 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Секс и интимност |
Аборта...
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 3815 пъти
Момиче на 21 години съм. Студентка съм в чужбина, 3ти семестър, и въпреки че никога не ми се е струвало възможно съм в безумно щастлива връзка с чужденец. Обичаме се страшно много и не можем да се наситим един на друг! За жалост сами сме си виновни че ни се случи това нещастие!
Бяхме на кратка екскурзия в Италия и планувах като се върна да отида до гинеколожката ми и да взема рецепта за противозачатъчни (точно навреме защото тогава трябваше да ми дойде). Около 12/13 дена преди това обаче направихме глупост с него и първата ми реакция беше да отида в болница и да си поискам рецепта за хапче за след секс. Всичко беше успешно, взех и хапчето, само че както пише и в упътването, то действа в 99% от случаите. И аз, като един типичен карък, бях един от този 1%, при който не действа. Върнахме се от Италия и вече имах болки, подобни на болките при менструация, разказах какво се е случило и дойде време за прегледа, според който се оказа че съм бременна.
Това ме изплаши страшно много! Принципно не искам да имам деца, но дори и някой ден да размисля сега изобщо не му е времето! Живея в студентско общежитие, работя на две места, за да си плащам обучението и ми харесва така! На никого не съм длъжна до момента и решенията ми за моят собствен живот никога не са били повлияни от странични хора! Затова и на момента реагирах и казах на гинеколожката ми че искам да направя аборт и тя ме посъветва какво да правя.
Прибрах се вкъщи с бутилка водка и чаках приятеля ми да се прибере от работа. Нямах никаква представа как да му го съобщя. Той ме попита защо се наливам с водка в 6 вечерта, а аз най-безчувствено му отговорих, че се опитвам да разкарам това нещо от тялото ми. Той се изплаши повече и от мене. Успокоих го, че след 2 най късно 3 седмици всичко ще е отново наред, дори няма и да ни струва нищо, защото касата тук го поема. Трябва само да отида до няколко институции и да извадя няколко документа и всичко ще е наред. Същата вечер се напих, ревах като малко бебе и така и не успях да си обясня защо. Винаги съм си мислела, че ако ми се случи ще реагирам разумно и адекватно. Държах и на това да направя всичко сама. Единственото, което той ми каза с леко навлажнени очи, беше“Благодаря ти, че взе решението сама и за двама ни“.
Три седмици по късно беше най-сетне време, но в този период от време успях да осъзная защо всъщност има толкова много момичета и млади жени, които в един момент решават да задържат това дете, въпреки че знаят, че не могат да го дарят с пълноценен живот.
Мозъкът ми разсъждаваше все още трезво и правилно, но в един момент тялото ми започна да се съпротивлява и да противоречи на цялостната ми логика и ценностна система. Беше трудно.. не показах слабост дори и за миг, но това ме изстезаваше вътрешно през цялото време. И така стана време, настаниха ме в болнично легло, като че съм тежко болна, и ми дадоха нещо като свещичка, което да поставя като тампон във влагалището. Около час след това се започна... лежах в леглото и усетих, че ми се гади, но толкова брутално като че всичките ми органи ще изплюя, изтичах в тоалтната, изкарах каквото можах, но единственото ми желание след това беше да пийна малко вода. Не можех.
Преди пълна наркоза не се яде, пие или пуши. Кръста и долната част на корема ме прорязваха с остри болки, гадеше ми се през цялото време. Опитах да заспя, но болките бяха прекалено силни. Шест часа по късно дойде сестрата с един стажант и казаха че е време. Взеха ме заедно с леглото„поне не трябваше да ставам„, само бели луминисцентни светлини, асансьор, друго отделение... не разсъждавах трезво заради страшните болки. Операционната... 5/6 човека и всеки прави нещо с теб. Най-сетне усетих че свързват ръката ми с наркозата, сложиха кислородна маска пред лицето ми и казаха„до скоро„.
