Споделена история от Секс и интимност |
Какво искат жените? Какво се очаква от мен като мъж? (Част 3)
преди: 2 месеца, 23 дни, прочетена 662 пъти
Ние сме същества на историите, които си казваме. И тези истории могат ретроактивно да променят контекста на целия ни живот, базирано на това как се чувстваме в сегашния момент. Например, ако днес получиш повишение в работата, не се ли чувстваш, че всъщност винаги си бил победител в живота и онази случка, където са те набили в 5-ти клас, всъщност те е направила силен човек и в момента бившите ти биячи не могат дори да стъпят на малкия пръст на човека, в когото си се превърнал (да не говорим, че те дори не са те “набили наистина” тогава)? В същото време, ако днес те уволнят от работа, не се ли чувстваш сякаш винаги си бил загубеняк и още от онази случка в 5-ти клас, животът ти е само надолу, и бившите ти биячи в момента са женени с щастливи семейства, докато ти буксуваш на едно място (и в същност си спомняш, че са те били доста здраво)? Нещата, в които вярваме, и човекът, който си мислим, че сме, са просто истории, които си казваме, а фактите са второстепенни и се използват само за да затвърдят тези истории. Или ако искаш да спреш да ядеш вредни храни, за теб е също толкова важно да си създадеш история, че си човек, който не яде вредни храни, колкото и самото действие. Работата е там, че в началото тази история е много слаба и няма как да повярваш в нея, без да се чувстваш като самозванец, докато обратната история има много подкрепа във факти. Именно за това буквалното действие на спирането на храната е задвижващата част, която помага да дадеш кредит на новата история, която след това те спира от действието в една позитивна обратна връзка.
Как това се връзва в отношенията между половете? Бивайки създания на нашето близко обкръжение от човеци (племе), това което ни държи близки до хората до нас са именно общите истории, в които вярваме, или така наречените ценности (и на по-голям мащаб, култура). По време на свалката с едно момиче, вие пробвате един друг за ценностите, които носите, а за по-маловажните неща, тя обикновено приема твоята история (рамка/перспектива). Това е механизмът, който създава чувството за близост между вас, и е същият механизъм, който ви кара да се отчуждите бързо след раздялата - като се смени перспективата (селективния фокус) над спомените ви заедно и връзката ви вече изглежда, че “винаги е била зле” или когато “по-високостатусен” мъж и даде нови истории/перспективи, през които да погледне, които я карат да се отдалечи от твоите. Тук е време пак да се върнем и на идеята за статус, като вече тя започва да изглежда от части базирана на обективни белези, но от други части на чиста перспектива и история, която момичето си казва за света.
Кое е по-добре: добрият продукт или добрият маркетинг? Вярвам, че повечето хора ще се съгласят, че е добрият маркетинг. А какво е добрият маркетинг, ако не една добра история? Отдавна са минали годините, в които цигарите се рекламират с техният вкус, мирис и тютюнево съдържание. В модерния свят на билбордите виждаме просто една мадама с разперени ръце на плажа с едната, в която държи цигара, и надпис от рода на “Айкос е свобода”. По същия начин, кое е по-важно за да спечелиш едно момиче - обективните ти успехи като пари, хубаво тяло и постижения или това да си уверен в себе си, да се презентираш добре и да поукрасяваш историите, които и казваш? На тези принципи се базира и играта със заучените фрази и действия - пълен превес на историята, която продаваш, пред реалността и както можем да научим от моделите с наднормено тегло, понякога фактите просто те дърпат назад в живота (ирония, моля ви не го взимайте като съвет).
Защо тогава изобщо да се фокусираме над работата върху себе си, а не просто да се стараем да бъдем колкото се може по-големи манипулатори? Защото рано или късно реалността ще почука на вратата ти под формата на криза и тази криза ще тества кой наистина си ти, а не за кого се представяш. Тази криза може да дойде под формата на починал близък, финансови проблеми, катастрофа с колата и тн. Тогава истинското ти лице ще лъсне пред теб и пред човека, с когото си, и тогава не се чуди защо са те изоставили в най-тежкия ти момент.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 22 дни hash: 2a178d6b17 |
|
1. Както винаги, чакам четвърта част. Благодаря ти.
|
| преди: 2 месеца, 13 дни hash: 14494ef821 |
|
6. Там е работата, че историите които казваме на другите за нас стават и историите, в които вярваме. Ако вярваме в историята, че всичко е маркетинг и реалността няма значение за отношенията между хората, така започваме и да действаме. В един момент спираме да вярваме на себе си, защото приравняваме всички истории които си казваме с маркетинг. Но има нещо в нас като хора, което не се кефи от това като даденост, което му идва евтино. Все пак за самооценката ни като хора е важно реалността, на някакво ниво да се покрива с историята ни и тя да е обща и за другия човек - да е склонен да вярва в нея на базата на някакви все пак факти.
Въпросът опира до това можеш ли да намериш ценност в един такъв свят за себе си. Ако можеш - и истории и маркетингови стратегии, и партньори дори не са от толкова съществено значение - за теб всичко има смисъл.
Питам се само - смисълът не е ли просто функция на възрастта - колкото си по-малък, толкова по-смислен ти се струва живота и идеалите му. Колкото повече порастваш, толкова си склонен да рушиш възприетите идеали, например за непорочност ако си християнин, и всъщност да се впуснеш във връзка - в грях - за да продължиш рода си. Тоест идеалът като черупката на едно яйце, която може да разчупиш отвътре когато порастнеш.
|
|
