Скоро ставам на 28 години и за срам и смях съм девствена.
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 17983 пъти
Скоро ставам на 28 години и за срам и смях съм девствена. Не съм чакала принца, истинския, подходящия или такива глупости просто така се стекоха обстоятелствата. От провинцията съм, израснах сред скандали, пиянски истории. Майка ми ме е пращала да прибирам по нощите баща ми от заведенията, стояла съм под страх по време на скандалите им да не скочи да и посегне. Спукваха ме от подигравки в училище, че баща ми е алкохолик, а майка ми "дебела свиня", страняха от мен, а и аз не можех да намеря общ език с тях.

И така превърнах се в аутсайдер, без приятели, самотна, затворена вкъщи. Макар да бях хубаво момиче, поради факта, че не ходих по дискотеки, кафенета и т. н с една дума задръстена момчетата ме отбягваха и не искаха да имат нищо общо с мен и така докато завърша гимназия. Завърших, преместих се да живея на квартира в големия град, намерих работа... само любов ми липсваше. Мислих си, че ще си намеря някой с когото да се обичаме.... да ама не... Ходила съм по срещи с мъже от сайтовете за запознанства. Обикновено срещите бяха скучни.. Може би не им бях интересна на мъжете и често замлъкваха и ставаше много конфузно и неловко. Резцепвах тишината с шеги, но уви след срещите не са ми се обаждали а и аз не съм ги търсила.

Уморих се с времето и престанах със срещите и запознанствата. Омръзна ми да се чувствам отхвърлена и недостойна за нечие внимание. Животът ми се превърна в еднообразен- работа- вкъщи, вкъщи-работа.

Е виртуалното общуване с мъже продължава, но до срещи не допускам да се стига вече. Не съм дебела, имам си чар, лъчезарна и усмихната съм и като характер не съм лоша, нямам претенции, толерантна съм. Не разбирам с какво отблъсквам мъжете толкова, че освен на "сладки приказки" други отношения с мен не искат да имат. Работата ми е такава, че работя предимно с мъже, закачат се, говорят ми ги едни, но само до там... всичко на шега... За сметка на това обаче циганите мнооого си падат по мен, като ме видят една такава бяла с алени бузки ме питат може ли да ме целунат. Жалка съм. Пиша си с един мъж от доста далечен град от този, в който живея и като се започне писаниците на тема секс кой в каква поза обича да го прави аз се чудя какво да му отговоря. Добре, че порното не е забранено и може да се гледа свободно та да черпя вдъхновение от него. Понякога не спя по цели нощи и си мисля, че ще си остана девствена стара мома. И мисли от рода ако някой се излъже да е с мен все пак как ще се разочарова, че нищо не е умея и няма да го задоволя. И тук в сайта като чета, че мъжете предпочитат опитните жени и хептен се комплексирам. Понякога така ми играят хормоните, че ми идва да скоча на първия срещнат, но не знам какво ме спира и не го правя. Ако никой не се навие да ме изчука май ще трябва да прибегна към платена любов. И не разбирам какъв ми е проблема с тия мъже, че не ме искат. Не съм с високо самочувствие, не гледам пари и коли дали имат, нищо в поведението ми не показва че съм девствена, комуникирам съвсем нормално с мъжете.... Исках само да си излея мъката някъде, благодаря за вниманието