Събудих се... веднага усетих че нещо не е наред. Запошнах да се осъзнавам и започваше да ме боли... нечовешки... изгаряща болка отвътре, каквато никога не съм изпитвала, попитах сестрата, с вече насълзени очи и треперещи пръсти, дали е нормално. Тя ме погледна с леко притеснение, погледна и към пълната, все още, торбичка с обезболяващо, която трябваше вече да се е вляла в кръвта ми и каза „нещо не е било точно изчислено, събуди се 5мин по-рано. Погледна ме с жален, съпричастен поглед и каза „съжалявам много“. Болката ставаше неустоима, стисках зелязото на леглото с ръцете ми, хълцах, без да мога да си поема дъх, сълзи, от жестоката болка, се стичаха от очите ми, изразяващи само и единствено ужас, цялото ми тяло трепереше и се тресеше. чувствах се все едно матката ми гореше. И в един момент всичко започна да утихва, успокоих се и малко по малко се опитвах да дишам нормално.
Торбичката беше почти празна, а аз много по-успокоена. В съзнанието ми живееше само една мисъл „всичко свърши! .... да така беше... най-сетне сум пак сама с тялото си....
Вече минаха 2 седмици от случилото се, чакам цикъла си с нетърпение и през цялото време си мислех че съм добре, така и се чувствам, все едно не се е случило. Единственото, което ме кара да се чувствам особено са различни бебета, които виждам на улицата или бременни жени.... Нямам представа точно каква е причината за това, най-вероятно просто остава нещо в теб, което ти напомня винаги, че това в действителност се е случило. Но аз се опитвам да пренебрегна всичките тези неща и мисля и че успявам... чувствам се изключително щастлива, че съм сама с тялото си и в действителност бях сигурна че и всичко с мен е наред... така де... докато единствената приятелка, на която бях разказала, също и моя колежка, ме попита дали всичко е наред след това и просто ми напомни как се държах на работа последните две седмици... Хвана ме такв срам, защото през цялото време от моята гледна точка изглеждаше, че някой друг ме е подтиклнал както никога до сега, да избухна и да съм толкова емоционална. Вярно, имах стрес, повече от обикновено, но до сега никога не съм се разплаквала от нерви и стрес по време на работа, а последните две седмици съм все така.
Хормони... все още населяват така нахално, като неканени гости, тялото ми. Скоро, много скоро всичко ще е просто едно минало събитие, което знам, че ми се е случило, но едва ще мога да си спомням!
Не съжалявам, нито за миг!
Всяко нещо с времето си... ако въобще му дойде времето;)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: a18e58fee0 |
|
1. Само едно нещо ми направи впечатление от цялата ти история и смятам да коментирам само него:
"... му отговорих, че се опитвам да разкарам това нещо от тялото ми. "
Доста безкруполен човек си. Не очаквай състрадание тук обаче.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: da884f1b94 |
|
2. Миличка, съжалявам, че си трябвало да преживееш това. Възхищавам ти се, че така смело мислиш, дръж се... повярвай ми някой ден ще разбереш, че си взела правилното решение. Подозирам, че тук ще се изпълни с гадни коментари от жени родили на по 20-21, които ще те убеждават, че токова щастливи, но аз смятам, че на 21 е рано за дете. И трябва да е желано, да има какво да му осигуриш, какво да му предадеш.
Преживях сходна ситуация с най-добрата ми приятелка, която на 20 също забременя по безумен път, сериозен приятел. Още тогава много страдаше, доста се измъчи, понеже имаше и здравословни проблеми. Никога няма да забравя как се питаше горката дали е взела правилното решение, както и безумната критика отправена към нея, дори от близки приятелки. След 6 години нещата много се промениха (както трябва да е на тази възраст) болката е забравена, гаджето е отдавна свършена с тежък край история, но в момента е много влюбена в друг, много по-заслужаващ човек, завърши си момичето, работи си, обикаля навсякъде.
Гледай да не се претоварваш сега физически, щом и приятеля ти е до теб, горе главата момиче... някой ден ще видиш, че всяко зло за добро :)
Оффф
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 600ca0c6f5 |
|
3. Не знам какво да ти кажа... на мен лично всичко ми звучи толкова жестоко... аз не знам дали ще мога да имам дете, а ти си щастлива от аборта....
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: f44f5bb3f3 |
|
4. Не разбирам защо си написала тази тема. Имала си "проблем", решила си го и не съжаляваш за нищо.
Ако търсиш успокоение, че и други разсъждават като теб, аз няма да съм от тях. Естествено е, че на тази вазраст докато следваш и работиш не му е времето за детето, но въпреки всичко, когато то е станало да разсъждаваш по този начин ми е странно. Аз може би бих го задържала. А дори и съзнанието ми да надделее, че не му е сега момента, надали бих могла да бъда толкова рационална, отричаща стореното и мислейки си, че живота ми ще е същия като преди и ще забравя. От сега знам, че аз лично не бих преживяла емоционално леко един аборт и определено нищо няма да бъде същото.
