Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Виждам, че я съдиш за това, че е различна - НЕДЕЙ. Повярвай, достатъчно трудно и е и ще се сблъска с доста отхвърляне - недей да я упрекваш за нещо, за което нито ти нито тя сте виновни. Хората са различни - каква скука щеше да е ако бяхме еднаква ;)

7.   Здравейте, и аз като другите коментари искам да кажа, че няма нищо лошо в това дъщеря Ви да е лесбийка. Аз самата харесвам и момичета и момчета, което безвъзвратно ме прави Би сексуална. Знам, че вероятно ще ме осъдите за това, но искам да Ви кажа, че този факт не ми пречи да живея нормално. Сега съм на 20 години, преди година и половина казах на родителите си, че имам влечение към двата пола. Майка ми плака много, но после ме подкрепи и каза, че съм достатъчно зряла, за да предрешавам сама живота си и, че това не е нещо ненормално, че винаги е съществувало между хората, и че има различен тип взаимоотношения.
Те не ме осъдиха за това и даже оцениха факта, че съм споделила това с тях. Моят съвет е да кажете на даъщеря си, че винаги може да разчита на Вас за каквото и да е било и, че Вие винаги ще й помагате и ще я подкрепяте. Вероятно нея просто я е страх, че няма да я приемете таква каквато е. Говорете с нея винаги, когато имате възможност, сближете се с нея, общувайте по-често, станете по-близки и й покажете, че може да Ви има доверие, ако тя сама не Ви каже тогава, Вие й кажете, че знаете, че е лесбийка и, че не трябва да се притеснява и срамува от това. Ако наистина я обичате, подкрепете я. Ако мога да Ви помогна с някакъв друг съвет, можете да ми пишете на е-mail: Love_26@abv.bg

8.   До номер 4: Не съм съгласна еднополови ''семейства'' да имат право да отглеждат деца-родни или осиновени, без значение...Не мисля, че заради извратната им психика трябва да страдат деца, на които те да увреждат представата за света още от детска възраст.Категорично съм против това и силно се надявам,че обществото ни, достатъчно консервативно, няма да позволи това.

А иначе на авторката й съчувствам искрено. Тъжно ми е за нея. Аз също имам дъщеря, макар и доста по-малка и животът ми би се сринал,ако попадна в подобна ситуация.

Но дори и тогава бих била ПРОТИВ дъщеря ми да гледа свое дете.

Мисля, че след като си избрал пътя (модата) да си хомосексуален, трябва да приемеш и мисълта, че нямаш право да отглеждаш деца.
Оттам нататък нека всеки си търси пътя към щастието както намери за добре. Но не за чужда сметка.

9.   До номер 8. Кои/я си ти, че да определяш, кое е нормална среда за отглеждане на деца? Искаш да кажеш, че децата израстнали в семейства където баща пие бие на ред и майката и децата и изневерява са по здравословни от това една лесбийка да има дете?Не мисля, че хомосексоализмът е "МОДА", а са взаимоотношения, съществуващи от както свят светува, но скрити, заради "пуритани" като вас, които определят кое е правилно и кое не. Аз пък съм против някои като вас да ми определят дали мога да гледам деца или не, и като сте такав/а моралист/ка тога се обърнете срещу масивито множене на циганите, защото те не са по добри родители от една леснийка или срещу това млади момичета да разждат деца на 14 15 години.

10.   Абе я оставете на мира момичетата бе! Аман от соц. консерви, дето само си мислят какво ще кажат съсдите. Това са гени номер 8, ма кофата ти едва ли ще го разбере. А с извратена психика си точно ти, не те знам мъжко ли си, женско ли си. Харесвала момичета.... ми ЧУДО ГОЛЯМО! Това нито ще й попречи да води добър и пълноценен живот, нито ще й попречи да има деца, нито нищо. Единствения проблем, който може да има в обществото хомосексуално момиче, се дължи на такива закостеняци като въпросният номер осем.

Сега, до авторката: Остави дъщеря си да следва ориентацията си, лошо е да се създават проблеми по такива теми. Това не е болест, не се лекува с хапчета. Просто я остави да е щастлива.

11.   Чудо голямо, че дъщеря ти е лесбийка.
И какво ще правиш сега? Ще я гледаш с пренебрежение и ще се вайкаш, че няма да имаш зет? Излишно е...
Просто я остави да бъде щастлива. Няма значение дали е хомо, хетеро или би - сексуална. Всеки сам решава за себе си, тя е направила своето решение - сега можеш да я подкрепиш. Най - голямата грешка, която можеш да допуснеш сега е да започнеш да й натякваш колко грешен избор е направила. Може би всеки втори човек, който разбере ще й повтаря това, няма смисъл и ти да го правиш. Постъпи като майка...

Вероятно иска да ти каже, но не намира сили. Ако сметнеш за добре, опитай се ти да поговориш с нея на тази тема - предразположи я, така че да си излее душата и внимавай каква ще е реакцията ти. Тя има нужда от разбиране - дай й го.
SFA

12.   До номер 9,10 от 8:
Последният ми коментар ще е само този,че ако и родителите ви бяха хомосексуални, нямаше сега да ви има на тази Земя.Е?...Коментар по въпроса?

