Маскен бал
преди: 16 години, 1 месец, прочетена 10500 пъти
Честита нова годна на всички! Аз съм момиче на 22. Студентка съм - 4-ти курс. Преди Коледа университетът организира маскен бал във фоайето на един хотел до градът, в който уча. За балът знаехме два месеца преди датата на събитието и имахме време да си подготвим подобаващи дрехи и маски. Единственото условие беше всеки да е маскиран до неузнаваемост. Беше вълнуващо цялото търсене на рокли, шапки, маски, перуки. С няколко приятелки от курса обиколихме всички магазини за дрехи втора употреба.

Аз си купих една огромна бална рокля от онези старовремските. Купих си и подходяща шапка. Намерихме и перуки за по 5-10 лв едната. Реших да съм с дълга до кръста коса на големи къдри. Собственоръчно си направих и маска тип домино като онези венецианските. Беше адски забавно. На самия бал отидохме пет автобуса с хора. В хотела по стаите настана една суматоха на гримиране, преобличане... Като в приказка.

Започнахме да се събираме във фоайето и тогава беше истинската приказка - всички приказни герои бяха оживяли. Та Дон-Жуановци ли нямаше, та животни ли, та принцеси ли, та вещици ли... Какво ли не! Беше си един най-обикновен купон, на който бяхме облечени по този странен начин. Можех да различа някои от лицата, но някои наистина бяха неузнаваеми. Някои от преподавателите ни бяха много смешни в костюмите си. Само се питахме ти кой си, ти коя си.

Останахме така цяла вечер. Естествено - пийнахме си. Не съм фенка на алкохола, поради което ме хваща бързо. Бях изпила две чашки и вече се чувствах леко замаяна. изморена от танцуването седнах на една маса в ъгала и наблюдавах останалите. След малко дойде и седна до мен някакво момче, маскирано в нещо като магьосник или...незнам и аз. Имаше маска, която покриваше половината му лице, някаква дълга коса, наметало... целият в черно... Не го разпознах. Дори по гласа. Пък и как бих могла да познавам всички от университета. Опита се да ме разпознае, но не успя. Искаше да му разкрия коя съм, но аз не го направих. Беше забавно. Покоментирахме няколко минути събитието... посмяхме се и аз усетих, че той повдига роклята ми с ръка. Виждах очите му, които ме гледахе мръснишки. В този момент нещо в него ми се стори познато... по-скоро в погледа му. Но не можеш да го разпозная. Ръката му вече беше в бикините ми... плъзгаше се между срамните ми устни, а аз стоях без да помръдна. От анонимността ли, незнам, но не се притеснявах.

Никой не можеше да види какво се случва. Не след дълго аз свърших. Там на масата. Той отмести ръката си и усмихвайки ми се каза: весела вечер и успех с дипломната работа! Направо останах като гръмната! Той се отдалечаваше, гледах го и стоях като вцепенена! Явно ме е познал... или от самото начало е знаел коя съм... Отидох в тоалетната и стоях дъкго там, мислейки кой може да е и обвинявайки себе си, че съм се поддала ей така.

Приятелките ми бяха се притеснили от отсъствието ми. Казах им, че съм оишла на малко тишинка в тоалетната. Цялата вечер виждах тайнствения магьосник, но така и не го разпознах. Не го видях да контактува с никой мой познат и нямаше как да попитам кой е. Пък и не бях сигурна дали исках да знам.

На другия ден след обяд се прибрахме. Имаше още три дни, в които трябваше да уредим заверките на книжките си в университета. Вече се бях отърсила от случката, когато седейки пред университета на пейките видях висок дългокос мъж да излиза от главния вход. Погледнах го в гръб и... щях да припадна. Това беше мъжът от оная вечер! Същата походка... и косата си е била истинската му! Е в тоя момент ми се прииска да потъна в дън земя... това беше един от асистентите от Факултета по изкуствата - най-младия от всички.

Всичко ми проблесна - ето от къде ми е бил познат. И очите му... той има огромни кафяви очи. Направо щях да умра! Аз съм го заглеждала него, кефел ме е... но това, което се случи ме срази. Не че не ми хареса, но изпитах някакво неудобство. На другия ден трябваше да си тръгвам за вкъщи. Взех си книжката и тръгнах по стълбите надолу в университета и... имах честта да се размина с въпросния субект... Сърцето ми щеше да се пръсне. Разминавайки се едва успях да вдигна очи. Срещнах погледа му и безизразното му лице. Толкова хладнокръвен! И същите онези огромни очи, които ме гледаха изпод маската. Незнам какво да кажа... чувствам се гузно някак си. Пък от друга страна ми хареса. Обяснявам си всичко с това, че аз преди съм го зяпала и той на бала ме е разпознал и е решил да го направи. Поне се държи, сякаш нищо не е било, за да ми е по-малко неудобно, когато се засичаме по коридорите.

Благодаря ви, че изчетохте цялата ми история. Май малко стана дълга, но аз винаги разказвам с подробности и се увличам. дано не съм ви отегчила. Просто исках да споделя една случка, която ме развълнува доста. Весела нова година и нека щастието е с всички вас!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 1 месец hash: 237b6c6b22

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Прочетох историята ти с интерес. Не се притеснявай от това, което ти се е случило, може би така е трябвало да стане:)

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: 13576c63fe

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   МИСЛИСИ ЧЕ НЯКОЙ Я ЧЕТЕ ЦЯЛАТА ---- ОТЕКЧАВАЩО

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: 9b4e70a613

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Много яко:)

 

...

горе^

преди: 16 години, 1 месец hash: f05e73c322

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   :) Ако бившата ми приятелка го прочете това ще свърши без да я пипат. Не си падам по такива историйки по принцип. Прочетох я защото очаквах някаква развръзка (примерно е бил приятелят ти или нещо такова). Историята обаче е забавна :). Възбуждат ли те маскирани мъже? На истина ми е интересно да разбера този фетиш. Благодаря ти.

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: de0f37bde2

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Като в приказка мръснишка приказка.

 

...