Споделена история от Секс и интимност |
Имам ли право на щастие?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 2675 пъти
Жена съм, на 30 години.
Навремето имаше една много популярна народна песен, вече не помня, какъв точно беше текста, но на едно място се казваше - "Ех, майко, майко, защо ли си ме родила и като си ме родила, защо не си ме убила...? "
Винаги съм смятала, че тази песен, тия думи се отнасят за мен, за моя живот, за моята съдба... Никога в досегашния си живот не съм имала поводи за радост, не съм познала родителската обич и подкрепа, любовта и уважението от партньор, радостта от живота.. всичко е било една трагедия.
Родена съм в богато семейство - майка ми и баща ми бяха лекари, хора уважавани и търсени, но и - твърде заети със себе си, за да има място в живота им за дете. Отраснах по ежедневни детски градини, след това в домовете на баби и дядовци, в пансиони, а когато отраснах и ме оставяха у дома, то задължително бях сама, тъй като те пътуваха из страната и чужбина по конференции, форуми и подобни. До болка завиждах на приятелките си, които след деня в училище с прибираха в светлите си топли жилища, където ги чакаха мили родители, топла вечеря и сигурност, а аз отварях вратата на тъмното и студено жилище, където твърде често нямаше нищо за ядене, сиренето и кренвиршите бяха обичайното ми меню. На 14 бях, когато майка и баща ми загинаха в катастрофа. Честно казано - не усетих липсата им, та аз никога не бях познала присъствието им, те не ми бяха позволили да се привържа към тях. При мен дойде да живее някаква леля от провинцията, застаряваща мома, братовчедка на баща ми, която трябваше да се грижи за мен. Всъщност, грижата и беше в това да намери за кого да се омъжи, и тъй като на село явно не е гъмжало от кандидати, решила че в града има по-големи шансове. Водеше у дома всякакви мъже, изобщо не се интересуваше дали аз спя, имам да уча - пиеха, танцуваха, вдигаха шум - когато един път се осмелих да и кажа, че са ми пречили да чета за изпит - тя ме преби. Жестоко, като куче. Първо ме удря с ръце, юмруци, смъкна ме на пода и започна да ме рита, после явно се умори, взе една точилка от кухнята и започна да ме налага с нея по цялото тяло. Докато ме удряше крещеше - "Мръсно копеле, да беше пукнала и ти с майка си, не стига че ти пера насраните гащи и те храня, ами и ще ми правиш забележки! " Наговори ми още отвратителни неща, обиди, клетви, докато накрая изгубих съзнание.
Това, което говореше не беше истината - още от началото, като дойде при мен, тя не изяви никакво желание да поддържа жилището или да се грижи за мен - сама се перях и чистех целия апартамент, тя понякога готвеше, но само ако на нея и се прияде нещо и аз ядях, след като се нахранеше тя - ако остане. С пари също не ми е помагала - след като починаха бабите и дядовците, а спестяванията свършиха, роднините започнаха да събират помежду си по някой лев и допълваха сирашката ми пенсия - с това преживявахме. Леля ми беше трудоустроена и получаваше също нещо, но аз от нейните пари не видях и стотинка, никога.
Свестих се на пода, леля я нямаше. Дори не и пукаше дали не ме е осакатила или убила от бой - просто беше отишла на фризьор. След тоя случай тя почна постоянно да ме бие - за всяко нещо. Една вечер един от любовниците и нахълта в стаята ми... бях на 16, явно бяха пили и леля е заспала, а той решил да се възползва от мен. Започнах да пищя, за блъскам - той ме затисна в леглото, скъса ми нощницата, щеше да успее да ме насили, ако не беше някакъв съсед се разблъскал по вратата - чул писъците и дойде да се кара, защо шумим късно през нощта.
Насилника избяга, а аз на другия ден казах на леля за случката, очаквах съчувствие, а получих бой - каза че съм прелъстила приятеля и. Изнервих се, спрях да се храня, не можех и да спя - вечер стоях будна, с вперени във вратата очи, да не би някой пак да ми посегне. Ходех като сянка, в училище си намалих успеха, отслабнах драстично, имах нездрав вид. Косата ми оредя, зъбите ми се развалиха. Може съм имала някакво заболяване, но нямаше кой да ме заведе на лекар - леля не се интересуваше, пред хората се правеше на загрижена, казваше че добре си живеем, окайваше ме, че съм сираче, а у дома ме пребиваше. Едва дочаках да стана на 18 и да я изгоня от дома си. Изгоних я, казах на близките си, че не искам да живея с нея, че тя е жестока и ме тормози - леля ми театралничи, рева, тръшка се, прави се на обидена и накрая аз излязох неблагодарна.