Също не разбирам тази огромна любов с чужденец с главно ч, който въпреки огромната си любов за момент не ти каза, че ще бъде до теб каквото и да решиш. Дори и да смята, че не е най-правилният момент, един мъж на място би трябвало да каже, че ще поеме отговорност каквото й да решиш. Вашето за мен не е любов, а много хормони, привличане и веселие, просто ви е удобно да сте заедно. Любовта е доста повече от една почивка.
Пожелавам ти ти наистина да забравиш случилото се и да успееш да продължиш напред както си планирала. :) Всеки има други разбирания за щастие, дано ти го намериш по твойте стандарти :)
Ана
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 3af276ac7e |
|
5. Аз съм второ дете и знам че майка ми е правила 4 аборта след мен.. Не я обвинявам. От една страна ми е тъжно, но като си спомня какво тежко детство имахме, по-добре че си останахме 2 със сестра ми.
Тежко е в наши дни, аз те подкрепям.. мъчно е да направиш аборт, но в случая мисля че това е по-доброто решение..
Мен би ме боляло много да гледам детето си да страда от немотия..
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 53293510cb |
|
7. Съгласна съм с номер 1, адски безскрупулен, , човек''... такива като теб заслужават никога да не опознаят какво е да си Майка, ама на теб едва ли ти пука и едва ли искаш да си :D... и в крайна сметка не разбрах защо си писала тук, като дори не съжаляваш за нещо не търсиш отговор за нещо като цяло дори и не ти вярвам за историята , , голяма '' литературка си :D
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 103bc690aa |
|
8. Не вярвам на нищо от написаното. "Вече минаха 2 седмици от случилото се, чакам цикъла си с нетърпение". След аборт веднага ти идва, затова и в болницата ти казват да носиш превръзки... Кофти тема за шеги...
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 41c5f00e93 |
|
9. До номер 1 тя просто не е искала да се привърже към "нещото" защото ако тогава беше приела мисълта за малко човече и жив организъм нямаше да може да го махне. И щеше да съсипе и своя и неговия живот, по добре че не се е оставила да се привърже и не е съсипала младите си години в които тя има право на живот, и спокойствие на тия няколко години в който тя може да реши кога е момента за това бебе, и да прецени как и къде. А не просто след една вечер с приятеля й да съжаляват. Случват се такива неща, няма за какво да се обвиняваш, това е бил по-добрия вариант!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 1658884b1c |
|
10. Звучи много грозно и жалко. Съжалявам те, защото, когато осъзнаеш, че първо - човекът, с когото сте изпитвали любов и страст се е зарадвал, че няма да се обвърже с теб по-сериозно, второ, че си унищожила едно малко и вероятно прекрасно същество и трето - както описваш аборта, може и увреждания да получиш, чак тогава ти самата ще изпиташ самосъжаление и разкаяние, но ще е много късно.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: c6a25b1dfd |
|
11. В коментарите не прочетох най-важния извод - при секс винаги се вземат предпазни мерки, за да не се стига до такива неприятности. Другото е злоба и простотия.
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 6d280d9e8f |
|
12. А бе хора, за вас секса сега е като за здравей -здрасти.... за нищо го нямате. А то си е голяма отговорност. Като стане бебче, се чудете как да го махнете това "нещо" дето ще ви пречи да се забавлявате в безгрижния си в момента живот. И разбира се си имате други по-велики цели-образование, кариера, ала-бала...
Дано обаче да не стане така, че един ден да висиш в някоя клиника за да правиш инвитро. Като много други дето са се забавлявали и са си имали други по-важни планове за живота си на млади години и един ден са се сетили, че няма вече за кога да отлагат... ама не става.
