 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Секс и интимност |
До къде е способна човешката психика да докара човек
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 9101 пъти
Здравейте, ще разкажа една много лична история свързана с най-страшната болест поне за мен - СПИН, като се надявам по този начин да помогна на хора, изпаднали в моето положение. Понеже историята е лична, ще сменя имената. Да кажем че се казвам Мими и съм на 20 години, живея в неголямо градче в България, но от година и половина съм в чужбина. Това лято се прибрах в България за 2 месеца, за да си почина, да поживея като хората (млада съм все пак) и т. н. Някъде след втората седмица бях на дискотека и вечерта се запознах със симпатично момче на 27 години (Ангел). Не че се оправдавам, но не бях правила секс отдавна, а и бях на градус. След дискотеката отидохме у тях и точно когато да го направим, той каза, че няма презерватив, а аз глупачката казах давай без, и без туй не ни е нужен. На следващия ден трябваше да замина някъде и седмица след като се върнах го направихме пак - отново без предпазни мерки. Кошмарът ми започна една сутрин, когато се събудих с температура, обриви по лицето, краката и ръцете и болки в гърлото. Все още всякаш изобщо не мислех за ХИВ, но вечерта реших да се поровя в интернет да видя на какво може да се дължат симптомите. Още втората страница, която отворих беше "Симптоми на спин", полудях, прочетох всичко и моите симптоми все повече наподобяваха СПИН и най-вече факта, че никога не бях имала обриви или проблеми с кожата. Видях и че симптомите се проявяват от 2-4 седмици след контакта. Ами сега?? Бяга минали точно 2 седмици откакто бях спала с Ангел? Какво щях да правя, съсипах живота си за едно краткотрайно удоволствие? Бях учила много за СПИН/ХИВ, бях чела много, но защо никога не се бях замисляла колко всъщност страшна е тази болест? Последва 1 месец на тревоги, в който в крайна сметка симптомите отшумяха, и като че ли малко по малко забравях за това, а и вече се бях върнала в чужбина. Да ида да се тествам не смеех, първо, защото умирах от страх да чуя резултата и второ, защото за да е 100% сигурен теста трябва да са минали поне 3 месеца от последния полов контакт, при мен бяха минали 2. Спокойствието ми тра точно месец и половина, когато една сутрин се събудих с ужасно главоболие и повръщах през целия ден, бях се обезводнила тотално. Отново посегнах към проклетия компютър и този път страховете ми от ХИВ прескачаха всякакви граници. Вечерта вдигнах температура и ОТНОВО получих странни обриви по лицето, от толкова четене в интернет си втълпих дори, че имам подути лимфни възли. Ето така ден след ден сама си намирах симптоми когато дойде един момент, в който бях почти 90% сигурна, че съм ХИВ позитивна. Какво щях да правя? Съсипах живота си и за капак щях да съсипя и този на близките си. Как щях да кажа на родителите си? На кой изобщо можеше да кажа, та дори и приятели, как биха ме гледали? Ето така един ден окончателно реших да си запазя час при личния лекар, макар че мисълта за какво отивам ме вцепеняваше. Дойде и прословутия ден, докато чаках пред кабинета ми минаха ужасни мисли и когато влязох и докторът ме попита какъв е проблема просто стоях и мълчах поне 5 минути. Принудих се да споделя всичко, лекаря подходи много дружелюбно прегледа и ми каза, че най-вероятно това не са симптоми на СПИН/ХИВ. Опипа шията ми и ми каза, че нямам абсолютно никакви подути лимфни възли. "Този е луд, що за лекар е това? Аз усещам топчетата зад ушите, как ще ми казва, че всичко е наред? " в този момент мислех си аз. След кръвната проба, която ми взеха, лекарят ми каза, че до 1 седмица резултата ще е готов. В държавата в която живея ако теста ти е ХИВ позитивен се свързват с теб до 10 дни, а ако е негативен, не ти се обаждат изобщо. През 7те дни, след които бях дала кръв се чувствах по ужасно от всякога, не можех да ям, не можех да спя, не можех дори да уча. Всичко ми се струваше безсмислено. Дори вече бях измислила план как да се самоубия, за да изглежда нещастен случай. Просто мисълта да накарам всички около