Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

829.   До “К-man"! Просто перфектно...

830.   Ех, К-Мен, ако ти не си добър то ние сме направо за първи клас.
Спирам вече, направо ме комплексирахте двамата с Андрей. Чакам и втората част.
Андрей, преписваш ми повече заслуги отколкото имам. Таланта си е твой и ние просто се радваме на него.
Маги

832.   K-Man, освен с малко закъснение и аз да кажа, че чакам с нетърпение. Друго би било лицемерие.

Андрей

833.   Не мога да се обадя на мъжа от офиса, защото и двамата имаме отговорности към семействата си. Но, ... фантазията някък не я приемам за изневяра и започва да вилнее в главата ми. Обаждам му се и му казвам, че съм на семинар в Гранд... хотел и си мисля за него, затварям и толкова ме е срам от себеси, че си изключвам телефона. Влизам в единичната си стая и се подготвям за коферентната зала. Обувам прозрачно бежови чорапи от тези със силиконовите лепки, бежова делова рокля с пастелно кафяви обувки на висок ток, делова чанта за документи в същия цвят, бижутата в тон, слагам по тежък от обикновено парфиюм, косата ми е прибрана назад на конска опашка и съм си взела очилата без диоптри само за тежест, повдигане на интелекта и мъжкото либидо. Все пак съм от страната на фирмата доставчик и ще се водят преговори с мъже. Отивам долу във флоаието на хотела имам среща с ена колежка и двамата шефове, те ме чакат и влизаме в конферентната зала и го виждам него. Немога да повярвам седи от другата страна на масата със същите дънки, ризка и забога със същия колан, та той е дошъл като един от представителите на тази голяма фирма, с която ще водим преговори, неможах да повярвам. Вървейки към мястото си отсреща станаха в знак на уважение, той ми кимна и пак ме погледна с този страстен поглед на който нямам сили да устоя и ми омекват капачките. Усмихнах се и сядайки той проговори на шефа ми:
- Нали нямаше да е строго официална тази среща? А Вие сте се постарали като за вечерен бал.
- Няма значение колежката Албена обича да се кипри за бизнес срещи, чувства се по-уверена когато е в безупречен външен вид, пък и непречи след това да полеем договора в нощния бар.
- Извинете ме, но имам личен ангажимент след срещата, една прекрасна дама мисли за мен и нямам търпение да отида при нея, ако ме разбираш?
- Тогава да предлагам да започваме!
На мен не ми личеше зачервяването заради по-тежкия грим, но усещах, че бузите ми пламтят и изгарям по време на цялата среща. Стъпалата ми се изпотиха в обувките, дланите ми бяха потни като на прекалил алкохолик, по гърба ми се стичаха капчици пот, а грима ми се разваляше от топлината на кожата. Не можех да обеля и дума, устата ми беше пресъхнала, а тчно пред мен бяха забравили да оставят чаша вода. Взех тази на колежката, а само тя от всички на масата знаеше как изгарям, погледна ме, усмихна ми се и аз се поотпуснах малко, но до края на срещата не казах почти нищо, стоях като пън, но все пак договора се подписа. Всички станахме, ръкувахме се и когато стигнах до него дланта ми пак се изпоти. Те тръгнаха към бара, а шефа ми ме смъмри на бързо за мълчанието, не очаквал да стоя като украса на масата. Колежката ми ме защити, аз казах, че не се чувствам добре и се качих в стаята си, влязох и се простнах на единичното легло с дрехите. След секунда чух чукане на вратата и "Румсервиз", разтреперих се цялата, станах открехнах вратата и го видях държеше бутилка шампаанско и две чаши.
- Мога ли да вляза, за да сервирам? - И ми бутна вратата без да чака отговор. - Много добре изглеждаш, мацко, красива си!
Отваряше бутилката бавно, а капачката с пукот удари тавана, това предизвика друга асоцияция в главата ми, но той не бързаше наля в двете чаши и ме попита какво точно съм си мислила за него. Аз неможех да събера мислите си, само се усмихвах като ученичка, а той ме преластяваше с неговия си многозночителен поглед. В следващия момент вече ме целуваше страстно с ръка зад гърба ми защото така се беше надвесил над мен, че имаше опасност да падна назад, и ръката, която ме държеше ме пусна и аз се простнах на леглото по гръб, той дойде върху мен с дрехите си и започна да се трие в мен, целуваше ме, а ръцете му се движеха по цялото ми тяло, страста изпълни цялата стая, той бръкна под роклята ми и ме погали по външната част на бедрото и като напипа дантеления завършек на чорапите ми усетих как му се втвърди и започна да да ме убива точно на венерения хълм. Леко го отместих, а той стана и пак ме гледаше в очите и разкопчаваше въпросната катарама, аз бях силно възбудена и го гледах с премрежен поглед като опиянена от страстите, а той ми зададе въпрос сякаш искаше да подържа пламъка в очите ми:
- Ръката в конферентната зала, май ти беше влажна, а отдолу влажна ли беше маце?
- И да не бях, вече съм.
Вече беше гол до кръста, без колан, но още не беше свалил дънките, когато на моя отговор, зарови грава между краката ми и пиеше от мен, лижеше и пиеше, а аз виех гръб и казвах, не, не, да оххххххх, да излях всичко в устата му, а той не спря да пие. След като се се посъвзех и избистрих поглед, той сваляше дънките си, аз скочих и го поех в устата си, засмуквах и облизвах, а той не сдъжаше стоновете си. Отмести ме на зад, за да съблече роклята ми, аз му казах, че май пак се радва да ме види, простна ме отново на кревата този път бях гола, само по чорапи, тях не искаше да ги свали и усетих как пониква в мен бавноооооо, толкова бавно, че на третия тласък вече виех гръб от разтърсващ оргазъм, а той самодоволно констатира:
- Много бързо, скъпа, явно доста си мислила за мен.
- и след няколко секунди вече топли течности пълнеха пъпчето ми и пръскаха по гърдите ми, легна върху мен, не се притесняваше, че ще се нацапаме и ме целуна невероятно чувствено. Стана и ми напълни ваната.

Албена

834.   K-Man, и аз тръпна в очакване на продължението. И аз като Маги направо се засрамих. Определено имаш талант. Продължавай в същия дух.

Мия

835.   Ами,не бих казала, че си падам много по мръсните неща, ама ще се поровя из съзнанието си и да видим какво ще излезе.

Седнала съм на покер масата в задимена зала в казино. Осветлението е приглушено. В дъното ярко се отличават луминисцентните светлини на рутативките. Питиета се леят безспирно, оскъдно облечени девойки се разхождат наоколо, оражнево-червеникавите връхчета на цигарите присветват в сумрака. Времето сякаш не съществува. На масата без лимити седим аз и още седем закоравели комарджии - кой с питие в ръка, кой с цигара. Тази вечер съм се оставила изцяло на съдбата. Дали ще спечеля, дали ще си тръгна разорена зависи само от картите. Играта тече някак вяло, може би заради малките часове на ноща или пък заради опянението от алкохола и хазарта, не мога да кажа.