кака ти
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 23e8b1de3e |
|
13. Въобще незнам за какво си писала тук. За да покажеш колко си силна и тук да получиш възхищение... да ама не. Голяма си егоистка 'да остана сама с тялота си'. Мисля че си болна.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 11ca652e73 |
|
14. Виж какво ще ти кажа. Това което си го направила е нечовешко ами ако и твоите родители са постъпили така сега ти нямаше да си тук и да коментираш постъпката си. мисля че такива като вас не заслужават да имат деца защото не могат да оценят щастието което им предоставя бог. Добре не го искаш но да беше го родила, това дете не е виновно че не е желано можеше да го дадеш на хора които много искат деца но не могат да имат. не цениш най-хубавото нещо на този свят а ми представи си че след аборта не можеш да имаш повече деца това при 70%от абортите и то на първо дете е възможно. Знаеш ли че аз толкова много искам да имам дете но не мога защото съм импотентен, точно заради това се опитвам да ти дам съвет който някога ще ти е от полза. Не можеш да си представиш чувството че на този свят ще се появи една светлина която ще те радва и която ще е част от теб. А за гаджето ти мога да ти кажа че е един безотговорен мъж.
Димитър 30г
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: da884f1b94 |
|
15. Аз ви казах, че тук ще се изсипят всички съдници, понеже пък вие сте радетели на ценностите и морала, нали?
Изключително пошло е с грозните нападки и много се надявам авторката да не ви прочете мненията, понеже са не само грозни, но и изключително двулични!
Личи си, че девойката е наранена, млада... нейно е тялото, нейно е и решението!!! Половината от писачите тук не притежават матки, другата половина пък са решили, че са най-важни и те "никога няма да направят такова нещо". Ами "браво" на Вас, бе. Вие пък ще сте пример за изключителен родител, понеже веднага осъдихте нещо с грозни думи, което пряко не ви засяга, нито пък можете и желаете да се поставите на мястото на едно младо момиче.
П. С. Майка се става лесно... трудно е когато искаш да си родител.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 706ba3cbe7 |
|
16. От авторката: Първо искам сърдечно да благодаря на хората, които изразиха просто своето мнение по въпроса, не ме нападнаха или обидиха и дори ме защитиха от останалите „безгрешни моралисти„. Най- вече на хората написали коментари номер 2, 3, 5, 9, 11, 15.
До номер 8, стана ми толкова смешно, когато прочетох коментара ти. Превръзки след аборта се използват, защото все пак това е операция и след това е нормално от 3 дена до седмица да ти тече кръв. Това няма абсолютно нищо общо с цикъла ти, който идва около месец след аборта отново. По-добре първо се информирай по темата преди да пишеш злобните си коментари!
До всички останали, които се нахвърлиха да обиждат приятеля ми, че бил безотговорен, за което може би аз съм виновна, защото не го споменавам достатъчно в историята, искам да ви кажа, че аз дори не го и попитах какво мисли да правим, защото го познавам достатъчно добре и вече знаех какво иска. Но все пак това засяга и моя живот и в него в момента няма място за деца, така че решението вече беше взето.
До номер 10, ако за тебе единственото нещо, което ти доказва, че един мъж иска да се обвърже с тебе по-сериозно е да си направите дете, тогава жалко за тебе. Има къде къде по-големи доказателства за истинкска любов и сериозно обвързване от това.
До номер 12, за тебе сигурно е по-нормално да си прекъснеш обучението на 21 години, да се ожениш, да народиш няколко деца, които не можеш да издържаш и изхранваш, защото си нямала “по-велики цели-образование, кариера“ и да живееш цял живот на помощи.
И накрая до всички, които така и не са разбрали с каква цел съм написала историята, причината е, че когато ми се случи това и вече бях взела решение, претърсих всички видове сайтове, форуми и истории на хора, които са минали през това и не намерих нито веднъж нещо, което да ми помогне, а напротив- само плашещи и депресиращи истории, които те карат да се чувстваш още по-зле от постъпката си и те карат да си мислиш, че цял живот ще се измъчваш и ще съжаляваш, няма да си в състояние да водиш нормален живот и романтична връзка, след това ще си в дълбока емоционална депресия и всякакви неща от този род.
Еми не при всеки е така! Аз се чувствам добре, не съжалявам и не мисля, че съм убила някого, а просто съм предотвратила превръщането на дете от тези, натрупали се в матката ми, клетки.
Написах тази история, не за да търся внимание или да показвам на някой колко съм силна или да търся състрадание, както прочетох от по-горните коментари. Написах я, защото това за мене беше единствения начин да обърна нова страница и да оставя случката в миналото.
Освен това, мили хора, сайта се казва „сподели„, а не „съжали„, „обиди и бъди злобен„ или „осъди и линчувай„!
