Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

871.   Влизам след няколко дни в темата си и каква станаля тя?!

И понеже всички цитират Плам и Плам иска да се цитира:

"Знам, че сексуалната разкрепостеност е на различни нива и ако за мен някоя мърсотийка е нещо нормално, за друг същата ще е едва ли не табу. Затова смело!"

Сега сериозно!
Един виц.
Двама психолози седят на морския бряг и се надлъгват кой имал по-хубава кола, кой колко пациенти и т.н. Най-сетне единия казал:
- Колега, за бога, та ние сме професионалисти. Дай просто да си свалим гащите и да си ги премерим.

Не може да се категоризира "мръсното" Разкрепостеността при всеки е различна. Не могат също така да се заклеймяват фантазии, написани на литературен език. Това, че във фантазията няма думички като: кур, пътка, пикане, цици и т.н. (надявам се ме разбрахте) никак не означава, че това не е реална, нечия фантазия. Почти сигурна съм, че в подобни писания в ролята на някой от героите влиза самия автор или поне това е негово желание - да е там, да е този, да е такъв.

Също така от моята си гледна точка, мога смело да твърдя, че аз съм воаьор. Аз често фантазирам за измислени персонажи, поставям ги в различни обстановки. Сякаш си пускам порно в главата. Понякога е софт порно, друг път е по-хард - зависи от настроението ми.

Или казано накратко.
МОЛЯ, прекратете размяната на остроумия, тъй като първо те не водят до разбирателство. Второ фантазиите и начина, по който те са предадени или се изказват си зависят от човека, от неговата зрялост, от емоционалния му потенциал, от възпитанието, от опита, от литературния опит и т.н.

В последно време често си фантазирам за секс с моя приятел на някоя, открита слънчева поляна. Не си представям подробности от самия акт, а обстановката, аромата, слънцето, думите, вятъра и т.н. Ако тръгна да разкажа тази фантазия, тя няма да влезе в графа "мръсни" (ако въобще е възможно и правилно да си мислим, че може да ги категоризираме), защото романтиката на обстановката е това, което ме възбужда. Но това не значи, че когато стигна да осъществявам тази фантазия, в нея няма д присъстват наши любими "по-мръсни" елементи като пошляпване, дълбоко гърло, анален секс, гълтане, принудително лизане (ей обожавам да му натикам лицето между бедрата си и да заповядвам" :)))

Такаааа..надявам, че няма да продължите породилата се дискусия след този коментар и темата отново ще стане приятно място, където да дойдеш и да бъдеш смел, да бъдеш себе си и да си кажеш какво ти се иска, за какво мечтаеш и може би да си отговориш на въпроса: защо,.


Плам

872.   852/858, върви някъде другаде с твоите критики.
Джони, ще ми се и на теб да кажа същото, но пишеш твърде хубаво.
Всички останали, беше ми приятно.
Плам, благодаря ти от все сърце.

Андрей

873.   Андрей, Маги и останлите, нали не мислите да се отказвате?

874.   873, едва ли ще получиш отговор от Маги. Що се отнася до мен — да. За останалите — не знам. Единствената причина да пиша още веднъж е, за да отхвърля подозрението, че съм изтърсил нелепата реплика "върви някъде другаде с твоите критики". Беше си чисто проклятие от общ характер, но модераторите явно са загрижени за добрия тон (което, апропо, им прави чест).

875.   Здравейте! От доста време чета темата, но все не намирам смелост да се включа. Забелязвам, че това се превърна във форум за няколко отделни личности и с лек страх и недоверие подхождам към споделянето на фантазията си. Отделно това, искам да споделя, че чрез вашите коментари успявам да се замисля всеки път за различни ситуации от живота и смея да подкрепя мнението, че темата се превърна в психоанализ. И така ... нека споделя моята фантазия :) :

Беше една от типичните вечери за малкия град: Петък. Късен час, добре познатата дискотека, цигарен дим и много разлят алкохол. Почти навсякъде познати физиономии. Някои - редовни посетители, други - гости за по няколко дни. Но имаше един, до болка познат човек, с когото тя имаше общо минало. Неосъществена мечта. Щом го видеше, тя се сещаше за красивата мисъл: ''Няма по-голямо бреме от нещо неизживяно до край, пуснало корен в сърцето ти, но изтръгнато преди да покълне ...''. Но вече никой от двамата не смееше да каже и дума. Неосъществените мечти, пропиляното време, изхабените нерви ... всичко беше отминало. Имаше само спомен за няколко краткотрайни срещи, които бяха оставили белег в нейното сърце. И така, след всичко това те отново се бяха срещнали съвсем случайно. През ума им премина картината на преплетените едно в друго тела, но всеки отмина другия даже без една споделена усмивка. Цяла вечер погледите им се пресичаха. Времето летеше, а чашите с алкохол се редуваха една след друга. Тя се беше изморила и се бе подпряла на бара за пет минути почивка. Изведнъж усети допир по кожата си. Нещо познато, красиво.. През ума и минаха хиляди мисли, толкова силно й се искаше да беше Той. Една ръка обхвана шията й и грубо я извъртя на страна. Беше той. Прошепна й в ухото: ''Все още не си забравила.''. Притисна я в себе си и прокара лявата си ръка по малката рокля. Все едно бяха сами. Тя усещаше силата му, знаеше, че не трябва, но желанието за още една последна среща пребори съвестта и тя каза: ''Да!''. Беше достатъчно. Двамата излязоха от шумната дискотека и поеха по пътя към тях. Тя влезе в добре познатата стая - голяма спалня и спуснати щори - все едно вчера топлото и тяло лежеше в неговите прегръдки. Отдаде му се. Беше диво, животинско, сякаш никога не биха се наситили един на друг. Останаха заедно до сутринта, когато тя си тръгна. Отново щяха да бъдат непознати :)

Ами това е от мен - полусбъдната фантазия. :)
~A.G.

876.   Андрей, сигурно се шегуваш. Историите ти са уникално добри. Ясно е, че не може винаги да се пише със същия плам, но за пълно отказване не го разбирам.
А пък Маги да се откаже да пише, където темата е пропита с фантазиите ? и придава вкус на фантазиите и на останалите...
Хайде де, какво ви става? Двамата сте хубав отбор. Ако някой е сгрешил и ви е обидил с нещо се извинявам от неговото име.

По нагоре видях днес в един кометнр на Андрей клип на класическа музика с цигулка. Стахотен вкус, а аз няка как да не препоръчам Мидори, поне за мен най-добрата с уникално изпълнение, когато беше тук в България. Гледал съм доста различни изпъления на този концерт и тя го изпълнява най-добре от всички. Ако имах шапка, щях да обърша пода с нея. Поздрав ...

http://www.youtube.com/watch?v=ckXVmXpk5Zk

K-Man

877.   Извинявам се, но ще изляза за малко от конкретната тема и няма да разказвам фантазии, нито ще се опитвам да давам мнения за литературните качества на някои произведения. Просто искам да споделя едно наблюдение и да разбера, дали смятате че съм прав.
Следя темата от известно време и забелязвам следната закономерност. До известно време пишеха всякакви хора анонимно (както и би трябвало в подобен форум). В някакъв момент, първоначално спорадично, после по-редовно, започнаха да се появяват хора с псевдонимите си (Магита, Андреевци, Плам, J Сребърния и т. н. ). Тези вече не анонимни лица започнаха да дават мнения за чуждите фантазии, да преценяват литературните им качества, да правят психоаналитически характеристики. След като монополизираха по този начин "мета-нивото" на форума, те започнаха да пускат свои истории. Отначало това беше спорадично, после стана редовно и накрая... останаха само те. Останалите, които вероятно отварят темата, се свиха, сконфузиха се, че не са в състояние да се мерят с литературния гений на Андрей и вече не се престрашават да споделят собствените си фантазии, които биха били нещо ново.
Това развитие, което наблюдавам във форума, ми прилича на една друга тенденция, която бих нарекъл "балканска". С жена ми сме суингъри от доста време. При зараждането си българското суинг-общество беше пространство, изпълнено с интересни, свободни електрони - всяка двойка имаше собствените си специфики, собствените си шашавости и търсения. Постепенно започнаха да се появяват отделни "монополисти" (включително един друг Андрей, когото много харесваме), които бавно, но сигурно започнаха да организират около себе си някои от свободните електрони (които си схождаха с техните критерии и идеи) и да маргинализират напълно други. Поради тази причина в момента суинг-обществото много напомня на този форум. Еднаквост, нищо ново, дори банализъм.
Мислехме, че такъв процес е характерен само за България. Грешахме. В Гърция дълго време посещаваме суинг-клуб, в който процесът е същият. Няколко обсебващи групи монополисти, които посещават клуба всяка седмица и заемат най-добрите стаи за секс, и голямо количество свободни електрони, които се лутат из помещенията в безуспешни опити да се присъединят към някоя група монополисти. Доколкото ми е известно, в Западна Европа както клубовете, така и суинг-обществата имат съвсем различен характер. Присъединяването на нови хора с техните особености се толерира всячески, всичко е свободно и разкрепостено, монополисти няма.
Същото се получи след 1989 г. с българския бизнес. Всичко трябваше да бъде свободно и малките и средните фирми трябваше да са господари на икономиката. Малко повече от 20 г. по-късно малък и среден бизнес практически няма, всички са служители или на държавата, или на едри монополисти.
Прав ли съм да свързвам трите неща? Наистина ли балканска черта е, когато се появи някаква нова ниша (идеология, бизнес, сексуални практики, форуми), тя да бъде постепенно завладявана от хомогенизиращи, доминиращи елементи, които унищожават всяка разлика, всичко ново и интересно, което би могло да се появи в нея?
За да се върна към темата. Проблемът не е, че стилът на Андрей и Маги е арлекински и няма достатъчно мръсен елемент. Проблемът е, че покрай тях вече никой не споделя нищо ново. Ако се появи различен читател, той само изразява страхопочитанието си към гения на пишещите еднотипни разкази за еднотипни фантазии. Това наистина обезсмисля целта на темата.