Тогава се появява той. От него просто лъха опасност. Макар да е облечен официално и изискано има нещо диво, животинско в маниерите и походката му. Насочва се право към нашата маса и сяда на един от свободните столове. Хищническия му поглед попада право върху мен, ухилва се с вълча усмивка и чак тогава хвърля бегъл поглед на останалите. Веднъж настанил се удобно пита за нашето разрешение да се присъедини към играта, но сякаш това е само формалност и ние сме длъжни да му угодим. Толкова вбесяващ човек не съм срещала! Няма и две минути откакто погледът ми е попаднал върху него и вече ми лази по нервите.
Останалите играчи вяло кимват и продължаваме заниманието си. След пристигането на господина играта се оживи, ръцете се зараздаваха по-бързо, чиповете сменяха купчинките си, чашите се заизпразваха още по-бързо, цигарите бяха забравени и докато се усетя събедедниците ми отпаднаха един след друг, докато не останхме само аз и новодошлия непознат. Студените му вълчи очи не се бяха откъснали от мен цяла вечер, а вбесяващата усмивка не спираше да играе на устните му. Държеше се сякаш предварително знаеше хода на събитиятя, почти не обръщаше внимание на играта и ме изнервяше до краен предел. Колко хубаво би било само да му натиря самочувствието в дън земя. За секунда си позволих лукса да си представя физиономията му когато осъзнае, че губи. О, какква сладка победа би било тогава! Бях доста сигурна в изхода на играта. В ръката си държах каре от четири аса и един поп. Той вдигна още залога, аз посегнах да отговоря и да вдигна на свой ред, когато установих, че чиповете ми свършват. Той явно предусети желанието ми да вдигна още по-високо залога, защото се обади:
- Какво ще кажете да го направим още по- интересно?
- Слушам ви.-наистина бях заинтригувана. Какво ли му се въртеше в главата?
- Предлагам да разкрем картите си и ако аз спечеля взимам печалбата и ви притежавам за една нощ.- колко нелепо звучеше само, но бях готова да го изслушам.
- А ако аз спечеля,тогава какво?
- О, сигурен съм, че ще измислим нещо. Можете да получите печалбата в двоен размер или нещо друго по ваш избор отгоре.- колко сигурен звучеше в себе си и какво примамливо предложение ми правеше. Сякаш самият дявол ме изкушаваше. Печалбата сама по себе си бе доста голяма сума, а удвоена звучеше направо респектиращо. Плюс това щях да видя безценното му изражение, когато осъзнаеше поражението си. Неволно стиснах картите в ръката си. Знаех, че няма да устоя на изкушението.
- Приемам предложението ви. - казах далеч по-уверено, отколкото се чувствах. Щях да оставя картите да решат съдбата ми.
- Добре тогава. Да играем! - при последните думи и двамата едновременно свалихме картите си и усетих как триумфалната усмивка се оттегля от лицето ми заедно с кръвта. Не можех да повярвам на очите си. Негодника през цялото време е държал роуал флъш в ръцете си.
- Изглежда аз печеля. - заяви най-нагло мръсникът му с мръсник и ме притегли в обятията си, като ми прошепна- Време е да си прибера наградата, освен ако не се отмяташ от думата си.
Непоносима наглост, не стига, че ме ограби, а сега иска да се откажа и от честта си на комарджийка.
- Аз никога не нарушавам обещанията си.- процедих през зъби- да вървим да си получите парите и креватните упражнения и да се свършва с това.
- Май нещо не си ме разбрала, миличка.- само при звука на обръщението настръхнах, да не говорим за останалата част от думите му.- Под притежавам имам впредвид точно това, в пълния смисъл на думата. Тази нощ ще ми бъдеш робиня, без право на отказ, ще живееш само и единствено за да угаждаш на желанията ми, сега ясен ли съм?
- Да.-вътрешностите ми се обръщаха при мисълта какво можеше да последва.
- Да, какво? - от заповедническия му тон ме полазиха тръпки по гърба.
- Да, господарю. - едвам изплюх последната част.
- Непокорството ти ще бъде наказвано, робиньо.-прошепна той. После уреди да му обърнат печалабата, взе бутилка вино и се качихме в хотелската му стая.
- Съблечи си дрехите.- заповяда той. Просто така без сладки приказки, без подготовка, направо от вратата за караката. Тъй като тонът му не търпеше възражения това и започнах да правя. Продължи с различен тон, някак нежен сякаш разговаря с любимото същество:
- Тази нощ съществуваш само и единствено за мое удоволствие. Ще правиш каквото ти наредя без колебание, ще изпълняваш заповедите ми безприкословно. Ако изпитваш нужда да спрем ще използваш думата "червено", а "жълто" ако е прекалено силно. Няма да говориш, освен, ако не те попитам или не използваш кодовите думи. Ясно ли е?- аха господар-робина и бог знае още какво, но странно тази комбинация ме възбуждаше. Докато говеореше аз бавно се лишавах от дрехите си една по една, а когато дойде време за отговор покорно наведох глава и казах исканото от мен.
- Направи един кръг окло стаята и после седни на единия от столовете пред масата.-отново бе възвърнал студения заповеднически тон. Приведох заповедите в изпълнение. Вървейки усещах изпепелявашия му поглед да ме следва. Сякаш ме галеше, не с очите си, а с ръце. Седнах на посочения стол и се разположих възможно най-удобно имайки впредвид факта, че бях чисто гола. Кръстосах крака и го загледах как се приближава с хищническа грация. Носеше две чаши и бутилката вино в ръка. Най-спокойно наля в чашите, подаде ми едната и ми заповедя да си разтворя краката. Така и направих, очаквайки да последва нещо, но той преспокойно отпи от червената течност и се загледа в мен. Не знаейки кавко да правя, аз последвах примера му. Имаше нещо толкова порочно в това да си седя гола и разкрачена пред напълно облечен мъж и двамата без да бързамее да се наслаждавате на хубавото вино. Напрежението в мен нарастваше и тръпки на възбуда пролазваха по гърба ми. Той отпиваше бавно, гледайки най-интимните ми части сякаш вкусваше тях, а не алкохола. Изпих няколко чаши, преди да осъзная, че неговата още е наполовина пълна. Явно въпросът се бе изписал на лицето ми, защото отново напълни чашата и със заповеднически тон каза:
- Пий, ще ти трябва. Алкохолът ще ти помогне да се освободиш от въздръжките си.
Аз покорно изпих и тази и следващата чаша, докато виното не свърши, а главата ми не се замая и зрението ми не се замъгли.
- Качи се на леглото, завържи краката си разтворени за долните прътове, сложи си веригата на едната ръка и легни.- Копеле, знаеше, че ще го направя и после ще мога да обинявам само себе си за беззащитната позиция, в която се постаявм. Подчиних му се. Завързах първо единия си крак с копринената лента, после повторих същото и с другия. Пресегнах се, хванах металната верига, затворих я и тя с щракване се заключи. Усетих ръцете му неочаквано нежно да хващат още свободната ми ръка, как я поставят във веригата и метала я обхваща като метална паст. После ръцете му завързаха превръзка на очите ми и всичко потъна в мрак. Чувствам се безпомощна, но и възбудена в същото време - неизвестността оказва този страннен ефект върху мен. Чух отдалечаващите му се стъпки, но преди да имам време да се разтревожа, той отново се приближи до леглото. Надвеси се над мен и горещият му дъх опари ухото ми.
- Сега ще отвориш уста, ще поемеш това което ти давам и ще го навлажниш. Покорно последвах инструкциите му, мислейки си, че ще ми даде члена си, но грешах. Поех в устата си нешо студено и твърдо и само след миг осъзнах, че всъщност това е гърлото на стъклена бутилка. Плъзнах език по отвора и усетих остатъчния вкус на вино. Той я раздвижи, а аз я засмуках като да бе неговата собствена ерекция. Бе странно еротично. Известно време ме остави да я посмуча, после я извади и я вкара в горещата ми и пулсираща сърцевина. Аз се извих и тръпка на удоволствие премина по тялото ми. Той задвижи бутилката напред-наад и аз се заизвивах в такт с нея. Усещах шишето в себе си, движещо се като мъж, но два пъти по-твърдо. След малко той постави езика с на най-чувствителното ми място и удвои сладото мъчение. Болка и удоволствие се съчетаваха в едно и ме подлудяваха. Той замени езика с пръсти и усили тласъците на бутилката. Веригите дрънчаха, тялото ми се мяташе из леглото, соковете ми потекоха по-бързо, сърцето ми подхвана френетичен ритъм, пулсациите в мен достигнаха връхната си точка, изкрещях и аз бях запратена в измерение между реалност и измислица.
...

(следва продължение)

Мия

836.   Благодаря за хубавите думи на всички. Но тъй като преди години в училище литературата винаги ми е била с най-ниската оценка от всички предмети, то няма как да не изразя съмнението си относно малките ми опити. Нямах кой знае колко време да развивам фантазията, но надявам се пак добре да е станало продължението.

--- Част 2

Силвия се разкрачи леко и започна с пръст да гали мокрото място на бельото си. Невероятна гледка беше. Коралово розовите ? бикини влизаха в образувалата се цепнатина и това прекрасно очертаваше набъбналите ? срамни устни.
Продължих да стоя така и да се боря със своите желания. Желания изпълващи цялото ми същество. Желания, така силни и първични.

- О, сигурно е ужасно болезнено да стоиш там и да ме гледаш. Горкичкият! - с дяволита усмивка каза тя и облиза устните си бавно.
После вдигна ръка и бавно пъхна два от пръстите си в устата. Облиза ги със завидно старание и копнеж в очите.

Бавно се изнизваха минута след минута, а аз седях все така напрегнат и неподвижен. Възбудата се усещаше навсякъде във въздуха изпълващ стаята. Вперил поглед в нея се страхувах като че ли да дишам. Дори от мястото, където бях застанал, чувствах ясно желанието и копнежа в това изпънато, и възбудено тяло.

Тя стана, отиде до масата и ми сипа чаша студен ягодов сок. Извади няколко ароматни свещички и ги запали.
После с колеблива походка тръгна към мен, като ме гледаше през цялото време. Наблюдавайки движенията ? почувствах раздвижване дълбоко в себе си, прилив на чувства, които ме плашеха със своята сила. Застана точно пред мен и ми подаде чашата с грациозно движение.

Нищо ли няма да кажеш? - попитах аз.
Тя се усмихна и поклати бавно глава в знак на отказ. Това бе сигурен знак, че днес искаше да изпълнява желанията ми. Стаята беше така тиха в сумрака на залязващото, едва проникващо слънце. Топлият цвят, който изпълваше стаята оцветяваше всичко в красива палитра от цветове.

- Добре, седни долу! - почти ? заповядах.
Тя ми се усмихна и вместо това застана на колене пред мен.
- Хайде, нека да го пуснем навън, сигурно му е тясно вече - каза тя и ме погали по издутината на панталона.
- Госпожице Силвия, - шеговито се обърнах към нея продължавайки играта на думи - Вие нима си позволявате да оспорите моето решение?
- Моля за извинение - с палава усмивка тя ме дари и погледите ни се кръстосаха отново. - Може да ме накажеш, че съм така непослушна.
- Отвори си устата! - продължих.