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 3a283ba818 |
|
17. Аз също не съжалявам за аборта, който направих и то на 35. Решението беше мое-женската ми интуиция показваше, че бащата още не е узрял за това решение... Бъдещето показа, че съм била права. При първото подсвиркване и внимание от страна на нашата нова колежка, човека се преориентира. По старата и позната схема набързо й направи бебе и се ожениха.
Това стана толкова бързо, че ако не бях направила аборт, в дните около раждането човека щеше да прави вече нова бебе на друга майка. Не, благодаря!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 103bc690aa |
|
18. Браво, браво! Невероятно... Нямам против това, че такива като теб не стават за майки и че си взела правилно решение за аборт. Ама да го разкажеш по този начин. Ужасяващо. Принципно много неща ме карат да мисля, че всичко е измислено, освен ако не става дума за държава някъде в Африка или някоя доста изостанала и т. н... Кислородни маски, дрън-дрън... Както и да е, не ми се критикува. Помисли просто над едно нещо. Ако твоят приятел толкова държеше на теб и те обичаше, дали такова щеше да е развитието и дали щеше да споделяш такива истории в сайтове, или щеше да споделиш всичко това с него. Успех в егоистичния и безсмислен живот!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 942f6406bb |
|
19. Знаеш ли, че си убила живот и това носи тежки кармични отпечатъци в ума ти?!
В другия ти живот е възможно и теб да те изхвърлят в канала!!!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 6d280d9e8f |
|
20. от н 12
При добро желание от твоя страна и подкрепа от страна на приятеля ти можеше да си завършиш задочно(парт тайм) обучението и да си гледаш детето. След като си работила имаш право и на финансова помощ след раждане. Но то не е влизало въобще в плановете ти, пък и как сега да си разваляш рахатлъка да гледаш дете. А пък и твоя приятел е недорасъл за да поеме като мъж тая отговорност.... Изобщо много незряло отношение и от двамата.
И пак казвам да правиш секс си е отговорност и когато се случи "нещо" да може да си понесеш достойно последствията. А не да се чудиш как бързо да се оттървеш от "нещото", което ти пречи на живота.... И после да се чудиш как да залъжеш съвестта си, че нищо особено не се е случило.
П. С. Аз лично родих на твоята възраст и не чувствам, че съм загубила от това, че не съм се "наживяла" по начина по който масата разсъждава, но както и да е. А да учиш винаги можеш, стига да искаш. Но хората са различни.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: da884f1b94 |
|
21. А от какъв зор, приятеля й трябва непременно трябва да я подкрепи, само защото е станала белята? нали едно дете трябва да е желано и от двамата, а не да го поставиш в следната ситуация "абе мило, не, че нещо... ама аз ще си го родя, не, че те карам... ма твоя отговорност... мама пита и кога ще се женим". Ами под "отговорност" аз не разбирам, че мъжа трябва веднага да клекне и да снася парички, маминка да ми гледа детето а преместването от редовно в задочно в испание ХИЧ не е толкова забавно и лесно, като в НБУ например, да не кажа, че си е един малък шут отзад.
Това не харесвам, че част, родили на крехка възраст си мислят, че автоматично това ги прави вещи във всяка една сфера и тема на разговор, както и това, че цял свят трябва да изпадне във възторг от това, че са сторили такъв неописуем подвиг. И като си родила на 21... какво от това? Давай сега всички да ти се поклоним и да последваме светлия ти пример или да заклеймим тези, които са избрали друг път. Ами има и жени, които ПЪК не искат да завлекат бедния пуяк, който не се е устискал, барабар с 2 чифта родители насила или биха поискали дете, когато могат да ми осигурят спокоен и сигурен живот. Иначе е много хубаво така, хем баща в своята отговорност, задължително да те поеме, хем да чакаме мижави пари от държавата. Ама много лесно звучи така!