878.   Защо се вдетинясвате така? В коментарите 852/858 няма никаква обида! Вие какво? Не позволявате да съществува мнение, различно от вашето? Или само вие имате право на такова, изобщо? Критиката, всъщност е (цитирам): "Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. "
Тааа, къде точно я видяхте? Ако, обаче, държите на такава, ще си я получите, скрепена със здрави аргументи. Но, моля ви, недейте да държите на всеки да се харесват историите ви, които са почти еднакви, и чийто финал става ясен, още след първия параграф!

Хайде, със здраве и ви желая само сбъднати фантазии!

879.   Нямаше да пиша повече, но понеже разтягате името ми като израелска дъвка, ще напиша един последен коментар и той няма да бъде фантазия. Подписала съм всяко едно от мненията си в тази и в други теми и заставам зад казаното от мен, а не се крия зад разни номера. Това е тема за фантазии и всеки има право да ги сподели независимо дали са еднотипни, литературни, арлекински или каквито и да било.
877 специално на теб искам да кажа, че някои хора ги възбуждат едни и същи неща. Понятието "мръсни и перверзни " е доста разтегливо и всеки го тълкува по различен начин. Мога пиша, не мога, пак пиша, защото е важно желанието да го споделим с аудиторията, а не да се надпреварваме кой е по-по-най. Аз обожавам да чета Дюма, но пък не понасям Сервантес. Това го казвам, защото след като аз не харесвам Сервантес съответно не го чета и не го коментирам. Винаги е било и ще бъде така-не можем да се харесаме на всички, но пък на мен което не ми харесва, просто не го чета. Не искам никого да обидя или засегна, но спрете да ползвате името ми, за да разсейвате скучния си ден. Пишете си фантазии, независимо какви са, защото за това е темата.
И последно искам да извиня на Плам, ако оспамих темата и.
И ще подпиша и това си мнение, защото заставам зад него.
Маги

880.   Аз лично мисля, че е неправилно от страна на другите, които пишат в темата, да се боят, че ще бледнеят пред Андрей, Маги и т. н. Дали ще останеш в сянка или не, зависи И от теб самия, а темата е свободна и целта й не е някой да блести пред някого, а да си споделим фантазии и да се дават мнения далеч не е забранено.
Дали някой ще доминира над теб, зависи от това дали ще му позволиш, а това че някой е добър в нещо, не значи че останалите трябва да си мислят, че няма смисъл да се занимават с това, което им харесва, понеже някой ще ги засенчи. Когато правиш нещо, дето те кефи, трябва да го правиш защото ти харесва, а не толкова за да си най-добрият или въобще понякога да си добър. Ако другите "потребители на темата" все още имат интерес към нея и искат да споделят, не би трябвало да ги спира факта, че геният на Андрей е действащ и дори и техните фантазии да изглеждат на по-ниско ниво (звучи ужасно тъпо), това не значи че те няма да са интересни първо за никого, второ не значи че трябва да им се забрани да пишат в темата, трето никой не бива да ги обижда по някакъв начин за начина, по който споделят своите фантазии.
Не искам да обидя Андрей, Маги, Джей Силвър и останалите де, нито казвам, че искат да блеснат пред другите, те имат право да обменят мнения и фантазии помежду си, а ако другите не искат темата да губи смисъла си, нека пишат, без да се боят да бъдат себе си.

Аз не чета фантазиите на хората с псевдоними, но хвърлям по едно око на темата и не съм писала скоро, защото не съм се сетила нещо интересно. Скоро време обаче ще пусна нещо.

Момиче на 17

881.   ПРОСТО ''Т''!!

Точно нещо е такова имам предвид. Добре ти е фантазията! ;д

882.   877, отчасти си прав, но-за Бога за какъв литературен гений иде реч? Стилът наистина е арлекински (е, тук-там прозира и Мейв Бийчи и неговата carissima), но основното е, че темата доста изпостя и ОМРЪЗНА в този ? вид.

883.   877
Маги, мисля, че не си разбрала и една двайста от коментара ми. Силно се съмнявам, че си го прочела. Той не е бил насочен към теб, имаше общ характер.
Повтарям, че проблемът не е, доколко мръсна е една фантазия. Разбира се, че думата има различно значение за всекиго.
Въпросът не е и дали аз чета или не даден коментар. Доста маниерният ти пример с Дюма и Сервантес е с напълно ясни конотации.
(Впрочем, това с личния вкус по отношение на литературата е пълна глупост, що се отнася до тези двама автори. Дюма е автор на еднопластови бестселъри, докато Сервантес е отражение на две цели епохи в човешката история. Да твърдиш, че "харесваш" Дюма и "не харесваш" Сервантес е все едно да ни навреш в очите, че предпочиташ "Игра на тронове" пред "Завръщане в Брайдсхед". Едното е фентъзи, което е направено да се смила лесно, другото е класика, предназначена за дълбоко разбиране. )
Да се върна на въпроса. Проблемът не е, как пишат определени хора. Притеснява ме, че монополизирането на темата от твоите и на Андрей писания не позволява на нови, макар и не толкова високо литературни (! ) фантазии, да влязат във форума. Това е.

884.   Много мило, 877, че намираш в писанията ми "гений". Аз не успявам. Доколкото съм се изказвал за чуждите истории (или поне така ми се струва, де), гледал съм 1) да казвам нещо хубаво; 2) да го мисля; 3) ако нямам нищо хубаво за казване, да си мълча. Дреме ми на шпагата дали 852/858 ме харесва, яд ме е, че заради него Маги престава да пише. Това пък е причината аз да спра. Радвам се много на A. G., Жана, Албена, Мия, Онази 27, Момиче на 17 и т. н. и по никакъв начин не слагам техните фантазии по-долу от своите. Предпочитам да не бият чело пред мен, ама ако много настояват, тяхна си работа. Получаваш червена точка за разсъжденията си за мета-нивото, но нещата са малко по-прости — слагаш име, обръщат се към теб по име. Не възразявам да ме слагаш в един кюп с Маги и Дж. Сребърния, но ми е смешно, че и Плам тури там. Сам се сети защо. И мерси, че ме светна за състоянието на родното суингърство, разбира се.

878, хич не възразявам да има чуждо мнение, просто въпросът на 852 беше гнусен. Пък дали пиша еднообразно или не, това е вече отделно. Ако искаш да конкретизираш и ти се пише критика, давай, няма проблем.

K-Man, благодаря ти много, но сам разбираш, че не става въпрос за извинение или нещо от сорта, още по-малко пък от твоя страна.

Между другото, ако тоя тъп спор не спре скоро, гаранция и останалите лека-полека ще започнат да се изнасят. Само отбелязвам.

Андрей

885.   Моля ви... Защо ще спрете да пишете само заради някъв който хвърля критики наляво надясно...??? темата е чудесна и я следя с интерес въпреки, че аз не съм дала фантазия... мислила съм да пиша, но не ми остава време даже мислих това за психоаналетика... и това дали някой се подписва под мнението си нищо не значи... имаше страхотни фантизии които бяха анонимни.. Моля ви продължавайте Маги - чудесна си, Андрей - ти също, Мия, Момиче на 17, K-man - беше прелестно просто и другите които вече не мога да изредя прекалено много станахте :)).. продължавайте без да ви пука за мнението на другите... самата Плам каза, че няма против това... А и лично на мен ми харесват фантизите със сцени, всичко да е описано подробно.. а не от рода на "искам да й го вкарам анално и т. н" това бяха пълни глупости доста такива коментари има тука... ако бях модератор щях да ги изтрия...

и аз ще си подпиша коментара, защото заставам зад него, макар и с псевдоним.

Пепеляшка

886.   877
Не бе, Андрей. Не казвам, че вие целите да ставате монополисти или да доминирате. Това е само един форум, ясно е, че всеки ще пише, каквото реши в зависимост от свободното си време и способностите си. Очевидно е, че вашата интелигентност и култура е над средната и че свободното ви време е достатъчно, за да се изявявате тук. Използвах развитието на нещата в тази тема само за да забележа обща тенденция, която ми е направила впечатление.
Написах "гений" иронично. Не защото писанията ти са лоши, а защото е идиотско да търсим из форумите истински литературен гений, който не се проявява с един златен мах на писалката или по клавиатурата, а с многогодишни натрупвания. Твоето собствено удивено отношение към славословията по твой адрес е напълно нормална реакция.

887.   Значи най-накрая се престрашавам да споделя една от фантазийте си, надявам се че няма да ми се смеете. Много искам жена ми някои ден да ми направи жестока свирка. Тя понякога ми прави ама се мръщи и не ще да гълта, вика ми измий го бе, пък аз го мия и тя пак не го харесва, миришел и. Искам да ми го налапа от вратата като някоя порнозвезда, само по бикини и сутиен да ми отвори и веднага да ми го лапне. Аз ще мачкам циците и и на заден ход ще я разхождам из апартамента, ще я закарам до спалнята и непрекъснато ще я чукам в устата и като стигнем ще и се изпразния в устата и тя ще го глътне и ще ми кажа Айде, Ганчо, чукай ме и утре пак искам така.

