Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

840.   Ели, ако изчетеш внимателно размяната ни на реплики с Маги (между редовете, покрай редовете, около редовете… горе-долу четирдесет коментара назад), ще видиш, че има начин.

Андрей

841.   И аз ще се престраша да напиша едно кратко разказче, моя фантазия. Надявам се да ви хареса...

Беше началото на семестъра. Тъкмо приключили първите лекции, с колежките решихме да изпием по кафе в едно от заведенията пред университета, за да наваксаме пропуснатото през ваканцията време.
Беше топъл и слънчев септемврийски ден и улицата, както и околните кафенета бяха оживени. С момичетата си разказвахме как сме прекарали лятото – една на море, друга започнала работа, някои са учили за септемврийската сесия... Общо взето разговорът не беше особено интересен, но вървеше без паузи.
Чух аларма и поглеждайки към улицата, да не би да е моята кола, засякох нечий поглед. Беше на мъж, около 30-35-годишен, с гола глава. Не обърнах особено внимание и продължих да се усмихвам на приятелките си. След около минута пак обърнах очи към мъжа. Седяхме един срещу друг през маса. Поглеждаше за кратко към събеседника си, но след това пак се втренчваше в мен. Стана ми неловко, не обичам да ме зяпат. Очите му бяха черни и дълбоки, погледът му настъпателен, упорит... бих казала агресивен. Опитах се да го игнорирам, но просто нямаше как. Сложих тъмните си очила, за да мога да го огледам спокойно. Той също сложи неговите. Приех го като предизвикателство, но почувствах и леко облекчение – нямаше да виждам как ме гледа.
Ръцете му бяха големи и силни, с малки тъмни косъмчета по тях. На едната – масивна сребърна гривна. Обичам сребро, хареса ми! Прилепналата му черна тениска очертаваше формата на гърдите му. Имаше добре тренирано тяло. Лицето – с правилни черти, широка мъжка челюст, дълъг прав нос и не много плътни устни, веждите – гъсти и тъмни. Чак сега се замислих колко сексапилен, красив и мъжествен бе. Той не беше мъж, той беше СЕКС!!!
Усетих как дишането ми се учестява, топлина премина по бузите ми, сърцето ми забърза за някъде. Отместих очи, но след малко пак се обърнах към него. Беше свалил слънчевите очила и едва забележимо ми се усмихна, по скоро се усмихваше на себе си. Вече не чувах какво говорят момичетата, мислите ми бяха насочени изцяло към него. Докато се усетя с приятеля му хвърлиха няколко банкноти на масата и станаха. Почувствах едновременно разочарование и облекчение.
С колежките поприказвахме още малко, уговорихме се да излезем вечерта някъде, може би на бистро – бира-две, нещо за хапване и да се прибираме. Все пак на следващия ден трябваше да ставаме рано.
Прибрах се у дома, взех душ. Докато се изсуша и оправя косата си, на която много държа, стана време да се гримирам и излизам. Когато пристигнах момичетата вече бяха там. Прекарахме няколко часа в приятно заведение с хубава кухня, в леки разговори и планове за предстоящия семестър. Към 22ч. решихме да си ходим. Бистрото нямаше осигурен паркинг, за това се наложи да паркирам пред съседния блок. Щом стигнах до колата видях, че гумата ми е спаднала. Ядосах се, но не се притесних, тъй като и преди ми се е случвало да сменям гума. Извадих крика от багажника и вдигнах колата, но когато надигнах мокета под, който стои резервната просто ми се доплака. Нямаше я! Тогава си спомних, че след първата смяна не си направих труда да поправя спуканата и сега карам с резервна. Запалих цигара, за да успокоя нервите си и докато се ядосвах на себе си чух топъл и плътен мъжки глас:
-Добър вечер!
-Не е добра! – троснато отвърнах аз и се обърнах към... О, Господи! Точно в този ли неловък момент трябваше да го срещам отново???
-Живея в блока отсреща. Видях, че имате проблем с колата и реших, че може би се нуждаете от помощ.
-Можех и сама да се справя, ако не бях забравила да сложа резервната гума в багажника – продължих да се цупя, въпреки че ядът ми бе отстъпил място на други чувства.
Той бръкна в джоба си, извади кутия цигари и разбира се... ме помоли за запалка.
-Заповядай! – с малко по-мек тон и вече на ТИ му я подадох. Докосна леко пръстите ми и небрежно ми се усмихна. Дали от приглушената светлина или от нещо друго, погледът му изглеждаше по-мек отколкото първия път, когато го видях. Беше с около 10-15см по-висок от мен, а аз не съм ниско момиче. Наистина впечатляващ мъж!
-Явно си оправно момиче, макар и доста разсеяно – пошегува се той и се облегна до мен на колата. – Аз съм Мартин между другото – и ми подаде ръка.
-Жана – хванах ръката му и плахо се усмихнах. Хватът му беше силен, но премерен.
-Е, Жана, то се е видяло, че не можеш да си тръгнеш с колата. Искаш ли да те закарам у вас? – погледна мен така, както ме гледаше през деня – напористо и страстно, някак вулгарно. Дишането ми отново се учести. Не можех, а и не исках да откажа.
-Ще се кача да взема ключа за колата. Искаш ли да се качиш с мен или предпочиташ да ме изчакаш тук?
Не казах нищо, беше ми студено и леко потрепервах обхванала с ръце голите си рамене.
-Е добре – продължи той и без да каже и дума повече се наведе, отвъртя крика и го прибра в отворения багажник. Взе ми дамската чанта от седалката, затвори и шофьорската врата, заключи с дистанционното и ми го подаде заедно с чантичката ми. – Хайде да се качваме, че ще замръзнеш след малко.
Сложи ръка на гърба ми и леко ме насочваше на къде да вървя. Аз силно се вълнувах, но и бях много смутена. Не съм от момичетата, които тръгват с непознати ей така, но имаше нещо в този мъж. А и не можех да бъда сигурна какво точно ще се случи. Отвори ми вратата на асансьора, натисна някое копче и след малко бяхме на етажа. Вратата на апартамента му беше отключена. Спрях в коридора, не посмях да вляза повече. Той отиде някъде и след секунда се върна с ключа от колата:
-Тръгваме ли?
Не можах да повярвам, че го казва. От една страна ми стана приятно, че не ме „загражда”, както казват колегите, но от друга...
-Много ми е студено – отвърнах му с надеждата да поговорим поне още малко.
-Ами влез тогава – и пак се усмихна. Отново сложи ръка на гърба ми, а с другата ме хвана за ръката малко над лакътя и ме заведе в голяма стая, обзаведена като хол в единия ъгъл, по средата маса за хранене с шест стола, а в другия ъгъл – кухня. Седнах на големия ъглов диван. Отиде до съседната стая и се върна с някаква дреха. Наметна я на гърба ми и ме попита какво ще пия.
-Каквото и ти – отговорих му аз, но малко по-късно съжалих, защото ми поднесе чаша с уиски, а аз никак не го обичам. Подхвана разговор за колата ми – какво се е случило с резервната гумата, че липсва, от кога имам книжка, обичам ли да шофирам. Беше ми приятно, не се притеснявах вече от него.
-По-рано днес ми се стори много по-притеснителна – защо го каза това? Топлината пак премина по бузите ми. Свенливо наведох поглед надолу. – О, явно не ми се е сторило – и весело се засмя. Понеже видя, че наистина се засрамих пак започна разговор, този пък за образованието ми. Какво уча, интересно ли ми е, кой курс съм. Отново се отпуснах.
Е един момент се пресегна и прокара пръсти през косата ми, с другата си ръка ме хвана за китката и сложи ръката ми на врата си. Гледах го с широко отворени очи, а сърцето ми щеше да изскочи. Наведе се наред и ме целуна страстно. Езикът му влезе в устата ми, аз отвърнах на целувката и силно се притиснах в него. Ръцете му ме сграбчиха и ме качи върху себе си. Усещах твърдостта и желанието му, а аз вече бях плувнала в собствената си страст. Прекрачила го той съблече блузката ми и само с едно движение разкопча сутиена. Погледите ни се засякоха за кратко преди да впие устни в зърното ми. Гърдите ми не са много големи, но са с хубава форма и по начина по който ги погледна разбрах, че му харесват. Целувките му преминаха към врата ми, хвана ме за дупето с две ръце и ме вдига. Отведе ме в спалнята и ме постави възможно най-нежно на леглото. Застанал между краката ми се спря за секунда да погледа, после съблече тениската си, захвърли я на пода и продължи с целувките – от устните към врата, гърдите и корема, а после и по-надолу. Разкопча дънките ми и ги издърпа надолу по дългите ми крака. Вече изгарях от желание. Отмести бельото ми настрана и нежно ме целуна по най-чувствителното ми място. Езикът му палаво заигра по клитора ми и не след дълго ме докара до екстаз. Целуна ме няколко пъти по вътрешната страна на бедрата и се изправи. Смъкна и своите дънки, а заедно с тях и боксерките си. При вида на члена му не можах да остана безучастна, седнах на леглото и се приближих към него. Докоснах леко с устни, едва разтворени. Езичето ми бавно се плъзна. Чух как изстена, хвана ме за косата и натисна главата ми към себе си. Реших повече да не го мъча и жадно го засмуках. Не след дълго той сам ме отдръпна от себе си. Бутна ме по гръб на леглото и бавно го вкара в мен. Чувството беше неописуемо, толкова беше твърд и топъл, а аз влажна и копнееща за него. Тласъците му бяха бавни и дълбоки, това ми доставяше огромно удоволствие. Постепенно започваха да стават все по-бързи и по-бързи. Усещах, че скоро ще свърши. Извади го рязко от мен и ме опръска цялата - по корема, гърдите и малко по устните. Това още повече ме разгорещи, отворих устни и се облизах. Той се отпусна върху ми, без да се притеснява, че ще се изцапа – хареса ми, не обичам лигльовци. Премести се, за да не ми тежи нежно ме целуна по ухото. След няколко минути прегърнати аз първа проговорих:
-Би ли ме закарал вече у дома?
-Никак не ми се иска, но утре трябва да ставам рано – усмихна се, скочи пъргаво от леглото и се облече. Минах набързо през банята и след минути бяхме в колата му на път към вкъщи. Целуна ме нежно за довиждане. Заспах мислейки за него.
Чух телефонът ми да звъни. Погледнах, беше 7:30ч. По дяволи те! Не бях чула първите аларми. Скочих бързо от леглото, навлякох някакви дрехи, влязох в банята на бързо и хукнах към... ох, не е истина. Колата! Как може да закъснявам за упражненията, по един от най-важните предмети за семестъра... Слава богу на пяцата до нас имаше едно такси. Качих се в него и потеглих към университета. В 8:15ч. Бях пред вратата на стаята. Закъсняла за първия час. Реших, че няма смисъл да отлагам и влязох
-Добро утро!
-Май не е добро, колежке! – каза Мартин и се опитваше да не му личи колко много се забавлява в тази ситуация.
-Извинете ме за закъснението! Може ли да вляза? – бях учудена, но и радостна, че го виждам. Не знаех как да реагирам.
- Може, но ще има санкция, ако се повтори! – вече сериозен и дори строг ме подкани на вляза с жест.
Настаних се на един от задните редове, а колежката ме попита загрижено защо съм закъсняла, тъй като ми се случва често.
-Имах проблем с колата – усмихнах се, защото знаех, че за този изпит ще се подготвям с голямо удоволствие.