Като останах сама заживях по-спокойно, намерих си работа, взех си една квартирантка, хем да не съм сама, хем да има още някой лев.
Намерих си и приятел, зарадвах се, че и на моите мъки идва края - но жестоко съм се лъгала. Влюбих се в този мъж и на 20 години се омъжих. Бях много щастлива, но за кратко. Заживяхме у тях - голяма двуетажна къща, на първия етаж родителите му, а на втория - ние. Един беше на мама и тати, богато семейство, всичко имаше. За пръв път през живота си се почувствах човек. Шест месеца след сватбата, свекърва ми ме попита още ли не съм бременна и какво чакам. Засрамих се, самата аз не знаех какво се случва - правехме секс, но не забременявах. Отидох на лекар, прегледа ме и каза, че имам репродуктивни проблеми - разпита ме за живота ми и каза, че вероятно времето в което съм живяла в постоянен стрес е оказало влияние върху женските ми органи - не можел да прави прогнози дали е обратимо или не, назначи ми лечение и каза, че само времето ще покаже.
Бързах да разкажа това на свекървата - да се оправдая, че не е моя вината, дето не съм бременна, а тя като чу това ревна насреща ми. Започна да крещи, да вика, да ме обижда, извика свекъра, съпруга ми - "От къде я довлече тая повлекана, не стига, че копелдачка, няма си никъде, никого, ами и ялова, как ми я доведе в къщата тая бе, синко, толкова ли нямаше за тебе други момичета, че точно за тая се ожени, дето нищо не знае, нищо не може, ами и едно дете няма да ти роди - ей тъй след време, чужди хора ще ни шетат из имотите... " Стоях като гръмната и не знаех какво да правя - отвътре ме гореше обидата, но бях толкова вцепенена, че дори не можеш да заплача...
Мъжа ми започна да пие и да ме бие. Като се прибираше, първо отиваше долу, при майка си - явно тя му говореше против мен, а после като си дойдеше горе, сядаше да пие, после започваше да се заяжда с мен и ме биеше. Три години. Говорих с него, молих го, убеждавах го - никой не е казал, че няма да имаме деца, просто трябва време. Но явно майка му беше по-убедителна от мен и той я слушаше. На рождения ми ден, сутринта тръгна за работа... , на вратата се обърна и каза "като се върна да те няма тук" - Скочих, хванах го за ръката, разплаках се, попитах го какво иска да каже, но той повтори само същите думи и излезе. Стоях и не знаех, какво да правя. След минути влезе свекървата, носеше някаква тояга в ръка и се развика - "Вън от тука, кучко, кой знае с кого си мърсувала и колко аборта си направила, та сега не можеш да забременееш - при когото си си вдигала краката - при него върви... " А бх девствена в първата брачна нощ..
Събрах си дрехите и си тръгнах - оставих всичко, което бяхме придобили през брачния си живот - мебели, електроуреди, все пак и аз бях участвала в закупуването им, но нямаше как да ги изнеса, а и едва ли биха ми позволили. Върнах се в апартамента си, добре че не бяха дадени всички стаи под наем. След време получих и покана за развод, явих се в съда, не създавах проблеми, ясно беше, че всичко вече е приключило.
И така, живота ми продължи... Опитвах се да се усмихвам на работа, да съм весела, позитивна, все пак не са ми виновни хората, че имам проблеми. Самотни нощи, дълги дни у дома. Нито някой изпитваше интерес към мен, нито пък аз имах желание. Чувствах се самотна, депресирана, грозна, болна, ненужна на никого. Човешка отрепка. Докато не се появи ТОЙ. Той е мъж на 40. Сирак като мен. Свит, измъчен, стеснителен. Сякаш душите ни се намериха още първия ден като дойде на работа. Сякаш се надушихме, че сме от една порода. Излязохме. Тежкият живот е оставил отпечатък и у него - тихо се смее, притеснява се, все едно е виновен за нещо... Хареса ми. Разказах му живота си. И той ми разказа своя. Никоя жена не го е поискала, защото не е богат, няма скъпа кола и маркови дрехи. Аз го харесах. Но имам ли право на щастие?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 1c2aa1342e |
|
1. Чудесно написана история - БРАВО. Няма какво да те посъветвам, мисля че ти се справяш добре и имаш повече житейски опит от мен, за да мога да ти дам съвет.
