Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

766.   Маги, ако ме питаш, няма нужда от обръщение. Щом има червна коса в писанията на Андрей, значи се отнасет за теб. Блогородно ти завиждам да знаеш. И тримата с Джон имате невероятен талант. Спирате ми дъха.

767.   Не помня дали на последния коментар до Маги се подписах, затова сега го правя.

Мия

768.   Ех, че си лоша, 765! За толкова време, толкоз. И само те очаровам ли? Надявах се поне да те възбуждам, ако не подмокрям :) Чакам да разбера какво е правила прелестната Мадлен преди да иде в парка, или какво се случва след кабарето… Ако ли пък коментарът ми те завари с перо в ръка (мхм) наведена над бюрото (мхмхм)… е, няма нужда да ти казвам, че чакам с _голямо_ нетърпение.

Специални целувки,
Андрей

769.   Връщайки се и препрочитайки разказите ви се засрамих от жалките си опити за писане. Мисля да се отръпна от сцената и да ви я оставя. Историята ми не може да се съредновава с люляците, картите, кабаретата и всички останали прекрасни творения. Ще я оставя недовършено творението си, което е като трошица от трапезата на Маги, Андрей и Дж. Силвър. и ще тръпна в очакване на техните истории, както и на останалите.

С уважение: Мия

770.   Мда, Андрей мога бъда много лоша, когато искам. Но се случва рядко. Както си забелязал повечето пъти не ми е неприятно ако с мен бъдат малко лоши. мислех, че е излишно да казвам, че ме възбуждаш, но щом го искаш в прав текст, да, вярно е. Караш въображението ми да работи, а такова уверявам те не ми липсва.
Още не съм измислила какво точно е правила Мадлен след кабарето, но мога да си напъна малко мозъка и да го измисля.
А ето ти едно домашно, да помислиш малко над него.
Какво би правил с някоя червенокоса жена (не визирам себе си, но няма да се сърдя де) ако колата ви се развали насред сибирската пустош. Само сняг около вас, студ и то адски и една уютна дървена хижа.
Аз вече съм го решила, сега е твой ред.
Ще го напиша след теб.
И от мен целувки.
Мия, слънце, да ме поканиш на следващото парти по случай края на света. Благодаря ти за комплимента.
Маги

771.   Мия, не се отдръпвай, продължавай. Трошици на трапезата, дрън-дрън, ярина. Фантазиите ти вдъхновяват, има нещо от духа на "Декамерон". Приеми го като лична молба.

Маги, и аз така мислех, но явно прекалявам с многоточията и те малко по малко губят от силата си да внушават правилната идея в правилния момент. Започвам да се пристрастявам към въображението ти. За още една доза от него и в Сибир отивам, щом се налага. Предполагам, че ще прочетеш утре, какво се случва там. Сладки сънища,
Андрей

772.   До 734!!! Ти не гледаш много порно. Tи гледаш прекалено много порно, ддддддд! До 762 това е прекалено, вече имате наистина фантастична представа за секса! Ако може по-софт ще е по-добре!!!

773.   Изнасилване.. от човек, който харесвам, разбира се. Дори не може да се нарече изнасилване, защото вътрешно ще го искам, но има нещо ужасно възбуждащо в тази мисъл.
Друго.... секс в тоалетната (една специална). Точно на такова място тръпката да не ни хванат ще е толкова голяма, и като цяло идеята е страхотна, но няма как да се случи за съжаление.

774.   Нивата кашляше все по-неуверено, зловещо металическо дрънчене се носеше от металния ? търбух. Нито едното не беше необичайно или неочаквано, но бензинът намаляваше. Във всички посоки само бяла необятна пустош. Единственото положително нещо — парното работеше безотказно. И тя, разбира се. Мисълта за нея го крепеше да продължава безсмисленото пътуване. Още двайсетина километра и край, щеше да се наложи да продължат пеша. Два часа до залез. Моментът беше изключително подходящ за чудо.
— Магда!
— Какво, скъпи? — сънено отвърна тя.
— Намерихме подслон.
В този момент джипът жално изгрухтя и спря.
— Магда, събуди се! Ще спим под истински покрив — ръката на Андрей я разтърси енергично.
— Не си правиш глупави шеги, нали?
— Не, любов моя, не се шегувам. Погледни ей там.
Той посочи встрани от черния път, където в далечината се виждаше дървена постройка.
— Хайде.
Андрей нарами багажа, почуди се, взе още едно-две неща от жабката, хвана Магдалена за ръка и двамата тръгнаха към цивилизацията.