Устните ? се отвориха жадно и откриха блестящите като бисери зъби в сумрака. Още държах чашата със сок в едната ръка.
- Пий! - потопих дълбоко показалец в чашата и го подадох към жадните ? устни.
Тя не чакаше втора покана. Сключи нежно устни около пръста ми и започна лакомо да го поглъща навътре.

Мократа ? уста гъделичкаше кожата ми. След като го беше облизала старателно си извадих пръста и го потопих отново в сладката течност.
- Сложи го в устата си! - казах аз. - Потъркаляй го малко докато е вътре. Почувствай го. Сега... прокарай езика си около върха му.
Тя изпълняваше всичко като в транс. Отново потопих пръста в чашата. Тя го засмука вече по силно. Дишането ? ставаше все по учестено. Явно много ? харесваше. Възбудата ? нарастваше все повече, моята също. Желанието и на двамата нарастваше до опасна точка. Исках я така силно.

- Хайде. Не мога повече! - сподавено каза тя.
- Добре ли си? - с усмивка попитах.
- Добре ли ти изглеждам?! Искам нещо повече от пръста ти! Искам те в устата си...
Толкова беше възбудена, че можех да го подуша във въздуха. Коктейл от феромони изпълваше малкото пространството между нас.
- Искам да го почувствам в устата си! - продължи настойчиво тя.
Изправих се и разкопчах с едно движение панталона. Тя дръпна боксерките ми с нескрито нетърпение.
Бях вече чисто гол, издигах се пред нея като африкански вожд.

- Красив е. И опасен - каза тя с огън в очите и без да откъсва очи от моите бавно го пое в устата си. Бях така чувствителен към нейното докосване. Въздишка се отрони от
мен, когато усетих докосването на устните ? по набъбналия ми член.
Наблюдавах как бавно пулсиращият ми член изчезваше в устата ?. Устните ? се плъзгаха по цялата дължина и ме караха да потръпвам от удоволствие... И с нетърпение тя лакомо засмука вече болезнено чувствителния ми член.
Смучеше го толкова старателно. Обгръщаше ме като горещ вулканичен кратер. Чувствах се така, сякаш щях да се пръсна от удоволствие... Топлотата и влагата в устата ?, зъбите леко докосващи се по чувствителната ми кожа ...

Устата ? бе наистина удивителна. Можеше толкова много неща да прави с нея. Усещах всяко нейно докосване, всяко движение на езика ? обхождащ главичката. Усещайки края, притиснах главата ? към мен.
Стенейки и дишайки учестено, спермата ми се разля в нея на талази правейки я своя. Тя погълна лакомо любовната течност и бавно го извади от устата си.
Хладнината на въздуха ме върна на планетата Земя.


С олюлявания тя се изправи на крака и ме погледна през рамо. Усмихваше се, а погледът ? ме канеше за още ...
Можех да прочета желанието, което струеше от погледа и. Онова нестихващо желание, което тя притежаваше.

Отиде до стола стоящ пред мен, и седна отпускайки разгорещеното си тяло. Свали мъчително бавно едно след друго горнището си и късата пола, които вече само пречеха.
Вече нямаше нищо, което да покрие голотата ?, единственото което остана на нея бяха коралово розовите ? бикини с връзки от двата края. Тя знаеше, че харесвам подобен вид бельо.
- Нека ти покажа, колко те желая - каза тя и се разкрачи така, че можех да я видя гола в цялата ? прелест.

Бавно с финес тя смъкна мокрите си бикини и ги хвърли към мен. Паднаха точно до мен. Протегнах се и ги вдигнах от пода. Бяха мокри, можех да усетя аромата ? по тях. Отново възбудата ми се върна. Тя с лекота като истинска вълшебница можеше да върне възбудата ми, дори и да бях свършил преди миг.
Вече галеше с пръст чувствителния си клитор. Очите ? бяха затворени, а цялото ? внимание беше съсредоточено в проникващите пръсти и удоволствието от тях.

Гледката на голото ? тяло извиващо се от двата пръста, които тя бавно движеше в себе си ме побъркваше. Знаеше много добре какво ми доставя удоволствие. Думите ? ме изтръгнаха от захласа, в който бях изпаднал само гледайки я.

- Понякога лежа сама в леглото и си фантазирам, как ме притискаш, влизайки в мен. Представата ми е толкова силна, че мога да те усетя. Кожата ми настръхва при мисълта за теб... Толкова е пристрастяващо, че не мога да се наситя на това чувство.

Ръцете ? се движеха по цялото ? тяло. Галеха нежно гърдите, движеха се надолу по гладката кожа, около пъпа и се връщаха нагоре. Наблюдавах я с неподправено желание и пиех от сладката течност.
Тя стана и отиде до кревата. С грацията на принцеса седна на края и продължи да гали мокрото си котенце. Напрегнах поглед напред опитвайки се да видя повече детайли. Слаби, неопределени сенки от пламъка на свещите пробягваха по лицето ?. Тялото ? изглеждаше божествено на тази светлина.

От тази гледка ми се завиваше свят, просто недоумявах как природата е успяла да създаде подобна красота. При тези мисли сподавих дълбоко в себе си една въздишка. Легна на кревата и продължи да се гали. Явно много ? харесваше да я наблюдавам.

Исках я безумно, исках да я обладая тук и сега. След безкрайните минути на напрегнато седене, станах и тръгнах бавно към нея. Тя притискайки възглавницата до гърдите си се завъртя точно по посока на мен. Не бях съвсем сигурен, че поне за миг не забелязах ни най-малко потрепване на мускул по това лице или някаква промяна в това тръпнещо и възбудено тяло.

Седнах на стола до нейното легло и напрегнато вперих поглед в нея. Мъчех се да доловя и най-дребните проблясъци в сумрака, най-леките движения на тялото ?, най-малките потрепвания и детайли, върху които да запечатам образа ? в моите мисли.

- Прави каквото искаш с мен! - каза тя с влажен поглед.
- Искам - отвърнах - да сложа влажната си ръка от вътрешната част на бедрото ти.
В момента, в който изричах тези думи правех точно същите неща върху потръпващото ? тяло. Поставих пръстите си внимателно докосвайки кожата ?. Галех я бавно по бедрото, движех се по цялата дължина на красивото ? краче. Сякаш опознавайки я по местата, където кожата е нежна.

- И после бавно да се преместя малко по-нагоре, и по-нагоре - продължих аз.
Тя потрепна и се напрегна, сякаш очакваше нетърпеливо момента, в който ще стигна заветната точка. Беше много мокра, прозрачна течност се стичаше от нея и разбрах, какво още значи смисъла на думите "да подмокриш чаршафите". После прокарах длан по стегнатото ? гладко дупе и впих пръсти в него.
- Хубаво ли ти е така? - попитах, но знаех отговора много добре.
- Мххммм - нечленоразделно тя потвърди.

Излъчваше неподправена сласт. Исках да я целувам цяла вечност, жадувах силно всяка нейна част.
Мислите ми се изпълваха единствено от възбуденото и люлеещо се тяло до мен, до зачервените ? от коленичене на пода колене, до горещите ? устни от които жадно пиех. Целувахме се докато целувките се превръщаха в мъчение за повече.

Подадох чашата със сок на копнеещите ? устни. Пиеше с малки глътки, аз дръпнах чашата и оставих тънка струйка да се стече по гърдите ?. Всичко бавно се стичаше надолу по коремчето на вадички и стигаше до вече мокрото място между краката и.
Последвах с устни пътечките по които се стичаше сладката течност. Целувах тялото ?, езика ми обхождаше нежната ? кожа.

- Имаш красиво тяло. Толкова е нежно и хубаво - казах заровил глава.
Свих устни и насочих хладна струя въздух към мокрия ? вход.
Нежно поставих уста на мокрите ? срамни устни за да я вкуся. Тя отметна глава назад и потръпна от удоволствие сякаш от дългото очакване на този момент.

Дългата ? абаносово черна коса се беше разпиляла на белите чаршафи, а тръпнещото ? тяло в ръцете ми зависеше изцяло от милостта на устните ми. Знаех, че дълго време след това щях да се връщам към точно тази картина отново и отново в мислите ми.

- Обичам когато ме целуваш - шептейки каза тя.
Беше впила пръсти в късата ми черна коса, а тялото ? реагираше гънейки се на всяко едно движение на моя език. Любовни сокове потичаха от нея. Нищо друго нямаше значение в този момент. Сякаш света беше замръзнал в очакване на вълните на удоволствие извиращи от нас.

Дългото жадувано завръщане, момента когато ще се завърна в нея. Това желание събираше сила, чакайки да експлодира. И всичкото това желание което е чувствала, целият копнеж в нея изригна на талази от сърцевината на нейното същество. Силният ? оргазъм ме възбуди още повече. Исках я толкова неподправено и силно.