мен да страдат и да гледат как угасвам малко по малко ме ужасяваше. Или щях да се хвърля пред някоя кола, или щях да се нагълтам с хапчета. Ужасните мисли не ме напуснаха дори за ден. Но ето че след 10 дни не получих никакво обаждане и се замислих дали няма искрица надежда всичко това да е плод на болната ми фантазия? Реших да се обадя и да питам за резултата, но в момента в който взех телефона се вцепених. Ами ако ми кажеха, че съм позитивна? Обадих се и попитах с треперещ глас, казах си името и рождената дата, а секретарката любезно ме помоли да изчакам. Чакането трая 30 секунди, през които сякаш, че живота ми минаваше на лента. В момента в който чух че проговаря се разтреперих цялата. "Кръвните проби, които сте дали за изследване на ХИВ са негативни" - ето това беше нейния отговор. Не можех да повярвам, всичките ми молби към Господ бяха чути, получих шанс за втори живот. В момента в който затворих телефона седна кротко и започнах да размислям. Колко болна може да е човешката психика в стремежа си да се убедим сами в нещо, което не е истина. Как благодарение на всичките глупости в интернет си втълпих, че съм ХИВ-позитивна и живях с тази мисъл повече от 3 месеца. Ако се чудите защо пиша всичко това, то е защото знам, че все някой някога е изпадал в подобно положение. Вече знам какво е да рискуваш всичко за нищо и повярвайте ми, няма да си позволя да го рискувам никога повече! Моля ви от все сърце, имате ли някакви съмнения, идете веднага за тест (или поне 60 дни след акта), защото чакането не е решение, а убийство! Изисква се ужасно много кураж, но неведението е много по-съсипващо от това да знаеш и да се тестваш. Надявам се историята ми да е послужила на някой, макар, че е почти цял роман. :) Хубав ден и не забравяйте, че живота е прекрасен!
Мими, 20 г.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 4a9c8b7469 |
|
1. Мила авторке, много си прекалила с чичко Гугъл. Мога да се обзаложа, че нито една научна статия по въпроса не си прочела, само си чела по разни глупави форуми, какво са писали други наивници.
По-добре да се беше ваксинирала от грип, мила. Симптомите са отговарят на тази болест.
Вирусът на ХИВ не се проявява 1 ден след половия акт!!! Дори има нужда от 3 месеца, за да се хване от тест, има хора, които живеят с него 20 г. без да е избухнал СПИН. Да не говорим, че вероятността в някакво си българско селце да хванеш от някой местен СПИН е равна на 0... но виж - има други полово предавани болести, които действитлено се проявяват бързичко и са често срещани в нашите селца и паланки - това трипер, това хепатит, това сифилис не са игра работа.
Мисля, че много добре си се наплашила! Добре ти се е отразило притеснението, за да разбереш най-после в живота, че има кондоми, че не се спи със случайни мъже без предпазни средства. По-добре днес да се притесняваш, отколкото утре да се събудиш с надут корем или недай си боже с триперче. Хвани и се стегни, защото както в нашите селца и паланки СПИН кажи-речи няма, така в чужбина-та си е срещано вирусчето, а за една жена е много по-опасно.
Добрата новина за авторката - да, има ХИВ-позитивни и болни от СПИН хора на Запад, но не са заразни вече. Не се говори по тази тема, за да не спрат хората да се пазят, но всеки, който си ползва медикаментите, не е заразен. Медикаментите пречат на вируса да се размнужава и така не може да достигне концентрация, необходима за да е заразен човек.
У нас има 2500 ХИВ–позитивни хора. 70% от тях са хомосексуалисти, останалите са жени с рискови професии. Преди се говорише, че броят им бил много по-голям, но не вярвам, често казано, защото държавата от години им осигурява безплатно най-добрите медикаменти (3000 лв. на месец) и кой е луд да умира, когато може да си живее до дълбока старост така? Просто хората веднъж месечно ходят до София или Варна, взимат си медикаментчетата и не можете да ги познаете. Дори на теста ще реагират негативно, дори да спят с вас не може да се заразите.
Обачеее.... недай си боже да барне човек Хепатит С и болестта да се развие - смъртна присъда, а в България е пълно с носители на болестта.