Наближиха хижата.
— Ще поемеш ли преговорите?
— Защо пък аз? — контрира тя.
— По-красива си от мен, вдъхваш доверие и знаеш руски — изложи аргументите си той.
— Май не мога да възразя. Хубаво, но имаш да ми се реваншираш — Магдалена го изгледа продължително. Той само се усмихна и похлопа на вратата. Никакъв отговор. Бутна я, отвори се. Вътре нямаше никого. По мебелите се бе натрупал прах — може би от два-три месеца никой не беше стъпвал вътре.
— Изглежда няма да ни се сърдят, ако се настаним. Навън видях дърва, ще отида да нацепя. Ще поразтребиш ли малко?
При други обстоятелства би му отвърнала с хаплива забележка, но сега се въздържа. Наистина имаше нужда да пипне женска ръка, личеше си, че предишният обитател е бил със собствено разбиране за ред.
— Върви тогава.
Нещата в хижата не бяха много. Голямо огнище, явно служещо и за готвене, ръчно скована маса, три пъна вместо столове, легло, голям шкаф с чекмеджета и вратички в нещо като стил "Хей, славяни", но без нужния артистичен замах, няколко рафтчета с книги и дреболии по тях, пушка на стената. Най-интересното беше малка масичка — явно беше правена дълго време и с любов. Върху нея беше поставен стар грамофон с ръчка и емайлирана тръба. Върху една от полиците Магдалена откри купчина плочи. Чайковски, Берлиоз, Брамс, Бетовен, Менделсон, Паганини… собственикът на хижата явно е бил неспокоен дух. Концерт в ре минор на Сибелиус, любимият на Андрей. Хубаво, после. Имаше още две врати, една до друга. Лявата водеше към килер — картофи, лук, сушено месо, пълни с нещо кошници, тежки тенекии, някакви кутии. А дясната…
— Андрее! Андрее!
— Какво има? Почти привършвам.
— Има баня!! Огромен казан за вода! И истинска чугунена вана!
Тя се хвърли на врата му и го целуна невъздържано.
— Разбираш ли какво ти казах току-що?
— Разбирам, че ни е нужна кофа за снега.
— Понякога си страшно неромантично говедо.
Той хвана брадвата отново и се ухили:
— Само понякога.
Оказа се, че кофа има. Скоро огънят в банята пламтеше, а котелът беше пълен с топящ се сняг.
— А нещо за ядене откри ли? Умирам от глад.
— Невъзможен си направо — завъртя очи тя. — Хубаво, ще измисля нещо, водата и без друго се топли бавно.
След около час в хижата вече беше топло, миришеше приятно и дори имаше изгледи за продължителна вана.
— Чудесно е — свари да каже Андрей в кратката пауза между два залъка.
— Смееш ли да кажеш друго? ! — предизвика го Магдалена.
— В "Метропол" и на по-добро съм случвал — не ? остана длъжен. — Утре ще ида на лов, до тенекиите с газ намерих муниции. Пушката я бива, макар да е отпреди Отечествената.
— Имам изненада за теб — реши да смени темата тя. Дай му само да приказва за нещо такова, дали е Мосин, Наган, Драгунов или там който, какъв калибър… току виж забравил по-важното. Стана и с бавна прелъстителна походка отиде до грамофона. Наведе се леко и постави иглата върху плочата. Чу се тихо съскане, пращене и в стаята се разнесоха първите звуци на концерта за цигулка.
— О, Магда… — млъкна посред изречението. Затова я обичаше. И затова. Придърпа я към себе си, погали с върха на пръстите си скулите ?, страните ?, описа очертанията на лицето ? отново, докосна устните ?, едва-едва ги раздалечи, бавно доближи лице към нейното, вдиша горещия ? дъх. Затвори очи и долепи устни до нейните. Пареха го със страстта си, обещаваха му щедро сладост, придърпваха го към себе си. Не можеше да им устои и не искаше. Едно по едно копчетата се предаваха пред ръцете му, дрехите ? се свлякоха в краката. Помилва я между лопатките, дръпна леко, сутиенът освободи от плен гърдите ?.
— Като сърнета-близнета, които пасат между криновете — прошепна в ухото ?. — Да вървим в банята.
След миг и той остана гол. Водата във ваната беше гореща, но поносима. Първо влезе той, а в него се разположи тя. Мускулите му се отпуснаха рязко, главата му се изпразни от мисли. Съществуваше само тя, долепена до него, част от него. Цигулката разливаше звуците си из заледените полета, вятърът ги понасяше нататък, завихряше ги в снега, захвърляше ги срещу хълмовете, хващаше ги отново, играеше си с тях, издигаше ги в драматични височини, затихваше внезапно… Усети струя вода върху лицето си. Магдалена го поливаше с канче и нежно втриваше сапун в късата му коса. Изви врат от удоволствие като котка, чу го как изпука, последната следа от напрежение изчезна. Отново гореща вода. Протегна ръка към нейната, вплете пръсти, ловко ? отмъкна сапуна, направи пяна и се протегна напред. Обхвана раменете ?, погали ги, леко ги размачка и плъзна ръце надолу. Гърдите ? сякаш бяха правени по мярка за ръцете му. Усети сърбеж в центъра на дланите си, розовите зърна ги привличаха като че с магнит, но все не намираха точната позиция, трябваше да ги милва, милва… Тя се изправи в цялата си красота пред него. Коремът ? беше стегнат, пъпът ? — колкото да мушне там нос и да целуне под него, преди да премести ръце върху гърба ?.
— А краката ми? — промълви тя. — Те какви са?
— Като ливански кедри, като мраморни колони в храма Ищаров — импровизира Андрей и обгърна по-близкия. Бедрото ? беше копринено гладко, коляното и глезенът — поводи за завист и гордост за показване. Взе стъпалото ? с две ръце и го покри с целувки. Продължи нагоре бавно, спирайки често. В преддверието ? спря съвсем, прокара език по сгъвката и захапа плътта преди нея. Чу я как изпъшка. Взе другия ? крак и повтори същото мъчение, без да спира да движи по нея хлъзгавите си ръце.
— Направи го най-сетне!
— Какво да направя, любов моя? Трябва да си по-конкретна — подразни я той.
— Искаш да те моля ли?
— Да, искам да ме молиш.
— Умолявам те, освободи ме най-сетне.
— Господарю.
— Умолявам те, господарю.
— Отпусни се.
Магдалена се отпусна по гръб във водата. Андрей коленичи пред нея, вдигна краката ?, постави ги на раменете си и впи устни във влажната ? женственост. Червените коси се разпиляха във всички посоки като водорасли, след малко се появиха първите спазми, усети импулса ? да се мята. Не във водата! Вдигна я пред себе си като на конче и продължи. Тя преметна глава зад гърба му, заби там нокти, но той не обърна внимание — интересуваше го само плодът между краката ?. Бликна сокът, който така жадуваше. Езикът му не остави нито капка в нея. Двамата се отпуснаха пак във ваната.
— Хайде да излизаме — реши той след малко.
— Нямаме кърпи.
— Ще изсъхнем на огъня оттатък.
Излегнаха се на кожата пред огъня. В ямката на шията ? имаше капчици вода. Андрей допря устни.
— Може би има и другаде — усмихна се Магдалена.
— Ей-сега ще проверя.
Намери и другаде — в пъпа ?, в лакътя ?, между рамото и врата ?, под мишницата ?, доста около прелестното ? дупе, до малкото ? ушенце. Въпреки старанието му преди малко, в овощната градина имаше още. Зад устните си криеше най-сладките капки.
— Сега е мой ред.
Оказа се, че и той има на най-неочаквани места, но най-вече — за негова собствена изненада — малко под корема. Там имаше и друго, което тя с не по-малка удоволствие облиза, деликатно пое в уста и нежно засмука. Езикът ? заигра нагоре-надолу, обиколи отмъстително бавно ръба на главичката, мина леко отляво, отдясно, пръстите ? се сключиха около основата. Знаеше прекрасно как да го докара почти до ръба. Когато усети, че моментът е подходящ, го възседна и развя мокри коси над него като валкирия, предоставяйки му гледка към гърдите си. Той ? се наслаждаваше неприкрито — не само на гледката, на цялата нея. Когато се насити на превъзходството си и на втория си оргазъм, тя протегна крака зад него, прегърна го, дари го със страстна целувка и се заклати напред-назад като в люлка. Цигулката пееше за вълци и полярни мечки, за кръв, за живот и за смърт, за любов, за тях двамата. Андрей я сложи да легне на една страна с лице към огъня, преметна крака ? зад себе си, нападна я в гръб, проникна и зави. Не се получи точно както трябва, но идеята беше там. Хиляди пъти в града му се беше искало да го направи, но се сдържаше — какво ще кажат хората… Сега се почувства свободен. Ръката, която галеше гърдите ?, хвана шията. Той я захапа за врата, тя се покори. Когато усети, че наближава края, отново трескаво затърси устните ?. Удави вика си в нея, заедно с нея.
— Магда!!!

Андрей

775.   УАУ. Не само ми спря дъха, присви ми стомаха. Дълбок поклон пред творчеството ти.
Заслужи си историята с Мадлен. И ще си напиша домашното довечера.
Оххх, за първи път губя дар слово. Не знам какво да кажа. Прекрасно наистина.
Май няма да работя сега, а по късно.
Маги

776.   Не мога да опиша как ми действат историите на Андрей и Маги... не е просто възбуда а нещо повече :) Продължавайте да пишете има кои да ги чете и да им се наслаждава :)

778.   Стига вече с тия поклони и това "творчество", карате ме да се чувствам дърт. Да не съм академик или Антон Дончев, че да приказвате за "творчеството" ми. Хващайте клавиатурите :)
Маги… на мен ми е по-трудно да ти отговоря сега. Ти обаче знаеш какво искам, а не мога да изкажа, убеден съм. Чакам.