13.   Много ви е лесно на всички да давате съвети, защото не е на вашия гръб. Само женицата си знае какво и е на душата. И съм 100 % сигурен, че в такава ситуация ще си скубите косите и ще се питате , защо на мен. Разбирасе нито детето, нито майката имат вина за това.

Мила женичке, незнам какво да ти кажа, просто поговорете и се разберете. Какво и да правиш, ако това е така, момичето винаги ще си остане лесбийка.
Искренно се надявам, да е само едно моментно влечение.
А понякога нещата не са това, което изглеждат.Това,че си видяла в Skype, някаква си кореспонденция нищо не значи, може да съвсем друго нещо.
Успех и дано ние тука само да си приказваме разни приказки напразно.
М. 38

14.   До номер 12:

Можеш да си спестиш "ако"-тата, защото това нищо не значи, разбираш ли? Ако утре падне метероит и унищожи земята? Тогава какво правиме? А може би, АКО такива като теб не дрънкаха подобни приказки, щеше да има мааалко повече толерантност на тоя свят. Та не подхващай темата.

15.   Тя е малка,всичко и е интересно и всичко иска да пробва...........не се знае още нищо,може и да промени "посоката".

16.   Прекланяма се пред Вас .. Може да Ви е трудно, но търсите решение вместо да изпусните нервите си и да наговорите куп излишни неща. Аз съм на 21 и съм лесбийка. Искам да Ви кажа, че сехсиалните предпочетания не са избор, а съдба .. Може би сте объркана, може би сте си задавали въпосса къде сгреших ? .. но всичко това не е грешка, а начин на живот, който се различа от общоприетите норми ... Закостялото мислене, консерватизма и егото разочароваха много хора по света ..деца предадени и отхвърлени от родителите си заради сексуалните предпочетания ...Преди всичко Тя е ваша дъщеря !!! Може да Ви е трудно да я разберете , но се опитайте .. и я подрепяйте ..защото и Тя е човек ... и тя има своите страхове ... и Тя иска да е щастлива ...всички заслужават щастие ... Понякога не е достатъчно да кажете "подкрепям те", направете така, че да усети подкрепата Ви ... Всичко това ми липсва ... защото моята майка е достатъчно безрасъдна да забрави за майчината си любов към единствената си дъщеря ...забрави, че аз имам право на щастие без значение с кой си лягам вечер ... В началото е трудно, но ако имате желание ще намерите правилния път към дъщеря ви ... Успех !

17.   Oт автора:
Благодаря на всички за мненията и съветите, явно не трябва да отлагам разговора, защото може би и тя като мен се лута и се тормози. Трябва да намеря удобният момент и да си поговорим като майка и дъщеря. Хубавото е, че вече изчетох доста неща. Мненията и съветите на всички, определени ми помогнаха да се поуспокоя емоционално и да се опитам да приема мисълта за всичко, което се случва.

18.   Уважаема госпожо, след като се разберете, пишете ни и ни кажете как е протекъл разговора и какво е станало.

19.   Аз съм против лесбийките лесно ви е да казвате че няма нищо срамно ами ако вашата дъщеря е лесбийка ако това е на вашият гръб как ще се почувствате не бихте ли искали да имате внуци

20.   Здравейте, не ми се иска да давам напразни надежди на авторката, но с мен се случи същото нещо, когато бях на годините на дъщеря й. Влюбих се в момиче, страшно се разбирахме с нея, сексуалните преживявания с нея бяха разтърсващи и изобщо не можеха да се сравнят с неопитността и наглостта на момчетата, с които бях излизала преди това.

Нещата прерастнаха в сериозна връзка и си мислехме да се пренесем да живеем заедно. Семейството и приятелите ми не искаха и да чуят, нито един не се намери да ме подкрепи поне малко... Много се измъчвах, но може да е било и за добро, защото впоследствие се запознах с едно момче. Той много ме харесваше и не можеше да приеме, че съм обратна.

Постепенно ми стана много добър приятел, тъй като всички останали се бяха отдръпнали от мен, като същевременно не спираше да си пробва късмета.

Веднъж, след като бяхме пийнали и той си беше издействал да ме изпрати, ме целуна и аз се упомних, че няма кой знае каква разлика в това отношение между двата пола.

Няма да навлизам в повече подробности, само ще кажа че ми трябваха месеци наред, докато отново изпитам желание да правя секс с мъж. Но всичко след това си дойде на мястото. Не казвам, че ще е същото и с вашата дъщеря, просто искам да кажа, че тя е още малка и дори и да е убедена, че се интересува от момичета, това може да се промени с времето, просто не я притискайте да се определи в една или друга категория.

Много се зарадвах, като прочетох тази история, не съм съгласна с по-горните упреци и ми се ще и моята майка да беше подходила така добронамерено и с разбиране.

21.   Не знам кой беше писал, че хомосексуализмът е генетично обусловен. Може и да има такива случаи, ако ще и половината да са свързани с неправилно предадена генетична информация, но много голяма част от случаите се формират от средата, в която детето расте и се развива, затова е много важно възпитанието и отношението на родителите към детето и най-вече техните собствени взаимоотношения, защото те са пример за бъдещата личност, която се формира в тяхното дете. А в този случай е най-добре да поговорите с дъщеря си по въпроса...