Жана

842.   Харесва ти, Андрей въображението и каква насока взима ама аз вече ще искам авторско право.
Мия, пиленце, намерих си по нагоре фантазията за покер клуба и роял флъша-245 коментар. А ето и още две в които съм окована, а в едната и с вързани очи-413, 477. Надявам се не е нахално, да си помисля, че си се вдъхновила от мен.
Лека вечер.
Маги

843.   Такааа. Да видим сега от това каква чорба ще излезе, че малко ми се спи ама пуста фантазия, не ми дава мира. Така, че реших да ви я споделя.

Емир Шейтан ибн Хасан ибн Халил беше много красив мъж в средата на 30те. Черната му като абанос коса блестеше на слънцето а очите му имаха онзи неописуем сив цвят на лятна буря. От силното слънце в Алжир кожата му беше придобила красив загар. Изобщо емирът беше мъж по който въздишаха млади и стари. В харема му имаше много жени, но откакто бе загубил любимата си Лейла нямаше очи за друга. Носеха му даровете и той стана да види какво са му приготвили.

-Така, я да видим сега. -очите му погледнаха трите жени, които стояха пред него оковани. С вериги на ръцете и краката, нормално за робини, но вниманието му беше привлечено от червенокосата фурия, която изобщо нямаше вид на покорна.

-Искам тази с огнената коса, а другите си ги поделете.

При тези думи Магдалена Гарсия настръхна.

-Не ми пука какво искаш ти, дивак такъв, искам да ме пуснеш да си ида в родината.

Емирът загуби дар слово. Мъж не смееше да му говори така, какво остава за жена и то робиня. Май тя не е наясно с положението си.

-Жено, наясно ли си че без да ти позволя не можеш да говориш? А точно сега с тези робски вериги не ти отива да се правиш на господарка. А може би искаш да бъдеш? -мъжът се приближи до нея и предпазливо докосна един кичур сякаш се боеше, че косата и ще го изгори.

Магдалена ядосано просъска.

-Ще бъда робиня, но няма да нося глупавите ви дрехи и никога няма да бъда твоя. -при тези думи цялата кръв се отдръпна от лицето на емира. С един разрез на ножа си раздра дрехите и и я остави чисто гола в средата на помещението. Гласът му прогърмя в залата заповеднически.

-Щом няма да носиш нашите дрехи, няма да носиш нищо и щом искаш да си робиня вместо моя любима, ще бъдеш третирана като такава. Водете я долу и я оставете да виси окована. След три дни я изведете и я доведете при мен.