Мила авторке, стегни се, хвани се в ръце и си купи кондоми. Сега ти се е разминало, благодарение на екологията и чистотата на нашите селца, но утре можеш да попаднеш на някой гражданин, който такъв коктейл ще ти лепне, че....
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 1236bcf02f |
|
2. Здравей, "Мими".
Психиката и менталната сила на човека са наистина удивително нещо. Изучавал съм описан в литературата случай, при който в далечния Сибир млада жена забременява след първия си полов контакт с мъж. Бременноста протича съвсем нормално s всички морфологични изменения на тялото, екстрено увеличаване на теглото, съответната симптоматика, ритане на бебето в утробата и т.н. Когато започват контракциите и идва моментът за раждане обаче... от нея излизат само топъл въздух и топли води... За седмица-две след това всичко отшумява.
Това, което описваш означава че си силен материализатор. Освен това нивата ти на тревожност и страх са прекомерни. Много внимавай с мислите и несъзнателните си емоции! С тази дарба можеш да отидеш много напред в развитието си, но можеш и да се самоунищожиш напълно, ако не я овладееш. Започни да медитираш и/или се захвани сериозно с някой от методите за mind-control. Хипнози, релксации и водено въображение също много помагат. Престани да гледаш телевизия и да четеш блудкави списания - ширпотреба, които постоянно ти промиват мозъка и ти втълпяват страхове. Информирай се за опасностите в живота, но не се вживявай негативните емоции около тях. Особено се пази от анорексия и булимия - при първи забелязани симптоми потърси професионална помощ от психолог, терапевт и т.н.
И си намери по възможност постоянен полов партньор. С веднъж-дваж нещата не стават (то 4-5 взаимодействия са необходими само за стиковане и синхронизация на двойката...), нито пък ще се намали постоянно високото ти ниво на тревожност.
С искрени пожелания за успех:
Ray
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: df6a73c7e2 |
|
3. Много добър урок ти е дала съдбата-да умираш от страх заради един кеф за минути... а ти си още на 20г.
Ами какво да ти кажа-продължавай да правиш секс със случайно срещнати момчета от дискотеките само за да си начешеш оная работа и то без презерватив. Хубава инфекция ти е лепнал оня.... Никакво себеуважение ли нямаш?
Жалко, че много момичета са същите като теб, а пък иначе са с претенции.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: db4c8dfa79 |
|
4. От авторката: Много благодаря за компетентните мнения! Първото е мало грубичко, но е разбираемо - сама си го заслужих. Колкото до булимия или анорексия - няма такава опасност. Не съм от кифлите, които не ядат нищо по цял ден, за да отслабнат. Храня се здравословно и спортувам! :)))
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: ee3a5b6cea |
|
5. Хора, знайте че във форумите за здраве пишат непознати за вас хора, некомпетентни, неквалифицирани и е безмислено да си тъпчете психиката като четете и търсите самолечение. За тази работа има доктори и ако не ви допадне някои идете при друг, но да взимате съвети от непознати хора от интернет е много детинско.
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 79550e4a49 |
|
6. Мога да добавя че всъщност си боледувала от нещо.. Има симптом, при които когато човек си втълпи на 100 % че боледува от дадена болест, мозъка започва да я симулира с цел защита на организма! Само симптомите на болестта, не самата болест, както се вижда при теб! :) И все пак трябва да се потърси медицинска помощ веднага, а не по форуми и Интернет да се диагностицираме сами
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 55b7773ba2 |
|
7. Мисля, че най-важната поука от тази история е да се ползва презерватив.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 12a1674c5e |
|
8. Даа, много добре те разбирам, защото и аз съм с подобни уклони. Вече работя върху себе си, защото, както е казал Рей, не се ли овладее това, наистина може да те унищожи.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 9bec3c6739 |
|
10. Момче на 18 години. Никога не гледайте симптомите си в Интернет. Аз лично бях се психирал от това, че имам най- тежката болест, която дори няма да спомена.