22.   Номер 20.. историята ти ме трогна :) Стискам палци на авторката и се надявам всичко да мине нормално. Най-важното е да не спирате да показвате и доказвате оби1та си към вашето момиче :)П.К.И

23.   Първо се опитай да се поставиш на нейно място. Да не мислиш че на нея и е лесно?! Ти си задаваш толкова много въпроси и се измъчваш само като я гледаш отстрани,а представи си какво и е на нея. Да не мислиш че тя не си задава въпроса: Защо на мен? или не се измъчва, за това че никога няма да има нормално семейство, а ти ще бъдеш разочарована от това.

Това не е нещо, което човек може да си избере или да поправи. Колкото и да се мъчи някой в това положение да бъде "нормален", никога няма да се чувства на място, а това е трудно за преглъщане само за да угодиш на твоите близки и роднини, за да могат те да се чувстават по-удобно.

Така че кажи и да следва единствено сърцето си без да се интересува от мнението на другите. Така ще се чувства най-добре и ще бъде щастлива, а това ще направи теб щастлива - нали?

Изправи се пред това като пред свършен факт, не можеш да направиш нищо по въпроса. Остави я тя да реши какво да прави, а единственото, което ти остава е да чакаш. Времето лекува.

24.   Здравейте, няма нищо страшно в това човек да е с хомосексуална ориентация, страховете идват от най-вече от това дали ще бъде разбран от най-близките си хора.

Аз съм на 30, излизам с жени от около 10 години и родителите ми не знаят. Изглежда се притесняват и се чусят какво се случва тъй като мъж не съм им "водила" от мн време насам.

Нямам смелост да им разкрия, макар че подозирам че няма да се открекат от мен, но ще им е адски трудно.

И е вярно, че и двете страни се измъчват докато не се говори по темата защото неизвестното и въображаемите ситуации, в които се случва най-ло6ото са доста по-непоносими от това което наистина би се случило ако си говорят хората.

успех :0) бъдете хора и си обичайте децата

25.   Здравейте госпожо! Аз съм на годините на дъщеря Ви и съм хомосексуална. Не съм казала на никого освен на най-добрата ми приятелка. Тя ме разбра и ме прие такава каквато съм, но майка ми ми беше казала, като бях по-малка, че ако разбере, че съм лесбийка ще се отрече от мен и затова не съм й казала и до ден днешен. Много ми е трудно. Добре че най-добрата ми приятелка е до мен и само с нея мога да говоря за всичко. Моя съвет е да приемете дъщеря Ви такава каквато е. Не правете грешката, която майка ми направи. Повярвайте ми дъщеря Ви ще бъде много щастлива ако я приемате такава каквато е. Но преди всичко седнете и поговорете, защото може да е просто моментно увлечение. УСПЕХ

С най-добри пожелания

26.   Много интересно!
Според мен някои с педалски, или лисбийски наклонности, трябва да направи всичко възможно до го преодолее!
Най-лесно е да се оставиш по течението и после да търсиш подкрепа!

27.   Мила госпожо, много ви съчуствам и разбирам какво ви е защото съм майка на гей. В момента душата ми се разкъсва от мъка. Мечтата да си има семейство и деца се срути. Не му разрешавам да каже на баща си. Той няма да го разбере и се страхувам от реакцията му. Срахувам се някой да не разбере какъв е , а много го обичам. Искам да е много щастлив. Вече два месеца от както ми сподели, немога да спя нощем и да мисля защо на нас и къде сгрешихме. Кокво ще стане с децата ни, те няма да са вечно, а когато остареят кой ще е до тях. Не вярвам в трайноста на еднополовата любов. Ще трябва да приемем този факт макар че ще е много трудно, но в името на децата ни и тяхното щастие ще страдаме без да разбират и това е. Желая щастие на двете ви и спокойствие на вас. н. т. б

28.   до 27 и авторката не трябва да се обвинявате или да се срамувате от децата си. те не са убили или изнасилили никого може за някои да не е нормално и да не го разбират но има и по лоши неща от това. така че маината им на хората имате деца радваите им се защото някои макар и хетеро сексуални нямат този шанс

29.   Искам да те попитам 1 нещо само. Защо мислиш че няма да имаш внуци? Аз съм момче във 10ти клас, моята най-добра приятелка е обратна и аз я приемам каквато е, но майка и и баща и не. Баща и и създава много проблеми-бой, заплахи и още много. А ако се питаш защо е такава, не се обръщай към себе си... проблема е в бащата 90%. От думите на приятелката ми и от моите впечатления

30.   Към авторката

Първо - хората са си хора, откъдето и да са ( държава например). Фактът, че дъщеря ти си пада по хора от същият пол не е проблем. Тя общува с тясна група хора приятелки. Някой замислял ли се е защо? Защото повечето хора не го приемат. Ако например ти не се вайкаше толкова, че дъщеря ти е лесбийка щеше да седнеш и свободно да си говориш с нея. В крайна сметка какво ни кара да харесваме определен човек? Ако си жена, значи трябва да има член ли? Не. Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта. Защо по дяволите трябва точно човекът, в който ще откриеш всичко това да е от другият пол? Окей, това е общият случай. Но защо изключението трябва да се счита за извращение? Все едно чувам думите на майка ми като обясняние за много неща, за които съм питал защо като малък: "Защото така е прието. "