Всъщност мъжът съвсем не беше лош, но се почувства зле от пренебрежителното и отношение и това беше начинът да и го върне. Само, че през остатъка от деня мислеше само за червената и коса. Образа и го преследваше. В края на деня не издържа и отиде в подземието. Ръцете и бяха приковани над главата и закопчани с веригите. На краката си също имаше вериги. Емирът се приближи до нея и хвана през кръста, съвсем леко я наведе колкото позволиха оковите и проникна в нея. Топлината и го облъхна, приюти го. Беше толкова тясна и нежна, съвсем по мярка. Нови и странни усещания завладяха Магдалена. Чувстваше твърдостта на мъжа в себе си, силата му, топлината му и тялото и бавно започна да я предава. Възбудата я завладя с всичка сила, коленете и омекнаха и се почувства като в безтегловност. Имаше нещо диво и първично в начина, по които Шейтан я беше взел. Той знаеше. Усещаше го, чувстваше влажната и плът и удвои усилията си да я изкачи с него до върха. Краят му беше близо, не можеше повече да сдържа желанието си да се освободи в меката и влажна плът. Не издържа на сладкото усещане и след минута изригна в нея. Обърна се и излезе както беше дошъл.
В края на втория ден вратата на килията и пак се отвори, но вместо господаря дойде една жена. донесе и вечеря и започна да я храни, даде и да пие вода и нежно започна да втрива в кожата и някакви лосиони. усещането беше така приятно. Магдалена затвори очи и се опита да не мисли за положението си. Ръцете на жената бяха така топли и така нежно я докосва, че тя въпреки волята си се отдаде изцяло на усещането. галеше гладките и крака, гърба и, гърдите и, докато накрая не пъхна пръсти вътре в нея. Колкото и да не искаше, възбудата и започна да надделява над разума. Пръстите на непознатата бяха умели и и доставяха наслада. След малко езика на жената беше на мястото на ръката и. Докосваше клитора на момичето толкова нежно, засмукваше го, лижеше го. Харесваше и това което прави, защото мастурбираше, докато я лижеше. Магдалена не издържа дълго и се освободи в жадната уста. Непозната изчезна в мрака сякаш никога не е идвала.

На сутринта Магдалена се чувстваше толкова зле, сякаш имаше жарава в стомаха си. Повдигаше се и се невероятно много, мускулите и сякаш бяха парализирани, Една мисъл бавно изплува в съзнанието и-бяха я отровили. килията се завъртя пред очите и и потъна в мрак. Отвори очи на голямо пухено легло и се огледа да види къде е.

-Шшшт сладка моя, почивай си, замалко да те изгубим-емирът отвори вратата на стая и даде кратко нареждане

-Ако трябва всички да изгният, но намерете кой се опита да я убие.

Приближи се до нея и започна да я целува благодарен, че Господ му я върна, закле се че винаги ще я пази. Целувките му бяха дълбоки и търсещи. Прегърна я и легна до нея. Може би, утре, може би в други ден, но тя ще дойде при него по собствена воля и с желание. Емирът умееше да чака.

За съжаление не съм довършила края, че стана малко дълга. На мен ми подейства, дано подейства и на вас.
Маги

844.   Маги, случайно да си преродила се древногръцка муза? Права си наистина част от фантазията ми я вдъхнови, за останалото по-скоро се зароди от един роман, който бях чела наскоро, и моето собствено въображение. Сега като се върнах нагоре и отново прочетох 245 наистина прилича доста на описанто от мен. Дано не възразяваш.
Признавам си, не съм играла покер досега и може да има неточности. За роял флъш и каре аса и аз се съмнявах, че е възможно, но се поразрових из интернет и попаднах на това клипче:
http://vbox7. com/play:3e209b80

845.   Мия, четкаш ме прекалено много. Някъде да прочете, че възразявам?
Но съвсем сериозно, невъзможно е да има каре от аса и роял флъш, обясних ти защо. Аз играя покер и затова ти го казвам. но няма да обръщаме внимание на тези дребни неточности. По скоро ти го написах за информация. А другите две ти ги посочих, защото нещо оттам може да ти хареса и да те вдъхнови за нова фантазия.
Маги

846.   С араби ми изневеряваш значи, а? Не ти стигат тайнствените унгарци-алхимици, за емир се полакоми… Заради теб цял дворец запалих! О, непостоянство! …

Андрей

847.   Ех, Андрей. Аз в квартирите на СПЕЦНАЗ, отидох заради теб, ти сега за един дворец. Другия път може би ще обереш Версай заради мен? Какво да се прави, че имам толкова развинтено въображение. Знам, че ти хареса за емира, така че не бъди тънкообиден.
Маги

848.   Изключително добри истории има тук. Маги, отново надмина себе си. Страхотни истории чета от Андрей, Жана, J. Silver , Онази 27 , Момиче на 17, Плам и всички онези за които в момента не се сещам. Мия, не ти прави чест, ако наистина взимаш с пълни шепи от фантазиите на Маги. Нямам представа как успявате специално Маги, Андрей и J. Silver да си вдигнете така нивото, но историите ви стават очевидно доста по-добри с времето. Как го правите не знам, но продължавайте. Ако има някава тайна кажете и аз да приложа техниката за да задобря и аз малко. :)
След малко ще довърша 3-та част. А по натам, може да публикувам първият ми по сериозен опит за фантазия, за който съм благодарен на една жена. Тъкмо ще се види, че не съм задобрял особено. Как вие ставате по-добри за такова кратко време си нямам идея. Ето за моята история направих грешка, че се съсредоточих върху чувствата и изживяванията, а забравих да развия историята като цяло, да има развитие, изненада или обрат.


K-Man

849.   Маги, пак прочетох 413. Сигурен съм, че можеш да си представиш, какво е да се опитваш да свършиш някаква работа с ерекция… или подмокрена, да речем. Обещал съм ти нещо за Тауър, ама да видим кога.

Жана, моите адмирации.

850.   K-Man, прав си и ще се постарая да не се повтаря. По принцип не бих осъзнала до каква степен съм се повлияла от фантазиите на Маги, докато тя не ми го посочи. Първоначално мислех, че само идеята за връзването съм заела. Бях забравила цялата фантазия с покера, но това не ме оправдава. Радвам се, че Маги не ми се сърди. Явно историите са ме впечетлили много силно и съм ги вплела в моята представа. Не знам дали и при останалите е така, но когато нещо ми хареса, то се загнездва в главата ми и неусетно се вплита в някой мой сюжет.

851.   --- Част 3 ---

Тя изглеждаше почти безпомощна в ръцете ми ...

Ароматните свещички, запалени специално за вечерта, вече мъждукаха и догаряха. Аромат на рози изпълваше стаята ?, която изглеждаше по-малка на тази светлина.

Силвия показа зъбите си в усмивка.
- Без да вдигаме много шум - тя помоли. - Съседите са тук и чуват всичко.
- Ще се опитам - ухилих се широко. - Но ти вдигаш повече шум от нас двамата.
- А кой е виновен за това? - каза тя и ме тупна с юмруче по бедрото.