Андрей

779.   В тая тема да пишат само Маги,Андрей,Мия,J. Silver и авторката . Просто правите вълшебства :) Дори аз не мога да опиша такива неща,а по принцип обичам да фантазирам <3

Ани

780.   Това е една невероятно провокираща, романтична и интересна рубрика. Жалко, че е ограничена само във виртуалното пространство. Това поражда чувство на неудовлетворение и копнежи. Добре би било да има реален аналог на всички тези прекрасни фантазии.
Аз фантазирам върху идеята участниците тук да се събират на реални срещи. Там бихме могли да продължим фантазиите си, да ги реализираме, да ги усъвършенстваме, да добавим нови, да опознаем реакциите и чувствеността си, и изобщо да експериментираме. Според желанията и настроенията. Би било много вълнуващо. Какво ще кажете?

ХубаваЖена

781.   Дълго се колебах дали да го споменавам тук. Накрая реших да го разкажа, просто за да се знае, че реалността понякога си играе странни шегички с нас. Заклевам се, тоя път не си измислям нищичко.
Оня ден, вървейки из улиците, открих прекрасен храст разцъфнал трендафил. Без много да му мисля, извадих телефона, щракнах го и пратих снимката на Слънчицето. (Излишно е да казвам, че тя не е чела ония неща, които писах тук. И едва ли някога ще ги прочете).
Познайте, какъв кадър получих в отговор. Огромна ваза на масата в нейната кухня. С люляци.
Вече втора нощ сънувам безумни сънища...

J. Silver

782.   Предпочитам да изкажеш желанията си, все пак не мога да чета мисли. Сега както ти обещах пиша какво е правила Мадлен след кабарето. Ето ти една кратка импровизация.
Добре поне, че звуците на саксофона заглушавах стоновете и. Мадлен не беше съвсем сигурна, но почти усещаше погледите на другите вперени в тях. Нима са разбрали какво вършат? Трябваше да се махне оттам.
-Моля те нека идем другаде.
Андрей само това и чакаше. Вече знаеше къде ще я заведе. Беше сигурен, че това ще я очарова. Хвана я за ръка и я поведе.
макар, че нощите в Петербург бяха все още хладни, на тях не им беше студено. Страстта ги беше стоплила.
Вървейки се озоваха на най-прекрасното място в целия град. Двореца на Екатерина. Мадлен го погледна изумено. От устните и се отрони само една дума.
-О, Господи
Мъжът се усмихна закачливо.
-Насаме ми казвай Андрей.
Поведе д красивите градини на двореца. Всичко беше толкова приказно, сякаш бяха в друг свят
Андрей се наведе над нея и намери устните и, целуваше я с цялата жар на, която беше способен, а тя му отвръщаше с не по малка. Ръцете му се пъхнаха под блузата и и се заиграха с гърдите и. Стон на удоволствие се изтръгна от нея. Внимателно я положи на една пейка и продължи да се наслаждава на тялото и. Като Мойсей пред червено море, краката и сами се разтвориха и той зърна най красивото от всички цветя, цъфнало специално за него...
Довечера ще ти напиша повече. Мисли за това, когато го четеш.
Маги.

783.   Андрей, просто няма как да ти откажа. Ще продълажа с писанията си.

Маги, с удоволствие ще те поканя на следващото парти. Няма как да минем без теб. :)

Довечера ще седна да пиша, че сега нямам време.И още нещо с нетърпение чакам следващите ви фантазии.

Мия

784.   Маги, това са рисковете на живото предаване :) "Искам да изкажа, а не мога" щеше да е по-правилно, обаче пиша, както ми идва в главата. Трудно ми е да приемам комплименти, това е. Харесват ми, ласкаят ме, не отричам, но не ща чак преклонение — нося достатъчно мръсотия в себе си, за да знам, че не съм подходящ обект за такова. А какво искам… искам да се появи жена, която не се плаши да бъде обичана. Такава, която ще ме приеме, ще повярва в мен и ще отвърне на любовта ми. Май излезнах от темата, но в крайна сметка това е. Ами ти? Твоите желания какви са?

Андрей

785.   Е такава любов като на Маги и Андрей няма и в латино и в турските сценарии. Вие не разбрахте ли, че сте родени един за друг? Хайде Андрей кажи и къде и в колко часа ще се осъществи новата ти фантазия. Хей и да я споделиш с нас, не забравяи!
Албена.

786.   На масажиста - добре си ми доразвил темата с масажите и тройките, но от мъжка гледна точка.
Албена

787.   Ето и нещо, което ми се върти из главата от много време. Изглежда малко сложно за реализиране, но не и невъзможно. Искам да полетим двама с пара-/делтапланер (което е по-удачно), някъде край морето. Под мен е тя, здраво в ръцете ми, проникнал съм в нея дълбоко, а тя насочва планера накъдето желае. Накрая кацаме на усамотен плаж и продължаваме :) Не съм летял досега, но възнамерявам да поправя грешката си.
Андрей

788.   Какво искам ли, мисля, че съм го намекнала безброй много пъти, ако можеш да четеш между редовете де.
Но ще го кажа в прав текст. Искам мъж, който да ме разбира с един поглед и да има желания сходни с моите и фантазии съшо.
Мия, чакам с нетърпение да чета.
Албена, голямо мерси, но чак пък любов. По скоро сходни желания и интереси.
Маги

789.   Маги, може да съм мъж, но поне дотам разбрах :) Освен това, имам предвид. Малките детайли наоколо.

Албена, не мисля, че е толкова просто. Подозирам, че Маги вече е обвързана — нямам разумно обяснение, просто такова е усещането ми за нея. Чудя се, дали ако я видя, ще ме накара да забравя скрупулите си за омъжените жени и бих приел ролята на любовника, на номер 2. Дотук със спекулациите.

Андрей

790.   Хей, можеш да попиташ и мен, аз съм тук и ще прочета коментара ти все пак.
Можеш да се обзаложиш на каквото искаш, че и на живо бих те накарала да мечтаеш ( не само заради червената коса). За скрупулите ти не знам, но бъди сигурен, че поне веднъж ще ме пожелаеш, най-малкото от любопитство.
Но да не се отклоняваме много от темата де, че трябва да доизмисля историята на Мадлен и Андрей.
Маги
П. П. Трябваше да се досетя, че вдъхновението ти е флашданс, но понякога изглупявам.
Целувки.

