За мъжките чувства
преди: 12 часа, 34 мин., прочетена 76 пъти
На 44 съм и явно влизам в пременопауза. Либидото ми удари тавана и не мога да се позная. Вече над година е така и започнах връзка с по-млад мъж. Основно сексуална. С уговорката, че няма начин да сме заедно. Беше ясно, че при тази възрастова разлика, с 12г по-млад, няма бъдеще с мен. И може би поради тази причина нямах очаквания, нито пък той, отпуснах се и правихме много и хубав секс.
Започнахме да се виждаме доста редовно, нямам проблем нито с либидото, нито с овлажняването, а свършването в повечето случаи е обилен скуирт, който ми се случи за първи път точно с него.
Помня колко му хареса, защото става и при орална, и с пръсти, и при проникване.
Имаме невероятна химия заедно. Аз много го харесвам и щом го видя, го искам.
Случвало се е да остана денонощие при него и изобщо да не се пуснем. Целувки и прегръдки до несвяст и после здрав секс. Точно от това имах нужда и си го позволих без никакво угризение.
Мина година. На мен ми е добре така, не си въобразявам нищо конкретно с него, защото от самото начало, ситуацията е ясна.
Да, но той започва да ме търси все по-често, да иска да правим разни неща заедно, не задължително секс.
Хубаво е, но нали го чака друг живот, с някое младо момиче. Коя съм аз в картинката?
До онзи ден като заговори за общо бъдеще, за бебе.
Нали уж друго се бяхме разбрали?
Не беше ли най-удобния вариант, да си доставяме взаимно удоволствие и толкова?
Или мъжът се привързва към тази, с която прави много и хубав секс? Обич ли е, навик ли е, нужда? !