Протегнах ръка и я погалих по гърба бавно надолу, следвайки всяка нейна извивка.
Гладката ? кожа, нежната ? шия ... не можех да ? се наситя.
Мъждукащата светлина не прикри удоволствието, с което тялото ? реагираше. Всяко мое докосване с влажните ми ръце предизвикваше трепет на нейното възбудено тяло. Чувах ясно дишането ?.

Целувах я смело и без жал. Сякаш само тя можеше да запълни празнотата от възбудата ми.
Искам те в мен - каза тя.
Беше прекрасна ... желаеща и копнееща за мен. Така тръпнеща в очакване за момента, в който ще проникна в нея, момента в който телата ни ще се слеят във вик на удоволствие.
Тя ме обви през кръста с крачета и се притисна към мен. Дългото очакване свърши, когато се завърнах в нея. Проникнах дълбоко и освободих от устните ? дълго сдържана въздишка. Сякаш влизах надълбоко в самото ? същество и се докосвах до самата ? душа.

Гърдите ? се разлюляха под ръцете ми, нежни, чувствени. А тялото ? се разтрепери. Със всяко движение, което правех в нея, тя отговаряше с тласък към мен. С бавни и мощни тласъци прониквах все по-дълбоко в нея. Сякаш бе планински връх, който исках да превзема. Бях загубил вече представа за времето.

- Погледът ти е толкова магнетичен... Обсебва ме напълно - каза тя и ми се предаде.
Голяма вълна на удоволствие обля нейното тяло.
Осъзнах, че не само съм проникнал в тялото ?, а и много повече от това.
Тя си позволи да ме допусне все по-надълбоко... в онова тайно място на съзнанието си.
Двамата можехме да задоволим своите копнежи, да осъществим своите фантазии. Нейната страст беше толкова интимна. Като че ли тя бе създадена за любов.

- Моля те... не спирай! - с въздишка каза тя.
- Отвори очите си, Силви... Прегърни ме!

Тя се притискаше в мен и стенеше тихо. Стискаше ме все по силно. Целувах я с нестихваща страст по изящното ? вратле. Прониквах все по дълбоко и по дълбоко, сякаш превземайки всяка част от нея. Ноктите ? бяха забити в кожата на гърба ми под раменете и това ме побъркваше от удоволствие.

Проникнах дълбоко и с мощен тласък стигнах до края. Звук на удоволствие се изтръгна от устните ? и тя се притисна силно към мен, докато мощни конвулсии разтърсиха освобождаващото ? се тяло. Извадих пулсиращия си член и свърших навсякъде върху нея. Въздишки нарастващи в екстаз отекваха в стаята. Капчици прозрачна бяла течност блестяха навсякъде върху голото ? тяло.

Вече отпуснати и уморени дишахме шумно, и тежко. Смачкани топчета салфетки, с които се бършехме бяха разхвърляни из цялата стая.
Прегърнах я леко и почти без сили останал промълвих:

- Правиш ме истински щастлив любов моя. Така, както никоя друга не може - казах шептейки уморено и я целунах нежно по устните. - Затова и сърцето ми бие така силно, когато съм до теб.
И накрая, когато светлината от изгорелите свещи угасна всичко, което можеше да се чуе, бяха нежните ни целувки от задоволените ни същества.

Беше светло и уютно. Отворих бавно очи. Сутрин е!
Слънцето следващо неумолимият си ход се беше издигнало и светлината му обагряше половината стая. Обърнах се към нея сякаш исках да се уверя, че тя е още там. Явно заради топлата нощ тя се беше отвила и отново виждах прекрасното и тяло. Тази красива гледка ми подейства по тонизиращо и от най-силното кафе.
Много пъти преди това бях се събуждал рано сутрин и се взирах дълго в нея. Не исках да я будя и използвах времето да изуча всяка нейна малка гънка и извивка. Много пъти бях наблюдавал тази гледка и сякаш с всеки от тези пъти виждах нещо повече. Сякаш тя бе от онези книги, които при всяко следващо препрочитане откриваш нови неща, които си пропуснал.

Голото тяло на Силвия блестеше на утринното слънце като сребърна статуя, а разпилените и коси по възглавницата ясно се открояваха ... Гледка сякаш съшита от хиляди разноцветни нюанса. Дишането и беше леко, едвам забележимо.

Тя отвори очи и ме дари с най-неподправената усмивка, на която беше способна, протегна се и промълви:
- Добро утро, мило! Имам нещо интересно за теб.
- Какво ли може да е? - искрено се учудих.
- Утре ще разбереш. Взех го специално за теб. А сега хайде да закусим най-напред. Когато си близо до мен, ще имаш нужда от всичките си сили.
Усмихнах се отново. За мен тя бе една моя мечта, една сбъдната фантазия. Обичах това момиче.

Край.

Ще оставя продължението за въображението ви. Благодаря за вниманието.


K-Man

852.   Маги, защо във фантазиите си винаги си вързана-окована-опандизена и т. н.? Да не е бил оказван сексуален тормоз върху теб в миналото?

Иначе, темата си я бива, въпреки, че фантазиите, които в последно време описвате, определено не са мръсни. По-скоро сте заформили нещо като кръжец за писане на еротични разкази - нещо като поредицата "Арлекин".

Искам специално да поздравя J. Silver за всичко написано до момента-само неговите разкази ме "докоснаха"-както и за това, че знае кога да спре. :)

853.   Благодаря ти за хубавите думи, K-Man, Накара ме да видя нещата през твоите. Казах ти, че е изключителна добра фантазия. И много ще се радвам да публикуваш и тази, за която спомена. И така както ти си благодарен на една жена, аз съм благодарна на един много специален за мен мъж, заради които ги има фантзиите за Тауър и Алкатраз.
Маги

854.   Радвам се, ако съм помогнал някак Маги. Като чета фатазиите ти, явно този мъж ти е оказал влияние.
Много добри фантазии има тук, всяка е прекрасна сама за себе си. Мисля, че тройката Маги, Андрей и J. Silver сте като вълшебници. Искрено се наслаждавам и на фантазиите и на много други, като Жана, Онази 27, Момиче на 17, Плам и много неподписани. Изобщо има хора тук, имащи голяма дарба в думите. Моят речник ми изглежда беден в сравнение с тях. Давам си дълга почивка, тези три части ми взеха по два часа за всяка. Губи се много време и накрая, когато търся в текста да сменям "и" с "?". С интерес ще следя темата.

K-Man

855.   Аз пък имам фантазия - да ме набарат няколко момичета (поне 10-на), които да спортуват нещо от рода на лека атлетика, гимнастика или нещо подобно. Да са с перфектните тела - изключително секси и с хубави цици. Да ме сложат седнал или легнал, да ме вържат да не мога да мърдам и ме накарат да изпия 1 виагра. След като виаграта подейства те да ми се изредят и да ме изчукат. А члена ми през цялото време да е все така твърд и пулсиращ.. леко зачервен. Те да си го завират навсякъде (анално, вагинално, между циците и т. н. ) и накрая да се съберат всички около него - и аз мощно да "изригна" на лицата им

856.   Мерси за четката, K-Man, но имам чувството, че 852 направи деликатен намек. Може и да е прав/а. Не мисля, че речникът ти е ограничен, предаваш усещането и емоцията повече от добре — във всеки случай, по-добре от мен, без излишни сравнения и метафори.