791.   Само искам да отбележа, че Андрей е истински майстор на перото, чел съм много през годините, всякаква литераура от най-долнопробна булевардна жлъч до най-опияняващи строфи или проза на не просто класици, на истински титани сред човеците. Не искам да бъда краен, пък не съм и изчел тази тема от до, но последният сибирски разказ на Андрей бе от най-висока класа. Дамите се опитват да импонират, да привличат внимание с еротиката, която несъмнено струи от тях, но като че залагат повече на емоционалността, отколкото на майсторството, всъщност неслучайно най-великите световни писатели и поети са мъже, нека дамите не се сърдят. Просто съм обективен. Ще се постарая да прочета всичко изписано. Между другото не съм убеден, че ако авторите се видят, ще има щастлив завършек, но от друга страна мисля, че са длъжни да го направят, та макар и понякога съсвършенството на фантазиите да има зад себе си не чак толкова бляскава фасада на реалността.
Иво

792.   Да те попитам дали си обвързана? Не, Маги, carissima, не съм убеден, че искам да знам. Звучиш като щастлива жена, това е важното. И не се подценявай с това "поне веднъж" — ще те желая непрестанно. Какво се залъгваме, желая те СЕГА, и не само заради червената коса — искам да бъда този, който улавя погледите ти, разчита ги и прониква в мислите зад тях.
Андрей

793.   Скъпа Маги,
затвори си очите и го почуствай, ако наистина не тръпнеш за Андрей извинявай, аз нищо не разбирам. Не искаш ли да го усетиш както в някоя от фантазиите си? Не си ли мислиш непрекъснато за него? Не се ли питаш как изглежда, с какво се занимава, на колко години е и дали не е той голямата ти любов?
Аз съм непоправима романтичка и живея с Вашата история. Сори, ако те обидих с нещо.
Албена.

794.   Албена, (786) бих се радвал да я преразкажеш от женска гледна точка. В първо или трето лице, по избор ;).
Принципно нямам нищо общо с тази професия, но тези сценки с масажите и лъщящи от масажни масла тела направо ме побъркват. Само веднъж съм ходил на масаж, усещането беше неземно, но и се чувствах адски конфузно от реакциите на тялото ми. А тройките са прекрасно нещо, стига да си паснат хората. За съжаление твърде рдко се получава.
Масаджора :)))

795.   О, Боже Андрей, не само ми спря дъха, направи нещо повече. Отговора мисля, че го знаеш.
Албена, караш ме да се замислям за неща, за който не съм се замисляла. Не само изтръпвам, доста повече от това е. но и без друго му погалих егото достатъчно.
Маги

796.   Минаваше 22 ч... вечерта беше толкова красива, тиха лятна нощ с обсипано от звезди небе. Бяхме на почивка в един прекрасен къмпинг обсипан с гора от ели и между тях скътани бунгалца и палтки... бяхме само 3-мата, сестра ми приятелят й и аз.. искаше ми се да се разходя и да погледам морето, да послушам как вълните се разбиват на брега... и без това те бяха толкова щастливи и гушнати на терасата пред бунгалото, вметнах само, че отивам до плажа и ги оставих.... Взех телефонът си, сложих слушалките, взех една хавлия, бира и тръгнах надолу по пътеката... Плажът бе малко далеч, но на мен това не ми пречеше, пуснах музика и вървейки се наслаждавах на тъмнината, звездите и прекрасният въздух... исках да остана сама със себе си и морето... и без това бях свикнала със самотата през последните месеци... сега исках само морето да ми прави компания. Стигнах до пустия плаж, бях на високо и гледката, която се откриваше беше неуписуема... тъмнината, звездите и луната се бяха слели с тихото и спокойно море... слязох по примитивните стълби направени от дъски и тръгнах по плажа... беше толкова красиво... след стотина метра имаше оставени рибарски лодки, единствените които правеха компания на пустия плаж и морето... отидох до тях и послах хавлията си до едната от лодките, облегнах се на нея и седнах... за момент махнах слушалките за да послушам тишината и морските вълни, които така тихо се разбиваха на брега... отворих бирата, отпих една глътка и сложих телефона до мен на хавлията... пуснах музика и продължих да се взирам в прекрасната гледка... изпитвах толкова смесени чувства в този момент... красотата на това тихо море в тази спокойна обсипана със звезди нощ ме накараха да се чувствам още по-самотна, но и в същото време толкова спокойна... затрворих очи и се оттадох на това спокойствие, толкова ми се искаше в този момент да не съм сама... Ето го! Той върви по плажа и приглушената светлина съвсем леко описва силуета му... млад мъж се приближаваше към мен... за миг уплахата напираше в мен, непознатия продължаваше да се приближава, и дори не усетих как просто клекна и седна до мен на хавлията.
- Извинявай, че седнах без да те попитам, дано не те уплаших? – каза той с приятен дрезгав глас.
В следващият момент докато бях стаписана, страхът ми изчезна... забавих се няколко секунди докато се овладея и едва тогава го погледнах...
- Не се притеснявай и без това седна до мен – дори не знам как ми се изпъзнаха тези думи, но той излъчваше такова спокойствие и сигурност, забравих че е непознат и дори се усмихнах.
- Защо стоиш сама тук?
В този момент ми се искаше да му разкажа, но единственото което се изпъзна от устните ми беше :
- Ако не желаеш продължи по пътя си... просто искам да постоя в компанията на морето...
Той ме погледна въпросително, но въпреки това не стана и просто обърна поглед към морето... Минаха може би секунди, минути не знам, но двамата просто седяхме в тъмнината с погледи впити в далечината, напред към хоризонта...
- Искаш ли бира? – попитах аз и подадох бутилката към него...
Той я взе и отпи няколко глътки без да каже и дума... продължи да се взира в далечината...
Единственото, което нарушаваше прекрасната тишина беше музиката, която бях пуснала от телефона си. Не знам колко време беше минало, но и двамата не обелвахме дори и дума, просто стояхме и се взирахме... Отпих глътка, запалих цигара и несъзнателно от мен излезе тежка въздишка... Той се обърна и ме погледна, може би не знаеше какво да каже...
- Хубава песен... – това беше единственото, което се измъкна от устните му и пак замлъкна...
Наистина песента беше невероятна... аз дори не се обърнах към него нямах сили... дори не знам защо но в този момент усещах как сълзите се стичат бавно и тихо по лицето ми. Дори не бях забелязала, че той се взираше в мен и ме гледаше как тихо и безмълвно плача... Извендъж просто усетих ръката му, която бе на рамото ми...
- Какво има защо плачеш?
Дори не можах да му отговоря, започнах да плача толкова силно, че той ме обърна към себе си и ме прегърна, опитвайки се да ме успокои... може би тогава не осъзнавах, че не го познавам, наистина не ми пукаше и просто се гушнах в него... беше ме обгърнал цялата, усештах силната му прегръдка в знак на съчувствие... в следващия миг усетих как просто леко ме избута от прегръдката си и ме погледна в очите... Имаше толкова дълбоки тъмни очи... дори не знам как ми се прииска и просто го целунах страстно. След малко ме отдръпна и прошепна :
- Какво правиш?
Единственото, което исках да му кажа в този момент беше :
- Моля те не спирай!!!
Обгърна ме още по-силно и започна да ме целува толкова страстно... Усещах как силното му тяло и прегръдката ме наведоха надолу, в следващия момент просто бях легнала на хавлията и усещах ръцете му по цялото си тяло... целуваше ме все така страстно, и слизайки надолу прошепна :
- Сигурна ли си, че не искаш да спра?
Бутайки ръцете му върху гърдите си без да обеля и дума, явно му показах колко много искам да продължи... целуваше толкова хубаво, силните му ръце ме обгръщаха... слизаше все по-надолу, целувайки всяка една част от тялото ми... надигна роклята, с която бях облечена и бавно смъкна прашките от възбуденото ми тяло, което толкова възбудено се гърчеше под неговото... усещах как члена му напира, ставаше толкова корав и се опираше в мен, че наистина не издържах.... той продължи да ме целува все по-надолу, докато не усетих как умирам от удоволствие всмукал клитора ми... издържах едва няколко секунди и изпразних цялата си течност в устата му... той се повдигна леко нагоре, погледна ме и ме целуна отново толкова страстно... усетих как надървения му член обикаля възбуденият ми клитор и слизайки надолу влезе толкова дълбоко, че исках никога да не спира... с такова желание ми го набутваше дълбоко, стенех от удоволствие и исках просто наистина да му кажа „не спирай”... докато не чух телефонът ми да звъни... изведнъж мелодията му не спираше и осъзнавайки се разбрах, че това е било просто фантазия, придружена от самотата, в която бях изпаднала...
- Къде си, няма ли да си идваш вече? – прошепна сестра ми в слушалката
- Идвам!
Станах леко объркана... огледах се и видях, че всичко това наистина е било просто сън....

