Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм опитвал но жените винаги са се държали много хладно.
Мисля че не им харесва като цяло.
Работи само при много красиви и харизматични пичове- наблюдавал съм го макар и рядко.
Но повечето не са такива.
Не сме страхливи но повечето няма за какво да го правим.
Няма смисъл да питаш жените- няма да ти кажат истината.

7.   В други истории жени се оплакват, че ги заговарят навсякъде. Където и да излезнат всеки път някой се лепва за тях и започва да им досажда. Тук пък ни говориш за смелостта на мъжете и, че едва ли не били страхливци и не смеели да заговарят непознати жени. Не вярвам някоя да се впечатли от някой който идва при нея и започва да и говори нещо. Повечето ще гледат да се измъкнат от този непринуден разговор.

8.   За какво ми е да казвам просто едно здравей. Когато бях ерген исках само секс. Сега съм женен с 2 деца. На непознати няма какво да се обяснявам или поздравявам. Още повече, че си предполага че след 30 си омъжена и с деца. На кой ми трябва да се занимава с омъжени. Имаш някакъв бъг в главата. Явно мъжете с които си имала нещо общо, не са били мъже на място. Но все пак боклук, боклука привлича

9.   Защо жените над 30 не играят на криеница? Защото няма кой да ги търси.

10.   Ние ли сме страхливците или вие, на които еманципацията с всяка изминала година достига нови върхове? Сега оправяйте се. Или нещо много насериозно сте се взели?
М 36 София

11.   Предателството за такива неща винаги идва отвътре, от най близкия уж. Ще е заговоря с някого и хоп ще цъвне мъжът ми да му каже, че съм омъжена :( Тези наши съпрузи не ни оставят да свети, веднага да изгасят и най-маалкото пламъче....
А реалния проблем е, че бг ако поздрави една жена, той веднага приема, че е наполовина вътре.
Пътувам често, навсякъде си говоря с много хора, но избягвам българи точно затова.

12.   Заговаряме ано само млади, секси мацки 20-27год. За какво са ми лелки над 30, че пък и с претенции и изисквания, като на жури!

13.   Съдейки по мен, то аз съм от най-страхливите. Нито десантният батальон ме направи по-смел, нито джудото, нито животът. Не си представям да тичам насам-натам по улиците и да заговарям непознати жени. (пък съм и стар вече). Ако ме попитат за някаква информация или да поискат помощ за нещо, се отзовавам. Няколко случки са ме убедили, че така е най-добре. Може да съм споделял някои, може и да се повтарям, но пак ще ги споделя. Тогава, преди години, зимите бяха продължителни, снежни. Снегът извън улиците на масовия градски транспорт се задържаше със седмици. Иначе основните булеварди се чистеха, но се използваха в пъти по-малко различни смески, а се наблягаше на механичното почистване. Снегът се трупаше край тротоарите, а оттам се товареше на ЗИЛ-ове и имаше места покрай Перловската река, където се изсипваше в коритото. Такива места имаше и на Орлов мост, на Военна академия и на Оборище. Трафикът беше в пъти по-малък. Сутрин, в час пик, градският транспорт беше претоварен винаги претоварен. Като правило правех път на всички и се качвах последен, на най-долното стъпало на „Икарусите“. Качвах се на „Плиска“ и слизах на ъгъла на сградата „Трапезица“ на Орлов мост, за да направя място на слизащите, като заставах до вратата отстрани на автобуса. Слиза хубаво облечена жена, с хубави ботушки, но край тротоара — някаква каша от мътна вода и парчета сняг. Подавам ръка, тя ме изглежда пренебрежително, отблъсква ръката ми, промърморва "Сама мога" и смело джапва в калната вода. Аз тихичко вътрешно се заливам от смях. Аналогичен случай, най-вероятно същата зима. Но този път, поучен от опита си, стоя до вратата и една жена слиза, поглежда ме осъдително и казва: „Млад мъж сте, майка ви не ви ли е учила да подавате ръка на жена, слизаща от превозно средство? “ Мат в два хода. Странна е женската логика, а като допълнителна екстра еврогейският, демократичен неолиберализъм, в допълнение към криворазбрания феминизъм, нанесе на логиката и морала на жените тежки поражения. Случвало се е и с обратен знак. В магазин от верига, пазарувам за вуйна ми, която беше доста глезена и проклетичка. Пазарувам по списък, с точни указания за продуктите. Придружава ме дъщеря ни, тя се натискаше да сме с нейната кола. Гледам, чета надписи, „щурам се“, колебая се. Една пълничка сладурана ме гледа как се лутам и се взирам в надписите и прави закачлив коментар: „Не виждате, нали? “ Аз отговарям в тон: „Искате да кажете, че съм стар, нали? . “ Тя се засмива и закачливо ме ръгва с лакът в ребрата и в същата минута получавам подобен и от дъщеря ни застанала от другата ми страна, и съскащият ѝ глас: „Ще кажа на майка, че се закачаш с жени. “ Не започнах аз, а няма и да мълча като пън, нали? Не знам това как да го катогоризирам. Често се случват подобни социални контакти, на публични места. Всеки постъпва според своето възпитание и разбирания. Fallschirmspringer

14.   Защо да сме страхливци, защото ни писна от надуто, превзето, нагло, просташко женско поведение и не искаме повече да бъдем брутално рязани с всякакви унизителни обиди? !? Хайде нека сме "страхливци" тогава, пък вие като сте толкова смели си се сваляйте сами и не се оплаквайте, нали искахте да сте "независими" и "самодостатъчни" феминистки!