888.   М 22
И аз много пъти си представям как някое много красиво момиче се изпишква върху мен, ама от онези куклички, които нямат нито едно дефектче. Гледал съм клипчета в интернет и това страшно ме възбужда. Нямам смелост да си поискам от някоя да го направи, тъй като, ако някоя мен ме помоли за подобно нещо не бих. На мен да ми го направят обаче съм съгласен...

890.   за първи път пиша в тук. отначало ми беше много интересно всякакви истории и фантазии и перверзии от най-безобидните до най-мръснишките и перверзни фантазии и тъкмо когато реших да споделя една от много мой фантазии и забелязах че от коментар 300 и нещо може би малко повече до края са писали 4-5 човека само а другите са избягали от темата. аз за разлика от вас няма да ви давам оценка дали сте добри писатели или не просто защото тук никой не трябва да дава оценка на другите как е написано каде имало запетая и незнам си какво. всеки си е написал фантазията за да я прочетат другите хора и може би да почерпят идеи от нея, лично аз търсех идеи за нови изживявания и имаше доста добри неща, та има и други като мене, но за съжаление темата е станала не"да споделим най-мръснишките си фантазии" а" кой е по-добър писател от Маги Андрей Плам" и още 2-3 човека. нищо против тях просто мисля че си има други сайтове и форуми за бъдещи или сегашни еротични писатели и произведения. нека темата да си се върне такава пишеше че е и други хора да си споделят фантазиите а не еротичните ви разкази. мисля че се разминават жестоко от темата. тук е просто идеи и фантазии а не "най-мръснишки" еротичен разказ съчинен от "мен". и си мисля че много хора са се отказали да пишат точно заради вас и вашите писателски разкази. пак казвам - нищо лично против вас просто има си други форуми за вашите съчинения. DJ BOBO

891.   Имам едно делово предложение: защо не вземем да спрем всичките тия коментари?
Още ден-два в тоя дух, дето сме го подкарали - и форумът ще се превърне в копие на повечето кошмарни български форуми. С всичките им дрязги, караници и копнеж да засегнеш събеседника.
Оттук нататък от мен няма да чуете нито дума (нито лоша, нито добра) по адрес на когото и да е другиго. Нито ще реагирам на заслужена критика, нито ще благодаря за незаслужени похвали :)
До скоро!

J. Silver

892.   Е, успяхте да скапете готиният форум, обърнахте го на литературно-критичен. Започнахте да си "мерите пишките" кой от кой по красиво ще напише-препише някоя историйка... Забравихте първият пост на АВТОРКАТА!

prust4eta :)

893.   Нека се включа и аз към „спора”.
Драги Андрей, посещавайки този сайт от поне 4 години, съм изчела страшно много истории, включително и историята „Изкуството на анализа”. Аз също не съм психолог, но мога да ти кажа какъв е проблемът на Маги. А той е, че прекалено много се е „разголила” и то подписвайки се и заставайки зад казаното от нея (така поне твърди). В този ред на мисли, не виждам нищо гнусно във въпроса на коментиралия/ата под номер 852. Ако, все пак, има нещо гнусно, то започва от самата Маги, която, предполагам, доброволно е преценила, че постепенно може да излезне от границите на анонимността на сайта. Така че няма никакво основание да се цупи на коментар 852, още повече, че писалият/ата го се извинява в следващ свой коментар.

Историите, които в последно време пишете, на мен също не ми допадат, най-вече, защото според мен, ако има някакъв стремеж в сексуалния живот на една двойка, то той е да се сбъднат колкото се може повече фантазии. Ще ме прощавате, но колко лесно, според вас, вашите фантазии могат да станат реалност? Шансовете се равняват на нула! Което означава, че или никога не правите нищо от нещата, които твърдите, че ви възбуждат, с партньорите си, или, че наистина тук се е заформил „литературен кръжец”. Иначе нямаше да са ви важни „Ей такива дребни детайли”. Нито щеше да ви интерсува нечия критика, пък било то и градивна. Една единствена фантазия на Андрей, според мен бе истинска и единствено заформилият се виртуален романс с Маги бе причината да започне да пише, за да впечатли..

Взаимните „четки”, намеците за взаимстване на сюжети, вдъхновенията от чужди фантазии – ами, да, навяват много повече на съревнование. Ще си позволя да цитирам потребителя K-Man : „Мия, не ти прави чест, ако наистина взимаш с пълни шепи от фантазиите на Маги. Нямам представа как успявате специално Маги, Андрей и J. Silver да си вдигнете така нивото, но историите ви стават очевидно доста по-добри с времето. Как го правите не знам, но продължавайте. Ако има някава тайна кажете и аз да приложа техниката за да задобря и аз малко. :)”. Той явно има нужда от някаква „тайна”, за да фантазира. Кое точно иска да „задобри”? Фантазиите си, или писменото си слово? Е, на това как му се казва?

Коментарът под номер 877 е много точен и съм напълно съгласна с него. А автора му, държа да поздравя за изключително богатия речник, с какъвто аз не мога да се похваля. Надявам се, все пак, бидейки чужденка, да съм писала достатъчно разбираемо.

П.п.1: J., успя ли, без да събудиш Слънчицето? Аз винаги се събуждам :( . Мисля си, дали следващия път да не престоря, че продължавам да спя?
П.п.2: Заставам зад мнението си без подпис! (ха-ха) Мисля, че администраторът на сайта е помислил как всеки да застава зад мнението си, поставяйки hash-а.

894.   Радвам се, че ти допада фантазията ми, 860. Лично мен ме възбуждат всякакви такива подобни истории. Честно казано ако имам възможност да изчукам братовчедка си в реална ситуация мисля, че ще се възползвам. Най-възбуждащото в случая е идеята тя въобще да не бъде възмутена от случилото се и понякога дори да си иска използвайки директни и вулгарни думи.... или пък понякога да ми изпраща смс-и от рода на "Имаш ли топла вода? Наблизо съм и имам нужда да си взема душче. " И аз да и отговоря - "Добре ама ако ми дадеш да ти разпоря анала :)" И тя да отговори със "Става :)"

896.   Няма да ставам адвокат на Маги, нито ще се разпростирам толкова надълго, №893. Само две неща:

I. "…ако има някакъв стремеж в сексуалния живот на една двойка, то той е да се сбъднат колкото се може повече фантазии…"
Може би. Някои хора обаче си представят, че чукат майка си. Склонен съм да ги разбирам, ако не претворяват фантазията си в реалност.

II. За едно нещо си права и то е, че малко (или повече, не ми се спори) изместих фокуса на нишката, за да привлека вниманието на Маги. Всичките ми напъни бяха с тази цел. Доколкото успях да го сторя и вече имам и друг начин на контакт с нея, съвършено безразлично ми е какво ще кажеш или помислиш за мен.

Приятен ден, №893.

897.   Здравейте раскрепостени хора. Обичам да чета текива матеряли за мръсни истори и мераци. Моята фантазия е разнобразна и дори неописуемо голяма. Взависимост от настроението ми се искат много неща.
Винаги съм искал да седя в стая дето има млада жена на около 25 30 години да е омъжена и да е с малко дете. Да я гледам как се преоблича как се занимава с бебето или малкото си лапе. Да ходи полу гола и да спи само по блуска или лека къса нощница а аз да си лъскам кура до нея и да и свърша на дупето докато спинка. Както и да я чукам грубо докато бебето си играе в коша а тя е чисто гола и я опъвам на масата без да имам задръжки от нищо. Представям си как я еба с надигната домашна къса рокля и свършвам в нея като после я гледам как и се стича спермата по бедрата докато се занимава с бебето. Или как дърт мъж я опипва докато кърми бебето. Да му е седнала на кура и да я ебе а аз да я гледам в очите как стене и се чука с него. Посла да я искъпе в банята и да и плакне пълната путка от спермата. Също и да е гола в банята и да къпе в корито бебето докато я опъват в ануса и я чукат двама трима мъже един след друг да и се изредят. Мечтая си да гледам как млада ученичка се разхожда в парка и маняк я изнасилва пред очите на нейното младо гадже което се чуди какво прави чичкото с приателката му и да се оплаква по телефона че някой я ебе. Ученичката да реве и да се кефи едновремено че баткото я чука с надигната ученическа поличка със скъсани чорапогащи и прашки. Обичам русите жени и си представям една моя съседка която е страхотна сладурана, женена е и е на около 30г. Има дете на две години но е доста запазена и сексапилна. Едри стегнати цици страхотно секси задник леко едър но с хубави буски и луфт между тях. Первезно лице и дълги руси коси. Представям си как се къпе как се облича в тях как се чука с мъжлето си и след секс се разхожда гола и наебана по апартамента. Веднъж я мернах на терасата по блуска и прашки и съм и навид да я чукам каквото и да ми стува това. Представял съм си как ми духа докато мъжът и е на бачкане. Как лакомо ми лапа кура и си играе с него докато не и нацикам лицето със сперма която тя харесва да опитва с уста. Спермата да и се стича по муцунката и даа капе по голите и бедра и деколтето, да е с къса поличка и без белъо. Да я лижа след като мъжът и я е ебал рано сутринта преди работа и путката да и мирише на сперма още и да е зачервена и зейнала от сутрешното ебане с нейният. Да ми лапа кура и след което да ми се одупи и да ме моли да я еба в ануса и в путката. Да ме накара да свършвам в нея няколко пъти и след месец да ми се оплаче че е бременна от мен. Искам да я чукам русата курва и то много. Прдставям си я всеки път когато лъскам бастуна и един ден и показах голямият си кур през отворената врата на терасата. Не очаквах да отреагира тека щото вместа да се възмути остана да зяпа уж прекрито докато простираше дрешки по простора. Кефи се кучката на видяното и със сигорност се е подмокрила. Имам и фетиш към дамите със по едри дупета но не прекалено дебели. Просто по пишно и секси оформен задник. Представям си как текава мацка се пече гола на плажа и няколко мръсника я зяпат и лъскат бастуните докато тя се пече гола. После един да я изненада и да я оправи пред другите като и го вкара изненадващо в путето и я ебе грубо като свърши на едрото и дупе. А другите един по един да отидат и да се празнят по дупето без да я чукат. Представям си как дългокраа брунетка с дълга вечерна рокля седи в ресторант или голяма стая с няколко мъже който и се дървят. Да е супер сексапилна и лицеприатна жена на 25 30г. Да е с плътна рокля по нейното секси тяло с цепка до ханша и да е без белъо под нея. Като след малко ухажване най възрастния мъж да отиде и да си извади пениса пред нея като я накара да му духа пред другите. След това да я изправи и да и сцепи роклята текаче да и ссе оголи дупето. Да я накара да се расхожда пред мъжете със леко оголен задник колкото да ги възбуди. Да я накара да им извади куроветер

898.   Ще ядосате плам с тези ваши коментари.