Онази 27

797.   След невероятното освобождаване, ние се тръшнахме изтощени на леглото. Рина лежеше между нас с Г. Събирайки нови сили, аз галех нежните ? коси, изграех си с копринените кичури. Проследих с пръсти деликатните очертанията на лицето ? сякаш изписано от стар майстор, специализирал се в изобразяването на самото съвършенсто. Помилвах гладкото ? челото, докоснах меката кожа на бузите ?, изучих извивката на идеалния ? нос. Благоговейно, с допир, нежен като крилата на пеперуда, очертах възхитителните ? устни. Бано достигнах очертанията на брадичката ?, проследих изтънчената ? шия и продължих изследването си надолу. Колко нежна и мека бе кожата ?- истински блян! Пръстите ми достигнаха меките ? хълмчета, помилваха ги и продължиха още надолу, слизайки до пъпчето ?. По обратния път устните ми следваха ръцете и оставяха пърхащи целувки навсякъде по божествената кожа. Достигайки устните ? ги дарих с най-нежната целувка, на която бях способна. Рина мъркаше от задоволство. Г. явно се беше съвзел, защото зае мястото ми и страстно я целуна. После се насочи към гърдите ? и ми направи знак да повтарям движенията му. Той пое едната пъпка в уста и аз отразих действията му. Облиза я, засмука я и прокара зъби по нея. Движенията му ми се сториха някак груби и недодялани. Аз повтарях движенията му с нежност и внимание. На Рина определено ? харесваше това, което правхме, защото мъркането премина в задъхване и леки стонове. Ние си проправяхме път надолу и когато достигнахме сърцевината ? тя извика. Целувахме я, езиците ни я проучваха, играеха си с нея, преплитаха се и всичко отначало. Виковете ? зачестяваха, той се изправи и постави мъжествеността си на входа ?. Срещнахме погледи и разбрах какво иска от мен. Той бавно вкара инструмента си в нея, а аз продължих усърдно да я обработвам с език. Усещах едновременно вкуса ? в устата си както и неговия. Усещането бе невероятно! Стоновете на удоволствие, които изтръгвахме от Рина, бяха като музика за ушите ми. Сякаш времето бе спряло! Вкусовете им се смесваха на езика ми, заедно с усещането за неговите тласъци и нейното пулсиране. Тя нададе стон, последван от неговия мощен тласък и соковете им се разляха. Аз жадно изпих до последната какпка тази амброзия и уморено отуснах глава. Тримата със сетни сили се прегърнахме и посрещнахме зората.

Мия

798.   ... Погали нежната роза пред очите му и бе възнаграден с тихо стенание. Това бе повече отколкото младия мъж можеше да понесе. Наведе се и впи устни в прекрасната плът. Чакаше. И двамата знаеха какво иска. Искаше в устата му да потекат сладките нектари на нейната женственост. И Мадлен не закъсня да го възнагради за усилията. Изви гръб и с вик се освободи. С едно единствено движение Андрей проникна в нея притискайки гърба и към коравата пейка. Краката и го обгърнаха плътно, а ръцете му стискаха нейните. Бяха като едно цяло, всеки бе част от другия. Устните им се намираха отново и отново. Изследваха се, опознаваха се. Наслаждаваха се на прекрасните усещания. В момента, в който той освободи ръцете и, ноктите и се забиха в гърба му. доволна въздишка се отрони от него. Явно не възразяваше, а напротив-наслаждаваше се. И как няма, тя беше като изтъкана от страст, едно прекрасно завършено творение наслаждаващо се от цялата си душа на мъжа над нея. Отдаваща му се напълно. Дрезгавия и вик разцепи тишината. Екстазът и бе по силен и по могъщ от всичко останало. Като опустошително цунами помитащо всичко по пътя си. Неговият вик се сля с нейния, за да изригне в нея, с нея. Щастлив Андрей се отпусна върху нея.
-Прекрасна Мадлен, пред красотата ти бледнее дори и картина на Да Винчи.
Младата жена отговори на усмивката му и нежно му прошепна, че може и още.
Ами да кажа това успях да измисля, но да се сравнявам с теб е все едно да се сравнявам с Дюма.
Вероятно ще четеш това чак утре, така че спокойна нощ и сладки сънища, Андрей.
Маги

799.   Маги, напразно ме сравняваш с такива имена и мислиш, че пиша по-хубаво от теб — ти ме вдъхновяваш да го правя. Флашданс дава някои добри идеи, но дотам. Може би когато утре слушаш
http://vbox7. com/play:16a071e552 (качено, но се конвертирало — ха да видим)
или
http://vbox7. com/play:328ffb83,
ще почувстваш част от онова, което не мога да предам адекватно с думи.

Лека нощ, моя кралице Марго.
Андрей

800.   Мия, пак прочетох какво си написала и като че ли намерих края на асоциацията, която ми подсказа фантазията ти: Чосър—Декамерон—Бертолучи—I sognatori. Ако не си гледала филма, направи го непременно. Г. доста прилича на Тео, а Карина — на Изабела, но един от детайлите, които спомена, поставя по-скоро теб в нейната роля — ако приемеш паралела за валиден, разбира се.