857.   Чудех се как тази тема остана без критици и ето, че се появи един. А сега да му отговоря на поставените към мен въпроси.
852, представи си, че някои хора ги възбуждат такива неща-окови, връзвания и т. н.. А дали съм била жертва или не, не мисля, че мястото да го разискваме е точно тази тема. Недей да се правиш на психоаналитика ми, нямам нужда от такъв. И след като деликатно намекна за фантазиите на доста хора, без да си споменал своя, може би имаш по голям талант от тях? За да бъдеш литературен критик трябва да имаш известна доза талант, нещо в което силно се съмнявам. Приеми това като лично мнение, не като обида.
856, аз не бях така деликатна, но критика приемам от човек, който е по добър в дадено нещо от мен, независимо какво е то.
Маги

858.   Маги,
аз не критикувам. Отбелязвам това, което виждам. А то се различава от написаното от Плам: "Но наистина мръсни фантазии, от онези, които те карат да се подмокряш (или надървяш). Фантазии, излиащи от границите на... ми мечтая си за вечеря със свещи и продължителен секс, еротичен масаж. Сметана, ягоди и т. н. Не казвам, че са лоши, даже напротив - много е красиво и естествено да си мечтаем да се почувстваме като Холивудски звезди. НО в тази тема нека става дума за нещо по-така: фистинг, анален фистинг, свършвания, писинг, тройки, оргии, играчки, сценарии, грубости... ВСИЧКО!!! " При това коренно. Освен ако свирката с вързани очи/ръце се води за хард!

Не се правя на психоаналитика ти, но явно посещаваш такъв, щом веднага реши, че се правя на него. А и грубата ти реакция, както и характеризирането на някого, когото не познаваш и нямаш абсолютно никаква извадка от неговия интелект, говорят, че определено не търпиш да не бъдеш харесвана, каквото и това да означава.

Държа да отбележа, че с удоволствие чета всички останали фантазии, както и тези, на J. Silver, но Литературният кръжец, според мен, изобщо не принадлежи на тази тема.

Моите таланти, щом това те интересува, са свързани с издаването на книги. Доста четени, между другото. А това е свързано с много четене и.. критика. :)

И последно, искам да ти се извиня за нетактичния въпрос, който си позволих да ти задам. И то без да съм психоаналитик, представяш ли си? ! :)

859.   Хора, невероятни сте. Историите ви са направо вдъхновяващи. Събирам смелост да напиша още една. K-Man, благодаря ти за милите думи! Не мисля, че съм добра колкото теб и останалите, но определено съм окуражена да се включа с още нещо нещо. С интерес ви чета и чакам новите ви истории...

Жана

860.   Леле хора браво, че някой се е сетил да пусне такава тема! ;д Аз също се споделя защото всъщност съм дооста извратена и съм фетишистка. (няма да пиша за това много е дълго ;д) Винаги супер много съм се възбуждала от мисълта да имам някво готино доведено братче и да се изчукам с него, или с някой братовчед хах. Просто е такова нередно и супер много откачам. Няма да навлизам в подробности как, какво, що... Готино ми е, че го написах! :D Айде весело на всички извратеняци и манияциии, Peaceee! ^. ^

861.   Номер 858, понеже цитираш авторката, ще ти отговоря. Сценарии, грубости, тройки и т. н., Сценария го спазих освен ако не мислиш, че робинята и емира, или тъмничаря и затворничката, да не си изброявам всичко, не е сценарии, не знам тогава какво е. Да те оковат с вериги и да те удрят, не е ли грубост? Не всички сме маркиз дьо Сад все пак. И след като тук там съм вмъкнала и по някоя тройка, значи и това условие спазих. Съжалявам, но не всеки се възбужда от писинг или фистинг. Относно критиката и таланта ти го казах, защото анонимно зад клавиатурата всеки може да каже че е какъвто си иска.
И докато не съм пропуснала да кажа, че не държа и не мога да се харесам на всички. И определено ако бях груба щеше да усетиш разликата.. И не, нямам нужда от психоаналитик и съответно не посещавам такъв.
Маги

862.   Губи се много време и накрая, когато търся в текста да сменям "и" с "?".
----
K-man, това е елементарно като боб-чорба. Пиши текста в word, използвайки и-кратко вместо "?". После ctrl F, replace, задаваш замяна на " й" с " ?". Кликваш replace all.
Само не забравяй да сложиш интервал и пред двете букви, иначе ще ти изпозамени всички и-кратки :)


"Литературният кръжец, според мен, изобщо не принадлежи на тази тема. "
----
И на мен така ми се струва, 852/858. (Между другото, прав ли съм в подозрението си, че тия две реплики са писани от Плам? )
Може би има смисъл някой да помоли модераторите да преместят някои разкази в отделна тема? С примерното заглавие "Фантазиите на Маги и другите" :)
От друга страна, ако продължаваме да се усъвършенстваме в Harlequin-ския си уклон, има опасност темата на Плам постепенно да закърнее :)

И последно, ако разрешите (Маги, много те моля да не ми се ядосваш). В последните ти реплики долавям гласа и чувствата не на нашата Червенокоса героиня, а на жената, която се подписва с това име. Това, както би казал Талейран, е нещо повече от престъпление - това е грешка.
Голяма грешка е да се смесва мрежовият ник/аватар със стоящия зад него човек. Тук сме, за да се забавляваме, така че нека не вземаме прекалено насериозно нито себе си, нито "критиците".
Впрочем, нека се влея и аз в "критическите" редици. Андрей, капитанът-надзирател никога не би се обърнал към арестантка с "другарко". В руския език задържаните под стража са "граждани" :)

J. Silver

863.   860 - И аз имам подобни фантазии. Писал съм и преди тук, но не съм се подписвал по някакъв начин. Вече мисля да се подписвам псевдонима "Просто Т. ". Имам една братовчедка, за която от доста време имам изключително неприлични фантазии. Тя е спортистка. Висока и едра е. Искам тя да бъде моята анална курва. Да се ебем редовно и да използваме изключително каруцарски език, когато го правим. Искам да изневерява на гаджето си с мен и да бъде най-голямата курва и мръсница само и единствено в мое присъствие и никой друг да не я познава в тази и светлина.... освен може би 2-3 нейни приятелки ;)

Просто Т.

864.   J. Silver, не съм се сетил за този начин. Вярно е елементарно, ама трябва малко акъл. :) Благодаря за идеята. Не мисля, че е възможно коментари 858 и 852 да са на Плам. Уверявам те, че това граничи с невъзможното.