Увих ръце около китките на Силвия и я приближих до себе си. Дишаше неравномерно и на пресекулки. Можех да почувствам горещият ? дъх на сантиметри.
Тя изглеждаше почти безпомощна в ръцете ми ...

---

Финала ще е в част 3, защото по дълго се получи. Надявам се бързането да не е развалило качеството. По принцип не харесвам бързата работа. ;)


K-Man

837.   Леле невероятно е К-ман. Побъркваш ме. Как ми се иска да имаше начин да те срещна. Дали админите може да направят изключение за един скайп
Ели

838.   Много хубава фантазия, Мия. Напомня ми на една моя, но не ми се търси къде по нагоре е.
само да те поправя, че с каре от аса, той няма как да държи роял флъш, роял флъша е от 10 до асо. Това само за сведение, иначе другото е хубаво.
Маги

839.   K-Man, евалла.

Знаех си, че имаш и такива фантазии, Мия. Харесвам в каква посока поема въображението ти :)

Андрей

840.   Ели, ако изчетеш внимателно размяната ни на реплики с Маги (между редовете, покрай редовете, около редовете… горе-долу четирдесет коментара назад), ще видиш, че има начин.

Андрей

841.   И аз ще се престраша да напиша едно кратко разказче, моя фантазия. Надявам се да ви хареса...

Беше началото на семестъра. Тъкмо приключили първите лекции, с колежките решихме да изпием по кафе в едно от заведенията пред университета, за да наваксаме пропуснатото през ваканцията време.
Беше топъл и слънчев септемврийски ден и улицата, както и околните кафенета бяха оживени. С момичетата си разказвахме как сме прекарали лятото – една на море, друга започнала работа, някои са учили за септемврийската сесия... Общо взето разговорът не беше особено интересен, но вървеше без паузи.
Чух аларма и поглеждайки към улицата, да не би да е моята кола, засякох нечий поглед. Беше на мъж, около 30-35-годишен, с гола глава. Не обърнах особено внимание и продължих да се усмихвам на приятелките си. След около минута пак обърнах очи към мъжа. Седяхме един срещу друг през маса. Поглеждаше за кратко към събеседника си, но след това пак се втренчваше в мен. Стана ми неловко, не обичам да ме зяпат. Очите му бяха черни и дълбоки, погледът му настъпателен, упорит... бих казала агресивен. Опитах се да го игнорирам, но просто нямаше как. Сложих тъмните си очила, за да мога да го огледам спокойно. Той също сложи неговите. Приех го като предизвикателство, но почувствах и леко облекчение – нямаше да виждам как ме гледа.
Ръцете му бяха големи и силни, с малки тъмни косъмчета по тях. На едната – масивна сребърна гривна. Обичам сребро, хареса ми! Прилепналата му черна тениска очертаваше формата на гърдите му. Имаше добре тренирано тяло. Лицето – с правилни черти, широка мъжка челюст, дълъг прав нос и не много плътни устни, веждите – гъсти и тъмни. Чак сега се замислих колко сексапилен, красив и мъжествен бе. Той не беше мъж, той беше СЕКС!!!
Усетих как дишането ми се учестява, топлина премина по бузите ми, сърцето ми забърза за някъде. Отместих очи, но след малко пак се обърнах към него. Беше свалил слънчевите очила и едва забележимо ми се усмихна, по скоро се усмихваше на себе си. Вече не чувах какво говорят момичетата, мислите ми бяха насочени изцяло към него. Докато се усетя с приятеля му хвърлиха няколко банкноти на масата и станаха. Почувствах едновременно разочарование и облекчение.
С колежките поприказвахме още малко, уговорихме се да излезем вечерта някъде, може би на бистро – бира-две, нещо за хапване и да се прибираме. Все пак на следващия ден трябваше да ставаме рано.
Прибрах се у дома, взех душ. Докато се изсуша и оправя косата си, на която много държа, стана време да се гримирам и излизам. Когато пристигнах момичетата вече бяха там. Прекарахме няколко часа в приятно заведение с хубава кухня, в леки разговори и планове за предстоящия семестър. Към 22ч. решихме да си ходим. Бистрото нямаше осигурен паркинг, за това се наложи да паркирам пред съседния блок. Щом стигнах до колата видях, че гумата ми е спаднала. Ядосах се, но не се притесних, тъй като и преди ми се е случвало да сменям гума. Извадих крика от багажника и вдигнах колата, но когато надигнах мокета под, който стои резервната просто ми се доплака. Нямаше я! Тогава си спомних, че след първата смяна не си направих труда да поправя спуканата и сега карам с резервна. Запалих цигара, за да успокоя нервите си и докато се ядосвах на себе си чух топъл и плътен мъжки глас:
-Добър вечер!
-Не е добра! – троснато отвърнах аз и се обърнах към... О, Господи! Точно в този ли неловък момент трябваше да го срещам отново???
-Живея в блока отсреща. Видях, че имате проблем с колата и реших, че може би се нуждаете от помощ.
-Можех и сама да се справя, ако не бях забравила да сложа резервната гума в багажника – продължих да се цупя, въпреки че ядът ми бе отстъпил място на други чувства.
Той бръкна в джоба си, извади кутия цигари и разбира се... ме помоли за запалка.
-Заповядай! – с малко по-мек тон и вече на ТИ му я подадох. Докосна леко пръстите ми и небрежно ми се усмихна. Дали от приглушената светлина или от нещо друго, погледът му изглеждаше по-мек отколкото първия път, когато го видях. Беше с около 10-15см по-висок от мен, а аз не съм ниско момиче. Наистина впечатляващ мъж!
-Явно си оправно момиче, макар и доста разсеяно – пошегува се той и се облегна до мен на колата. – Аз съм Мартин между другото – и ми подаде ръка.
-Жана – хванах ръката му и плахо се усмихнах. Хватът му беше силен, но премерен.
-Е, Жана, то се е видяло, че не можеш да си тръгнеш с колата. Искаш ли да те закарам у вас? – погледна мен така, както ме гледаше през деня – напористо и страстно, някак вулгарно. Дишането ми отново се учести. Не можех, а и не исках да откажа.
-Ще се кача да взема ключа за колата. Искаш ли да се качиш с мен или предпочиташ да ме изчакаш тук?
Не казах нищо, беше ми студено и леко потрепервах обхванала с ръце голите си рамене.
-Е добре – продължи той и без да каже и дума повече се наведе, отвъртя крика и го прибра в отворения багажник. Взе ми дамската чанта от седалката, затвори и шофьорската врата, заключи с дистанционното и ми го подаде заедно с чантичката ми. – Хайде да се качваме, че ще замръзнеш след малко.
Сложи ръка на гърба ми и леко ме насочваше на къде да вървя. Аз силно се вълнувах, но и бях много смутена. Не съм от момичетата, които тръгват с непознати ей така, но имаше нещо в този мъж. А и не можех да бъда сигурна какво точно ще се случи. Отвори ми вратата на асансьора, натисна някое копче и след малко бяхме на етажа. Вратата на апартамента му беше отключена. Спрях в коридора, не посмях да вляза повече. Той отиде някъде и след секунда се върна с ключа от колата:
-Тръгваме ли?
Не можах да повярвам, че го казва. От една страна ми стана приятно, че не ме „загражда”, както казват колегите, но от друга...
-Много ми е студено – отвърнах му с надеждата да поговорим поне още малко.
-Ами влез тогава – и пак се усмихна. Отново сложи ръка на гърба ми, а с другата ме хвана за ръката малко над лакътя и ме заведе в голяма стая, обзаведена като хол в единия ъгъл, по средата маса за хранене с шест стола, а в другия ъгъл – кухня. Седнах на големия ъглов диван. Отиде до съседната стая и се върна с някаква дреха. Наметна я на гърба ми и ме попита какво ще пия.
-Каквото и ти – отговорих му аз, но малко по-късно съжалих, защото ми поднесе чаша с уиски, а аз никак не го обичам. Подхвана разговор за колата ми – какво се е случило с резервната гумата, че липсва, от кога имам книжка, обичам ли да шофирам. Беше ми приятно, не се притеснявах вече от него.
-По-рано днес ми се стори много по-притеснителна – защо го каза това? Топлината пак премина по бузите ми. Свенливо наведох поглед надолу. – О, явно не ми се е сторило – и весело се засмя. Понеже видя, че наистина се засрамих пак започна разговор, този пък за образованието ми. Какво уча, интересно ли ми е, кой курс съм. Отново се отпуснах.
Е един момент се пресегна и прокара пръсти през косата ми, с другата си ръка ме хвана за китката и сложи ръката ми на врата си. Гледах го с широко отворени очи, а сърцето ми щеше да изскочи. Наведе се наред и ме целуна страстно. Езикът му влезе в устата ми, аз отвърнах на целувката и силно се притиснах в него. Ръцете му ме сграбчиха и ме качи върху себе си. Усещах твърдостта и желанието му, а аз вече бях плувнала в собствената си страст. Прекрачила го той съблече блузката ми и само с едно движение разкопча сутиена. Погледите ни се засякоха за кратко преди да впие устни в зърното ми. Гърдите ми не са много големи, но са с хубава форма и по начина по който ги погледна разбрах, че му харесват. Целувките му преминаха към врата ми, хвана ме за дупето с две ръце и ме вдига. Отведе ме в спалнята и ме постави възможно най-нежно на леглото. Застанал между краката ми се спря за секунда да погледа, после съблече тениската си, захвърли я на пода и продължи с целувките – от устните към врата, гърдите и корема, а после и по-надолу. Разкопча дънките ми и ги издърпа надолу по дългите ми крака. Вече изгарях от желание. Отмести бельото ми настрана и нежно ме целуна по най-чувствителното ми място. Езикът му палаво заигра по клитора ми и не след дълго ме докара до екстаз. Целуна ме няколко пъти по вътрешната страна на бедрата и се изправи. Смъкна и своите дънки, а заедно с тях и боксерките си. При вида на члена му не можах да остана безучастна, седнах на леглото и се приближих към него. Докоснах леко с устни, едва разтворени. Езичето ми бавно се плъзна. Чух как изстена, хвана ме за косата и натисна главата ми към себе си. Реших повече да не го мъча и жадно го засмуках. Не след дълго той сам ме отдръпна от себе си. Бутна ме по гръб на леглото и бавно го вкара в мен. Чувството беше неописуемо, толкова беше твърд и топъл, а аз влажна и копнееща за него. Тласъците му бяха бавни и дълбоки, това ми доставяше огромно удоволствие. Постепенно започваха да стават все по-бързи и по-бързи. Усещах, че скоро ще свърши. Извади го рязко от мен и ме опръска цялата - по корема, гърдите и малко по устните. Това още повече ме разгорещи, отворих устни и се облизах. Той се отпусна върху ми, без да се притеснява, че ще се изцапа – хареса ми, не обичам лигльовци. Премести се, за да не ми тежи нежно ме целуна по ухото. След няколко минути прегърнати аз първа проговорих:
-Би ли ме закарал вече у дома?
-Никак не ми се иска, но утре трябва да ставам рано – усмихна се, скочи пъргаво от леглото и се облече. Минах набързо през банята и след минути бяхме в колата му на път към вкъщи. Целуна ме нежно за довиждане. Заспах мислейки за него.
Чух телефонът ми да звъни. Погледнах, беше 7:30ч. По дяволи те! Не бях чула първите аларми. Скочих бързо от леглото, навлякох някакви дрехи, влязох в банята на бързо и хукнах към... ох, не е истина. Колата! Как може да закъснявам за упражненията, по един от най-важните предмети за семестъра... Слава богу на пяцата до нас имаше едно такси. Качих се в него и потеглих към университета. В 8:15ч. Бях пред вратата на стаята. Закъсняла за първия час. Реших, че няма смисъл да отлагам и влязох
-Добро утро!
-Май не е добро, колежке! – каза Мартин и се опитваше да не му личи колко много се забавлява в тази ситуация.
-Извинете ме за закъснението! Може ли да вляза? – бях учудена, но и радостна, че го виждам. Не знаех как да реагирам.
- Може, но ще има санкция, ако се повтори! – вече сериозен и дори строг ме подкани на вляза с жест.
Настаних се на един от задните редове, а колежката ме попита загрижено защо съм закъсняла, тъй като ми се случва често.
-Имах проблем с колата – усмихнах се, защото знаех, че за този изпит ще се подготвям с голямо удоволствие.