Андрей

801.   Харесва ми флирта, който се е заформил тук, хубаво е да направите нещо по-съществено по въпроса, изнесете го извън този сайт, все пак стига хора като мен са воайорствали, нито е редно, нито има смисъл. И пак ще отбележа, че от прочетеното дотук с твърдо убеждение мога да твърдя, че единствено Андрей има истински талант да пише, останалите просто нямат тази класа. Наясно съм, че не е тактически правилно той самият да се самоизтъква, така и трябва, дори с умиление си спомних как бидейки нелош шахматист, преди мноооого години се оставях да загубя партии от момиче, което едва се беше научило да мести правилно фигурите, ех, спомени:)
Андрей, разбира се, прави тук каквото сметнеш за добре, но мога да те помоля, ако случайно пишеш някъде другаде, по други поводи, професионално или не, дай насока, за да проследим развитието на прозата ти, има хляб в теб, а и обичам да съм в крак с новостите сред съвременните български писатели. Не казвам, че си такъв, но би могъл да бъдеш.
Маги, бъди муза на човека докато можеш, дай му шанс да надскочи себе си.
Иво

802.   Добре, Андрей няма да те сравнявам с Дюма. Ще те сравня с любимия ми автор, чийто главен герой носи твоето име. Пишеш по-добре и от Шолохов.
За съжаление не мога чуя твоите вдъхновения ( и аз не знам защо ), но се надявам ти да чуеш моите. Обещавам да преведа.
Ето какво мен ме вдъхнови за последните ми руски фантазии.
http://vbox7. com/play:d1732ccf12, и това също, всъчност то е най-голямото ми вдъхновение
http://vbox7. com/play:b5a4e54ede
Моля, те изгледай ги внимателно и дано усетиш, това, което искам да изкажа.
Маги

803.   Хора, спрете се, бре. Искрено ме радва, че ви харесват историите, но или вие се изхвърляте сериозно, или аз съм айнщайнът на новата българска литература. Второто сериозно ме съмнява. Иво, благодаря за милите думи, но това са първите ми опити. Не ми е хрумвало да се пробвам като писател и като че ли е не е много вероятно да го направя. Иначе определено бъркаш, виждам неочаквани идеи в чуждите истории, които не мен не ми идват. Това е и красотата на темата, предизвикваме се един другиго.

* * *

— Значи можеш и още?
Магдлаена го погледна изненадано.
— Да — отвърна убедено.
— Хубаво. Облечи се и се оправи.
След малко тя беше готова. Мъждивият фенер осветяваше лицето ?, поруменяло от удоволствие.
— Къде отиваме?
— Ще видиш.
Той я хвана под ръка и двамата бавно тръгнаха към двореца. На входа ги спря снажен момък.
— Съжалявам, затворено е. Елате утре от девет до пет.
Андрей го измери от глава до пети и, отмествайки го с небрежен жест, с тежък бюрократичен тон отвърна:
— Аз съм Андерш Рудолфи от Отдела за пожарна безопасност към комисията за опазване на културното наследство на Министерството на културата. Това е моята колежка от Отдела по финансова отчетност, Магдалена Николаевна.
При звука на думата "отчетност" младежът нервно присви око.
— Разбира се, за нас е удоволствие, но, нали разбирате, вече приключи работното време, Леонид Всеволодич го няма да ви обърне внимание, даже чайникът е заключен, нищо не мога да ви предложа.
— А, да, Леонид Всеволодич… Крайно интересна личност, не мислите ли?
— Да, да, без съмнение, но…
— Всъщност Магдалена Николаевна има да Ви пита за него, не аз. Дошъл съм да инспектирам западното крило, получихме тревожен сигнал за състоянието на завесите в императорската спалня. — Андрей леко погали Магда по гърба.
— Но моля Ви, разберете, че…
— Да не си въобразявате, че пожари се случват от девет до пет? Ключовете, ако обичате.
— Ще се оплача на Леонид Всеволодич!
— Ама разбира се, обадете му се. И без друго го търсим под дърво и камък. Ключовете. Веднага.
Съкрушен, пазачът ги въведе вътре и безмълвен даде на Андрей един ключ. Той го потупа окуражително по рамото.
— Добре, драги, ще вземем предвид съдействието Ви, когато… впрочем няма значение. Връщайте се на поста си, виждам, че сте добро момче.
Двамата с Магдалена поеха наляво и след малко се озоваха пред спалнята на Екатерина. Андрей взе ключа, положи ръце върху голите рамене на Магда и бавно ги спусна надолу. Гладката ? кожа настръхваше от допира му, в очите ? се четеше нов копнеж.
— Ще отвориш ли покоите си за мен, императрице?
Тя не каза нищо. С усилие превъртя ключа, бутна вратата и направи крачка навътре. Извърна се и впери в него изумрудения си поглед.
— Ела — отрони тя.
Той я последва. Бавно пристъпи към нея, хвана я, завъртя я и я подпря на вратата. Тя се затвори с трясък. Сърцето на Магдалена прескочи такт.
— Ще ни открият!
— Та ние казахме къде сме — отвърна с усмивка той. — Не, ако ще дворецът да се продъни, никой няма да ни обезпокои.
Притисна я към себе си, намери устните ? и се зае да ги проучва с жар. Меки, горещи, сочни, отзивчиви — устните, за които бе мечтал, каквито сам Хайям да се вдигнеше от гроба, не би могъл да възпее достойно. Не знаеше колко ги е целувал — минута, час, година, век. Колкото и да беше, не бе достатъчно. Ръцете ? го галеха, молеха му се, неговите я заграждаха, притискаха я към него, усещаха я с всеки милиметър… разкопчаваха роклята ?. Тя се свлече бавно на пода. Андрей леко се отдръпна и замръзна за миг. Толкова красота накуп убива, погледни само себе си, шепнеше някакъв предателски глас в главата му. Магдалена срещна погледа му и в миг разбра.
— Твоя съм. Изцяло — прошепна тя.
Протегна се към него, разхлаби яката му, допря отново устни до неговите и се зае с ризата. Усети как се издига във въздуха. След миг се приземи на огромното легло, което нежно я прие в копринената си мекота. С две движения Андрей остана гол, покатери се до нея и плавно смъкна бикините ?. Вдъхна аромата между гърдите ?, целуваше, стискаше, захапваше, смучеше нежната плът и розовите зърна. Вдигна поглед, видя изпънатата жила на шията ? и се насочи натам. До дясното си ухо чуваше как сърцето ? бясно тупти, малко по-нагоре бе ухото ? и упойващият мирис на косата ?. Мина зад нея, целувайки финия врат, гърдите ? бяха в ръцете му, спусна се надолу по гръбнака, проследяваше го прешлен по прешлен с език. Тихите ? стонове бяха най-прекрасната музика, която бе чувал. Стигна до края. Леко докосна стегнатия възел, тя се изви, той продължи още надолу, раздалечи бедрата ? и проникна в нея. Желанието му я изпълваше, тялото му пак бе притиснато в нейното, всяко малко движение казваше повече от всякакви думи. Ръката му описваше отново и отново чертите на лицето ?. Магдалена целуна белега на палеца му. Нежно го натисна по гръб, извъртя се, надвеси се над него и бавно започна да се движи нагоре-надолу. Зарови ръце в косматите му гърди, усети как неговите галят бедрата ?, впиват се в ханша ?. Ускори темпото, искаше го целия в себе си. Кръвта нахлу в главата ?, в ушите си чуваше тимпани да отмерват пулсациите му в нея.