И понеже не се сещам за друг начин да върна нещата на мястото им - нека бъда до болка смела и да ви разкажа най-; най- мръсната си фантазия. В нея не участвам аз, въпреки че съм страничен наблюдател. За повечето хора, които следят темата и са запознати отчасти с някаква част от живота ми, знаят че имах връзка със семеен мъж. А това пораждаше в мен едно чувство на някаква ревност, само че тя беше осъзната чрез секса и фантазиите ми.

Често си представях (а и сега понякога) как бившия ми вече любовник ме кани в тях. Аз сядам някъде настрани с някаква напитка в ръка и наблюдавам. Виждам как той издевателства над жена си - в сексуален смисъл, а на нея й е гот, но не иска даси го признае и уж го моли да спре. Представям си как я връзва с ръце на гърба и много брутално я изчуква в гърлото, а после свършва там. Тя се дави и дори повръща, но на него това страшно му харесва и продължава да я тормози с още по-голяма възбуда. Докато тя се свестява от прежиовяното, той вади някаква кутия, в която си има свои играчки и я натъртва на една масичка. Пуха й тапа в задника и започва много грубо да я чука, докато тя не започне да се моли да спре.
Аз наблюдавам всичко това и се чувствам добре, по дяволите, чув3ствам се добре. ртя е красива жена, но след като той свърши с нея е още по-готина, защото е смирена, оцапана със сперна, урина и повръщано, изнасилена от собствения си съпруг. Осъзнавайки вида си, мисли, че е жалка, погнусява се от себе си, но в очите й свети някаква обич, някакво възхищение. Този й вид страшно много ме възбужда и след като тя отива в банята д се измие, тръгвам по нея. Цялата грубост, перверзия и мръсни изпълнения отстъпват място на една много нежна сцена, в която двете сме под душа и аз й помагам да се измие хубаво, убеждавайки я колко е красива.

Авторката

899.   Искам да отговоря на номер 893 и критиците.

Тук не е конкурс за по-добро литературно творчество, а е за фантазии. Всички сме наясно в това. Но различните хора имат различен изказ и интелектуално ниво. Различните хора и се стараят различно в това, което правят. Факт.
Никой тук не е забранил дори на най-неграмотните да пишат. Да сте видели мен, Маги, Андрей или някой друг да се подиграва на някой?
Ако някой не пише, защото се притеснява/потиска/, че не може да се изкаже добре - си е изцяло негов проблем.

Никой тук не описва своите фантaзии/истории с цел да потиска другите. Всеки описва своите фантзии/истории, както може и колкото добре може. А това, че някой се опитва все по-хубаво да описва фантазиите си, може да е само похвално и достойно за уважение. Няма нищо по хубаво, ако и други хора последват примера му. Да се получи едно заразяване. Така общото ниво на хората и фантазиите само ще се вдигне. А това е повече от добре.

Точно като в казармата. Ако някой се притеснява да се къпе с другите в общата баня заради малкия си член, то това не означава, че и другите не трябва да се къпят заради него. Нали така? Никой няма да му каже нищо. Както и тук естествено никой няма да каже нищо лошо /както се вижда/и на най-кратките, и неграмотни фантазии.

Преди години, когато бях в казармата имаше един войник, който се къпеше с дрехите си. Влизаше под душа по бельо и потник, и се търкаше със сапун. Явно доста се притесняваше. По тази ваша логика, понеже той се притеснява, то трябва всички ние да се къпем с дрехи като него! Така ли? Значи това, че някой може да се притесни поради ниското си ниво, то всички ние трябва да пишем на по-ниско ниво като него. Чудесна логика, много ми харесва. Добре О.К... Колко трябва да е ниско нивото, на което да пишем за да са доволни всички?

Хайде кажете, какво трябва да е нивото, колко трябва да е ниско? Защото дори и на по-ниско ниво пак някой може да се почувства засенчен, защото той едвам може да пише например.
Може да има някой, който да е почти напълно неграмотен, който да се потиска от повечето истории/фантазии тук. Да реално може да има.

Ако следваме вашата логика, трябва всички да пишем на възможно най-ниското ниво, случайно някой да не се почувства засенчен и засрамен.
Хайде сега кажете какво трябва да ни е нивото за да угодим на всеки човек? Нещо от типа - " Оная ми го смучИ и после и го натаралянквах отзаде".
Така добре ли е? О, не! Може да не е достатъчно ниско нивото и някой пак може да се почувства засенчен. Горкичкият! А може би не трябва по-добрите да пишат изобщо според вас? Така ли? Виждам, че точно това пишете реално. И кои по дяволите сте вие, че да решавате това кой да пише и кой не?
По големи нелогични глупости не бях чел скоро. Но глупостта винаги ме е забавлявала. Или по скоро комплексираните хора.

Аз одобрявам свяко действие, което води до усъвършенстване. Ако някой с по-високо ниво пише тук и кара останалите да се замислят, как ще напишат своята фантазия, то това е повече от добре. Това ще накара поне някой да положи усилие и да опише своята фантазия по-добре. Така и на четящите ще им е по-приятно, когато четат. Всяко усилие води до някакво усъвършенстване в дадена област. А това е нещо хубаво, всеки макар и малко да си вдигне нивото или поне да се опита. А това е добре и за него, и за четящите тук. Или нещо бъркам аз?

Не мога да разбера, защо трябва да се плюва по тези с по-доброто ниво и то само, защото евентуално някой може да се почувства засегнат. Еми тогава по вашата логика, както казвате една бъза "уравнировка" ... една такава комунистическа. Всички трябва да са равни. Не може някой да изпъква така и другите да се чувстват засенчени. Не може така! Или нещо малко от тъпите американски идеологии, като това да се приеме квота за жените и мъжете. Не може видиш ли пилотите да са 98% мъже. Не става, трябва насила да натикаме половината да са жени.

Също и в образованието. Не може жените да преобладават там. Трябва насила да натикаме с двата крака и мъже. Истината е, че биологично единият пол е по-добър в едни задачи, а другият в други. И това е било и ще бъде винаги така. Това е великият замисъл на природата, половете да се допълват, като всеки прави това в което е по-добър. И това от учените се знае прекрасно, но политическите идеи са друго тесто и почти никога нямат връзка с реалността. Както и вашите също. Така, че не ми пробутвайте ала американски тип мислене. Подобни "уравнировки" са неестесвени в природата и не водят до усъвършенстване.

И понеже споменахте Сервантес, то ще ви припомня неговите думи - "Съвършено невъзможно е да напишеш произведение, което да удовлетворява всички читатели."
Ако знаехте тези негови думи, нямаше да пишете толкова излишни неща. Все на някой няма да му хареса нещо, все на някой нещо няма да му допадне. Не може да угодиш на всички. Факт. Поради това няма и да се опитвам да угаждам на всички, още по малко на Вас. Съветвам и Маги, Андрей и всички останали да не се и опитват. Невъзможно е да се угоди на всички.

Ето защо нека всеки да пише, както може. Тук е свободна сцена и директор няма. Критиците и 893 - не се опитвайте да бъдете такива. Ако и във връзките сте такива директори, горко на човека до вас. Естествено на свободната сцена, някои хора са по-добри от други и съответно се харесват на по-голяма аудитория. Няма нищо неестествено тук и така е редно да бъде. Но пак казвам, тук не е състезание и никой не е спрял всеки да пише фантазиите си както може. Аз няма да пиша фантазии тук дълго време. Хайде сега "потисниците" като спрем да "потискаме", както твърдите, да почнат най-накрая и онеправданите да пишат.

Лично според мен, по-добрите фатназии зареждат и другите хора влизащи тук, карат ги да фантазират повече и да се стараят по-добре да пишат. Както се вижда реално от фантазиите и на другите. Това е чудесен процес и няма никакво потискане тук, както твърдите, но това е моето скромно лично мнение. Да аз лично се радвам на такива хора, които пишат по-добре от мен, мен това не ме комплексира и не ме спира да пиша, както и това се вижда. И се радвам, ако науча нещо ново и стана по-добър в начина на писане. Всичко останало е комплексарщина, че имало някой, който по-добре пишел. Ами винаги ще има, някой по-добър и ако се комплексира човек от това е много зле с мисленето. Аз не се комплексирам, а се радвам, когато контактувам с някой по-добър в дадена област. Само мога да науча нещо. Комплексирането е за комплексарите, които виждам се навъдиха тук.

