Преди се дразнеше, сега се възбужда от миналото ми (18+)
преди: 4 часа, 44 мин., прочетена 104 пъти
Със съпруга ми преминахме 50-те. Изглеждаме добре. Нескромно е, че го казвам, но тук няма познати, пред които да се хваля, а и ако не беше анонимно, нямаше да посмея да напиша тази история.
Съпругът ми е младолик, духовит, все още е харесван. Аз също съм пощадена от някои екстри на остаряването като целулит, стрии или осезаемо увисване на телесни части.

Мъжът ми знае за двете мои дълготрайни връзки. Има и съмнения за мои интимни отношения с човек, за когото съм му говорила много още докато бяхме гаджета.
И тук идва проблемът. Видимо се дразнеше от миналото ми. Дотук нищо необичайно за мъжете. И предишният ми партньор е изпитвал някаква ревност. Според мене това го има при всички мъже в някаква степен, но не всички си го признават.
В интерес на обективността ще кажа, че това видимо раздразнение не е било прекалено натрапчиво, нито агресивно.
Бившият ми приятел проявяваше много по-често ревност, включително се опитваше да ми ограничава срещите с колеги, докато учех задочно и ходехме по купони.
Настоящият ми има доверие и не ме ограничава да се срещам с мъже, даже често, когато е зает, съм без него в компания на негови приятели. Разбира се, аз не злоупотребявам. Като поведение съм мъжко момиче, респектирам противоположния пол и никой от приятелите му не си и позволявал дори да ми прави някакви намеци. Пиперливите шеги, когато и той присъства не ги броим, но това си е обичайно за тяхната компания и той също отправя закачки към останалите, без да изпадат в крайни простотии.

Но да се върнем към проблема с миналото ми. Както казах, раздразнението му беше тихо, но все пак си личеше. Може би и аз имам някаква вина, не заради самото минало, разбира се, а защото в началото на връзката ни, бях много обрана в интимно отношение към него, а през голяма част от времето, докато излизахме като гаджета, му говорех за живота си преди това. Не за еротични моменти, естествено, а за лъскавата част.
Разбирам, че е било доста глупаво от моя страна, даже не знам защо съм го правила, някои неща съм ги преувеличавала, може би съм искала да изглеждам по-интересна от конкурентките за сърцето му.
Той беше по-отдаден на връзката, макар че точно в този момент на живота имаше много момичета около него. Не мога да отрека, че беше искрен за отношенията си с тях. Имах трудни моменти в началото на връзката ни. Подкрепяше ме.
През първите години аз съм правила скандали от ревност. Неоснователна беше и с времето помъдрях.

Отношенията вървяха някак, той беше приел, че хладината ми в интимните отношения е част от натюрела ми, докато не разбра, че с предишните ми партньори не съм била такава резервина.
Гневът се прояви по-късно. Първоначално изглеждаше сринат като малчуган, разбрал че Дядо Коледа не съществува.
После ме обвини, че той нищо не криел от мене, а аз съм го подвела, защо съм с него след като не го привличам, че съм егоистка, която поради незнайна причина го наказва да не изживее най-хубавите мигове от младостта си.
Храна се за един мой отказ от интимност, който бях аргументирала, че тези неща вече съм си ги изживяла.
Защо след като толкова съм се оплаквала, че бившия ме е ревнувал и тормозил, съм била по-разкрепостена с него, а в семейството съм се правела на светица.

25 години по-късно интимният ни живот е доста добър за двойка на нашата възраст, даже по-добър от на младини. Той се шегува, че сега компенсираме, а другите вече са изтощени.
Не сме секс машини, но дори и да сме изморени поне прегръдки и ласки не пропускаме.
През годините той имаше няколко по-сериозни флирта с други жени, но си слага граница и не се крие особено, защото знае, че и да опита, не му се отдава да се скрие :)

Какво се промени напоследък, което ме шокира и заради което пиша сега. Сподели ми, че е започнал да преодолява ревността си към другите ми партньори като е погледнал от другата страна - представял си на мене колко ми е било хубаво и това даже го възбуждало.
Понякога, когато ме гали и вече съм достатъчно разгорещена започва да ми говори, че няма нищо против и ако искам да си представя моменти, в които ми е било най-хубаво с някой от другите мъже, за него даже щяло да е привилегия, че тази емоция допринася за градуса на нашия живот, и започва да ми шепне в ухото думи, с които да се концентрирам върху усещанията от тези моменти.
Често свършвам точно в този момент и той се чувства изключително удовлетворен, защото си мисли, че е заради спомените, които ме е подтикнал да преживея отново, а на мене просто ми е хубаво от ласките му.

Моля за съвет дали такава реакция е нормална и може ли тя да бъде правилният път като компенсация, водеща до хармоничен живот.
Харесва ми и на тази вързаст да съм желана и обичана от него и искам да остареем без да губим топлината в отношенията.

За финал ще споделя още една случка.
Преди 4-5 години се прибрах от работа вкъщи и усетих, че въздухът трепери от напрежение. Отговори ми студено на поздрава, личеше си, че е толкова гневен, колкото никога не бях го виждала. Обичайно аз съм тази, която избухва, но съм си такава и той ми е свикнал, защото знае, е въпрос на темперамент и бързо ми минава.
А най-лошото е, че все още нищо не казваше, но ако заговори ще отнесе блока.
Накара ме да се кача с него в колата и опраши извън града, форсирайки максимално двигателя. Никога не е шофирал така опасно. Опитвах се да разбера какво се случва, но виждах, че повече се ядосва.
Изведнъж изстреля "Виждала ли си се с (името на бившия)? ". Отрекох. Бях изненадана от въпроса, защото може да се е дразнил от някои неща, но никога не ме е подозирал в интимни срещи както с бившия, така и с други мъже, нито ме е ограничавал да се срещам на кафе с някого.
Изражението му придоби още една степен на гняв. Извади някакво листче и ме погледна с най-обвинителния поглед.
Студен душ ме поля. Почиствал единия шкаф и открил документ на фирмата на бившия. азрещя се какво прави това в мене, след като дори не съм споменавала някога да сме се срещали, той винаги ми бил казвал, ако случайно срещне своя бивша, защото нямал какво да крие.
Разплаках се от безсилие. Наистина нямаше логика този документ да е у мене, а и беше такъв, че не предполагаше да попадне у мене при случайна среща. Бях го прибрала и забравих за него.
Опитах се да му обясня, че сме се срещнали с бившия случайно, дошъл е на моята работа да извърши някаква услуга, но не съм искала да кажа, за да не го ядосам (мъжа си), а документът е бил забравен.
Не знам дали ми повярва, покрещя още малко, после се сдобрихме там на място... сещате се как.
По-нататък няколко пъти ми е натяквал тази случка, когато сме имали конфликти - повече като заяждане.

И пак за промяната. Напоследък докато си говорим в леглото споменава за този случай. Признава, че не може да се познае и преди си е мислел, че ако хване жена си в подобно "кръшване" или "забежка" (изразите са негови) ще ме изгони, а явно съм го пречупила и вече му е минало. В такива случаи ме прегръща по-силно, все едно съм дете, открито след бягство от къщи.
Ако продължи да говори на тази тема, докато обменяме ласки, възбудата му скача рязко, започва да се задъхва и става твърд като камък и скоро изригва.
След като се съвземе ме предупреждава с усмивка, все пак да не повтарям такива "забежки", защото не се знае следващият пък как ще реагира.

Благодаря, че ме изчетохте. Нямам навик да говоря с приятелки по такива теми и всяко мнение или градивна критика без нападки ще ми е полезна.