Жана, чакам да събереш смелост, както и останалите. Не хапем! :)

Искам и малко да се обърна към коментар 858 и 852, или "критика".
Цитирате Плам "Но наистина мръсни фантазии", но нека напомня, че думата "мръсни" няма точно определение. За някой "мръсно" може да е всичко различно от мисионерската, а за други аналните игри да са ежедневие. Искам да кажа, че няма точен стандарт, какво е "мръсно" и какво не е. Не малко момичета броят "свирката" за "мръсно" изживяване. Кой определя къде е границата? Всеки, който пише тук има своя различна граница. Авторката е написала своето мнение, но това не го прави общовалидно за всички и тя е наясно с това. А това, че Маги обича по грубичко не е странно, както го изкарахте. Коментарите на повечето жени са също с фантазии свързани с доминиране над тях. А не малко мъже обичат да доминират /и моя милост също/. То по тази логика повече от половината тук сме за психоаналитик. Направо да се строяваме в две редици и към вратата на първия психоаналитик.


K-Man

865.   Искам три жени до 25 да се гаврят с мен брутално. Спитинг, ритане в топките, шамари, задушаване с гърдите и дупетата им, пърдене, скатинг, лизане на краката им :)
BDSM

866.   Като споменах посещение при психоаналитик ми хрумна материал за фантазия. Който иска нека я използва. Например младо и свито момиче, което има проблем с интимността отива на посещение при психоаналитик. Не може да се довери на мъж или да се отпусне, защото са я предали и са се отнесли зле с нея. Психоаналитикът е мъж в разцвета на силите си 40-50 годишен, но скоро е преживял развод. Чувства се ужасно, но младото момиче му вдъхва живот и светлина. В процеса на посещенията при него и тя се влюбва силно, но не подозира за неговите чувства /в началото/. Може да се добави и бившата съпруга, която още го ревнува и прави всякакви опити да го върне обратно /естествено съблазнявайки го/. Не е много нестандартно, но е материал за фантазия и развитие.

K-Man

867.   Айде да се съберем още две жени и да смачкаме номер 865. Аз съм садистка и ще ми достави удоволствие да ти направя всичко което си написал, че и повече от него.

869.   Понеже е надвиснала угрозата поне един човек да се откаже заради отровните коментари на 852/858, позволявам си и аз да цитирам Плам избирателно (819):

Не съм чела фантазиите, които в последно време се разменят тук и нямам своя коментар. Или поне той не може да бъде по-различен от това : Пишете, както си искате… Дерзайте наволя, непознати приятели!

Тъй. Аз поне съм благодарен на Плам за свободата, която ни е дала в темата си. Какъв е 852/858 и с какво се занимава не знам, но и аз съм привърженик на тезата, че би могъл да критикува, след като сам напише нещо. Безразлично ми е дали стилът е близък или далечен на Арлекин , дали се е заформил кръжец и т.н. Място за такива фантазии поне засега има. Не правя особена разлика между моите и тези на Жана, Албена, 855 (късмет!) или 865.

J. Silver, благодаря за пояснението. Ей такива дребни детайли са ми важни. Намирам коментара ти за полезна и градивна критика, за разлика от тези на други вече споменати люде.

870.   "Понеже е надвиснала угрозата поне един човек да се откаже заради... коментари... "
----
Кураж, Андро, Маги не би ни изоставила заради две-три думи накриво. Ти можеш ли да си представиш това, червенокосото, на надуе устни (на лицето си, ladies and gentlemen!!! ), да наведе покорно глава в такъв огнен цвят? Абсурд. (или аз нищичко не разбирам от жени).
Представи си какво ще му/? стори в писмен вид. Какво мъчение очаква горкото 852/858... Аз, например, вече тръпна в очакване :)
Маги, ти си на ход!

J. Silver

871.   Влизам след няколко дни в темата си и каква станаля тя?!

И понеже всички цитират Плам и Плам иска да се цитира:

"Знам, че сексуалната разкрепостеност е на различни нива и ако за мен някоя мърсотийка е нещо нормално, за друг същата ще е едва ли не табу. Затова смело!"

Сега сериозно!
Един виц.
Двама психолози седят на морския бряг и се надлъгват кой имал по-хубава кола, кой колко пациенти и т.н. Най-сетне единия казал:
- Колега, за бога, та ние сме професионалисти. Дай просто да си свалим гащите и да си ги премерим.

Не може да се категоризира "мръсното" Разкрепостеността при всеки е различна. Не могат също така да се заклеймяват фантазии, написани на литературен език. Това, че във фантазията няма думички като: кур, пътка, пикане, цици и т.н. (надявам се ме разбрахте) никак не означава, че това не е реална, нечия фантазия. Почти сигурна съм, че в подобни писания в ролята на някой от героите влиза самия автор или поне това е негово желание - да е там, да е този, да е такъв.

Също така от моята си гледна точка, мога смело да твърдя, че аз съм воаьор. Аз често фантазирам за измислени персонажи, поставям ги в различни обстановки. Сякаш си пускам порно в главата. Понякога е софт порно, друг път е по-хард - зависи от настроението ми.

Или казано накратко.
МОЛЯ, прекратете размяната на остроумия, тъй като първо те не водят до разбирателство. Второ фантазиите и начина, по който те са предадени или се изказват си зависят от човека, от неговата зрялост, от емоционалния му потенциал, от възпитанието, от опита, от литературния опит и т.н.

В последно време често си фантазирам за секс с моя приятел на някоя, открита слънчева поляна. Не си представям подробности от самия акт, а обстановката, аромата, слънцето, думите, вятъра и т.н. Ако тръгна да разкажа тази фантазия, тя няма да влезе в графа "мръсни" (ако въобще е възможно и правилно да си мислим, че може да ги категоризираме), защото романтиката на обстановката е това, което ме възбужда. Но това не значи, че когато стигна да осъществявам тази фантазия, в нея няма д присъстват наши любими "по-мръсни" елементи като пошляпване, дълбоко гърло, анален секс, гълтане, принудително лизане (ей обожавам да му натикам лицето между бедрата си и да заповядвам" :)))

Такаааа..надявам, че няма да продължите породилата се дискусия след този коментар и темата отново ще стане приятно място, където да дойдеш и да бъдеш смел, да бъдеш себе си и да си кажеш какво ти се иска, за какво мечтаеш и може би да си отговориш на въпроса: защо,.


Плам

872.   852/858, върви някъде другаде с твоите критики.
Джони, ще ми се и на теб да кажа същото, но пишеш твърде хубаво.
Всички останали, беше ми приятно.
Плам, благодаря ти от все сърце.

Андрей

873.   Андрей, Маги и останлите, нали не мислите да се отказвате?

874.   873, едва ли ще получиш отговор от Маги. Що се отнася до мен — да. За останалите — не знам. Единствената причина да пиша още веднъж е, за да отхвърля подозрението, че съм изтърсил нелепата реплика "върви някъде другаде с твоите критики". Беше си чисто проклятие от общ характер, но модераторите явно са загрижени за добрия тон (което, апропо, им прави чест).