Нека вземем един нормален пример. Човек е болен има 38 температура и го боли кръстта. Влизаш в интернет да си провериш симптомите. Пишеш: Симптоми 38 температура и болки в кръстта. РЕЗУЛТАТИТЕ- болките в кръстта могат да се дължат на ИЗКРИВЯВАНЕ(спокоен си от прочета), ОТ УДАР(отново спокойствие) и след това следва РАК НА КОСТИТЕ, ПОДУТИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ, ЛИМФОН и всякакви такива. В момента, в който ги прочетеш се стъписваш и започваш да се психираш от това какво ти има и дали не е най- лошото. От тогава всъщност е започнало твоето филмиране АВТОРЕ. При мен беше следното, (дори вече забравих какво ме болеше, извинявам се за това). Та имах болки някъде и просто съвпадение имах и температура и ме боляха костите. При първото ми прочитане в нета, естествено излизат резултати за най- лошите болести и бях се психирал до такава степен, че започваш да си мислиш какви ли не неща за това какво ти има и какво МОЖЕ да ти се случи. 2 седмици не излизах от вкъщи, а аз съм човек, който преди да замина да уча в чужбина( знаете само учене без никакви дискотеки) постоянно бях някъде из града и се забавлявах. Съжалявам за отплесванията просто съм си такъв. Та продължавам- бях се затворил в себе си, ходих постоянно на прегледи. Влошавах си че ми има нещо на щитовидната жлеза, защото от много напрежение покрай гледане из интернет на симптоми, които всъщност нямам, имах усещането, че имам топка в гърлото.
Накрая тръгнах по лекари(здраво готино момче, казвам го само защото всички около мен в чакалните бяха между 60-70 годишна възраст, знаете хора с проблеми) Възрастните хора в чакалнята ми се чудиха, какво ми има и защо съм там. То не бяха прегледи всеки ден на всичко.
Първо Кръстта, влизам аз и буквално не вярвам на нищо от казаното от сестрата, което е смешно, въпреки, че не ми се струваше толкова квалифицирана в областта. Та тя ми каза, че ми няма абсолютно нищо- ТОВА ДОБРЕ.
Второ- отивам на Ендокринолог- лекар за щитовидната жлеза. Влизам аз- и лекарката ми казва- та какво прави такова хубаво и здраво момче при мен(нямам голямо самочувствие, говоря на база какви хора влизат по лекарските кабинети). Гледа ме, пипа ми врата. Каза ми всичко ти е нормално, за сега ти няма нищо, но ми даде направление за кръвни изследвания на щитовидна жлеза. 1 Седмица по- късно. Влизам аз с резултатите. Гледа ги и вика- Не съм вижала по- добри резултати от тези, как въобще можеш да си помислиш, че ти има нещо. Всичко е от стрес, прибери се успокой се, започни си пак ФИТНЕСА, който бях спрял в следствие на ФИЛМАРСКИТЕ ми истории.
ТРЕТИ ПРЕГЛЕД, още не съм свършил :Д. Хрумна ми да отида на пълна кръвна картина, защото Видиш ли, имал съм сърцебиене и високо кръвно, според самият МЕН! . Бях спрял Кафета, всякакви енергиини напитки като Редбул. Влизам аз, преглеждат ме и лекаря ми вика- "Абе момче, я да си продължаваш с кафенцата и да си гледаш кефа, нищо ти няма, напълно здраво 18 годишно момче, без никакви проблеми".
Прибрах се вкъщи, изхвърлих термометъра, и всички изследвания и се отдадох на релакс. Бях на крачка да си проваля живота.
ИЗВОД- НИКОГА НЕ СИ ГЛЕДАЙТЕ СИМПТОМИТЕ В ИНТЕРНЕТ, НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА, това може да съсипе животът ви с манипулативните им изказвания на извънземен език! И аз си излях душата, за което съм ви благодарен.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: e79052e9a7 |
|
11. ОЩЕ СМЕ ЖИВИ, А ВЕЧЕ НИ НЯМА
Уважаема редакция!
Пиша ви, защото вие все още не сте се отказали да се занимавате с такива като нас. Моля да напечатате писмото ми. За мен е важно то да бъде прочетено от младите хора – момичета и момчета. Искам да им кажа някои работи, за да се замислят и да се осъзнаят. Защото аз и другите от моята среда също не разбирахме по-рано много неща.
