Споделена история от Секс и интимност |
Всяко нещо се случва с времето си
преди: 4 месеца, 13 дни, прочетена 920 пъти
Ще Ви разкажа една история, която ми се случи през далечната 2007 година. Тогава завършвах, бях дванадесетокласник. Бях едно от желаните момчета в училище, баща ми и майка ми живееха в Англия и не съм бил лишаван от нищо, като това обаче изобщо не означава, че съм прекалявал с нещо, даже напротив, умеех да спестявам пари и бях много отговорен, освен това работих през почивните дни при вуйчо ми в сервиза му. Плащаше ми добре и парите от майка и татко оставаха настрани. И така, дойде 15 септември, когато разбрахме, че имаме нова класна- млада, прекрасна и много интелигентна жена, върнала се току-що от майчински. В класа бяхме само момчета, тъй като съм завършил електротехникума в нашия град. Не искам да си представям в колко фантазии всяка нощ е присъствала класната. Тя пък от своя страна се държеше много на ниво и не се връзваше на “чийиджийските” им предложения. Аз бях сериозен, почти не съм говорил с нея, възхищавах и се отдалеч, знаех, че за да я поискам, трябва да съм пълен наивник, а аз не обичах да бъда такъв. Времето си минаваше и наближаваше настъпването на новата година. За тази цел решихме да се съберем трите класа от училище, да си поканим класните и да отидем в едно заведение, за да отпразнуваме настъпването на Коледа. Пиша тези редове, защото беше 27. 12. 2006 год. точно преди 18 години. Всички и се напъваха да седнат до нея, но видя мястото до мен и бързо се настани. Не обръщаше внимание на просташките им подмятания.
-Тони, какво става? Ти си този, когото познавам най-малко, единственото, което знам за теб е, че тренираш волейбол и родителите ти са в Англия. Защо си толкова мълчалив?
- Г-жо, може би не знаете нищо за мен, защото разликата между мен и другите е от луната до земята.
Тя усмихна…
-Знам, че е така …
-Нужно ли е в час по литература да подмятам коя съм изчукал в тоалетната или коя ми е правила свирки в колата? Да, не че ми е непознато, правил съм го, но не обичам да говоря. Имам други цели…
-Какви са те?
-Ще кандидатствам в Софийски Университет и ще уча право, надявам се да стана адвокат, като баща ми.
- Ще станеш, Тони! Ти си умно момче.
- Щом знаете, че съм волейболист, можете да ме зарадвате, че харесвате волейбол.
- Тук позна, обожавам волейбола, а и винаги съм харесвала високи мъже.
- Тогава да отидем на мач, аз черпя.
Тя се усмихна и ме попита:
- Нали знаеш, че съм семейна.
- А Вие нали знаете, че ако не искахте да излезете с мен, нямаше да завъртите натам темата.
Пожелах и лека вечер и весело посрещане на новата година и си тръгнах, беше ми тъпо, а и исках да прекарам вечерта сам на спокойствие.
Да, обаче тази жена не излезе от ума ми, затваряйки очи си представях само нея, беше едновременно и ужасно и вълшебно… На 30. 12 беше работен ден, бях сигурен, че около нея няма да има никой и реших да се обадя.
- Удобно ли е?
- Кой се обажда?
- Тони!
- Тони, не те познах, извинявай! Всичко наред ли е?
- Честно да Ви кажа, не знам дали е наред. Уж да, уж не!
- Какво става, кажи ми?
- Можем ли да изпреварим волейболния мач и да се видим, много набързо, обещавам, че няма да отнемам време.
- Ще ме убие, ако разбере …
- Кой?
- Мъжът ми!
- Добре, тогава кога?
- Днес по никакъв повод не мога да отсъствам от вкъщи, той има рожден ден, трябва да направя нещо за вечеря и да се порадваме на спокойствието, малкият е при майка ми и тя ще го гледа до 2. 01. Евентуално за утре, искаш ли? Той е дневна и можем да се видим сутринта за по кафе.
- Добре, става, утре в 9:00?
- Става, просто измисли някое по-скришно кафене и ми кажи къде да дойда, аз ще хвана такси.
За късмет около нас имаше едно барче, което беше на 2 етажа, жив човек не влизаше, да не беше луксозно, но пък ставаше за кафе, а и тя искаше да е скришно. Срещата се състоя точно в 9:15.
- Какво става, Тони, навярно е нещо много сериозно, всичко наред ли е, притесних се за теб.
- Това на 27 какво беше?
- Кое?
- Което се случи между нас …
- Тони, нищо не се е случило, само си говорихме.
- Само си говорихме, защото си тръгнах, нали? А, ако бях останал?