Ако попитате жителите на Петербург кое е най-спокойното място в града им в четири сутринта, сигурно немалко ще отвърнат, че това е дворецът на Екатерина. Не и бившият пазач Петруха — той още потръпва от спомена за дивия, животински рев, огласил поверената му сграда в една иначе обикновена майска нощ, когато закъснял пожарен инспектор и диаболично красивата му колежка проверяваха западното крило. Един Бог знае какво… а Леонид Всеволодич така и не намериха.



Маги, струва ми се, че разбрах какво имаш предвид. Ако се вгледаш и ти по същия начин, ще усетиш нещо много подобно.

804.   Андрей, Андрей, как само ме ласкаеш! Чосър, Бокачо, че и Бертолучи.

Гледах I sognatori и определено ми хареса. Отдавна не бях попадала на някой толкова въздействащ филм. Несъмнено ме накара да се замисля.

Говорейки за въздействащи творения, в последната ти фантазия за Магда надмина себе си (ако бъдеш така добър да приемеш скромното ми мнение). Определено ме накара да включа посещение на Екатерининия дворец в списъка си с неща за правене.

Мия

ПП: Утре мисля да опиша една фантазия с алени чаршафи и кръвожадни пирати, която не мога да си избия от главата, откакто прочетох един любовен роман.

805.   В толкова твои истории, главаната геройня е с червена коса и е кръстена Магдалена. Просто нямам думи. И всяка твоя история е все по добра от предната.
Уникален си, Андрей. Радвам се, че се вдъхновяваш така от няколко написани думи.
Мия, определено си струва посещението. Ако можш да го видиш през нашите очи.
Маги

806.   До Масаджора :)))
Моята идея за масаж е преди твоята - №687, просто не съм я подписала.
Албена

807.   Маги, вече гледате през едни очи с Андрей, радвам се все повече за вашата връзка, макар и платонична, макар и виртуална - нея я има и е прекрасна, красива истински омайваща.
Албена

808.   OK, оставям се да ме убедите, че съм *бахти великият. Сега, след като постигнахме съгласие по въпроса, да чуем още от Албена, Мия, Онази 27… Плам май отдавна не се е обаждала… J. Silver, размърдай се и ти :)

Докато сте още положително настроени, може ли да знам *какво точно* ви харесва (и дразни)? Прилагателни, глаголи, диалог, описанието на самото действие, описанието на мизансцена, на нещо друго? Мислите ли, че ще се подобри, ако нещата се наричат директно (кур, путка, навря ? го… ясно, нали? ) или по-евфемистично?

809.   "J. Silver, размърдай се и ти :)"

Лесно е да се каже...
Истината е, че нямам много за казване. Ако се върнем в началото на темата и прочетем условието, поставено от топикстартерката (Плам, мисля), ще видим, че доста сме се отдалечили от него.
Топикът зави в посока литературно (ако бъдем откровени, квазилитературно) творчество. Само по себе си в това няма нищо лошо, просто в конкретния случай колективното несъзнавано малко се разминава с моето лично несъзнавано ;)
Иначе, ако тъмната ми страна сервира в главата ми нещо, заслужаващо споделяне, няма да ви пожаля, но засега съм пас - не ме бива особено в пейзажната лирика ;)
Иначе имам един доста смътен засега замисъл, засягащ отношенията на Първозвания с една дама от Магдала, но трябва да освежа малко в паметта си Новия Завет, а в командировките не винаги остава време, пък не сме Америка, за да очаквам да намеря Gedeon's Bible на нощното си шкафче...

J. Silver

810.   Ето, първата част на моята пиратска фантазия. Пада си малко по-литературна, отколкото възнамерявах, но втората част ще го компенсира. Дано ви хареса!

Обегнала съм се на перилата на кораба, вятърът си играе с косите ми, а аз витая из облаците, вперила поглед в хоризонта. Не мога да кажа къде започва небето и къде свършва морето. Накъдето и да погледна съм заобиколена от вода. Нямам търпение, безкрайното пътуване да свърши и най-сетне да се добера до Цейлон. Не, че там ме чака приятно изживяване, но би да било далеч по-добре от няколкомесечното пътуване в тясната кутийка, която капитанът наричаше каюта. Плантацията ме очакваше, реколтата трябваше да бъде събрана и да не забравя срещата с бъдещия ми съпруг. Ща не ща, тябваше да се подчиня. Вече бях разбрала, че бунта е безсмислен, не че не бях опитала всичко възможно. Договора между семействата ни бе подписан и единственото оставащо бе самата сватба.

