с приятели, не го и гледах за да не стигаме до караница.. И въпреки това.. някак си останахме заедно и го преодоляхме това в по голямата си част. Но.. аз през цялото това време явно лека-полека съм се затваряла в себе си. Първите няколко месеца, година не се имали проблеми я секса. Даже и двамата бяхме по-разкрепостени. Но малко по-малко с тия неща, в които постоянно бях вглъбена си загубих самочувствието и спрях да си искам секс и се отдръпнах от него. Най-много се затворих накрая, след като спряхме да коментираме тая тема, защото вече всичко беше казано. Той започна да ме обвинява, че живея в миналото и че не мога да продължа напред. Аз вече не намирах никакво съчувствие в негово лице. Вече темата го побъркваше и него, не му се слушаше, каза ми, че сама трябва да се справя с тоя проблем, който имам. Аз го приех много лично това и наистина осъзнах, че аз сама трябва да си помогна. Но и това беше много дълъг процес. В началото имах само гняв в себе си.. после си казах, че никой не е чак толкова важен, че да се самоизяждам. Осъзнах, че проблемите за зараждат по-надълбоко от това, което е пред очите ми. Започнах да гледам малко по отгоре на нещата. Напук на него спрях да ревнувам. И започнах да имам себе си за този незаменим човек. Казах си, че си струвам. Започнах да влизам отново в кожата си и лека полека нещата потръгнаха. Спряхме да се караме, осъзнах, че ме обича, че всъщност доста се е старал за мен, че и той ревнува, но просто не позволява това да го обземе. Че всеки има своите страхове, но само някои хора им позволяват да ги контролират. Вече го нямаме този проблем, но това доведе до там, че изчезна небрежността някак си.. не мога да се отпусна в секса.. виждам, че той има голямо желание всичко между нас да върви, но аз просто нещо не се отпускам на макс, ами съм леко резервирана в секса и това не ми харесва, но не мога да се отпусна, имам чувството, че не съм толкова секси.. няма ми го самочувствието..
|