- Тони, ти си тръгна!
- Тръгнах си, да и цяла нощ мислих за теб!
- Много рязко преминахме от учтива форма на общуване в неучтива.
- Много рязко минахме от нищо не знам за теб и много харесвам високите мъже.
- Заяждаш ли се?
- Вкъщи няма никой, живея сам, ела и ще разбереш дали се заяждам!
- Тони, най-добре е да тръгвам, нямах представа в каква посока ще тръгне разговорът!
Нямам представа как и защо съм го направил, но в този момент си казах- Тони, достатъчно си в батака, целуни я!
Така и направих, целунах я.
- Остави ме, луд ли си!
Не знам как не ми удари шамар, последва още един опит от моя страна, който вече беше успешен, тя ми отвръщаше на целувките и виждах, че е искрена в това, което прави.
- Нали каза, че си сам вкъщи, тръгваме ли?
- Ти сериозно ли?
- Да, абсолютно съм сериозна, тръгвай, докато не съм се отказала. Платихме сметката и две преки по-нагоре беше моят апартамент и все още е там. Качихме се в асансьора и имах чувството, че до последния етаж щях да свърша. Бях толкова възбуден. Влязохме вкъщи и оттам нататък ми беше мъгла, точно като по филмите, идваше ми да и разкъсам дрехите. Тя се постара да разбера какво е да бъдеш с пламенна и гореща жена, разбрах всъщност какво е една жена 15 години по-голяма от мен да знае какво иска.
- С търсенето сме дотук, нали? Моля те, не ме карай да съжалявам, че го направих, искам да продължи, но ако ти си нетърпелив, ще прибегна до други мерки.
Завъртя се и се гушна в мен.
- Това е нашето тайно блаженство, нали?
- Да, обещавам.
Целунах я и тя пожела да си ходи.
- Защо го направи? Искаше да си докажеш, че можеш да имаш, когото си искаш ли?
- Да речем, че исках да натрия нос, но пък наистина харесвам високи мъже!
Усмихна се и я изпратих до входната врата.
Не мислех, че ще ме потърси повече, но на 1. 01 ми се обади и ми каза, че има уговорка с приятелка за вечерта, която е отпаднала, но не иска да си остава вкъщи. Видяхме се отново и отново беше моя. Така започна нашият любовен романс, също както във филмите. Никой не предполагаше, че имаме нещо, аз не давах и такъв вид, обещах да съм дискретен и изпълних това, което бях обещал. Имахме много красиви моменти в следващите месеци, тази жена как се криеше, не знам, но беше много ловка и умела. Завършихме учебната година и аз изпълних мечтата си, заминах за София, където успешно завърших и висшето си образование. През 2018 година реших да се прибера в родния си град, вече обаче бях сериозно обвързан и чакахме дете. Чудих се дали да и се обадя, или не. Знаете обаче, че когато човек мисли постоянно за някого или за нещо, то се случва. Влязох в Лидъл, бях сам, без жена си. Почти до касите я видях, беше същата, колебаех се дали да и се обадя, докато се чудих от устата ми излезе:
-Аз съм тук, върнах се!
Тя се обърна, позна ме по гласа, усмихна се с онази усмивка, в която се влюбих!
- Тони, бързам, намери ме във ФБ, мъжът ми е долу! Не си забравил как се казвам, нали! Ще ти пиша аз, недей да ми пишеш ти!
Намерих я в момента, в който разтоварих покупките вкъщи, 10 секунди по-късно тя ме прие, все едно е стояла и чакала на телефона. Писа ми около 22:30.
- Тони, защо изчезна така?
- Обещах да не нахалствам, нали?
- Така е, но можеше да се обадиш!
- Утре съм сам! Нашето място все още съществува, искаш ли?
- 9:30, нали? Бъди точен!
И аз, и тя бяхме точни, говорихме си много, говорихме за годините, в които нито един от двама ни не знаеше какво се случва с другия.
- Тони, ти беше човекът, които успя да съхрани връзката с мъжа ми, колкото и странно да ти прозвучи, осъзнах, че ти беше само негов заместник, не мисли обаче, че не съм изпитвала нищо към теб, напротив, ти доказа, че си свястно момче и момче, на което може да се има доверие! Предполагам, че си мечта за любовник…
- Истината е тази, че вече съм семеен, чакаме дете, което ще се роди точно между Коледа и Нова година, съдба може би, но това беше нашето време и единствената жена, с която бих изневерил на жена, си ти!
Обърнах се към нея и я целунах, след това станах, платих сметката и си тръгнах, точно както първия път, в който бяхме двамата.
|