Така това настрана и ето моят съвет. Първо дъщеря ти е това, което е. Обичай я. Искаш да е различна? Нима вашите не са искали да работиш друга работа, да се омъжиш за друг мъж и т. н и т. н и т. н. Това не ти пречи да я подкрепяш
и да си говориш с нея. Загърби всякаква предубеденост и си говори с нея като с нормален човек, какъвто е. Интересувай се дали има някой специален в нейният живот, какво значи за нея и т. н. Заради хора, които няма да определям, дъщеря ти не ти е казала (защото се страхува от именно реакцията, която изживяваш) и затова общува с тесен кръг хора.
Ако наистина я обичаш, някаква си сексуална ориентация не трябва да има значение. Нали любовта е безусловна?
Дай и я тогава и най-важното я покажи. Представи си какво и е на нея, да желае нормален контакт с хора и на първо мястото именно семейството. Едно разбиране от твоя страна ще я отпусне и облекчи, да не казвам и зарадва. Да може да говори с майка си за това? Кой не би се зарадвал. Щом хората, които обичаш те разбират и подкрепят, на кой му пука за мнението на другите? То е без значение. Надявам се съм помогнал.

П. С Аз съм хетеросексуален мъж на 20 години.

32.   ДО АВТОРКАТА Мила госпожо, аз съм номер 27. Днес се запознах с приятеля на моя син. Очарована съм от момчето. И двамата са много интелигентни образовани младежи, които скоро ще имат едни от най-добрите, проспериращи и добре платени професии. Само да са живи и здрави. Сега сякаш се поуспокоих. Много майки на хулигани, наркомани, убийци, изнасилвачи и какви ли не още биха завидели на нашият проблем. Да не говорим за майкете с болни деца. Да се надяваме само да попаднат на правилния и добър партньор като човек. Да покажем на децата си, че ги обичаме и ги подкрепяме, да не се чустват отхвърлени и необичани от собствените си родители. Да не ги тласнем самите ние в ръцете на неподходящи хора или недай БОЖЕ към наркотиците. Ще съм съгласна хиляди пъти да е гей а не наркоман. Двамата свободно си говорим за тези неща и се чувстваме по добре и спокойни. В сърцето винаги ще я имам тази болка, защо да е така, но ще гледам да не я показвам за да не реши, че ме е разочаровал. Толкова си го обичам и съм толкова горда със сина си, защото не всяка майка има син като моя. Желая ви да намерите и вие спокойствието и щастието с вашата дъщеря. Не я отдалечавайте от себе си. обичайте я, та те са нашето щастие. Ако те са нещастни ние ще сме два пъти по нещастни. н. т. б

33.   Госпожо, преди почти три години аз бях в подобна ситуация с малката ми дъщеря, тогава тя беше на 15 години. Още когато беше малка съм усещала, че нещо в нея не е наред. Подражаваше на брат си, а не на сестра се (както по принцип правят по-малките момиченца). Реших, че ще е най-добре да я оставя тя да избере момента в който да ни съобщи това, защото тогава тя ще се чувства готова. От тогава докато се изнесе (два дни след 16-тия й рожден ден) аз по всевъзможни начини й показвах, че ще съм до нея винаги, независимо от това какъв път избере за живота си. Всяка неделя аз тя и сестра й си правехме женски ден (обикаляхме магазините), в един от тези дни голямата ми дъщеря беше възпрепятствана и нямаше как да дойде, а в на малката очите се виждаше любов. Аз съвсем на шега реших да е попитам "Как е гаджето", а тя ми отговори "Добре", което мен много ме учуди, защото до онзи момент винаги като е попитах отговора беше един и същ "Като си намеря ще ти кажа". Реших да се възползвам от тази ситуация и зададох следващ въпрос " А как се казва", при което тя съвсем спокойно се обърна към мен и ми каза "Мамо, недей да ми се ядосваш и сърдиш, но аз харесвам момичета, тя се казва Зорница и ти е познаваш като моя добра приятелка, но всъщност тя е човека в който аз виждам любовта. " (това са думи, който никога няма да забравя) След кратко мълчание аз й казах, че знам за това, че харесва момичета, но това със Зорница ме е изненадало. Съпруга ми не го прие така леко като мен за няколко месеца той се беше отрекъл от нея и дори не искаше да е вижда, но когато тя се залюби с неговата асистентка му се налагаше да я вижда в обедната почивка. Явно точно тогава е осъзнал, че тя все още си е същото хлапе като преди и винаги ще си бъде нашето малко момиченце. Сега е на 18 години, все още има връзка с асистентката на баща си, живеят заедно от половин година и са много щастливи. Щастието на дето е най-важно за един родител, подкрепяй дъщеря си каквото и да става. :)

34.   Браво 33!!! Ти сигурно си чела литература по темата много, не зависи от дъщеря ти.
Много ми хареса разказът ти, както и реакцията ти. Мъжът ти също е трябвало да се пречупи, много комична ситуация, браво че и той се е поучил! Браво на цялото ви семейство!