K-Man

900.   Искам да ме чукат в сливата много яко. искам тройка с двама мъже (жена съм). единият да ме лижи и да ми облизва зърната а другият да ме чука яко. искам също така да направя един хубав стрииптиз :))

901.   Ъммм. 894 съм. Забравил съм да се подпиша. -> Просто Т.

902.   K-Man, аз съм 893. Нищо не си разбрал от това, което съм написала. :)

Само ще те цитирам (отново ): "Лично според мен, по-добрите фатназии зареждат и другите хора влизащи тук, карат ги да фантазират повече и да се стараят по-добре да пишат. Както се вижда реално от фантазиите и на другите. Това е чудесен процес и няма никакво потискане тук, както твърдите, но това е моето скромно лично мнение. Да аз лично се радвам на такива хора, които пишат по-добре от мен, мен това не ме комплексира и не ме спира да пиша, както и това се вижда. И се радвам, ако науча нещо ново и стана по-добър в начина на писане. Всичко останало е комплексарщина, че имало някой, който по-добре пишел. Ами винаги ще има, някой по-добър и ако се комплексира човек от това е много зле с мисленето. Аз не се комплексирам, а се радвам, когато контактувам с някой по-добър в дадена област. Само мога да науча нещо. Комплексирането е за комплексарите, които виждам се навъдиха тук. ".

Отговор не ми давай, но си помисли дали пишеш фантазии тук, или просто се стараеш да се научиш от по-добрите... на писане!

903.   877
Драги K-man,
За другите "критици" не мога да говоря, но мога да поясня, какво имах предвид аз. Понеже явно обичаш своята елитарност, ще си позволя и да коментирам твоя собствен ферман.
Въобще не съм имал предвид, че нивото трябва да е ниско или високо. Писах само, че монополизирането на този форум от двама-трима души, които се стремят да разказват "все по-литературно" едни и същи фантазии и да се свалят по този интелектуалничещ начин, не дава възможност на останалите да се изявят. Логиката е ясна. Когато няколко претендиращи за висока литературност "автори" доминират, останалите се свиват от страх, че няма да могат да се включат в общия тон, а не че някакво тяхно имагинерно "ниво" ще е прекалено ниско. Целта на темата е възможно най-много хора да представят фантазиите си, да има пъстрота, "пойкилия", както са казвали древните гърци. Литературните напъни изместват акцента. На самия Андрей му прави чест, че (както изглежда) напълно схваща това.
Твоите приказки за "високо" и "ниско" интелектуално ниво и опитите ти за "отвеждане до абсурд" чрез безсмислени и еднотипни метафори без никаква аргументативна функция са само отражение на крайно отрицателни тенденции в цялото ни общество. Не искам да генерализирам прекалено, но в българската култура се наблюдава обезпокояващо изпадане в две крайности. Едната от тях е войнственият елитаризъм, който мрази чалгата (просто защото е "чалга") и обожава Мане (просто защото е Мане). Другата е войнствената простащина, която придобива съдържанието на социален протест срещу политическия и "културния" елит - такива хора обожават чалгата (просто защото е чалга) и не желаят да имат каквато и да било представа от Мане (защото интелектуалничещите досадници го издигат като свое знаме). От тези две ясно изразени групи първата за мен лично е доста по-дразнеща, тъй като у нея има някакви зачатъци на знание, но липсва каквато и да било критическа мисъл. Същото се опитвам да внуша на студентите си.
В заключение искам да обобщя. "Високото" и "ниското" ниво не са в пряка зависимост нито от правописа, нито от претенциите за литературност. Те са стереотипни категории, които се изграждат в академиите на науките. Мен ако питаш, трябва да остават там. Да ги употребяваме във форум като този е не само проява на лош вкус, но и изместване на темата.

904.   До 893
"J., успя ли, без да събудиш Слънчицето? "
----
Дамата, която наричам с това име, е - в пълно съответствие със зададената тема - моя (мръсна) фантазия. Така че отговорът на зададения въпрос остава на въображението на читателите.
J.

905.   БРАВО на коментар НОМЕР 903! (аз съм от тези дето мразят чалгата ;Pp )
А по темата - (мързи ме да изчета всички коментари). Но съм си представяла нещо като коментар номер 38.
Друго, което би ме изкефило е тройка (сандвич): аз и двама мъже, дето да ме докарат до такова състояние, че чак да се разплача от КЕФ.. ;))))))))))) (то и за тройка са споменали вече, но и на мен това ми се иска)
На 25 съм.

906.   Хора, не е ли по-добре всеки да споделя фантазиите си както може (било то литеретурно или) отколкото да се водят тези безконечни спорове кой крив -кой прав?

907.   Драги 903/877,
Разбирам напълно гледната Ви точка.
Но това почва да става един досаден спам в темата, което трябва да се прекрати все някога. Да приемем дружно, че не съм чел внимателно, какво сте написал. Или че съм зле с мисленето, или пък, че ми липсва такова.

Но аз уверено заставам зад думите си. Тук е свободна сцена и всеки може да пише, както намери за добре. Ако някой се изявява като писател, то това е повече от добре. Всички ние ще четем интересни фантазии/истории. Тоест на свободната сцена, каквато е тази тема не е забранено всеки да се изявява, както намери за добре. А това, че може да няколко претендиращи за висока литературност "автори" да доминират зависи изцяло от хората пишещи тук.

Важното е, че тези претендиращи "автори", имат пълното право да се изявяват тук в темата, както намерят за добре. Не е забранено. И не мисля, че е редно някой който и да е той да размахва пръст, и да казва кой не трябва да пише.
Заставам твърдо зад тези си думи. А дали е редно спрямо другите, които няма да се "впишат" е дълга и безплодна тема /според мен/. Думата, която използвахте е "впишат", но реално е комплексиране относно собствените си способности /поради сравнението, което се прави/, за което писах горе. Всеки човек не трябва да се комплексира от това, че някой пише по-добре и това не трябва да му оказва грам влияние дали и той да пише в темата. Както и се вижда, че хората си пишат нормално и без да не са "вписани" в темата и без да четат нашите безплодни писания.

Тъй като ние няма как да прочетем милите на всички влизащи тук в темата, то няма и как да знаем колко от хората наистина са се отказали да пишат, както твърдите /а вие точно това твърдите/. Това е едно ваше предположение, една хипотеза висяща във въздуха и без реално да е подкрепена със факти.

Въпреки всичко, дори и да има някакъв процент истина, аз продължавам да изтъквам плюсовете от тези опити за по-висока литературност. Много хора им се радват и това им е донесло наслада, това поне се вижда от техните коментари. А това мисля е хубаво нещо. Хубаво е чрез думите си да заразяваш хората, да се носите на една вълна, да почувстват това което и ти, да им носиш удоволствие.

Аз гледам от тази гледна точка. А сега нека оставим сцената на онзи имагинерен процент от уплашили се да пишат, който твърдите, че може би е голям, но предполагате без реално да знаете. Лошото е, че има хора, както може да прочетете, които очакват и искат да четат точно от тези "автори", които оплюхте и които точно Вие няма да ги направите щастливи. Вашите думи спряха тези "автори", както ги наричете в кавички /а те са точно такива на своята фантазия/ да пишат за в бъдеще. От това ваше действие се случват две неща. Вие преценете, колко е добре или зле.

Първото е, че ще се разочароват определен брой хора, които искат да четат още, които се наслаждават на тези "автори" и техните "творения". Сам разбирате, че има такива хора, както и се вижда. Второто е, че евентуално /може би/ някакви хора, които не са писали тук заради "творчестото" на същите тези "автори" те първа ще почнат да пишат.

Но това е според вас, интересно колко ли хора са реално това. Дали са повече от първата група, която вие ощетихте и лишихте от един вид удоволствие? Интересно, колко хора направихте щастливи и колко нещастни от вашето действие?
Съветвам ви, колкото и да сте учен човек да не забравяте за вашите действие как оказват влияние на хората. Дали ги правите по-щастливи или не.
Вашето мнение, колкото и да е професионално не отговяря на този изключитено важен въпрос, а интересно дали сте се замисляли. Интересува ме това, че не правите щастливи определни хора влизащи и наслаждаващи се на същите тези "автори". Отнемате им едно удоволствие и това според моите разбирания не говори добре, въпреки, че го правите с "добри" намерения. Нека напомня, че пътя към ада е постлан с добри намерения.
Виновен сте за това, че лишихте определена група хора от удоволствието да четат тези "автори" за в бъдеще и то защото просто предполагате, без да сте сигурен, че има друга група ощетени, че не са писали заради "авторите". Аз не знам за тези които са ощетени от "авторите", но знам и виждам от коментарите, че има такава група хора, които Вие ощетихте.

Надявам се ме разбрахте. А сега е време да оставим сцената без едни от добите актьори. Малко по постна може би, но по истинска за сметка на това /но според Вас/. Но какво ли говоря аз, какво ли разбира от щастие и похот бедната моя душа. Не е учила достатъчно, може би! Може би количеството прочетени книги ще ме научат какво е щастие и как да правиш хората щастливи. О, съдба, а уж всички казват, че знанието носи печал. Не ми обръщайте внимание. :)

K-Man

908.   М27 една от много мои фантазии е аз и друг мъж (непознат) да чукаме моята приятелка да и правиме сандвич и т.н.страшно много ме възбужда но за мене това е една от онези фантазии които трябва да си останат там.в мислите.адски много ме възбужда но ако тя реши да го поиска незнам дали бих го направил наистина.иначе имам още много фантазии но ще ги споделя една по една :)

909.   Замислял ли се е някой, какво би станало и как би изглеждал живота му, ако е сбъднал всичките си сексуални фантазии? Не по веднъж, а по много пъти и във всякакви нюанси.