15.   Аз като съм се опитвал да заговоря и заговарям или ме гледат смутено или изглеждат, че нямат никакъв интерес и бързат да си тръгнат, после гледам разни подкасти как жените в България се дразнели, че не ги заговарят не знам си кво, не знам явно все на такива студени съм попадал ли де да знам. Пробвал съм и с поглед в метрото примерно зяпам я усмихвам се леко показвам й, че имам интерес с поглед и те пак я ме погледнат я не и извръщат глава е после как да ги заговоря, не откликват на желанията ми да ги заговоря. За протокола много добре сложен мъж на 26 съм висок близо 1. 90 и 95кг спортна фигура имам и хубаво мъжествено подчертано лице. Не знам може да изглеждам страшен тъй като се подстригвам късо, не знам...

19.   15 - Ти ги гледаш, усмихваш се, показваш интерес, но те (жените) очевидно нямат такъв. Може да са омъжени, да имат гаджета, да не са в настроение за приказки, да имат свои грижи и проблеми. Ти може да си копие на Брад Пит и пак да не ти обърнат внимание и това е съвсем нормално- жените не излизат по улиците за да се шляят и да търсят познанства и свалки. Не са и длъжни да обръщат внимание на непознати и да откликват на никакви желания.

22.   Fallschirmspringer, много увлекателно пишеш! А и си личи, че имаш едно нежно и симпатично чувство към жените, към всички жени: студените непознати в автобуса, проклетичката роднина, просъскващата дъщеря.

Тоест, осъзнал си много отдавна, че един мъж може да бъде или обичан, или прав. Ние рядко сме прави, жените - също, но пък е хубаво да се обичаме взаимно с всичките си недостатъци.

Давай още истински истории от ежедневието, освен стила на писане ми харесват много тънката ирония и закачливия хумор.

23.   До №22. Уважаема, /предполагам, че сте жена/. Трябва да Ви разочаровам, аз изобщо не мога да пиша. Това го констатира преди много години другарката Иванова. Като средно образование съм завършил една от най-елитните столични гимназии. Бях едно от най-захлупените момчета в гимназията. Слаб, жилест, пъпчив с ясната мисъл, че никоя съученичка няма да ме харесва, та затова, за да не им се набивам в очите криех се на последният чин средната редица, учех си уроците, тренирах джудо, четях книги така всеки ден. Нямах проблем с комуникацията с момичетата, но по тогавашните телефони, за да. не ме виждат. Иначе с едно момиче, което също си имаше своите демони се разбирах повече от другите тя беше с мен на абитуриентският бал, на който с мъка отидох. Както се казва "куку" и "пипе". В квартала със съседчето -дъщеря на генерал от службите. С нея сме израснали заедно -нещо като брат и сестра. Иначе уважението към момичетата от най-ранна възраст, ми го "наби" в дебелата глава майка ми, която не беше почитателка на Песталоци и Русо, а на Макаренко. Наставленията бяха кратки и ясни н"Не удряш момиче"-следва шамар за по-пълноценно запаметяване. Не "спъваш" момиче -същата терапия и така за всички останали препоръки на общуване с момичетата. Е, това беше до към седми клас, но основите бяха поставени. Така до влизане в казармата по-точно в НШЗО-първата година, а втората като старшина-школник в един непълно-формиран десантен батальон. Като правило огромната част от момчета бяхме девствени, но просто тогава нямаше социални мрежи. Харесвахме момичетата, фантазирах ме си, но те не ни харесваха. След казармата адаптиране, следване, продължаване с джудото, първи секс и като правило със значително по-възрастна жена-позната на семейството, разведена, културна, познаваше ме от години. Следване във ВМЕИ "Ленин"-сега ТУ, факултет радиоелектроника. В института, в който бях разпределен, колектива беше с голям брой жени, като в рамките на две години дойдоха много момичета млади инженери по радиоелектроника. Така, че моят програмен колектив, се състоеше от осем млади жени и момичета, всяка със свой характер, умни, четящи, спортуващи и поне повече от тях, бяха обзети от желание да ме превъзпитават и насочват в живота. Смях. Странно е това балансиране между тях, все едно ходиш по поле осеяно с ПСМ. Преобладаващо бяхме млади специалисти, някои бяхме научни сътрудници, та затова и купони по всякакъв повод бяха чести. Не се пропукаха празници, именни и рождени дни, преминаване в степен. Трябва просто повод. Та тук понякога, ей така описвам случаи, коментирам други -както се случи. Дълбоки философски разсъждения от мен не очаквайте, а и целта тук не е такава. Описвам някои мой случки от по-личен характер-случвали се на морето, в службата, в завота, в който се внедряваха нашите разработки, по симпозиуми и конференции, в командировки в Съветският съюз. Това е нещо като свръх кратко маркиране на някои етами от моят живот. Както виждате нищо особенно. Fallschirmspringer

24.   Жена съм.

Е, защо пък задължително да са страхливци мъжете? Има интроверти, семейни, бързащи занякъде, притеснени от грижи и т. н.

Ти знаеш ли на всеки един човек какво му е, през какво минава в момента, какво му коства всеки ден даже да излезе навън и да свърши уж рутинни действия? А ако е женен и почтен мъж и съзнателно не заговаря всяка?

Пък и защо да трябва да заговарят всяка, да ѝ се усмихват и т. н.?
На теб всеки мъж ли ти се иска да заговаряш ей така?

Това няма нищо общо с теб като жена или личност.

Странна тема.

25.   Мен точно заговорили те ме мъже се оказват накрая страхливци, то не е трудно жена да заговорил, трудно е да създадеш и съхраниш семейство и да опазиш жена си от нападките на своята фамилия, също защитиш: другото е лесно.

27.   За съжаление от българките вече нищо не става. Изгубих интерес да ги заговорям и свалям. Падението на една нация.