35.   Една от най-добрите ми приятелки е лезбийка, на 23 години и още се крие от родителите си, защото са консервативни и се страхува от реакцията им. Все по-често ги избягва и не говори с тях, защото се притеснява да не разберат за нея и приятелката й, с която живеят заедно в София на квартира, уж са съквартирантки само. За да не загубите вниманието на детето си ви съветвам да я приемете такава каквато е, колкото и да не ви харесва. Това не значи, че няма да има деца, а също не значи, че няма да бъде с мъж и да си даде такъв шанс. Понякога това е период, а понякога си е и избор. Не мислете за хорското мнение, мислете за щастието на дъщеря ви, за разбирателството по между ви. Ако тя знае, че вие сте ОК с това ще и олекне страшно много и може да споделя спокойно с вас, когато е разстроена. Поговорете с нея, била ли е с мъже, някой мъж да не би да я е наранил, може да е преживяла сериозно разочарование от мъжка страна за да се обърнат така нещата. Може да не е осъзнала още какво иска, и каква е. Вие сте тази, която ще й помогне най-много, но не и казвайте че сте и ровили в нещата просто я попитайте направо, колкото по-бързо, толкова по-добре според мен. Успех! Детето ви е най-важно от всичко!

36.   Позната ми е историята Ви, момичето на което държа е с същото поведение за което споменавате, и е вече на 32 години, много е трудно ако тя сама не пожелае мисля няма друг начин.

37.   Вероятно нещата с Вашия случай вече са се развили в някаква посока, но не се сдържах да изкажа мнение. Разбирам, че Ви е трудно да приемете това... и то за ДЪЩЕРЯ ВИ, НО... сама казвате, че е единственото Ви дете и я обичате страшно много. Ами обичайте я тогава! Колкото и да е трудно трябва да я приемете такава, каквато е. Това ще облекчи нещата и за 2те ви. На нея няма да и се налага да крие истинската си същност пред Вас, а Вие ще спрете да очаквате тя да срещне "принца на белия кон" и да се разочаровате от факта, че това не се случва! Това, че е лесбийка не я прави друг човек, тя все още е Вашето дете и все още Ви обича така, както и преди да го разберете. Позволете и да е щастлива и се радвайте за нея :)

39.   знете ли какво поговорете спокойно с нея на тази тема. обяснете и че в това няма нищо лошо но просто е безмислено и трябва да се консултирате с психолог или нещо такова и ако тя наистна не може да приеме че тлябва да харесва мъже ще трябва да си остане лезбийка. вярно не е много приемливо дъщеря ти е такава но не може да я накараш да обича насила мъже а не жени но се прак те съветвам д пробваш л лекар

41.   Аууу, направо ми се иска да се гръмна като чета коментарите! "Хората с хомосексуални наклонности не са нормални", "Тези, избрали да следват модата"... Ами на сапун! в концлагери! Тц, тц, тц, тц... Е, не бива! Извинявам се, че започнах така. Исках да се обърна по-специално към номер 8, със интересното мнение, че хомосексуалистите не трябва да имат деца, за да не им изкривяват съзнанието още от детска възраст. Say what again? ! Главата ми не го побира. Аз и приятелката ми сме заедно от година и мога с ръка на сърцето да кажа, че тя е най-невероятния човек на света - възпитана, мила, внимателна, забавна и още куп други! Работи в дом за сираци и е страхотна с децата, всички се привързват страшно много към нея. И 2те сме завършили педагогика и сме достатъчно наясно с развитието на детското съзнание. Аз съм 100% убедена, че ние можем да възпитаме едно дете пъти по-добре от много хетеросексуални семейства! Аз съм израснала в семейство с баща алкохолик и побойник и, повярвайте ми, не беше лесно. Мисълта ми е, че една двойка като нас (и особено тя) би могла да отгледа едно много по щастливо, обгрижвано и обичано дете отколкото много семейства в България и това, че сме хомосексуална двойка няма нищо общо с този факт. Всичко е до човек, до възприятие, до разбиране, до характер.

42.   Номер 41: Аууу, направо ми се иска да се гръмна като чета коментарите!

ДТ: Давай, с теб сме!

Номер 41: Ами на сапун! в концлагери!

ДТ: Бива, ама само за да не ти кършим хатъра.

Номер 41: Say what again? !

ДТ: Повторете го на детето - Repetitio est mater studiorum.

Номер 41: Главата ми не го побира.

ДТ: Нищо, не се напъвай, колкото можеш, толкова.

Номер 41: Аз съм 100% убедена, че ние можем да възпитаме едно дете пъти по-добре от много хетеросексуални семейства!

ДТ: Айхман е бил не 100, а 101% убеден в правотата си. на 28ми ще има протест срещу един изваден от гъза на слона проекто-Закон за детето. Там има един особено любопитен чл. 123, ал. 1, където се казва, че могат да ти вземат детето, ако "той (родителят) го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин". Вече си представям една 100% убедена, новоизлюпена педагожка, която преценява, кое е вредно и кое - не.
Нищо против лесбийките. Или педерастите. В нормални граници, т.е. докато не скочат отгоре ми, крещейки, че са по-добри от мен. Хомосексуалните двойки могат да бъдат кажи-речи всичко друго, освен добри родители. Да те таковам у педагожката, щом не знаеш, че детето има нужда и от майка, и от баща.

Номер 41: Аз съм израснала в семейство с баща алкохолик и побойник

ДТ: Т.е. дори в семейство с баща с девиантно поведение е отгледано едно, толкова интелигенто, мило и 100% убедено дете, като теб.

Номер 41: Всичко е до човек, до възприятие, до разбиране, до характер.

ДТ: Не. Не е. Сега си представи вашето обгрижвано, щастливо и обичано дете в училище. Всеки божи ден ще бъде обект на подигравки и обсъждане, психиката му ще стане на мекица, за да задоволи майчинските инстинкти на майка си и... майка си. Защото, освен възприятие, разбиране и характер имаме и фактор общество. Живеем в него.