910.   До 909 от авторката

Най-вероятно ще пристигнат в съзнанието му други фантазии за сбъдване, защото въображението ни е безкрайно.
В крайна смет5ка, различните фантазии, които имаме са плод на някаква наша нужда, съвсем несексуална - от свобода, от любов, от себедоказване, от развитие. Тези неща мисля си са неизчерпаеми. И ако и да слагаме различни сюжети, фетиши и да експериментираме в сексуален план, все ще си измислим нещо ново, което да "преследваме"

Сексът по принцип, а и повечето фантазии, които са споделени тук (да не кажемн всички) са свързани винаги с някакво чувство, с някакква емоция. Физическата наслада се слива с насладата от преживяването на именно това чувство, което търсим.

Второ.. мисля, че има антазии, които е възбуждащо просто да ъдат фантазии и реално ние не искаме те да се сбъдват. Те са ни нещо като афродизиак и ние постоянно ги осъществяваме в съзнанието си, но реално не искаме да ги преживеем, може би за да не загубим очарованието им.

От горните две следва, че няма как да сбъднем всички свои фантазии. Дори да опитаме ще идват нови и винаги ще има едни, които са просто в гклавите ни и нямамше желание да сбъдваме

911.   Ех... Включих се в темата и малко след това всичко пое друга насока. Не ви упреквам, че всеки защитава мнението и позицията си, просто съм малко разочарована, че нещата се промениха.

Та бях написала, че ще се престраша да напиша още нещо и да го публикувам тук. Е... написах, но всичко пак започва със страстни и предизвикателни погледи, та за това се колебая да го споделя ли с вас, с риск да ви отегча.
И написвайки и това "разказче" стигнах до извода, че най-голямата ми еротична фантазия е да бъда съблазнена от непознат мъж, който да бъде нежен с мен :)
Мисля да се го редактирам още малко и ще го постна.