875.   Здравейте! От доста време чета темата, но все не намирам смелост да се включа. Забелязвам, че това се превърна във форум за няколко отделни личности и с лек страх и недоверие подхождам към споделянето на фантазията си. Отделно това, искам да споделя, че чрез вашите коментари успявам да се замисля всеки път за различни ситуации от живота и смея да подкрепя мнението, че темата се превърна в психоанализ. И така ... нека споделя моята фантазия :) :

Беше една от типичните вечери за малкия град: Петък. Късен час, добре познатата дискотека, цигарен дим и много разлят алкохол. Почти навсякъде познати физиономии. Някои - редовни посетители, други - гости за по няколко дни. Но имаше един, до болка познат човек, с когото тя имаше общо минало. Неосъществена мечта. Щом го видеше, тя се сещаше за красивата мисъл: ''Няма по-голямо бреме от нещо неизживяно до край, пуснало корен в сърцето ти, но изтръгнато преди да покълне ...''. Но вече никой от двамата не смееше да каже и дума. Неосъществените мечти, пропиляното време, изхабените нерви ... всичко беше отминало. Имаше само спомен за няколко краткотрайни срещи, които бяха оставили белег в нейното сърце. И така, след всичко това те отново се бяха срещнали съвсем случайно. През ума им премина картината на преплетените едно в друго тела, но всеки отмина другия даже без една споделена усмивка. Цяла вечер погледите им се пресичаха. Времето летеше, а чашите с алкохол се редуваха една след друга. Тя се беше изморила и се бе подпряла на бара за пет минути почивка. Изведнъж усети допир по кожата си. Нещо познато, красиво.. През ума и минаха хиляди мисли, толкова силно й се искаше да беше Той. Една ръка обхвана шията й и грубо я извъртя на страна. Беше той. Прошепна й в ухото: ''Все още не си забравила.''. Притисна я в себе си и прокара лявата си ръка по малката рокля. Все едно бяха сами. Тя усещаше силата му, знаеше, че не трябва, но желанието за още една последна среща пребори съвестта и тя каза: ''Да!''. Беше достатъчно. Двамата излязоха от шумната дискотека и поеха по пътя към тях. Тя влезе в добре познатата стая - голяма спалня и спуснати щори - все едно вчера топлото и тяло лежеше в неговите прегръдки. Отдаде му се. Беше диво, животинско, сякаш никога не биха се наситили един на друг. Останаха заедно до сутринта, когато тя си тръгна. Отново щяха да бъдат непознати :)

Ами това е от мен - полусбъдната фантазия. :)
~A.G.

876.   Андрей, сигурно се шегуваш. Историите ти са уникално добри. Ясно е, че не може винаги да се пише със същия плам, но за пълно отказване не го разбирам.
А пък Маги да се откаже да пише, където темата е пропита с фантазиите ? и придава вкус на фантазиите и на останалите...
Хайде де, какво ви става? Двамата сте хубав отбор. Ако някой е сгрешил и ви е обидил с нещо се извинявам от неговото име.

По нагоре видях днес в един кометнр на Андрей клип на класическа музика с цигулка. Стахотен вкус, а аз няка как да не препоръчам Мидори, поне за мен най-добрата с уникално изпълнение, когато беше тук в България. Гледал съм доста различни изпъления на този концерт и тя го изпълнява най-добре от всички. Ако имах шапка, щях да обърша пода с нея. Поздрав ...

http://www.youtube.com/watch?v=ckXVmXpk5Zk

K-Man

877.   Извинявам се, но ще изляза за малко от конкретната тема и няма да разказвам фантазии, нито ще се опитвам да давам мнения за литературните качества на някои произведения. Просто искам да споделя едно наблюдение и да разбера, дали смятате че съм прав.
Следя темата от известно време и забелязвам следната закономерност. До известно време пишеха всякакви хора анонимно (както и би трябвало в подобен форум). В някакъв момент, първоначално спорадично, после по-редовно, започнаха да се появяват хора с псевдонимите си (Магита, Андреевци, Плам, J Сребърния и т. н. ). Тези вече не анонимни лица започнаха да дават мнения за чуждите фантазии, да преценяват литературните им качества, да правят психоаналитически характеристики. След като монополизираха по този начин "мета-нивото" на форума, те започнаха да пускат свои истории. Отначало това беше спорадично, после стана редовно и накрая... останаха само те. Останалите, които вероятно отварят темата, се свиха, сконфузиха се, че не са в състояние да се мерят с литературния гений на Андрей и вече не се престрашават да споделят собствените си фантазии, които биха били нещо ново.
Това развитие, което наблюдавам във форума, ми прилича на една друга тенденция, която бих нарекъл "балканска". С жена ми сме суингъри от доста време. При зараждането си българското суинг-общество беше пространство, изпълнено с интересни, свободни електрони - всяка двойка имаше собствените си специфики, собствените си шашавости и търсения. Постепенно започнаха да се появяват отделни "монополисти" (включително един друг Андрей, когото много харесваме), които бавно, но сигурно започнаха да организират около себе си някои от свободните електрони (които си схождаха с техните критерии и идеи) и да маргинализират напълно други. Поради тази причина в момента суинг-обществото много напомня на този форум. Еднаквост, нищо ново, дори банализъм.
Мислехме, че такъв процес е характерен само за България. Грешахме. В Гърция дълго време посещаваме суинг-клуб, в който процесът е същият. Няколко обсебващи групи монополисти, които посещават клуба всяка седмица и заемат най-добрите стаи за секс, и голямо количество свободни електрони, които се лутат из помещенията в безуспешни опити да се присъединят към някоя група монополисти. Доколкото ми е известно, в Западна Европа както клубовете, така и суинг-обществата имат съвсем различен характер. Присъединяването на нови хора с техните особености се толерира всячески, всичко е свободно и разкрепостено, монополисти няма.
Същото се получи след 1989 г. с българския бизнес. Всичко трябваше да бъде свободно и малките и средните фирми трябваше да са господари на икономиката. Малко повече от 20 г. по-късно малък и среден бизнес практически няма, всички са служители или на държавата, или на едри монополисти.
Прав ли съм да свързвам трите неща? Наистина ли балканска черта е, когато се появи някаква нова ниша (идеология, бизнес, сексуални практики, форуми), тя да бъде постепенно завладявана от хомогенизиращи, доминиращи елементи, които унищожават всяка разлика, всичко ново и интересно, което би могло да се появи в нея?
За да се върна към темата. Проблемът не е, че стилът на Андрей и Маги е арлекински и няма достатъчно мръсен елемент. Проблемът е, че покрай тях вече никой не споделя нищо ново. Ако се появи различен читател, той само изразява страхопочитанието си към гения на пишещите еднотипни разкази за еднотипни фантазии. Това наистина обезсмисля целта на темата.

878.   Защо се вдетинясвате така? В коментарите 852/858 няма никаква обида! Вие какво? Не позволявате да съществува мнение, различно от вашето? Или само вие имате право на такова, изобщо? Критиката, всъщност е (цитирам): "Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. "
Тааа, къде точно я видяхте? Ако, обаче, държите на такава, ще си я получите, скрепена със здрави аргументи. Но, моля ви, недейте да държите на всеки да се харесват историите ви, които са почти еднакви, и чийто финал става ясен, още след първия параграф!

Хайде, със здраве и ви желая само сбъднати фантазии!