Дядо Торбалан

43.   Аз съм мъж на 31 с малка дъщеря..

искам да се обърна към номер 21 и всички писали мнения относно това че хомосексуалността била избор, определяща била средата, противниците на еднополовите двойки и хората мислещи че няма да имат внуци след като видите ли децата им са хомосексуални.

1. ето извадка от Wikipedia (т.е. проверени източници) над която да се замислите:

От 70-те години на 20век и досега за изясняване формирането на сексуалната ориентация се правят изследвания свързани с унаследимостта, тоест генетични изследвания. Много често това е свързано и с изследвания върху близнаци. В „Генетично изследване на мъжката сексуална ориентация“ на Дж. Майкъл Бейли и Ричард Пилард от 1991 г., биват анкетирани хомосексуални мъже и техните братя — еднояйчни, двуяйчни близнаци и неблизнаци. Оказва се, че и двамата братя са хомосексуални при 52% от еднояйчните близнаци, при 22% от двуяйчните, при 9,2% от неблизнаците и при 11% от доведените (некръвни) братя. При подобни изследвания сред жени делът на сестри със съвпадаща хомосексуална ориентация е както следва: 48% при еднояйчните близначки, 16% при двуяйчните, 14% при неблизначките, 6% при некръвните сестри.

Хомосексуално поведение може да се предизвика у животни в лабораторията по няколко начина. Например, хомосексуални мъжки мишки могат да бъдат създадени, като се подложи на физиологичен стрес майката по време на бременността. Неотдавна учени създадоха чрез генно инженерство хомосексуални плодови мушици, като имплантираха в тях ген, чиято мутация в дивата природа се знаеше, че е свързана с хомосексуално поведение. По-горните изследвания показват, че хомосексуалността при лабораторните животни може да се предизвика както от генетични, така и от външни фактори по време на вътреутробното развитие.

Сравнителни изследвания на генома на хетеросексуални и хомосексуални мъже сочи към няколко региона, по които те може би се различават: сегмента Xq28, локуса D7S798 в сегмента 7q36, и локуса D8S505 в сегмента 8p12. Тези находки все още се нуждаят от потвърждаване от други източници.

2. обърщам се към Авторката:
Госпожо ако още се притеснявате от това че няма да имате внуци то това по-скоро е избор на дъщеря Ви, както би било и ако е хетеросексуална. Представете си че реши че не желае да има деца не е ли същото .. това е просто въпрос на избор и няма особено отношение с това дали в крайна сметка предпочита да прави секс с мъж или с жена.

Тук ще помоля модераторите да допуснат следния линк:
http://dvejeniiedinobshtproektzasemejstvo.blogspot.com/
това е блог на една лесбийска двойка която решава да си имат детенце и им се ражда здраво и щастливо момченце .. прочитайки и проследявайки историята в него ще се убедите, че няма абсолютно никакъв проблем да се роди и отгледа детенце при една хомосексуална двойка..
такива има много и в интерес на истината ако потърсите изследвания по въпроса ще видите, че израсналите деца в хомосексуални семейства изобщо не са задължително хомосексуални и ако сте прочели и точка 1 от моя коментар може би вече поне разбирате защо.
ето още неща които може би просто по-пространно представят често задаваните въпроси така да се каже относно хомосексуалността (отново моля линка да бъде пуснат):
http://stalik.wordpress.com/statii/homoseksualnost-20-mita/


Относно това как да реагирате и действате с дъщеря си.. първо се отървете от мисълта, че Вие или вашето възпитание някъде сте сгрешили или нещо е било грешно... Опитайте се да разберете найната гледна точка и да погледнете през нейните очи.. тя със сигурност се притеснява малко или много от реакцията на приятелите и близките си така че наистина и е нужна подкрепа а не страх и съчувствие..

Опитайте се да погледнете на приятелката и като на момче т.е. приемете я като гаджето на дъщеря си без значение какво има в гащите. В крайна сметка човека е човек не заради това което има в панталона, а заради това което има като характер, и всички други качества изграждащи индивидуалността..

Пробвайте да излезете с нейната компания .. запознайте се с тези хора много бързо ще се убедите, че всички са съвсем нормални хора с нищо по-различни от останалите освен в тясно личният си живот. Попитайте ги за техния опит с родителите им и черпете опит от техния за да не правите ненужни грешки.. а и заедно с това в крайна сметка дъщеря ви ще почувства и една силна подкрепа от ваша страна

Най-големият ми съвет който мога да Ви дам е: погледнете дъщеря си, тя е вашата дъщеря, същото това момиче което е било и преди 1, 3, 5 или 10 години.. в крайна сметка и най-важното нещо от всичко е да е щастлива и да виждате това в нея нали :)

44.   Към авторката.