Жана

912.   Господи, как се оправят тия жени в баните си?!
Шишенца, бутилчици, флакончета, тубички, туби, бурканчета с кремове, кремчета, мехлеми, мазила, скрабове... За да се ориентираш в цялото това безкрайно разнообразие от етикети на различни езици, ти трябва минимум фармацевтично образование! Няма ли просто един сапун?
Ами щом няма, толкова по-добре! Значи имам уникалната възможност да се почувствам като нея. Така... Шампунь для сухих волос... не, това не е за мен, моята е по-скоро мазна. А, ето, Be Curly Shampoo… Не че имам толкова коса, но все пак си е естествено къдрава. Ще го използвам. И това soin du corps на Dessange, каквото и да значи… А то значи чудесна, гъста пяна, която се свлича бавно по цялото ми тяло, създавайки усещане, че ме галят огромни, но много нежни ръце... Хм, в това май имало нещо...
Сега да се увием в нейната кърпа и да обърнем внимание на тубичките, подредени в огледалното шкафче. Крем за ръце... чудесно... за лице... ами защо не, само че не е зле първо да се обръсна... Опа, ето, като по поръчка, Merkur Mach ІІ Ladies razor... Хм, каква странна дръжка. Направо изкушаваща. Добре де, стига си се унасял във фантазии, действай.
Я, я, я, ама това се плъзга не по зле от моя Gillette. Всъщност, защо не взема да го използвам по предназначение тоя лейдис рейзър? Не се бях бръснал, където жените му викат „долу”, сега ми е паднало. Ау, разкошно е! Така, една контра... Не, нагоре няма да бръсна, само около основата... Я да видим какво се е получило? Скрий го между бедрата. Не се вижда добре, отдръпни се малко, за да те поеме огледалото... Я сега малко обери отстрани... Сега отгоре, направи едно М. Няма място за втора буква, за да е несъмнено, че съм имал предвид именно нея, но да се надяваме, че ще разбере и така.
Абе, ти защо не вземеш да се преквалифицираш във фризьор на интимни прически? Като за първи път се справяш учудващо добре, хем без особена видимост.
Интересно, каква ли ще ми бъде клиентелата? Ако е дамска, хубаво. Ами ако се прочуя сред мъжката част от населението?
Е, какво пък толкова? Както държиш своя, така ще държиш и чуждите, голяма работа! Кискай се ти, кискай се ? Така, сега малко от тоя рол-дезодорант, малко кремче за омекотяване...
...А тя още спи. Още по-добре. Ще сваря кафе, ще направя закуска и ще ? я донеса в леглото. Да я поглезя малко. Само да облека нещо, да не се разхождам гол из кухнята, за радост на целия отсрещен блок...
Къде са ми дрехите? А, ето ги, заедно с нейните. Как се бяхме награбили снощи... Всичко е на една купчина, както е хвърчало. Добре де, какво си хванал, окьоравя ли, не виждаш ли, че това са дамски бикини?
Не, не си кьорав, нали? Всъщност, ти май просто го искаш.
Не че толкова съм се засилил, ама нали така или иначе отивам в кухнята, да върша женска работа...
Кого се опитваш да излъжеш, себе си ли? Бъди откровен, винаги си искал да се почувстваш поне за малко в женска кожа. Хайде, обуй ги. Прибери го отдолу. Неуютно е, а? Нищо, след малко ще се стоплиш, топките ти ще се отпуснат и той ще се настани на мекичко. Гладко избръснато, хи-хи...
Сега чорапите. Първо ги набери с пръсти, че ако закачиш някъде и ги скъсаш, ще има да си патиш.
Полата... Е, не, все пак съм малко по-едър от нея, няма да се закопчае. Нищо, ще я притегна с моя колан. О, велики Боже! Ама това е страхотно усещане! Силиконовите дантелени ръбове се впиват в бедрата ми, лек хлад около стегнатите в найлон крака... А развяващата се пола нежно ги гали. Много сме прости това мъжете! Защо не носим такива чорапи? Предполагам, защото няма как да издържим финансово...
Впитата ? тениска от вчера също няма да ми стане. Ще я разтегна. Я да надникнем в гардероба? О, да! Точно тая свободна копринена блузка! Ама първо да се оправим със сутиена. Не, моите ръце няма как да отидат толкова зад гърба. Закопчай го на корема и после го извърти. Пусни презрамките надолу, идиот, ще си изкълчиш ръката!
Е, това е май. На токчета няма да успея да се кача. Почти сме еднакви и на ръст, и на телосложение, но в 37 номер обувки просто няма как да се нахлузя. Карай да върви, ще ходя бос. И фризурата няма да оправям, поради липса на такава. А дали да не се гримирам малко? Не, хич не си прави илюзии, това е висша наука. Само ще се изложиш.
...Така, ето кафето, ето машинката. Добре, хлябът е тук, тостерът там... Какво да нарежа, шунка или кашкавал? Къде ли си държи маслото? Боже, в кристална купичка! Естетика, брат ми, не ги разбираш ти тия неща...
Кафето ще стане след две минутки, има време за цигара.
- Да си ми виждал дрехите?
Гласът идва от спалнята. Хубавичко се насадих. Какво да правя? Да се съблека тук? Да се разхождам из къщата гол е горе-долу логично, но как ще обясня дрехите ? в кухнята? И разтегнатите от мъжки крака чорапи?
- Ако си хвърлил всичко заедно в пералнята, ще те убия!
Не, май не е ядосана. Гласът ? звъни, но не от нерви, по-скоро от смях. Ами, предавай се, нищо друго не ти остана.
- Тук са, Слънчице! Сега ще ти ги донеса!
- Няма нужда. Идвам.
Трескаво и безсмислено нареждам чашките, купичката с маслото и чинийката с филийките на подноса. Безсмислено, защото няма никъде да ги нося. Тя ще дойде всеки момент. Ето я, вратата зад гърба ми изскърцва. Тишина. Секунда... втора... трета...
- О-о, маце! Много си готина! – една топла длан ме пляска отзад и стисва задника ми. Странно, никога не бях се заслушвал колко звънлив е нейният смях. Сякаш преминава шейната на Дядо Коледа. А може би просто никога досега не съм я развеселявал толкова?
Усещам, че се изчервявам и под мишниците. Всеки домат при вида ми би се пръснал от завист. Обръщам се и... се изчервявам още повече, ако това изобщо е възможно. Тя е облякла само моето рокерско якенце. На голо. Белотата на тялото ?, златото на гривата и триъгълника направо сияят върху фона на черната кожа.
- Леле, колко си срамежлива! – смехът ? плиска на вълни. – Да не си девственица? А? Кажи, за пръв път ли ти е? Не се притеснявай, миличка, то няма да боли... много – добавя тя след секунда пауза и отново се залива в сребрист смях.
- Прекрасна си... – едва се преборвам с гласните си струни.
- Прекрасен! – поправя ме тя строго, но не успява удържи напиращото кискане. Обожавам тия ситни бръчици от смях в ъглите на елфийските ? очи!
- Да, господарю – понечвам да се поклоня, но се сепвам и правя реверанс. Добре, че съм бос, ако бях на токчета, не ми мърдаше счупване на глезена. Но токчетата са си на мястото – на обувките ?. А обувките, съответно, са на тяхното място. На краката ?. Затова в момента тя е по-висока от мен.
- О, закуска! Колко си мила... – тя се пресяга зад гърба ми, взема парченце шунка и го захапва. После със закачлив поглед се привежда към мен. Поемам висящия край и двамата започваме с езици и зъби да придърпваме месото всеки към себе си, докато устните ни се събират.
Замятам ръце на врата ?. Какво пък, щом си излязъл на терена, трябва да доиграваш, нищо, че вече е три на нула. Нейните длани се плъзват под коприната на блузката, обхождат хълбоците и гърба ми, вещо откопчават сутиена. Миг по-късно е откопчан и коланът – и полата се свлича на пода, нежно погалвайки на сбогуване стегнатите във високи чорапи крака.
Възбудата ми нараства, но сатенените гащички са ме притиснали в мъртва хватка. Ръката ? опипва триъгълника отпред, равен и заоблен като при истинските жени.
- Ммм... – усмихвам се на изненадата в нейните очи. После засмуквам мекото на ушенцето ? и прошепвам: – Да, скъпи, харесва ми да ме галиш...
Двете ? ръце се пъхват под ластика на бикините. Докато ми смъква гащетата, дланите ? пропълзяват надолу от задника ми до прасците. Хуят ми щръква и се заклаща и съм готов да се обзаложа, че чувам въздишката му на облекчение.
Но тя е заглушена от нейното ахване. Лицето ? грее от веселие, докато наблюдава своя инициал в долната част на корема ми, а ръцете се плъзват отдолу и потапят топките ми в жар.
- Направила си си... бразилска... лентичка? – смехът накъсва думите ?.
- Да, за да ти бъде приятно на ръката.
- Само на ръката ли? – езичето ? заиграва закачливо между устните. Не отговарям, изразът на очите ми би трябвало да бъде достатъчно красноречив. И явно е, защото потъвам в устата ? до гърлото. Завива ми се свят. Някъде от края на Вселената до съзнанието ми достигат нейните думи:
- Обичаш да ти правят куни, нали, малка мръснице?
Отвръщам само с протяжен стон. Тя се изправя, разрошва растителността по гърдите ми под висящия от раменете сутиен и се усмихва снизходително.
- На мен космите по мъжкото тяло не ми пречат. Но оценявам жеста ти. Пък и наистина си нежна – връща се в ролята си тя, опипвайки целия ми гладък, горящ от желание чатал. Ръката се промъква още по-навътре и назад. – О, ама тук не си се епилирала? Мърла такава! Трябва да бъдеш наказана!
Една ръка рязко дръпва рамото ми, завъртам се и съм поет от другата, която ме залепва на подноса върху кухненския плот. Лицето ми се забива право в препечените филийки.
- Стърже, а?
Невероятно, тоя нежен гласец умеел да ръмжи...
- Да – изпъшквам. – Боцка.
- Нищо, сега ще омекне, обещавам! – Тънката ръка с грижливо поддържан маникюр се появява пред погледа ми, три пръста потъват в купичката с маслото и обилно се омазват с откъснатата бучка. Успявам само да изпискам уплашено:
- Искам да бъдеш нежен, моля те!..
Още едно грубо изръмжаване, странно контрастиращо с ласката на нейните пръсти, които разтварят бузите и размазват остатъците от маслото навсякъде: по ануса, топките, ствола, главичката... Едно нокътче застъргва сфинктера ми.
- Кой ли, кой живее в тая къщичка?
- Стига си ме мъчил, копеле! Чукай ме! – гърча се върху омазания плот.
Пръстът ? прониква отзад бързо, макар и плавно. Върти се, намества се, извива се вътре. След малко към него се присъединява още един. Играят си с простатата ми, преплитат се вътре в мен. Усещането е неземно. Това ли изпитват жените при секс? Не, трябва да е нещо още по-подлудяващо, щом са съгласни да понасят последствията – бременност, раждане...
Една ръка се завира под торса ми и започва да щипе зърната на гърдите. Чувството, че съм мъж, окончателно изфирясва дори от подсъзнанието ми. В съзнанието отдавна вече няма нищо, освен желанието всичко това да не свършва никога. Втвърдилият се до болка ху... клитор се търка в ръба на омасления плот, топ... срамните ми устни се блъскат в дръжката на кухненското чекмедже. Писъците ми се извисяват и накъсват, успявам да се насладя на мисълта, че мога да избирам какъв оргазъм да изживея, клиторен или вагинален, когато пръстите ? се изплъзват от мен. Изправям се с нежелание и се обръщам към нея. Тя правилно разчита молбата, изписана по лицето ми, но строго поклаща глава:
- Още не си овладяла множествените оргазми, малката. Така че спираме засега. Впрочем, дължиш ми една свирка.
Лявата ? ръка натиска рамото ми, давайки ми знак да клекна. Дясната се плъзва по златистия триъгълник под корема, показалецът и безименният открехват лъскавата плът. Средният пръст леко придърпва нагоре качулката на клитора. Гледам като хипнотизиран.
- Искаш ли? – гласът ? е дрезгав.
- Много.
- Какво искаш? Кажи го.
- Искам да те целуна там... – изговарям прегракнало, откъсвайки се с усилие от чудесната гледка, за да вдигна поглед към очите ?.
- Не, кажи го на твоя език!
Повтарям думите си на български.
- Я виж ти, ама аз го разбирам! – усмихва се тя. – Но аз очаквам не да ме целунеш, а да ме лижеш! И какво е това „там”? Кажи го ясно.
- Искам да лижа твоята пичка.
- Как го каза? Пик-ча? Странна дума, прилича на picture.
- Какво ? е странното? – прошепвам, докато ръцете ми, обхванали я отзад, притеглят по-близо до устните ми божественото цвете. – Това е именно картина. Може би най-красивата на света...
- Само това ли ви е думата? – дърпа се тя капризно. – Как още я наричате?
- Путка. Минджа. Дуда. Шунда. Слива. Прасковка. Коте. Катеричка.
- Я повтори това последното? Какво значи?
- Катеричка – превеждам покорно право в парещия процеп. Тя прихва:
- И откъде накъде ви е заприличала точно на тоя гризач?
- От едно детско стихче – отвръщам и го цитирам.
- А как звучи на български? – киска се тя.
- Катеричка рунтавелка ръфа-ръфа борова шишарка...
За кой ли път благославям некадърния логопед, който така и не успя да оправи говорния ми дефект. Обикновено избягвам да ползвам думи, в които има „р”, в мое изпълнение то прилича по-скоро на „в”. Но не се е родила още жена, която да устои на умилителното хлапешко произношение, особено когато мърдащите ми устни са толкова близо до нейните, нежни и изпръхнали... В тоя случай неразбирането на българския изглежда дори е плюс. Още повече, в следващите мигове кракът ? е заметнат през рамото ми, езикът свещен на моите деди е заменен от моя собствен и няколко минути общуваме само на универсалното есперанто на стоновете.
Не знам как е при вас, момчета (и момичета, разбира се), но аз обожавам аромата и вкуса на женските гениталии. В зората на сексуалната си кариера се нахвърлях отгоре им като прегладнял, само дето нож и вилица не ползвах.
Отдавна вече не правя така. Наслаждавам им се, като на изтънчено ястие. Вкусвам внимателно и бавно, сякаш сладолед. И точно като при ескимото, не само може, но и трябва постоянно да гледаш. Да прецениш от коя страна се е разтопило повече, да го обереш с върха на езика, да не оставиш нито една сладка капчица да полети към земята...
Виж, по пръстите нека се разлива. После ще оближа и тях. И ще осмуча напоените с мъзга къдрави косъмчета. А гласът ? отеква в ушите ми:
- Да... Да! Лапай! По-дълбоко... Духай, кучко!
Ръцете ? обхващат тила ми и сякаш се опитват да вкарат цялата глава вътре. Послушно въртя език, ускорявам, забавям и накрая съм възнаграден: в устата ми се стича топла глътка гъста лепкава влага. Не остава време да я преглътна. Отблъснат съм толкова силно, че се стоварвам на пода и омасленият ми задник се пързаля, докато гърбът ми опира в кухненските шкафове.
- Разтваряй краката!
Сатенените ? бикини все още спъват глезените ми. Понечвам да ги сваля, но получавам плесник през ръцете. Тя раздалечава коленете ми и, без да откъсва очите си от моите, бавно се нахлузва върху пулсиращия от въжделение хуй. Потъвам в нея до дъно. Колко е хлъзгава и гореща...
Тя стиска моите китки, приковава ги за талашита над главата ми. Изпиваме се с погледи, докато тя изпълнява вакхическия си танц – в бавен, накъсан ритъм, като подпийнал грък, въртящ се в самотно зейбекико насред опушената таверна.
- Ааааааххх!
Влагата ? ме залива отново и отново. Стоновете ни се сливат в един. Гласовете ни звънят тънко, пронизително, еднакво... Имам чувството, че целият квартал кънти. А всъщност гласните ни струни издават само трескаво скимтене:
- Слънчице...
- Да...
- Не издържам повече...
- Да...
- Ще свърша...
- Да...
- Пусни ме...
- Няма...
- Ще свърша в теб...
- Да...
- Не бива...
- Искам да те усетя...
- Не...
- Да... – тя се стяга, светещите ? очи не изпускат моите нито за миг. Зениците са погълнали ирисите почти изцяло. Пред мен зее черна бездна, поръбена с микроскопични ивици в цвят, който никой не би могъл да определи. Политам в нея и изригвам с крясък.
Свличам се по гръб. Няколко минути се държим в прегръдки, разтърсвани от продължителни спазми. После тя бавно се изтегля напред и нагоре. Една гореща точка преминава по корема, гърдите, брадичката, закача се в носа ми... Разтворена е право над мен и по лицето ми валят на едри капки размесените ни сокове.
Облизвам онова, което е покапало по устните ми. След малко нейните устни и език обират останалото. Тялото ? отново се отпуска върху моето и се сливаме в най-топлата целувка. Вековете отминават покрай нас като секунди.
- Беше божествено – прошепвам.
- Ммм... – вдига поглед тя. Зениците ? отново са се свили, пак ме гледат тия невъобразими сиво-синьо-зелени очи на крехка, но всесилна елфийска девойка. – И кога по-точно?
- Най-вече към края.
Пръстите ? милват лицето ми, тя пак се сгушва на гърдите ми и леко въздиша с усмивка:
- Не че не беше забавна тая игричка. Грубият мачо и плахото момиченце... И все пак по? ми е хубаво да съм жена.
- Особено с мен, нали? – прося си комплимента.
- Особено с теб.
Не е много лесно гордо да вирнеш брадичка, легнал на пода, но донякъде успявам да го докарам.
- Някой път трябва да повторим.
- Непременно – кима тя. – Какво ще кажеш да е след душа?