879.   Нямаше да пиша повече, но понеже разтягате името ми като израелска дъвка, ще напиша един последен коментар и той няма да бъде фантазия. Подписала съм всяко едно от мненията си в тази и в други теми и заставам зад казаното от мен, а не се крия зад разни номера. Това е тема за фантазии и всеки има право да ги сподели независимо дали са еднотипни, литературни, арлекински или каквито и да било.
877 специално на теб искам да кажа, че някои хора ги възбуждат едни и същи неща. Понятието "мръсни и перверзни " е доста разтегливо и всеки го тълкува по различен начин. Мога пиша, не мога, пак пиша, защото е важно желанието да го споделим с аудиторията, а не да се надпреварваме кой е по-по-най. Аз обожавам да чета Дюма, но пък не понасям Сервантес. Това го казвам, защото след като аз не харесвам Сервантес съответно не го чета и не го коментирам. Винаги е било и ще бъде така-не можем да се харесаме на всички, но пък на мен което не ми харесва, просто не го чета. Не искам никого да обидя или засегна, но спрете да ползвате името ми, за да разсейвате скучния си ден. Пишете си фантазии, независимо какви са, защото за това е темата.
И последно искам да извиня на Плам, ако оспамих темата и.
И ще подпиша и това си мнение, защото заставам зад него.
Маги

880.   Аз лично мисля, че е неправилно от страна на другите, които пишат в темата, да се боят, че ще бледнеят пред Андрей, Маги и т. н. Дали ще останеш в сянка или не, зависи И от теб самия, а темата е свободна и целта й не е някой да блести пред някого, а да си споделим фантазии и да се дават мнения далеч не е забранено.
Дали някой ще доминира над теб, зависи от това дали ще му позволиш, а това че някой е добър в нещо, не значи че останалите трябва да си мислят, че няма смисъл да се занимават с това, което им харесва, понеже някой ще ги засенчи. Когато правиш нещо, дето те кефи, трябва да го правиш защото ти харесва, а не толкова за да си най-добрият или въобще понякога да си добър. Ако другите "потребители на темата" все още имат интерес към нея и искат да споделят, не би трябвало да ги спира факта, че геният на Андрей е действащ и дори и техните фантазии да изглеждат на по-ниско ниво (звучи ужасно тъпо), това не значи че те няма да са интересни първо за никого, второ не значи че трябва да им се забрани да пишат в темата, трето никой не бива да ги обижда по някакъв начин за начина, по който споделят своите фантазии.
Не искам да обидя Андрей, Маги, Джей Силвър и останалите де, нито казвам, че искат да блеснат пред другите, те имат право да обменят мнения и фантазии помежду си, а ако другите не искат темата да губи смисъла си, нека пишат, без да се боят да бъдат себе си.

Аз не чета фантазиите на хората с псевдоними, но хвърлям по едно око на темата и не съм писала скоро, защото не съм се сетила нещо интересно. Скоро време обаче ще пусна нещо.

Момиче на 17

881.   ПРОСТО ''Т''!!

Точно нещо е такова имам предвид. Добре ти е фантазията! ;д

882.   877, отчасти си прав, но-за Бога за какъв литературен гений иде реч? Стилът наистина е арлекински (е, тук-там прозира и Мейв Бийчи и неговата carissima), но основното е, че темата доста изпостя и ОМРЪЗНА в този ? вид.

883.   877
Маги, мисля, че не си разбрала и една двайста от коментара ми. Силно се съмнявам, че си го прочела. Той не е бил насочен към теб, имаше общ характер.
Повтарям, че проблемът не е, доколко мръсна е една фантазия. Разбира се, че думата има различно значение за всекиго.
Въпросът не е и дали аз чета или не даден коментар. Доста маниерният ти пример с Дюма и Сервантес е с напълно ясни конотации.
(Впрочем, това с личния вкус по отношение на литературата е пълна глупост, що се отнася до тези двама автори. Дюма е автор на еднопластови бестселъри, докато Сервантес е отражение на две цели епохи в човешката история. Да твърдиш, че "харесваш" Дюма и "не харесваш" Сервантес е все едно да ни навреш в очите, че предпочиташ "Игра на тронове" пред "Завръщане в Брайдсхед". Едното е фентъзи, което е направено да се смила лесно, другото е класика, предназначена за дълбоко разбиране. )
Да се върна на въпроса. Проблемът не е, как пишат определени хора. Притеснява ме, че монополизирането на темата от твоите и на Андрей писания не позволява на нови, макар и не толкова високо литературни (! ) фантазии, да влязат във форума. Това е.

884.   Много мило, 877, че намираш в писанията ми "гений". Аз не успявам. Доколкото съм се изказвал за чуждите истории (или поне така ми се струва, де), гледал съм 1) да казвам нещо хубаво; 2) да го мисля; 3) ако нямам нищо хубаво за казване, да си мълча. Дреме ми на шпагата дали 852/858 ме харесва, яд ме е, че заради него Маги престава да пише. Това пък е причината аз да спра. Радвам се много на A. G., Жана, Албена, Мия, Онази 27, Момиче на 17 и т. н. и по никакъв начин не слагам техните фантазии по-долу от своите. Предпочитам да не бият чело пред мен, ама ако много настояват, тяхна си работа. Получаваш червена точка за разсъжденията си за мета-нивото, но нещата са малко по-прости — слагаш име, обръщат се към теб по име. Не възразявам да ме слагаш в един кюп с Маги и Дж. Сребърния, но ми е смешно, че и Плам тури там. Сам се сети защо. И мерси, че ме светна за състоянието на родното суингърство, разбира се.

878, хич не възразявам да има чуждо мнение, просто въпросът на 852 беше гнусен. Пък дали пиша еднообразно или не, това е вече отделно. Ако искаш да конкретизираш и ти се пише критика, давай, няма проблем.

K-Man, благодаря ти много, но сам разбираш, че не става въпрос за извинение или нещо от сорта, още по-малко пък от твоя страна.

Между другото, ако тоя тъп спор не спре скоро, гаранция и останалите лека-полека ще започнат да се изнасят. Само отбелязвам.

Андрей

885.   Моля ви... Защо ще спрете да пишете само заради някъв който хвърля критики наляво надясно...??? темата е чудесна и я следя с интерес въпреки, че аз не съм дала фантазия... мислила съм да пиша, но не ми остава време даже мислих това за психоаналетика... и това дали някой се подписва под мнението си нищо не значи... имаше страхотни фантизии които бяха анонимни.. Моля ви продължавайте Маги - чудесна си, Андрей - ти също, Мия, Момиче на 17, K-man - беше прелестно просто и другите които вече не мога да изредя прекалено много станахте :)).. продължавайте без да ви пука за мнението на другите... самата Плам каза, че няма против това... А и лично на мен ми харесват фантизите със сцени, всичко да е описано подробно.. а не от рода на "искам да й го вкарам анално и т. н" това бяха пълни глупости доста такива коментари има тука... ако бях модератор щях да ги изтрия...

и аз ще си подпиша коментара, защото заставам зад него, макар и с псевдоним.

Пепеляшка