Жана

842.   Харесва ти, Андрей въображението и каква насока взима ама аз вече ще искам авторско право.
Мия, пиленце, намерих си по нагоре фантазията за покер клуба и роял флъша-245 коментар. А ето и още две в които съм окована, а в едната и с вързани очи-413, 477. Надявам се не е нахално, да си помисля, че си се вдъхновила от мен.
Лека вечер.
Маги

843.   Такааа. Да видим сега от това каква чорба ще излезе, че малко ми се спи ама пуста фантазия, не ми дава мира. Така, че реших да ви я споделя.

Емир Шейтан ибн Хасан ибн Халил беше много красив мъж в средата на 30те. Черната му като абанос коса блестеше на слънцето а очите му имаха онзи неописуем сив цвят на лятна буря. От силното слънце в Алжир кожата му беше придобила красив загар. Изобщо емирът беше мъж по който въздишаха млади и стари. В харема му имаше много жени, но откакто бе загубил любимата си Лейла нямаше очи за друга. Носеха му даровете и той стана да види какво са му приготвили.

-Така, я да видим сега. -очите му погледнаха трите жени, които стояха пред него оковани. С вериги на ръцете и краката, нормално за робини, но вниманието му беше привлечено от червенокосата фурия, която изобщо нямаше вид на покорна.

-Искам тази с огнената коса, а другите си ги поделете.

При тези думи Магдалена Гарсия настръхна.

-Не ми пука какво искаш ти, дивак такъв, искам да ме пуснеш да си ида в родината.

Емирът загуби дар слово. Мъж не смееше да му говори така, какво остава за жена и то робиня. Май тя не е наясно с положението си.

-Жено, наясно ли си че без да ти позволя не можеш да говориш? А точно сега с тези робски вериги не ти отива да се правиш на господарка. А може би искаш да бъдеш? -мъжът се приближи до нея и предпазливо докосна един кичур сякаш се боеше, че косата и ще го изгори.

Магдалена ядосано просъска.

-Ще бъда робиня, но няма да нося глупавите ви дрехи и никога няма да бъда твоя. -при тези думи цялата кръв се отдръпна от лицето на емира. С един разрез на ножа си раздра дрехите и и я остави чисто гола в средата на помещението. Гласът му прогърмя в залата заповеднически.

-Щом няма да носиш нашите дрехи, няма да носиш нищо и щом искаш да си робиня вместо моя любима, ще бъдеш третирана като такава. Водете я долу и я оставете да виси окована. След три дни я изведете и я доведете при мен.

Всъщност мъжът съвсем не беше лош, но се почувства зле от пренебрежителното и отношение и това беше начинът да и го върне. Само, че през остатъка от деня мислеше само за червената и коса. Образа и го преследваше. В края на деня не издържа и отиде в подземието. Ръцете и бяха приковани над главата и закопчани с веригите. На краката си също имаше вериги. Емирът се приближи до нея и хвана през кръста, съвсем леко я наведе колкото позволиха оковите и проникна в нея. Топлината и го облъхна, приюти го. Беше толкова тясна и нежна, съвсем по мярка. Нови и странни усещания завладяха Магдалена. Чувстваше твърдостта на мъжа в себе си, силата му, топлината му и тялото и бавно започна да я предава. Възбудата я завладя с всичка сила, коленете и омекнаха и се почувства като в безтегловност. Имаше нещо диво и първично в начина, по които Шейтан я беше взел. Той знаеше. Усещаше го, чувстваше влажната и плът и удвои усилията си да я изкачи с него до върха. Краят му беше близо, не можеше повече да сдържа желанието си да се освободи в меката и влажна плът. Не издържа на сладкото усещане и след минута изригна в нея. Обърна се и излезе както беше дошъл.
В края на втория ден вратата на килията и пак се отвори, но вместо господаря дойде една жена. донесе и вечеря и започна да я храни, даде и да пие вода и нежно започна да втрива в кожата и някакви лосиони. усещането беше така приятно. Магдалена затвори очи и се опита да не мисли за положението си. Ръцете на жената бяха така топли и така нежно я докосва, че тя въпреки волята си се отдаде изцяло на усещането. галеше гладките и крака, гърба и, гърдите и, докато накрая не пъхна пръсти вътре в нея. Колкото и да не искаше, възбудата и започна да надделява над разума. Пръстите на непознатата бяха умели и и доставяха наслада. След малко езика на жената беше на мястото на ръката и. Докосваше клитора на момичето толкова нежно, засмукваше го, лижеше го. Харесваше и това което прави, защото мастурбираше, докато я лижеше. Магдалена не издържа дълго и се освободи в жадната уста. Непозната изчезна в мрака сякаш никога не е идвала.

На сутринта Магдалена се чувстваше толкова зле, сякаш имаше жарава в стомаха си. Повдигаше се и се невероятно много, мускулите и сякаш бяха парализирани, Една мисъл бавно изплува в съзнанието и-бяха я отровили. килията се завъртя пред очите и и потъна в мрак. Отвори очи на голямо пухено легло и се огледа да види къде е.

-Шшшт сладка моя, почивай си, замалко да те изгубим-емирът отвори вратата на стая и даде кратко нареждане

-Ако трябва всички да изгният, но намерете кой се опита да я убие.

Приближи се до нея и започна да я целува благодарен, че Господ му я върна, закле се че винаги ще я пази. Целувките му бяха дълбоки и търсещи. Прегърна я и легна до нея. Може би, утре, може би в други ден, но тя ще дойде при него по собствена воля и с желание. Емирът умееше да чака.