J.

913.   Сега ако някой се изцепи, че 912 било прекалено литературно и не било мръсно… Не казвам нищо повече, за да не засегна нечие тънко честолюбие.

Андрей

914.   Андрей, естествено, че ще се засегне. Нали знаеш - критика знае, но не може. Твореца не знае, но може.
Всъщност трябва да сме малко снизходителни с такива интелигентни глупци. Какво значи "интелигентен глупак". Това е, човек успял и пробил в своята професионална сфера, но извън нея е неспособен или малко способен на други неща. Прилича на специализирана машина извършваща перфектно задачата, за която е създадена, но граничи с невъзможното да я приучиш да извърши някаква друга дейност. Интелигентния глупец, може да е професор по еди какво си, но в друга област да е напълно бос, което е ясно. Може даден човек да е много успешен в професията си, но като човешко същество да е пълен провал. И това е напълно възможно.

Само чакам някой да размаха пръст как трябвало да не се пише на тези сега пишещите като J. и Жана, за да скоча и да го разпердушиня.

Само, ако можех в мои води да го придърпам извън литературата. Физика, математика и може би и психология. Минал през МЕИ-то в точните науки ме бива. Там мога да плувам доста добре за разлика от хлъзгавите види на литературата. С радост за секунди ще го удавя и ще оставя бледото му тяло разпънато тук, докато критичната му душа се чуди на къде да тръгне. Но дори и в неговите води, макар и слабо умеещ да плувам, ще скоча като един Дон Кихот да защитя хората пишещи тук от тази извисяваща се грозна карикатура на великан, като едно голямо плашило.

Може би, той лесно ще ме удави в тези негови води, но не ми дреме. Пак ще се изправям и отново ще препускам бясно с черни букви по клавиатурата, докато не видя бягащия му критически задник. Ако не успявам да се изправя, то ще плюя и хапя, ако и това не мога ще показвам най-чистосърдечно среден пръст. Ако и това не мога, то ще се превърна в досадна бълха и ще го хапя по дебелата критична кожа, докато не ми изпаднат и последните зъби, а след това ще ритам, късам и дърпам, докато целия не стане изпохапан. :)

Не забравяйте - Ако решите, че искате да угодите на критиката, на същите хора, които си изкарват хляба с мразене и плюене точно на тези неща, които правите, значи сте капитулирали предварително.

Жана, J. и другите, не се отказвайте да пишете, зашото той под "автори" включва и вас, защото и вие се подписвате и вие се опитвате по литературно да пишете. Тук не сме студенти /поне аз не съм вече/ и няма да търпим някой да размахва пръст и да ни третира като такива. Единствено Плам има право.

Препоръчвам на всички да гледате филм-а Cloud Atlas. Този филм е създаден от създателите на Матрицата.
Филма има 12 награди и 28 номинации. Рейтинга му е 7.7 в IMDB и бюджета му е над 100 милиона долара.

Моята фантазия сега е, точно като една сцена от филма. Но е доста мръсна, добре, че има 18 .
Ето я тук: http://www.youtube.com/watch?v=JqiPVEa8PPs

Ако не ви се гледа този 3 минутен откъс, ще поясня. Филма е много сериозен за свободата, живота и любовта. Но гениите в лицето David Mitchell, Tom Tykwer и екипа, са включили една много интересна сцена.

Критик на парти критикува и се подиграва на книгата на един пич, като дори края на книгата му бил плосък. "Твореца" изслушва критика, отива при него, хваща го и го изхвърля през балкона пред очите на всички. Сега във всеки нормален филм ще ни спестят някои подробности, но те не пропускат и кадър от размазването на асфалта до кофата за боклук.

Прекрасно са показали кадрите от размазването на черепа на критика върху асфалта. Пръски от критически мозък се разплискват в двете посоки опръсквайки с мозък всичко наоколо до кофата за боклук. Чудесни кадри, който създателите на може би най-успешния филм на 2012 са показали умишлено, не са спестили и грам от самото размазване.
Страхотна сцена, мога само да аплодирам гения в лицето на David Mitchell, Tom Tykwer и останалия екип. Не са спестили никаква част от размазването на критическия мозък. Това е моята фантазия сега, както се досещате, да бъда на мястото на този пич :). Е, може да е малко по-мръсна отколкото на Плам е имала предвид, ама нали каза да споделяме най-мръсните си фантазии. После пича отива на бара и си поръчва текила. Ммммм, вкусно, почти усещам вкуса и.

Представете си филм, с толкова награди и от създателите на Матрицата да сложат такива кадри и то най-подробни. Представям си как им е писнало на х... от всякакви критици. Обзалагам се, че са се подмокряли от кеф, когато са снимали тези кадри. Споделям напълно мнението им, най-добрия критик е размазания на асфалта без мозък до кофата за боклук. :)
Ясно е какво послание са имали предвид за да го направят така подробно. Ех, ама какъв извратеняк съм значи. :)


K-Man

915.   К-Маn, аз съм студентка, но добре те разбрах какво имаш предвид. Ако спра да пиша, то ще е поради липсата на вдъхновение, но не и заради критиката на някого. Малко по-късно днес ще се включа с още нещо, но за сега... ще се отдам на лекции :)

Жана

916.   Жана, на мен лично много ми харесват твоите фантазии. Само смей да се отказваш заради някой друг. Единственият критик са хората и времето. А ти си харесвана и четена с интерес от хората влизащи тук /повечето/. Това е най-важното. Определено заразяваш с фантазиите, които пишеш. От чисто любопитство питам, предварително ли си изграждаш в съзнанието историята, какво да се случва или просто сядаш и оставяш мисълта ти да тече, без да имаш някакъв план и ясни рамки?

K-Man

917.   K-Man,

това може да е малко по-мръсно, отколкото Плам е имала предвид. Не! Плам имаше предвид точно това - да извадим най-гнусното от себе си. По-нагоре. Още в първите 50-60 коментара някои се осмелиха да говорят за наистина извратените си фантазии, за възбудата, която би им причинила жена, надяната на кол или някакво уродливо същество с две глави.
Разбира се, след тези споделяния, имаше коментари, че са прекалили. Сега след еротичните разкази с някакъв литературен заряд, пак има коментари, които казват "не, така не може - окупирахте темата".
Критици, сбоджари и там подобни ще има винаги. Какво печелят?! Едва ли знаят точно. Ще вляза аз в някакъв форум, където общувам с някакви непознати хора и ще седна да обяснявам как не спазват правилата, докато в опитите си да ги очерня, всъщност не постигна същото - узорпация на темата, преместване на фокуса от така долни, неморални и гнусни неща като нашето подсъзнание, което иначе съвсем реално си съществува и е първопричина за много от случките, които пшреживяваме.
както и да е. Голямата истина е, че това е един добре мскиран цирк. Критиката персонално е срещу този и онзи, но целта всъщност е хората да се откажат да бъдат смели и искрени в своята смелост.
Казах го и по горе. Пишете, както ви дойде в главата, непознати приятели. Това е тема за фантазии, за най-мръсните, за най-тайните. Една от основните причини да я започна е, за да покажа на онези, които се срамуват от себе си и от своите желания, че всъщност не са ненормални. Напроотив..и ние всички видяхме това...фантазиите се припокриваха, допълваха, развиваха. Често прочетохме "и аз си мисля за същото" Създаде се една среда на смелост и на свобода, едно огнище на приемственост. Защо такива огнища гледат да бъдат потушавани - защото не са удобни за устоите на матричното общество, властващо над човешкото съзнание посредством страх, угнетяване, унизяване и табута.

Е в тая тема няма табута. Да изпиташ възбуда от жена, побита на кол или от размазването на мозъка на някой критик там до боклука (супер е филма между другото) на мен си ми говори единствено за стремж на съзнанието към преживяванате на някаква емоция, посредством която да се почувства освобождаване.

Жената на бившия ми приятел не би успяла да ми каже "добър ден" без да прокапе от устата й злъч (разбираемо - правех щур секс със съпруга й), но аз си представям, че сме заедно под душа, след като той я е изнасилил. Е? Това не е болна психика, приятели. Това е друго: нечиста съвест, съжаление, състрадание, възхищение от чисто първичната мъжка сила на физиката.

Това е една фантазия, която мога да напиша по всякакъв начин - с недомлъвки, с много пряка реч (като че е разказ) или пък използвайки най-вулгарните думички на уличната реч, мога даже и на стихоъворение да я направя. Все тая как ще я опиша и какъв похват ще ми е най-удобен. Остава си онова, което е подтикнало пораждането й, нали?

Затова, обръщам се към всички, които пишат и споделят тук. Това не е съревнование кой може да фантазира по-добре. Тук просто е място да сме смели, да сме свободни и да опитаме да срещнем себе си, познавайки се в другия.

Прекрасни и свободни хора - БРАВО! Не за начина, по който пишете, а за смелостта да го правите. Браво за желанието да освободите душите си. Браво за разбирателството, което се получава в тази тема по-често, отколкото са единосблъсъците. Браво!

Авторката
(Плам)