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: a79ff11d12 |
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 1d7085965b |
|
23. Благодаря от все сърце на тези които написаха комантарите 2, 9, 15, 17 и 21, благоаря ви! Вие сте честни откровени и реалистични хора. Не само изразихте мнението си без да показвате типичните предразсъдъци, ами и, всеки по свой си начин, успяхте и да ме защитите. Това беше и главната причина да опиша своето преживяване-всеки да изкаже мнението си по въпроса или да разкаже какво самият е преживял, когато го е направил и най-вече, че винаги си има причина за взетото вече решение! И да искаме, не можем да върнем времето назад, така че не трябва изобщо да измъчваме психиката си с това. Но пък има и хора като мен... аз изобщо не съжалявам и съм много щастлива че взех правилното решение!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: f44f5bb3f3 |
|
24. Принципно номер 21 той трябва да я подкрепи, защото белята не е станала сама. В крайна сметка и той носи отговорност - не може хем секс да правиш, хем после дим да ме няма. И нали се сещаш, че някой жени - в случая не визирам авторката - казват, че не искат да родят детето, за да не задължат крехкия мъж, но всъщност искат това дете. Но е просто по-удобно да вземеш за чиста монета казаното и да си измиеш ръцете. Можеше да каже - ти си прецени - аз ще те подкрепя във всяко решение. Ако наистина държиш на човека до себе си, ще го питаш, ще отидеш с него до болницата, ще седиш с него по време на аборта, утешаваш го, когато плаче - а не на мен така ми е по-лесно и да търсим в живота винаги най-лесното. На някой жени абортът им остава травма за цял живот - една част не могат да го превъзмогнат психически месеци наред, други не могат да имат деца - но защо трябва един мъж да мисли за това - нали него не го режат, нали той може да си има и други деца?
А що се отнася до парт тайма - еми учила съм в чужбина и съм имала много състуденти с деца, които минаха парт тайм си завършиха. Познавам и редовно, които просто вместо 6 предмета пишеха 3 и си удължиха следването. А все пак да не говорим, че в повечето западни държави има ясли, които взимат децата от 6 месечна или едногодишна възраст. А разходите по едно дете не са милиони - трябват ти, когато реши да учи висше. Иначе взимаш детски, даваш му храна, пампесри, някоя играчка или дрешка, пращаш го в държавна детската градина и държавното училище и това е.
Всичко е въпрос на приоритети и не трябва да съдим хората за техните приоритети. За теб и за авторката кариерата може да е най-важна - няма лошо. Може да не се чувстваш готов или достатъчно зрял за дете - няма лошо - правилното решение тогава е абортът. Няма смисъл едно дете да страда, защото се е родило при хора не готови да го отгледат, възпитат, да му отделят внимание и нежност. По-добре без дете тогава. Ама и ти не съди тези родили на 21 години - за тях може детето и семейството да седят на първо място. Това толково ли е лошо и порочно? Мога да ти кажа, че е важно да желаеш от все сърце да имаш дете и да му даряваш любов, а не е важно дали си на 21 или 31. Има хора с блестящи кариери, които имат много пари и децата са им по интернати. От многото пари и малкото внимание стават отчуждени от родителите си или почват с наркотиците. Има хора само със средно образование, които просто са се отдали на това дете изцяло и правят от него човек. Естествено, че е най-добре да можеш да подсигуриш добър живот на детето си и нормално образование, но не винаги образованието и кариерата предопределят колко добър родител си всъщност. Пари не винаги е равно на добър родител. И когато не си готов да имаш дете и да му дариш това внимание, независимо дали си на 21 или на 41, с пари или без пари, с образование или без образование е по-добре да не го раждаш. Но можеш ли да му ги дадеш и искаш ли да му ги дадеш ще намериш начина. Както се казва: "Който иска да направи нещо намира начин, който не иска - намира оправдание. "
Всеки знае какво е най-добре за него и нека не съдим нито тези, които правят аборт, нито тези, които раждат децата си.
Иначе авторке всички сме честни и реалистични - просто за едни реалноста е една, за други - друга. Няма как хора с различен манталитет, опит, възраст, възпитание, цели и приоритети да мислят еднакво и да се определя само едно становище по даден въпрос за реално, честно и добро. И това не са предразсъдъци, а просто мнение на различни хора. Когато ти си взела едно решение, не е нужно някой да защитава твоето решение или да намира оправдание за това твое решение. Според мен, когато някой е сигурен в избора си не търси чуждото успокоение и оправдание. Иначе за едно съм съгласна с теб. Човек не може да върне времето назад и няма смисъл да се измъчва с разни главоблъсканици. И най-важното е, че ти си щастлива, че си взела правилното за теб решение. А не е ли именно най-важното ние да сме щастливи, а не някакви онлайн хора да ни казват как трябва да се чувстваме?
Ана
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