Изведнъж вик проряза спокойствието и ме извади от унеса. Морякът на наблюдателницата ръкомахаше възбудено, моряците по палубата се раздвижиха и нервност завладя екипажа. Капитанът погледна през далекогледа и даде заповеди на екипажа. После се приближи към мен и ми нареди да се прибера в каютата.
- Какво има? Какво не е наред? - попитах го аз.
- Приближава се друг кораб към нас, милейди. -отвърна той и ме забута към трюма.
- Пиратски ли е?
- Не вее пиратско знаме, но нещо не ми изглежда наред. Още веднъж ви моля - приберете се в каютата си! -заповедта ясно личеше в тона му. Аз се подчиних и се запътих към килията си. Спуснах се към единия сандък и извадих леката сабя, пригодена специално за мен. Опасността сякаш висеше във въздуха. Ако предчувствието на капитана се окажеше вярно, нямаше да се дам без бой. Отново излязох на палубата, където се готвеше битка. На другия кораб, вече ясно различим се вееше пиратски флаг. От противниковия кораб се чу залп и едно гюле разцепи мачтата ни на две. Пиратския плавателен съд се приближи достатъчно до нашия, за да може разбойниците да се прехвърлят на палубата ни. Поведе се люта битка от мига, в който пиратите стъпиха на кораба ни. Моряци и пирати падаха посечени, кръв заливаше палубните дъски, пътници хаотично бягаха с крясъци, някои дори се хвърляха през борда. Настана невъобразим хаос. Двама пирати се приближиха към мен с похотливи усмивки, с явното намерение да се въползват от тялото ми, но останаха доста разочаровани, когато развъртях сабята. Изведнъж настана пълна тишина. Всички замръзнаха на местата си при вида му. Пиратът се прехвърли сякаш без никакво усилие на борда ни. Той бе толкова красив. Косата му, истинска лъвска грива, тялото му снажно и мускулесто. Не можех да отделя очи от него. Той се приближи към капитана ни и започна "преговори", състоящи се в поставяне на условия, които капитанът да изпълни, ако му е мил живота. Пиратът се завъртя към мен, посочи ме и глъсът му прогърмя в тишината:
- Тя е моя! Искам я!
Капитана ни се помъчи да възрази, мо пиратът го отряза. Направи знак на един нубиец и той тръгна към мен. "Негова съм била! Тоя за кой се мисли? Никой не може да се отнася с мен по този начин! Сега ще види той. " Когато здравенякът се доближи достатъчно му показах оръжието и го предизвиках. Той ме изгледа сякаш насреща му стои луда, извади един меч, дълъг поне два метра, на който можеше да наниже най-малко трима души и само след няколко удъра ми отне оръжието. Нарами ме все едно съм чувал с брашно и ме понесе към пиратския кораб. Колкото да удрях с ръце и да ритах с крака, той остана непоклатим като скала.
- И се погрижи да не напуска каютата! -омразния глас на пирата бе непреклонен.
Мъжагата ме прахвърли на палубата на пиратския кораб, понесе ме надолу из трума, отвори някаква врата и ме метна на нещо меко. Въздуха напусна дробовете ми при удъра и докато се свестя вече бях окована към леглото, а нубиецът се беше изпарил. Огледах се. Намирах се в широка, просторна и богато обзаведена каюта. Трябва да бе на капитана им. На стената срещу мен имаше закачена истинска менажерия, а на срещуположната се ширеше карта на света. Имаше красиво дървено бюро, с разпилени листа и книги по него. Само да можех да се добера до някое от оръжията бих могла да се освободя и да избягам. Опитах да протегна крак към най близкото оръжие, но нещо се впи в глезена ми Погледнах към краката си и забелязах, че са завързани с въжета. Просто страхотно! Бях овързана и окована към леглото на някакъв пират и оставена на милостта му.
Вратата леко се отвори, някакво хлапе влезе с поднос в ръце, ококори очи като ме забеляза, остави подноса на бюрото и избяга сякаш дяволи го гонеха по петите. Просто чудесно! Сигурно азко зависи от тоя бандит, ще ме държи гладна, докато най-спокойно си яде пред мен! Задърпах веригите и въжетата, но единственото, което постигнах бе да разраня кожата си.
Времето сякаш нарочно се бавеше и секундите се превръщха в минути, минутите в часове... По едно време се чъха тежки стъпки, приближаващи се лъм каютата. Аз се стегнах готова за битка. През вратата се показа главата на омразния пиратски главатар. Който с най-голямо спокойствие си влезе и се отправи към подноса с харната.
- Ах, ти мръсно копеле, как смееш! Ти..
- Мога да ви уверя, лейди, че съм напълно законороден. -прекъсна ме с най-голямо безразличе той. -Родителите ми винаги спазваха добрия дух и възпитание. И говорейки за благоприличие - доколкото ми е известно далеч не е прието млади дами, като вас самата, да използват тазкива грозни думи.
- Казал пиратът-дентълмен. -присмях се аз. -Можеш да вървиш по дяволите.
- Ако... - той чак сега се обърна и замръзна насред движението и тиха ругатня се изплъзна от устните му-Нищо чудно, че си толкова вкисната, мила, и аз щях да съм на твое място. Понякога екипажа ми взима твърде присърце заповедите ми. - той се бе приближил съвсем до леглото.
- Значи да разбирам, че не сте имали намерение да ме държите гладна, окована за легото и в тези парцали.
- Определено не. -и с едно движение разпра остатъка от роклята ми.
- Какво си въобразявате, че правите?
- Действам по повод оплакванията ти, мила.
- Как смеете така да преиначавате думите ми! Нямате право!
- Не само смея, но и в случай, че не се разбрала досега, скъпа, имам и пълното право. Аз съм господар на кораба и всичко в него. А ако спреш да крякаш и ще те отвържа. - при последните му думи, погледнах към оръжията на стената с желание някое от тях да се стовари на главата му. - Не си го и помисляй! Ако се опиташ да избягаш или да хванеш някое от тези оръжия ще те дам на екипажа без да ми мигне окото, ясен ли съм? - Кимнах и той ме освободи. Не чувствах крайниците си и можех само да седя на леглото.
-Кое предпочиташ първо - храна или масаж? - но преди да отговоря, стомахът ми предателски изкъркори. - Храна реши той и отиде до подноса. Наля чаша алкохол, сложи я на таблата с храната и се върна. Подде ми парченце папая в устата, тъкмо когато щях да се възпротивя, когато осъзнах, че нямам избор. Поех плода и неволно докоснах пръстите му с езика си. Някаква емоция прекоси лицето му за части от секундата, но после отново отстъпи на безизразната маска.
Той самия лапна парченце, но вместо да го изяде се надвси над мен и ми го поднесе. Щях да извърна глава, но разбрах колко е безсмислено и детинско. Поех плода и докоснах устните му със своите. Това упражнение се повтори и с мангото и ананаса. Вече заситена и отпусната, просто загледах как пиратът остави подноса на бюрото и се върна само с алкохола обватно при мен. Остави чашата на леглото до мен и започна внимателно да разтрива схвантите ми рамена и крайници. Усещането бе едновременно мъчително и прекрасно. Най-сете отново можех да чувствам доскоро обездвижените места. Ръцете на разбойника вместо да се отдръпнат се насочиха към гърдите ми. Усетил напрежението в мен, той ме накара да се отпусна. Всичко било част от масажа. Божественото усещане, което ръцете му докарваха в мен свърши работа и аз се оставих на ласкте му. Ръцете му последователно изучиха хъллмовете ми, падините и изобщо всяка гънка на тялото ми. По едно време той хвана чашата и напръска с кехлибарената течност гърдите ми. Внимателно ги погали, а после с език изпи останалите капчици. Алкохолът ме загря, а езикът му ми донесе облекчение. Усетих пулсиране между краката си. Пиратът изля малко от течността в пъпа ми и я изпи жадно. Пулсациите се увеличиха. Знаех, че това, което му позволявам да върши е грешно, но не ме интересуваше. Насладата от действията му, премахваше и последнта ми логична мисъл. Ръцете му се придвижиха надолу към бедрата ми, рзтвориха ги и леко се плъзнаха между тях. Усетих колко съм мокра там долу, но това нямаше значение. Ръката му помилва розата ми и изпрати вълна с наслада по гръбначния ми стълб, чак да мозъка. Тръпки ме разтърсиха цялата. Стон се изплъзна из устата ми, а пиратът продължаваше чувствената игра с пръстите си. После устните му се присъединиха към ръката и нови вълни на удоволствие ме накараха да се замятам из леглото. Цялата са мятах под него, а проклетникът не спираше със сладкото си мъчение! Бавно единят му пръст проникна в мен, раздвижи го напред-назад, към него се пръседини и втори, същото последва и с третия. Това ме довърши и аз изригнах. Сяках се разпръснах на милиони частици. Когато се върнах отново в кожата си, пиратът се бе качил на огромното легло и си седеше най-спокойно чисто гол.
...

Следва продължение

Мия

812.   Пирати, значи… бива, защо не. Секс в хамак трябва да се пробва :) Чакам с интерес продължението, някои от предишните сцени бяха толкова живи и възбуждащи, все едно гледам "Дива орхидея" или "Девет седмици и половина".

Андрей