За съжаление не съм довършила края, че стана малко дълга. На мен ми подейства, дано подейства и на вас.
Маги

844.   Маги, случайно да си преродила се древногръцка муза? Права си наистина част от фантазията ми я вдъхнови, за останалото по-скоро се зароди от един роман, който бях чела наскоро, и моето собствено въображение. Сега като се върнах нагоре и отново прочетох 245 наистина прилича доста на описанто от мен. Дано не възразяваш.
Признавам си, не съм играла покер досега и може да има неточности. За роял флъш и каре аса и аз се съмнявах, че е възможно, но се поразрових из интернет и попаднах на това клипче:
http://vbox7. com/play:3e209b80

845.   Мия, четкаш ме прекалено много. Някъде да прочете, че възразявам?
Но съвсем сериозно, невъзможно е да има каре от аса и роял флъш, обясних ти защо. Аз играя покер и затова ти го казвам. но няма да обръщаме внимание на тези дребни неточности. По скоро ти го написах за информация. А другите две ти ги посочих, защото нещо оттам може да ти хареса и да те вдъхнови за нова фантазия.
Маги

846.   С араби ми изневеряваш значи, а? Не ти стигат тайнствените унгарци-алхимици, за емир се полакоми… Заради теб цял дворец запалих! О, непостоянство! …

Андрей

847.   Ех, Андрей. Аз в квартирите на СПЕЦНАЗ, отидох заради теб, ти сега за един дворец. Другия път може би ще обереш Версай заради мен? Какво да се прави, че имам толкова развинтено въображение. Знам, че ти хареса за емира, така че не бъди тънкообиден.
Маги

848.   Изключително добри истории има тук. Маги, отново надмина себе си. Страхотни истории чета от Андрей, Жана, J. Silver , Онази 27 , Момиче на 17, Плам и всички онези за които в момента не се сещам. Мия, не ти прави чест, ако наистина взимаш с пълни шепи от фантазиите на Маги. Нямам представа как успявате специално Маги, Андрей и J. Silver да си вдигнете така нивото, но историите ви стават очевидно доста по-добри с времето. Как го правите не знам, но продължавайте. Ако има някава тайна кажете и аз да приложа техниката за да задобря и аз малко. :)
След малко ще довърша 3-та част. А по натам, може да публикувам първият ми по сериозен опит за фантазия, за който съм благодарен на една жена. Тъкмо ще се види, че не съм задобрял особено. Как вие ставате по-добри за такова кратко време си нямам идея. Ето за моята история направих грешка, че се съсредоточих върху чувствата и изживяванията, а забравих да развия историята като цяло, да има развитие, изненада или обрат.


K-Man

849.   Маги, пак прочетох 413. Сигурен съм, че можеш да си представиш, какво е да се опитваш да свършиш някаква работа с ерекция… или подмокрена, да речем. Обещал съм ти нещо за Тауър, ама да видим кога.

Жана, моите адмирации.

850.   K-Man, прав си и ще се постарая да не се повтаря. По принцип не бих осъзнала до каква степен съм се повлияла от фантазиите на Маги, докато тя не ми го посочи. Първоначално мислех, че само идеята за връзването съм заела. Бях забравила цялата фантазия с покера, но това не ме оправдава. Радвам се, че Маги не ми се сърди. Явно историите са ме впечетлили много силно и съм ги вплела в моята представа. Не знам дали и при останалите е така, но когато нещо ми хареса, то се загнездва в главата ми и неусетно се вплита в някой мой сюжет.

851.   --- Част 3 ---

Тя изглеждаше почти безпомощна в ръцете ми ...

Ароматните свещички, запалени специално за вечерта, вече мъждукаха и догаряха. Аромат на рози изпълваше стаята ?, която изглеждаше по-малка на тази светлина.

Силвия показа зъбите си в усмивка.
- Без да вдигаме много шум - тя помоли. - Съседите са тук и чуват всичко.
- Ще се опитам - ухилих се широко. - Но ти вдигаш повече шум от нас двамата.
- А кой е виновен за това? - каза тя и ме тупна с юмруче по бедрото.

Протегнах ръка и я погалих по гърба бавно надолу, следвайки всяка нейна извивка.
Гладката ? кожа, нежната ? шия ... не можех да ? се наситя.
Мъждукащата светлина не прикри удоволствието, с което тялото ? реагираше. Всяко мое докосване с влажните ми ръце предизвикваше трепет на нейното възбудено тяло. Чувах ясно дишането ?.

Целувах я смело и без жал. Сякаш само тя можеше да запълни празнотата от възбудата ми.
Искам те в мен - каза тя.
Беше прекрасна ... желаеща и копнееща за мен. Така тръпнеща в очакване за момента, в който ще проникна в нея, момента в който телата ни ще се слеят във вик на удоволствие.
Тя ме обви през кръста с крачета и се притисна към мен. Дългото очакване свърши, когато се завърнах в нея. Проникнах дълбоко и освободих от устните ? дълго сдържана въздишка. Сякаш влизах надълбоко в самото ? същество и се докосвах до самата ? душа.

Гърдите ? се разлюляха под ръцете ми, нежни, чувствени. А тялото ? се разтрепери. Със всяко движение, което правех в нея, тя отговаряше с тласък към мен. С бавни и мощни тласъци прониквах все по-дълбоко в нея. Сякаш бе планински връх, който исках да превзема. Бях загубил вече представа за времето.

- Погледът ти е толкова магнетичен... Обсебва ме напълно - каза тя и ми се предаде.
Голяма вълна на удоволствие обля нейното тяло.
Осъзнах, че не само съм проникнал в тялото ?, а и много повече от това.
Тя си позволи да ме допусне все по-надълбоко... в онова тайно място на съзнанието си.
Двамата можехме да задоволим своите копнежи, да осъществим своите фантазии. Нейната страст беше толкова интимна. Като че ли тя бе създадена за любов.

- Моля те... не спирай! - с въздишка каза тя.
- Отвори очите си, Силви... Прегърни ме!

Тя се притискаше в мен и стенеше тихо. Стискаше ме все по силно. Целувах я с нестихваща страст по изящното ? вратле. Прониквах все по дълбоко и по дълбоко, сякаш превземайки всяка част от нея. Ноктите ? бяха забити в кожата на гърба ми под раменете и това ме побъркваше от удоволствие.

Проникнах дълбоко и с мощен тласък стигнах до края. Звук на удоволствие се изтръгна от устните ? и тя се притисна силно към мен, докато мощни конвулсии разтърсиха освобождаващото ? се тяло. Извадих пулсиращия си член и свърших навсякъде върху нея. Въздишки нарастващи в екстаз отекваха в стаята. Капчици прозрачна бяла течност блестяха навсякъде върху голото ? тяло.

Вече отпуснати и уморени дишахме шумно, и тежко. Смачкани топчета салфетки, с които се бършехме бяха разхвърляни из цялата стая.
Прегърнах я леко и почти без сили останал промълвих:

- Правиш ме истински щастлив любов моя. Така, както никоя друга не може - казах шептейки уморено и я целунах нежно по устните. - Затова и сърцето ми бие така силно, когато съм до теб.
И накрая, когато светлината от изгорелите свещи угасна всичко, което можеше да се чуе, бяха нежните ни целувки от задоволените ни същества.

Беше светло и уютно. Отворих бавно очи. Сутрин е!
Слънцето следващо неумолимият си ход се беше издигнало и светлината му обагряше половината стая. Обърнах се към нея сякаш исках да се уверя, че тя е още там. Явно заради топлата нощ тя се беше отвила и отново виждах прекрасното и тяло. Тази красива гледка ми подейства по тонизиращо и от най-силното кафе.
Много пъти преди това бях се събуждал рано сутрин и се взирах дълго в нея. Не исках да я будя и използвах времето да изуча всяка нейна малка гънка и извивка. Много пъти бях наблюдавал тази гледка и сякаш с всеки от тези пъти виждах нещо повече. Сякаш тя бе от онези книги, които при всяко следващо препрочитане откриваш нови неща, които си пропуснал.

Голото тяло на Силвия блестеше на утринното слънце като сребърна статуя, а разпилените и коси по възглавницата ясно се открояваха ... Гледка сякаш съшита от хиляди разноцветни нюанса. Дишането и беше леко, едвам забележимо.

Тя отвори очи и ме дари с най-неподправената усмивка, на която беше способна, протегна се и промълви:
- Добро утро, мило! Имам нещо интересно за теб.
- Какво ли може да е? - искрено се учудих.
- Утре ще разбереш. Взех го специално за теб. А сега хайде да закусим най-напред. Когато си близо до мен, ще имаш нужда от всичките си сили.
Усмихнах се отново. За мен тя бе една моя мечта, една сбъдната фантазия. Обичах това момиче.

Край.

Ще оставя продължението за въображението ви. Благодаря за вниманието.


K-Man

852.   Маги, защо във фантазиите си винаги си вързана-окована-опандизена и т. н.? Да не е бил оказван сексуален тормоз върху теб в миналото?

Иначе, темата си я бива, въпреки, че фантазиите, които в последно време описвате, определено не са мръсни. По-скоро сте заформили нещо като кръжец за писане на еротични разкази - нещо като поредицата "Арлекин".

