Споделена история от Секс и интимност |
Връзка от разстояние и невъзможност за секс
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2231 пъти
Такааа... преди няколко месеца се запознах с един младеж от чужбина, не е от съседна страна, но определено не е и далеч, т. е. разстоянието помежду ни е около 700-800 км. На една възраст сме, имаме доста общо помежду си, включително и това, че и двамата сме сравнително интровертни, а също така и ъм.. девствени. Наскоро му бях на гости и прекарах 10 дни в неговата страна, 10 дни през които общувах само и единствено с него, нямах интернет, телевизия, както и контакти с други хора. Като цяло много го харесвам, а смятам че и той мен също, но има един проблем... или по скоро няколко. Определено смятам, че изглежда добре, няма вид на срамежлив човек, нито на затворен, неопитен, груб или просто темерут. Не лъха на неувереност и отчаяние, или поне не докато човек не го опознае. Бих се учудила, ако не го познавах и някой ми кажеше, че е девствен и че никога не е имал приятелка, а също така и че няма социален живот. Аз имам що-годе някакъв социален живот, но като цяло се чувствам неудовлетворена в личен план, а единственото мъжко внимание, което съм получавала, е било от някой отчаян за секс. Дотук с описанията, минавам направо към проблема... или проблемите.
Той ме привлича, аз го привличам, ерекция получава ужасно лесно... и ужасно лесно я губи, когато имаме ясното намерение да правим секс. Първо си мислехме че е само от презерватива, но след няколко неуспешни опита той тотално се сдуха, всеки път очакваше провал, съответно и всеки път имаше провал... добре, преглътнах провала, с оглед на това какъв депресар и песимист е като го опознае човек, е напълно нормално това да се случи. Изчетох сума ти форуми, направих си извод, че на почти всеки мъж му се е случвало подобно нещо, че проблема е изцяло на психично ниво и че не съм била път да се видя с този човек, само за да правя секс с него. Няма да тръгна да се цупя за това, и двамата сме девствени, леко притеснени и неопитни. Не съм очаквала някакви чудеса, животът не е порно, случват се и такива неща. Като споменах порно, може би той трябва малко да го намали, защото предполагам и това влияе на проблема му.
И оттук започва драмата. Самообвинения как не става за нищо, как никога няма да може да бъде с момиче, как не желае да отиде на сексолог и как няма да му се получи с мен никога, защото живея далече, ако се виждаме ще е за кратко, а седмица нямало да му стигне да се отпусне и да го направи. Добре, ама аз го харесвам. И той ме харесва, или поне според общовалидните критерии за това, а и според думите му. Бих преглътнала неуспеха, бих се опитала да му помогна да се отпусне, бих искала да имам връзка от разстояние с него. Не живее толкова далече. Светът е голям, възможности всякакви. Харесвам всичко в него, с изключение на това, че след тази история се държи като драматична тийнейджърка, а не като човек със що-годе зряло мислене. Сексът не се е получил сега, следователно никога няма да се получи. Това че искам да му помогна и искам да бъда с него няма никакво значение. И без това живея далече. Не става. Като знам какъв е, дори няма да си мръдне пръста да потърси решение на проблема. Няма и да тръгне да си търси друга приятелка, освен ако случайно от небето някоя не падне в скута му и не му предизвика ерекция като от голяма доза виагра.
Не мога да преглътна, че е толкова сдухан и пасивен, свикнала съм негативизма да идва от мен и когато някой е по-негативен от мен го възприемам за нещо твърде странно. Не разбирам пък ако ме харесва защо не ми дава надежда.... дали защото е тотален депресар или защото просто не държи на мен.
Както и да е, това е всичко от мен.
|