Здравейте г-жо! Възхищавам ви се за адекватната реакция, че след като сте видяли някои факти и доказателства за дъщеря ви.. вместо да действате пъвосигнално и да я нападнете с упреци... вие сте се овладяли и търсите отговорите, решение за проблема по межу ви. Ето я и моята история в един или друг момент най-вероятно дъщеря ви се е чувствала така както аз. Разбрах за себе си доста отдавна за сексуалната ми ориентация. Бях 13 год. когато усещах, че гледа съученичките си, бях изплашена... не знаех нищо за случващото се с мен... смятах, че полудявам.. Неусетно започнах да се обличам с дрехи които не бяха по мен.. майка и забелязваше всичко, но не и беше проблем. Не предполагаше какво се случва с мен и не си направи труда да поговори с мен. Минаха 2 год. в които не обръщах внимение на случващото се с мен или по скоро ме беше страх от истината за себе си. Влюбих се във съседката си. Виках я да играем заедно, тя ме мислеше за приятелка, а аз имах нужда да я виждам, изпитвах нужда да бъда покрай нея за да се усмихвам. Така и не събрах смелост да и кажа, беше ме срам, а и изпитвах страх да не избяга и да не помисли за луда. Започнаха проблемите ми с майка ми. Тя не спираше да ме критикува за всичко- " Не се обличай така..! " - " Искам да те видя като момиче... " Това бяха едни от най-меките и изказвания по мой адрес. И да промених се спрях да нося такъв стил дрехи, започнах да се глася, и да желая да покажа красотата си. От тези промени, които направих по себе си започнах да хваща окото за момчетата. Не бях лишена от тяхното внимание. Реших, че съм се залъгвала преди, че не мога да реша ей така каква съм, при положение че не съм имала връзка с момче. Дадох си шанс да променя съдбата си, и се надявах очакванията ми да съвпаднат. Имах връзки с момчета, забавлявах се беше ми добре в компанията им, стремях се към връзка, раздавах се.... с няколко думи борех се със себе си. Усещах, че ми липсва тръпка, желание за много неща с тях. Разделих с момчето с което бях. След няколко месеца срещах момиче към което изпитвах много силни чувства, а и тя отвръщаше. Тогава имах база за сравнение каква е разликата когато съм с момче и момиче, а тя беше огромна. Имах дълга връзка с нея и от там започна ада ми. Наложи се да лъжа майка ми за да мога да излизам, а и не само за това за хиляди неща я лъжех. Бях с момичето след което се връщах в къщи и нямах смелост да я погледна в очите, защото знаех до преди малко какво съм правила. Постепенно започнаха тези неща да ми се отразяват на психиката, станах по буйна, агресивна, необщителна с нея... променях се към нея, а не исках. Знаех, че подозира убедена бях, че рано или късно ще застанем очи в очи и това беше най-големия ми страх, страх да не я изгубя. Разделих се с въпросното момиче и започнах да си флиртувам с други. Дойде неделята и майка ми предложи да отидем някъде на питник, каквото и да е. Е така и стана отидохме, тя търсеше постоянно контакт с мен.. питаше ме какво става с мен, виждала нещо различно в държанието ми, защо съм се криела постоянно с кои си пиша в интернет, защо си крия телефона и защо говоря винаги тихичко някои когато и се обади... Не събрах смелост да и споделя и казах да ме остави намира. След това започнах да си пиша смс с една фризиорка с която се свалях като нормалните хора на тези години които търсеха контакти с други, и искаха да бъдат харесвани. За жалост бях заспала и бях забравила да въведа паролата си на телефона и тя видя всичко, беше ми изчела всички смс. Събудих се и видях, че ме гледа сособен поглед които никога не съм срещала от нейна страна. Прилоша ми, знаех какво се е случило и без да ми каже, исках да си заровя главата като щраулс и да не я извадя никога повече, усещах че сърцето ми ще се пръсне. Майка и извика баща ми и каза да ставам да се оправям, че си тръгваме. Карах до нас и не виждах пътя, знаех какво ще се случи когато се приберем и се побърквах как да и обесня нещата да не я нараня, и да не я изгубя. Пристигнахме в нас изпрати баща ми до магазина за да може да говори спокоино. Започна страшния съд за мен.. преминавала съм през доста неща от живота, но този шок беше най-големия за мен. Започна да ме разпитва за всичко, и вече нямах избор не можех да бягам нито пък да лъжа, и се уморих да я гледам в очите и да я лъжа, съсипвах се. Тя плачеше аз плачех... тя разпитваще аз отговарях.... Накара ме да се почувствам като втора ръка човек, че не заслужавам да живея, сякаш съм изрод и преча на хората и мога да им навредя. Тя забрави какво дете има и колко пъти съм я карала да се чувства горда с мен. Забрави как всичките и приятелки ме обожаваха и ме хвалеха те самите пред нея. А за един миг всичко отиде подяволите.... молеше ме да не казвам ан никои, че не иска да изживее този срам в работата и да разберат за мен или пък познати, близки... Плачех толкова силно, че се давех във сълзите си едва намирах сили да се боря още за отношенията които ми бяха останали с нея, да се боря да и обесня подяволите на мен какво ми е. Смачка ме, смачка ме с думите които ми наговори предпочете всичко друго да и се изсипе върху главата но не и такава дъщеря. Не издържах и започнах да си прибирам нещата и тогава тя се изплаши и ме спря, каза ми че съм и дете и няма да ме изостави. Бях толкова щаслива макар и да не можех да го покажа. Мина седмица, мина 2ра и всичко си беше по старо му... започна пак да ме мачка без да се усеща. Не можех 21год да излезна с приятелките ми, които няма една като мен. Съмняваше се във всички държеше се резервирано... Не можех да я гледам така, избрах нея пред себе си. Дадох шанс на момчето, което ме обичаше от много време и се бореше за мен. След 3 месеца връзка с него аз се изнесох от вкъщи само и само да избягам от всичко. Не разбрах какво правя, че това е грешка. Майка ми беше и все още е на седмото небе, корено се промени отношението и към мен... дава всичко за да не го изоставя... помага винаги когато може. Оценявам го, но тя никога не ме попита какво ми е до мен. В началото беше добре, докато не започна да наделяваше ориентацията ми. Борех се да продължам по тази пътека да вървя... тя е щаслива, умира всичко в мен всеки божи ден. Момчето разбра за тези неща, сама му казах не исках да бъде поредния човек които лъжа сякаш съм чудовище поради тези факти. Много трудно го прие, но не се отказа... толкова ме обичаше, че преглъща много често горчилката. Опознах го и се привързах към него и не желая да го наранява. А толкова често го правя, дори несъзнателно когато погледна момиче по улицата. Омръзна ми да се боря със себе си. Не е лесно на майка ми, но повярвай те ми тя поне е изживяла нейните си младини и е била с тези които иска. А аз нямам шанса ли, не заслужам и аз да бъда щаслива. Вече съм на 23г. и още не намирам смелост да говоря с нея. Но не мога да продължавам да убивам себе си и човека които ме обича. Тя не осъзнава, че дори и мъж да имам аз не го правя щаслив, искат повече от мен а аз не мога да го дам. Не искам да съм разпокъсана отвътре и да гледам винаги другите да са щасливи, но не и аз....
Помислете си добре, и вземете решение.... надявам се то да е правилното. Ако на вас вие е трудно, то на нея двойно повече, ако вие трябва да се борите само с нея, то тя ще се сблъсква с много негативни хора. Най-важното е че дъщеря ви има сърце независимо от това, че то бие за жените, защото има много хора по света които обиват и вършат ужасни неща. Сексуалноста повярвайте ми е най-малкото нещо с което можете да се сблъскате. От инат или пък от липса на желание да си дадете шанс не си заслужава тя да ви мрази, а вие да не можете да я видите повече... или пък да постъпи като мен да обрича себе си за сметка на нейната усмивка.