Казвам се Олга и съм на 18 години. Ще премълча фамилното си име… Вече от две години съм болна от СПИН. В болницата не съм сама, тук приятелите и приятелките ми са все такива като мене. Сега на всичко гледам по-иначе, не като преди.
Защо вие, възрастните, хвърлихте „под влака” нас, вашите деца? Защо ни прегазихте със секс, порнография, наркотици? Ние бяхме още деца, а „татковците” вече ни опипваха в леглото. „Майчиците” пък получаваха пари за своите деца. Вие, вие сте виновни за нашите болести и нашата смърт! Искате „разкрепостеност”, „разпуснатост”, „свобода”. Рекламирате „обратните”, поощрявате „порнографията”. Проповядвате „свободните връзки”, афиширате режисьорите-хомосексуалисти. Вие лелеете всичко това, удовлетворявате своето беснуване. А ние умираме!
Ние бавно умираме и не трябва да се лъжем, че нищо не се е случило с нас, че ще бъдем живи… Ние няма да имаме любов, няма да имаме семейства, няма да родим деца. Разбирате ли изобщо, какво става с нас, поколението, което идва след вас? !
Ние сме още живи, а все едно че ни няма. Лишиха ни от детство и ни отнеха бъдещето. Когато срещна на улицата възрастни хора или видя старци и старици, ме обхваща непонятно чувство, което не зная как да опиша. В него има обида, злост, безизходност, страх, завист, безсилие и невъзможност нещо да се поправи или да се промени. Защото вече е късно! Ние не знаехме какво значи любов, не знаехме що е „срам”, „нравственост”, „позор”. Всички тези думи вече си отидоха от училищата, от живота. Но вие ги знаехте? ! Ето, вие доживяхте до 70 години, до 80 години, че и повече, а ние няма да изкараме толкова! Ние ще умрем млади! Защо? За какво? Четирима мои приятели, довчерашни ученици, вече умряха. В моргата лежат студени. Едни други вече се погребваме…
Защо не ни предупредихте с вашия „безопасен секс”? Ние искахме да живеем! По-добре ниви да оряхме, трактори да карахме, отколкото сега да умираме от СПИН, облечени във вносните си дрехи. СПИН-ът и сифилисът станаха за младите хора нещо като хрема.
Аз се боях от мъжете, сега от нищо се се страхувам, сега всичко ми е безразлично. Нека те да се страхуват от мен, а ако „се поотпуснат”, ще получат за това „награда”… Ние бяхме мънички, не знаехме как се раждат деца, мислихме, че ги намират в чашките на цветята или че ги донася щъркелът. О, да можеше по-дълго време да си стоим в неведение, вярвайки, че наистина щъркелът донася децата!
А вас никой няма да съди за нас. Та нали не сте убили собственоръчно никого от нас. Само ни разваляхте, развращавахте с вашите „картинки”, с вашите „произведения”. Идвахте в училищата и, уж загрижени за нас, ни „отваряхте” очите колко „добре” би било да вършим „онези работи” не по мази и сутерени, а „цивилизовано”, като за целта ни прожектирахте филми и раздавахте брошурки. Такива насилници като вас сега не ги съдят, сега тях ги поощряват, вкарват ги във властта. И вие продължавате да вършите същите неща с други деца, по-малки от нас.
Престанете!
Ах, колко щях да съм днес благодарна на този, който би изтръгнал навремето цигарата от ръката ми, би ме „сгрял” с коприва отзад тогава, когато още можеше да бъда спасена, когато още можеше да бъда измъкната изпод „колелата на влака”!
Помогнете на тези, които милеят за своя народ да прекратят това, което става навсякъде из нашата страна! Помогнете да се прекрати това безумие! Приемете закони и забранете порнорекламите, порнолитературата, филмите, наркотиците, водката. Ние погиваме, но и вие – също!
Кой кара влака? Пияниците, „обратните”, „свободните” от срам и отговорност? ! Ние сме под тях… И те минаха през нас. Свършено е!
Олга. Краснодарски край.
(Препечатано от „Советская Россия”, 17 май 2001 г. )
Предговор и превод от руски: Десислава Главева
http://www. pravoslavie. bg/колонката/Виновните/
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