Искам специално да поздравя J. Silver за всичко написано до момента-само неговите разкази ме "докоснаха"-както и за това, че знае кога да спре. :)

853.   Благодаря ти за хубавите думи, K-Man, Накара ме да видя нещата през твоите. Казах ти, че е изключителна добра фантазия. И много ще се радвам да публикуваш и тази, за която спомена. И така както ти си благодарен на една жена, аз съм благодарна на един много специален за мен мъж, заради които ги има фантзиите за Тауър и Алкатраз.
Маги

854.   Радвам се, ако съм помогнал някак Маги. Като чета фатазиите ти, явно този мъж ти е оказал влияние.
Много добри фантазии има тук, всяка е прекрасна сама за себе си. Мисля, че тройката Маги, Андрей и J. Silver сте като вълшебници. Искрено се наслаждавам и на фантазиите и на много други, като Жана, Онази 27, Момиче на 17, Плам и много неподписани. Изобщо има хора тук, имащи голяма дарба в думите. Моят речник ми изглежда беден в сравнение с тях. Давам си дълга почивка, тези три части ми взеха по два часа за всяка. Губи се много време и накрая, когато търся в текста да сменям "и" с "?". С интерес ще следя темата.

K-Man

855.   Аз пък имам фантазия - да ме набарат няколко момичета (поне 10-на), които да спортуват нещо от рода на лека атлетика, гимнастика или нещо подобно. Да са с перфектните тела - изключително секси и с хубави цици. Да ме сложат седнал или легнал, да ме вържат да не мога да мърдам и ме накарат да изпия 1 виагра. След като виаграта подейства те да ми се изредят и да ме изчукат. А члена ми през цялото време да е все така твърд и пулсиращ.. леко зачервен. Те да си го завират навсякъде (анално, вагинално, между циците и т. н. ) и накрая да се съберат всички около него - и аз мощно да "изригна" на лицата им

856.   Мерси за четката, K-Man, но имам чувството, че 852 направи деликатен намек. Може и да е прав/а. Не мисля, че речникът ти е ограничен, предаваш усещането и емоцията повече от добре — във всеки случай, по-добре от мен, без излишни сравнения и метафори.

857.   Чудех се как тази тема остана без критици и ето, че се появи един. А сега да му отговоря на поставените към мен въпроси.
852, представи си, че някои хора ги възбуждат такива неща-окови, връзвания и т. н.. А дали съм била жертва или не, не мисля, че мястото да го разискваме е точно тази тема. Недей да се правиш на психоаналитика ми, нямам нужда от такъв. И след като деликатно намекна за фантазиите на доста хора, без да си споменал своя, може би имаш по голям талант от тях? За да бъдеш литературен критик трябва да имаш известна доза талант, нещо в което силно се съмнявам. Приеми това като лично мнение, не като обида.
856, аз не бях така деликатна, но критика приемам от човек, който е по добър в дадено нещо от мен, независимо какво е то.
Маги

858.   Маги,
аз не критикувам. Отбелязвам това, което виждам. А то се различава от написаното от Плам: "Но наистина мръсни фантазии, от онези, които те карат да се подмокряш (или надървяш). Фантазии, излиащи от границите на... ми мечтая си за вечеря със свещи и продължителен секс, еротичен масаж. Сметана, ягоди и т. н. Не казвам, че са лоши, даже напротив - много е красиво и естествено да си мечтаем да се почувстваме като Холивудски звезди. НО в тази тема нека става дума за нещо по-така: фистинг, анален фистинг, свършвания, писинг, тройки, оргии, играчки, сценарии, грубости... ВСИЧКО!!! " При това коренно. Освен ако свирката с вързани очи/ръце се води за хард!

Не се правя на психоаналитика ти, но явно посещаваш такъв, щом веднага реши, че се правя на него. А и грубата ти реакция, както и характеризирането на някого, когото не познаваш и нямаш абсолютно никаква извадка от неговия интелект, говорят, че определено не търпиш да не бъдеш харесвана, каквото и това да означава.

Държа да отбележа, че с удоволствие чета всички останали фантазии, както и тези, на J. Silver, но Литературният кръжец, според мен, изобщо не принадлежи на тази тема.

Моите таланти, щом това те интересува, са свързани с издаването на книги. Доста четени, между другото. А това е свързано с много четене и.. критика. :)

И последно, искам да ти се извиня за нетактичния въпрос, който си позволих да ти задам. И то без да съм психоаналитик, представяш ли си? ! :)

859.   Хора, невероятни сте. Историите ви са направо вдъхновяващи. Събирам смелост да напиша още една. K-Man, благодаря ти за милите думи! Не мисля, че съм добра колкото теб и останалите, но определено съм окуражена да се включа с още нещо нещо. С интерес ви чета и чакам новите ви истории...

Жана

860.   Леле хора браво, че някой се е сетил да пусне такава тема! ;д Аз също се споделя защото всъщност съм дооста извратена и съм фетишистка. (няма да пиша за това много е дълго ;д) Винаги супер много съм се възбуждала от мисълта да имам някво готино доведено братче и да се изчукам с него, или с някой братовчед хах. Просто е такова нередно и супер много откачам. Няма да навлизам в подробности как, какво, що... Готино ми е, че го написах! :D Айде весело на всички извратеняци и манияциии, Peaceee! ^. ^

861.   Номер 858, понеже цитираш авторката, ще ти отговоря. Сценарии, грубости, тройки и т. н., Сценария го спазих освен ако не мислиш, че робинята и емира, или тъмничаря и затворничката, да не си изброявам всичко, не е сценарии, не знам тогава какво е. Да те оковат с вериги и да те удрят, не е ли грубост? Не всички сме маркиз дьо Сад все пак. И след като тук там съм вмъкнала и по някоя тройка, значи и това условие спазих. Съжалявам, но не всеки се възбужда от писинг или фистинг. Относно критиката и таланта ти го казах, защото анонимно зад клавиатурата всеки може да каже че е какъвто си иска.
И докато не съм пропуснала да кажа, че не държа и не мога да се харесам на всички. И определено ако бях груба щеше да усетиш разликата.. И не, нямам нужда от психоаналитик и съответно не посещавам такъв.
Маги

862.   Губи се много време и накрая, когато търся в текста да сменям "и" с "?".
----
K-man, това е елементарно като боб-чорба. Пиши текста в word, използвайки и-кратко вместо "?". После ctrl F, replace, задаваш замяна на " й" с " ?". Кликваш replace all.
Само не забравяй да сложиш интервал и пред двете букви, иначе ще ти изпозамени всички и-кратки :)


"Литературният кръжец, според мен, изобщо не принадлежи на тази тема. "
----
И на мен така ми се струва, 852/858. (Между другото, прав ли съм в подозрението си, че тия две реплики са писани от Плам? )
Може би има смисъл някой да помоли модераторите да преместят някои разкази в отделна тема? С примерното заглавие "Фантазиите на Маги и другите" :)
От друга страна, ако продължаваме да се усъвършенстваме в Harlequin-ския си уклон, има опасност темата на Плам постепенно да закърнее :)

И последно, ако разрешите (Маги, много те моля да не ми се ядосваш). В последните ти реплики долавям гласа и чувствата не на нашата Червенокоса героиня, а на жената, която се подписва с това име. Това, както би казал Талейран, е нещо повече от престъпление - това е грешка.
Голяма грешка е да се смесва мрежовият ник/аватар със стоящия зад него човек. Тук сме, за да се забавляваме, така че нека не вземаме прекалено насериозно нито себе си, нито "критиците".
Впрочем, нека се влея и аз в "критическите" редици. Андрей, капитанът-надзирател никога не би се обърнал към арестантка с "другарко". В руския език задържаните под стража са "граждани" :)

J. Silver

863.   860 - И аз имам подобни фантазии. Писал съм и преди тук, но не съм се подписвал по някакъв начин. Вече мисля да се подписвам псевдонима "Просто Т. ". Имам една братовчедка, за която от доста време имам изключително неприлични фантазии. Тя е спортистка. Висока и едра е. Искам тя да бъде моята анална курва. Да се ебем редовно и да използваме изключително каруцарски език, когато го правим. Искам да изневерява на гаджето си с мен и да бъде най-голямата курва и мръсница само и единствено в мое присъствие и никой друг да не я познава в тази и светлина.... освен може би 2-3 нейни приятелки ;)

Просто Т.

864.   J. Silver, не съм се сетил за този начин. Вярно е елементарно, ама трябва малко акъл. :) Благодаря за идеята. Не мисля, че е възможно коментари 858 и 852 да са на Плам. Уверявам те, че това граничи с невъзможното.

