Споделена история от Секс и интимност |
Какво искат жените? Какво се очаква от мен като мъж? (Част 4)
преди: 7 месеца, 14 дни, прочетена 622 пъти
До този момент целенасочено избрах да пиша главно в очакваната посока - от мъжка перспектива като правя ясни разграничения какви са мъжете и какви са жените. Но ако искаме наистина да вникнем в отношенията помежду ни, границите започват да се размиват и остават само асиметрии в качества, които всички притежаваме и стратегии, които всички прилагаме. Нима привлечеността към “високостатусните” мъже е само женска черта? Всеки път като погледна някакъв материал свързан с Джоко Уилинк, Андрю Тейт или Джеф Безос виждам, че главните ухажори всъщност са мъже. А жените не се ли конкурират в своя собствена йерархия, където статусът просто олицетворява малко по-други качества (не прекалено различно от примера с разликите между какво е висок статус на плажа и висок статус в работна среща от мъжка перспектива)?
Ти на 100% мъж ли си? Повечето мъже ще погледнат в гащите си и ще знаят отговора. Но дали е толкова просто? Нашите полови различия се определят от хромозомите, които носим, и тяхното проявление върху нас. Но както знаем, природата не е перфектна и стават грешки и мутации - допълнителни хромозоми, дефекти в зародишна фаза, хормонални проблеми по време на пубертета (и това са само естествените процеси без дори да броим културното и родителското влияние върху нашето полово развитие, които не са за пренабрегване). Което значи, че нещата дори във физически план не са точно черни и бели, а по-скоро какво е мъж и какво е жена са като 2 облака мъгла, които се припокриват почти напълно по средата. Всички имаме майки, много от нас имат сестри и ние самите сме на една хвърлена монета шанс от това да сме жени. В края на краищата не става въпрос за полове, а става въпрос за хора.
И мъжете и жените изневеряват (това, че за жените е по-лесно като цяло не значи, че мъжете са не биха направили същите действия, за които мрънкат, ако нямаха възможностите), и мъжете и жените опитват да и да имат възможно най-добрия човек до себе си и са готови да сменят сегашния за нещо по-добро (отново, това че за едните е по-лесно, не значи, че е автоматична морална победа за другите), и мъжете и жените рационализират емоциите си и тестват границите на другия. Трудно е да намериш добри жени, трудно е да намериш добри мъже, трудно е да намериш добри хора като цяло. За мен истински смислената разлика между хората не идва от пола, а идва от това какви ценности изповядваме и в какви истории вярваме, а сегашните популярни истории са истинския проблем.
Тук искам да споделя 2 лични приказки от моя живот. Имам много близък приятел, с когото сме израстнали заедно от яслата, играли сме заедно, били сме в един клас, живели сме на квартира и той винаги е бил гей. Беше гей и когато го тормозиха в училище, и сега е гей, когато е що-годе модерно - такива хора винаги е имало и винаги ще ги има, независимо в какво устройство живеем. Другата история е свързана с мен и това, че от силния контрол на майка ми вкъщи, още от дете бях останал с впечатлението, че момичетата са доминантния пол, които могат всичко, и аз нямам особена стойност като момче (което ме доведе и да разучавам темата по начало). Ако по време на пубертета ми беше дошъл психолог или доктор, който да ми обясни, че аз се чувствам подтиснат, защото съм роден в чуждо тяло, и трябва да обмисля дали не искам да си сменя пола, за да съм този, когото съм роден да бъда, се страхувам, че имаше реален шанс да го направя и да съжалявам до края на живота си. За това историите са толкова опасни - всички имаме нужда от лесни истини, в които да вярваме, за да направим някакъв смисъл от обърканата каша, която е в действителност. Но лесните истини си имат цена и тя става все по-голяма колкото по-голям става мегафонът, който я проповядва.
|
