1. Ти имаш фетиш към женски дрехи и неща. Едва ли има общо с челюстта ти (честито, че ще я оправяш), но по-скоро с това, че си живял например в една стая със сестра ти или като си бил малък майка ти и сестра ти са се обличали пред теб. Първите сексуални желания всеки мъж като малко дете изпитва към жени от семейството си - това е и от общия бит, но и като програма, заложена във всеки човек, защото човечеството по време на Ледниковата епоха е изчезнало до едни 10 000 индивида, които благодарение и на кръвосмешение са успяли да ни съхранят като вид. Тоест всички ние сме продукт на кръвосмешението така или иначе, но у нас чрез възпитание, но и природа има механизми, които ни го забраняват.
При теб животът с тези жени (майка и сестра) и техните вещи (облекло и обувки) са просто улицетворение на женствеността. Много чест фетиш, между другото, и дори травеститите са в 90% от случаите чисти хетеросексуални мъже. Ами лого - който харесва мъже, той няма как да се възбужда от женски вещи, а само хомосексуалистите, които сами искат да са жени, се обличат в женски дрехи, но не се възбуждат от това, а по-скоро си изживяват женствеността.
Ти си типичен фетишист и никакъв психически или друг проблем нямаш, но ако искаш да се бориш с фетиша си трябва да се подложиш на терапия. Аз лично не виждам проблем в него - напълно нормален фетиш, дори банален. Почти няма мъж, който да не харесва женско бельо, чорапогащи, обувки и така нататък. Особеното при теб е, че искаш ти да ги обличаш, но може би като си намериш приятелка и можеш да ѝ облечеш на нея фетишите си, нещата ще се нормализират - в момента си автосексуален, защото нямаш приятелка, но дори и да останеш с желанията си, лошо няма
Важно е за родителите да знаем, че при разнополови деца е нужно след навършване на 4-5 годишна възраст най-късно да имат разделени стаи, а при еднополовите деца след 8-9 години също имат нужда от лично пространство. Важно е за майките и бащите да не се преобличаме пред децата, колкото и малки да са те, защото човек не забравя дори бебешките си години, а те подсъзателно са подтиснати, за да не го травмират травмата на раждането и физическото безсилие и зависимост до 4 г. възраст. На 3-4 г. всички хора претърпяваме нещо като амнезия - не сме забравили по случайност първите години от живота си заради времето, а дори един 5 годишен момък не си спомня бебешките години, което е резултат от подтискането, но тези години ги е имало и са някъде в подсъзнанието и затова е важно от малка възраст да обясняваме на децата неща като разлика между половете, откъде идват бебетата и ролята на мъжа в процеса (разбира се, без подробности, а схематично), както и е важно бебето и малкото дете да има своя стая и да не присъства на интимни моменти между родителите, защото то ги възприема като вид насилие и се плаши.
Важно и много важно е децата да имат свое лично пространство и стаи. Ако нямате възможност, поне разделете със завеса детската стая или част от друга стая в обособена детска стая.
|