Мога само да те посъветвам да си по-внимателна и да не се оставяш да те бият, но не вярвам да се случи де...изчакай и ще намериш щастието
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: ef9bf82eda |
|
2. Право на щастие има всеки. Но виж какво ще ти кажа: с леля ти си била малка, не си можела нищо да направиш.
Но след това с този твой мъж, не е трябвало да седиш там и да търпиш. Просто още веднага, в момента, когато e проявил нещо лошо към тебе, е трябвало веднага да се махнеш.
А не да седиш и да му се молиш... трябва да пазим сърцето и достойнството си, ако ние не ги пазим, друг няма кой.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 2ab421e5c9 |
|
3. Трудно се сдържам за да не се разплача..Знам,че съм малка на 13г. съм,но моля те повярвай ми..Имаш най-голямото право на щастие..До сега живота ти е бил ад-Защо от сега нататък да не е по-хубав?Имаш право на щастие..Момиче-ти заслужаваш всичко..Толкова си теглила,просто..Бих искала да те познавам,но знам,че няма как.,Но от все сърце мога да ти кажа "Обичам те" ?
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: e81b613672 |
|
5. Разбира се, че имаш право на щастие. Някой ден ще ти се случи.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 01b9580ab9 |
|
6. Безкрайно трогателна история. Заслужаваш цялото щастие на света. Бъди внимателна и предпазлива на се доверявай лесно.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 0e34f54cde |
|
7. Имаш право на щастие, разбира се! Само трябва да се увериш, че с този мъж си пасвате като двойка, а не само като приятели с много сходни истории, защото това, че си съчувствате и сте изпитали едно и също в миналото не означава, че задължително от вас ще излезе здраво и сплотено семейство. Пиша ти това, защото ми се струва, че изпиташ ли ново разочарование, това вече може фатално да срине самочувствието си, така че си премисляй добре крачките с новия мъж в живота ти. :)
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 28f9005c35 |
|
8. Имаш право повече от всеки който е минал като ураган и помел душата ти. Не се питай, а грабни щастието си. И дори да удари на камък и тази връзка ще продължиш. Защото за всеки има една половинка. Не знаем далуи ще я намерим но сме длъжни да опитваме. Няма да се съботираш сама. Любов и щастие ти желая!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: ba1c2eb732 |
|
9. Сега е дошал и твоя момент да си щаслива. Хващай човека и сомо напред.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: a775957bd6 |
|
10. Разбира се, че имаш право на щастие! Не си виновна за това което си преживяла като дете и несъмнено оказало влияние и до днес.
Имаш право на щастие, както и човекът с който съдбата ви е срещнала! Мисля, че сте сродни души и може да се получи. Никой не заслужава да е сам в този живот, природата не ни е създала така. Мисля, че сега имаш шанс да си щастлива, ще направиш пое още един човек щастлив, заедно с теб. не пропилявай шанса, заслужаваш го на 100 процента!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 85c19d9d08 |
|
11. Всеки, абсолютно всеки на този свят има право да е щастлив! Рано или късно щастието идва, труден живот с много травми си имала, но бъди сигурна, че заслужаваш и, че ще бъдеш щастлива! Не се страхувай да се потопиш в любовта, но не се оставяй да те мачкат, достатъчно си преживяла! Бъди решителна и цени себе си!
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: aff9d4030a |
|
12. Пожелавам ти цялото щастие на Земята, мило момиче! Ти го заслужаваш! Дано това да е твоя човек, бъди много, много щастлива!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 6f2013868b |
|
13. Въпреки, че има малко измеслено според мене, историята заслужава да бъде в избор на редактора!
Ренон
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 22482553df |
|
14. Имаш право на щастие естествено, само че много внимавай. Отношението на майка ти и баща ти - това, че не са ти обръщали внимание те е накарало да мислиш, че си незначителна и ненужна. След това е дошла тази леля, коята с още по-гадното си отношение съвсем те е пречупила психически. И като логическо и нормално следствие си привлякла мъж и семейство, които да те тормозят. Проблема не е дали заслужаваш щастие, а това, че си свикнала главно на тормоз и лошо отношение, а не на обич, и ако някой който проявява добри чувства към теб се появи, може рано или късно да предизвикаш нещо, да се стигне пак до тормоз. Затова е хубаво да отидеш на някаква терапия, да поработиш над самочувствието си, да преработиш предишните травми и тогава вече да започваш нова връзка. Казвам ти това е много важно - каквото мислиш за себе си, и каквото самочувствие имаш - такива хора и ситуации привличаш в живота си.
|
|
