Нищо не умея в секса и много страдам от това!
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 20811 пъти
Никак не съм малка – малко над 40, омъжих се късно без да съм влюбена и сексуалните ми умения са нулеви!
В леглото съм си дърво, притеснявам се, не мога да се отпусна, никога не са ме лизали, не съм правила свирка, знам единствено и само мисионерската, не знам що е оргазъм!
Не съм се влюбвала, не са ме искали лудо и страстно, не са ми спирали дъха със страстна целувка, абе жива трагедия!
А имам мъж, но не е по секса и не е добър в леглото, деца имам, живея си без да знам що е страст, желание, пълно отдаване, взаимност и копнеж!
Адски страдам от това, така съм зажадняла за ласка, целувка, милувка и за смели и опитни, мъжки ръце и устни, които да ме побъркат, да ме влудят от желание, да ме подмокрят така, че да си поискам сама "Ела!Вземи ме!Люби ме!", но ги нямам и само си копнея за тях!
Иначе съм женствена, всичко си имам и ме заглеждат, но няма кой да ме приласкае, да се погрижи за мен, да ме направи жена, да ме запали така, че да пожелая всичко да му дам!
Какво да направя, посъветвайте ме!
Да гледам навън ли?
Мъжа си ли да ухажвам настъпателно – и двамата сме гола вода– и май няма да ме огрее много?!
Просто ми е тежко и никак не искам да си умра така без поне веднъж мъж да ме е обладал истински и като за последно!!!
Благодаря, че ме изчетохте докрай! И още повече благодаря зя съветите ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 3949516471

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

137.   От Авторката Четох... и препрочетох... и май собствената ми тема... взе да ми става... досадна... на мен... , а какво остава за вас? ... Предлагам да сложим... край... и всеки със съдбата си...! Преосмислих някои неща... И не, не ща само секс... затова стига сте ми говорили за порно... Искам да се влюбя... и да се махна от този ад... без любов... и без секс... И всичкото "порно" на Земята... да ми се изсипе на главата, но от един единствен мъж, от любим мъж... Това е... Благодаря на всички за отделеното време! Пожелавам много щастие на всички ви!

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 7b3e2a1838

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

138.   Здравейте отново! Изумена съм от популярността на темата ми, пусната преди малко повече от година! С какво ли толкова привличам вниманието ви, за да продължавате да ме четете?? Знам, лингвист съм и обичам да си играя с думите на различните езици..., а всъщност най–съкровеното ми желание е...мъжки език да се заиграе с мен!... Искам да благодаря за нестихващия ви интерес и отново да ви помоля за съвет! Все така нищо не умея в секса, няма промяна, защото все още не се е появил правилния човек за мен... Но има друго... В къщи се получи нещо много неприятно, което много ме дестабилизира... Като стане дума за секс с мъжа ми..., вече просто го избивам на бъзик..., няма да плача, я! Последно го питах "Защо винаги празнуваме семейни празници, чуквайки се на по чашка??Не можем ли да се чукнем...другояче??" Той ме гледа втрещен и с неудобство ми предлага да се гушна в него на дивана... Аз "Ама много внимавай, че съм мокра..." Той ме гледа с недоумение?? Аз "Ми да, от банята излизам, нали виждаш, че косата ми е мокра..." Отдъхна си с облекчение...Не и аз... Как да съм мокра за него без даже да ме е докоснал? Аз и гола като съм в ръцете му пак не се подмокрям...изобщо пълна скръб! Оставям се пак на течението...до онзи ден, когато той ми каза, че се претрепвал от работа; от умора сили нямал да се усмихне даже..., но виждаш ли "ще си поживеем едно хуууубаво...като се пенсионираме!" Сега беше мой ред да се втрещя... Така значи... Имах все още някакви угризения пред нестихващото ми желание да съм с друг... Но всичко се изпари в момента, в който спомена за пенсионирането... И тук идва и проблема ми... Не ги ща тези тук, мисля, че стана ясно... Не ми импонират по абсолютно никакъв начин... Но от над 20г живот на Запад, как пък нито един българин не срещнах по тези чужди, студени земи?? Трудно виреем тук...и това е ясно... И тогава какво? Къде, по дяволите, да го срещна това наше момче, което да обърне живота ми с главата надолу..., показвайки ми какво е любовта...както така точно пееха Скорпиънс, нали? Къде е този тъмнокос левент, който да ме грабне...в прекия и преносен смисъл на думата и...да ми даде макар и мъничко...щастие? До преди 2г не мислех за това...живеех в летаргичен сън...заблуждавах се...преструвах се... И се събудих най–накрая...само дето виртуалните ми опити да изляза от дупката се оказаха едно пълно фиаско... А тук аз жив наш човек така и не видях?? Другия месец се прибирам по родните земи за броени дни...Има да си ги гледам, хубавите ни мъже по улиците, но кой би ме погледнал, мен?? Те търсят свежо и младо...къде се бутам аз?? И сега накъде?? На мъжа си отговорих "Знаеш ли, много е просто...Като дойде време за пенсия, ние с тебе просто вече отдавна няма да сме заедно..." Той подскочи като ужилен "Как така? Къде ще си?" Аз "Как къде? Отивам си в България.." Той "Ще цъфнеш и вържеш ти, в България! И какво ще правиш там?" Тогава пуснах една тънка усмивчица и му казах "Всичко, което от години не правя тук..." В пълен шах съм...и не знам как да се оправям оттук нататък?? Хем да съм с децата си, хем да съм щастлива с мъж...с друг мъж...?? Дайте съвет...влезте ми в положение... Как ще се живее отсега насетне, не знам?? Очаквам мнения, но не и критики и сравнявания със земята... Лека вечер! от авторката

 

...