Жана, чакам да събереш смелост, както и останалите. Не хапем! :)

Искам и малко да се обърна към коментар 858 и 852, или "критика".
Цитирате Плам "Но наистина мръсни фантазии", но нека напомня, че думата "мръсни" няма точно определение. За някой "мръсно" може да е всичко различно от мисионерската, а за други аналните игри да са ежедневие. Искам да кажа, че няма точен стандарт, какво е "мръсно" и какво не е. Не малко момичета броят "свирката" за "мръсно" изживяване. Кой определя къде е границата? Всеки, който пише тук има своя различна граница. Авторката е написала своето мнение, но това не го прави общовалидно за всички и тя е наясно с това. А това, че Маги обича по грубичко не е странно, както го изкарахте. Коментарите на повечето жени са също с фантазии свързани с доминиране над тях. А не малко мъже обичат да доминират /и моя милост също/. То по тази логика повече от половината тук сме за психоаналитик. Направо да се строяваме в две редици и към вратата на първия психоаналитик.


K-Man

865.   Искам три жени до 25 да се гаврят с мен брутално. Спитинг, ритане в топките, шамари, задушаване с гърдите и дупетата им, пърдене, скатинг, лизане на краката им :)
BDSM

866.   Като споменах посещение при психоаналитик ми хрумна материал за фантазия. Който иска нека я използва. Например младо и свито момиче, което има проблем с интимността отива на посещение при психоаналитик. Не може да се довери на мъж или да се отпусне, защото са я предали и са се отнесли зле с нея. Психоаналитикът е мъж в разцвета на силите си 40-50 годишен, но скоро е преживял развод. Чувства се ужасно, но младото момиче му вдъхва живот и светлина. В процеса на посещенията при него и тя се влюбва силно, но не подозира за неговите чувства /в началото/. Може да се добави и бившата съпруга, която още го ревнува и прави всякакви опити да го върне обратно /естествено съблазнявайки го/. Не е много нестандартно, но е материал за фантазия и развитие.

K-Man

867.   Айде да се съберем още две жени и да смачкаме номер 865. Аз съм садистка и ще ми достави удоволствие да ти направя всичко което си написал, че и повече от него.

869.   Понеже е надвиснала угрозата поне един човек да се откаже заради отровните коментари на 852/858, позволявам си и аз да цитирам Плам избирателно (819):

Не съм чела фантазиите, които в последно време се разменят тук и нямам своя коментар. Или поне той не може да бъде по-различен от това : Пишете, както си искате… Дерзайте наволя, непознати приятели!

Тъй. Аз поне съм благодарен на Плам за свободата, която ни е дала в темата си. Какъв е 852/858 и с какво се занимава не знам, но и аз съм привърженик на тезата, че би могъл да критикува, след като сам напише нещо. Безразлично ми е дали стилът е близък или далечен на Арлекин , дали се е заформил кръжец и т.н. Място за такива фантазии поне засега има. Не правя особена разлика между моите и тези на Жана, Албена, 855 (късмет!) или 865.

J. Silver, благодаря за пояснението. Ей такива дребни детайли са ми важни. Намирам коментара ти за полезна и градивна критика, за разлика от тези на други вече споменати люде.

870.   "Понеже е надвиснала угрозата поне един човек да се откаже заради... коментари... "
----
Кураж, Андро, Маги не би ни изоставила заради две-три думи накриво. Ти можеш ли да си представиш това, червенокосото, на надуе устни (на лицето си, ladies and gentlemen!!! ), да наведе покорно глава в такъв огнен цвят? Абсурд. (или аз нищичко не разбирам от жени).
Представи си какво ще му/? стори в писмен вид. Какво мъчение очаква горкото 852/858... Аз, например, вече тръпна в очакване :)
Маги, ти си на ход!

J. Silver

871.   Влизам след няколко дни в темата си и каква станаля тя?!

И понеже всички цитират Плам и Плам иска да се цитира:

"Знам, че сексуалната разкрепостеност е на различни нива и ако за мен някоя мърсотийка е нещо нормално, за друг същата ще е едва ли не табу. Затова смело!"

Сега сериозно!
Един виц.
Двама психолози седят на морския бряг и се надлъгват кой имал по-хубава кола, кой колко пациенти и т.н. Най-сетне единия казал:
- Колега, за бога, та ние сме професионалисти. Дай просто да си свалим гащите и да си ги премерим.

Не може да се категоризира "мръсното" Разкрепостеността при всеки е различна. Не могат също така да се заклеймяват фантазии, написани на литературен език. Това, че във фантазията няма думички като: кур, пътка, пикане, цици и т.н. (надявам се ме разбрахте) никак не означава, че това не е реална, нечия фантазия. Почти сигурна съм, че в подобни писания в ролята на някой от героите влиза самия автор или поне това е негово желание - да е там, да е този, да е такъв.

Също така от моята си гледна точка, мога смело да твърдя, че аз съм воаьор. Аз често фантазирам за измислени персонажи, поставям ги в различни обстановки. Сякаш си пускам порно в главата. Понякога е софт порно, друг път е по-хард - зависи от настроението ми.

Или казано накратко.
МОЛЯ, прекратете размяната на остроумия, тъй като първо те не водят до разбирателство. Второ фантазиите и начина, по който те са предадени или се изказват си зависят от човека, от неговата зрялост, от емоционалния му потенциал, от възпитанието, от опита, от литературния опит и т.н.

В последно време често си фантазирам за секс с моя приятел на някоя, открита слънчева поляна. Не си представям подробности от самия акт, а обстановката, аромата, слънцето, думите, вятъра и т.н. Ако тръгна да разкажа тази фантазия, тя няма да влезе в графа "мръсни" (ако въобще е възможно и правилно да си мислим, че може да ги категоризираме), защото романтиката на обстановката е това, което ме възбужда. Но това не значи, че когато стигна да осъществявам тази фантазия, в нея няма д присъстват наши любими "по-мръсни" елементи като пошляпване, дълбоко гърло, анален секс, гълтане, принудително лизане (ей обожавам да му натикам лицето между бедрата си и да заповядвам" :)))

Такаааа..надявам, че няма да продължите породилата се дискусия след този коментар и темата отново ще стане приятно място, където да дойдеш и да бъдеш смел, да бъдеш себе си и да си кажеш какво ти се иска, за какво мечтаеш и може би да си отговориш на въпроса: защо,.


Плам

872.   852/858, върви някъде другаде с твоите критики.
Джони, ще ми се и на теб да кажа същото, но пишеш твърде хубаво.
Всички останали, беше ми приятно.
Плам, благодаря ти от все сърце.

Андрей

873.   Андрей, Маги и останлите, нали не мислите да се отказвате?

874.   873, едва ли ще получиш отговор от Маги. Що се отнася до мен — да. За останалите — не знам. Единствената причина да пиша още веднъж е, за да отхвърля подозрението, че съм изтърсил нелепата реплика "върви някъде другаде с твоите критики". Беше си чисто проклятие от общ характер, но модераторите явно са загрижени за добрия тон (което, апропо, им прави чест).

875.   Здравейте! От доста време чета темата, но все не намирам смелост да се включа. Забелязвам, че това се превърна във форум за няколко отделни личности и с лек страх и недоверие подхождам към споделянето на фантазията си. Отделно това, искам да споделя, че чрез вашите коментари успявам да се замисля всеки път за различни ситуации от живота и смея да подкрепя мнението, че темата се превърна в психоанализ. И така ... нека споделя моята фантазия :) :

Беше една от типичните вечери за малкия град: Петък. Късен час, добре познатата дискотека, цигарен дим и много разлят алкохол. Почти навсякъде познати физиономии. Някои - редовни посетители, други - гости за по няколко дни. Но имаше един, до болка познат човек, с когото тя имаше общо минало. Неосъществена мечта. Щом го видеше, тя се сещаше за красивата мисъл: ''Няма по-голямо бреме от нещо неизживяно до край, пуснало корен в сърцето ти, но изтръгнато преди да покълне ...''. Но вече никой от двамата не смееше да каже и дума. Неосъществените мечти, пропиляното време, изхабените нерви ... всичко беше отминало. Имаше само спомен за няколко краткотрайни срещи, които бяха оставили белег в нейното сърце. И така, след всичко това те отново се бяха срещнали съвсем случайно. През ума им премина картината на преплетените едно в друго тела, но всеки отмина другия даже без една споделена усмивка. Цяла вечер погледите им се пресичаха. Времето летеше, а чашите с алкохол се редуваха една след друга. Тя се беше изморила и се бе подпряла на бара за пет минути почивка. Изведнъж усети допир по кожата си. Нещо познато, красиво.. През ума и минаха хиляди мисли, толкова силно й се искаше да беше Той. Една ръка обхвана шията й и грубо я извъртя на страна. Беше той. Прошепна й в ухото: ''Все още не си забравила.''. Притисна я в себе си и прокара лявата си ръка по малката рокля. Все едно бяха сами. Тя усещаше силата му, знаеше, че не трябва, но желанието за още една последна среща пребори съвестта и тя каза: ''Да!''. Беше достатъчно. Двамата излязоха от шумната дискотека и поеха по пътя към тях. Тя влезе в добре познатата стая - голяма спалня и спуснати щори - все едно вчера топлото и тяло лежеше в неговите прегръдки. Отдаде му се. Беше диво, животинско, сякаш никога не биха се наситили един на друг. Останаха заедно до сутринта, когато тя си тръгна. Отново щяха да бъдат непознати :)

Ами това е от мен - полусбъдната фантазия. :)
~A.G.