45.   Ако дъщеря ми е лесбийка няма да се откажа от нея. Също не виждам смисъл да й натрапвам мнението си и предразсъдиците (моите/на обществото). Според мен има опасност да я отдалечите още повече от себе си. А, ако й кажете, че и четете и хронологията, това определено няма да й хареса. Дъщеря ви е жива и здрава, студентка, има мечти, амбиции. Зет не е задължително, деца може да има, какъв е проблема - какво ще кажат хората или...?

46.   няма лошо че е лезбиика аз самата съм би сексуална и не ме е срам повечето хора не приемат лезбиики и гей. искам само да кажа че всеки си живее живота както иска и никой няма право да съди другите

47.   ми ако е лесбийка може да е такава дето само си пада единствено по жени което не ми се вярва тогава тр да е сбъркана или така дето харесва и 2та пола ама то не е лесбийка тогава в смисъл повечето жени могат да го праят и с момичета и с момчета то не е кат педерастията по различно е ама ако харесва само жени няма да се опраи а ми майката не е ли говорила с нея за да разбере защо ние тр да сме им посредници да се разберат по между си

48.   Бих искала и аз да споделя колко зле се почувствах, когато разбрах за дъщеря си. Дори не искам да изрека на глас. С нея и двете знаем, какво е, само, че тя не говори за това. Не знам как да постъпя, не мога да го приема, а не искам и да загубя детето си. Какво да правя?

49.   Аз съм баща на дъщеря и син. Дъщеря на 23 г. и син на 20 г. Като почнахме да си говорим за секс и сексуалност, те бяха на 13 и 10 г., проведах им общ разговор-инструктаж. Казах - не ми пука дали ще ходите с дълги коси, къси коси, впити дънки, широки дънки, дали ще сте метъли или чалгари, какво ще учите избирате вие, но.... на момичето казах - от теб искам мъжки гаджета, а на момчето-от тебе женски гаджета. Педерастии не приемам и гоня от вкъщи. Не са ме разочаровали децата досега.

50.   Живота е пред нея, тя може да промени решението си, но ако не го направи просто я оставете да направи това, което искам... така ще демонстрирате най- голяма любов към нея :)

51.   Жалко един провален живот. Към майката, защо не си я възпитала на ценности дъщеряти? !
Сигурно от малка е опитала с момичета, можеше просто да си поговорите като стане 2-3 клас, ама вие сега се вайката тук, когато вече трагедията е настъпила и съзнанието и е безкрайно увредено.
Андон 60г.

52.   Виж Люси и Ками и те са лесбийки, но на тях не им пука :)

53.   Моето мнение е, че всички сме различни - имаме различни интереси, вкусове и предпочитания. Нито тя избира каква да бъде, нито ти можеш да я промениш. Знае се, че си мислиш как тя трябва да устрои живота си по "нормален" начин и да има "нормално" семейство, но лично аз не виждам нищо ненормално в това, че тя има влечения към същия пол :) Щом това я прави щастлива значи трябва и теб да радва :) Не се опитвай да налагаш мнението си над нея, да предизвикваш спорове относно нейната ориентация, защото можеш само да влошиш отношенията си с нея като същевременно няма да постигнеш нищо.