|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Спорт и красота |
Бойни изкуства на 40
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 848 пъти
Мъж съм на около 40. Знам, че звучи странно и моля само за коментари от хора с опит. Късно ли е да се започне боен спорт на около 40 годишна възраст? Не става дума изобщо да ходя по състезания или нещо подобно, наясно съм, че е нереалистично. Просто искам да развия у себе си качества като дисциплина, смелост, воля. И да имам умения колкото примерно да се защитя при кръчмарски бой.
Имам спортна култура на базово ниво. Ходя на фитнес, тичам, в не лоша форма съм. Но ми се иска да пробвам ново предизвикателство.
Следваща стъпка, някой може ли да препоръча добри школи в София, в районите около Студентски град, Дървеница, Младост? Подходящо за аматьори.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 1 година, 5 месеца hash: 72de8c433a |
|
1. Никога не е късно! Познавам жена, която започна да тренира таекуондо на 53 г като преди това само е тичала сутри по половин час. Две години по- късно е треньор на начинаещи.
|
преди: 1 година, 5 месеца hash: 9074c57595 |
|
2. Аз също почнах на късни години (бокс) - 35, и продължавам до момента вече 5-6 години. Никога не ми е липсвала дисциплина и воля, но бойният спорт дава нещо много важно и ценно - а именно самочувствието и само-уважението.
Когато си на ринга, със спаринг партьор, можеш много точно да усетиш цялата палитра от емоции и чувства - от възбуда, до страха и безсилието. И въпреки всичко което преминеш, накрая ще оцелееш. Трудно е, винаги е трудно, дори за 2 * 3 минути. Стархът никога не изчезва, но получаваш нещо много повече - след като всичко приключи разбираш че всички останали страхове които имаш са смешни на фона на това да си там на ринга, изправен в битката (дори да не е на живот и смърт, дори с протекции и т. н).
Няма какво да говоря за приятелствата и отношенията с другите мъже - хора с които не обелваш и две думи, след 1-2 мача започваш да ги разбираш напълно. Наблюдаваш и виждаш кой се развива, кой скатава, кой дава висчко от себе си, кой какви слабости има. Единствения минус е че от време на време влиза и някой друг удар, ама се преживява не е болка за умиране.
Какъв спорт ще избереш - ако беше по-млад бих препоръчал борбата/джудо/самбо, ама на тия години по добре някои striking sports - бокс, кик-бокс, муай тай. Всички тия ММА/ски не че са лоши, ама на улицата трябва да знаеш как да удряш - бързо, ефективно, и след това да се омиташ. Падането на земята в уличен бой е смъртоносно и за тебе и за човека срещу тебе.
Така че смело, ще ти хареса, започни веднъж седмично за да видиш как ти пасва на графика, защото аеробното натоварване е огромно и трябва да внимаваш с другите ти занимания.
Къде в София - нямам идея, не живея там.
|
преди: 1 година, 5 месеца hash: fa6366a86b |
|
3. тРЕНИрам бойни спортове от ученик. Вече над 10 години.
Никог не е късно. Щом нямаш претенции за състезания, бойният спорт ще ти даде всичко останало - самоувереност, спокойствие, по-добро здраве.
Познавам доста хора около 40 годишни или повече, които тренират бойни спортове и са в отлична форма. Въобще не са 'чичковци' все още!
Най-важното при бойният спорт е да не се откажеш в първите няколко месеца. Те са наистина най-тегавите - обикновено бойният спорт е по-труден и интензивен от фитнеса и от другите спортове, с които се е занимавал преди това човек.
Случва се да усещаш и емоции като страх, болка, адреналин. С времето се свиква. Все пак залата е контролирана среда и никой треньор няма да остави да те пребият там.
Остава само да решиш какъв точно ще е бойният спорт и къде да го тренираш. Важното е да е нещо, което ти харесва.
Хубавите зали, които аз знам са : на националния стадион, до НДК, Герена
|
преди: 1 година, 5 месеца hash: 8cbf37bbe6 |
|
4. Авторе, запиши се и давай смело.
Аз съм на 53 и почнах преди 2 години кикбокс.
Като млад бях не спортен и страдах от насилие от другите деца, а после и в казармата често ме биеха. Затова имах и мотивация да почна боен спорт. Някъде на 22- 23 започнах с карате и таекуондо. На 35 спрях понеже ми се родиха деца. Някъде към 16- 17 години не съм се занимавал със спорт- грижех се за семейството. Обаче децата пораснаха и след няколко скандала жена ми дигна ръце от мен и ме пусна да ходя. Сега ходя почти всеки ден и не е никакъв проблем. Проблема ми е само разтягането. На времето като бях на таекуондо нямах проблеми с високите удари, но сега положението е лощо. Добре че поне при кикбокса не са чак толкова важни. Не че не мога да ритам високо, но съм по- бавен и се накланям назад.
Иначе издържливоста на тази възраст е нормална. Треньора е на 63 и издържа най- много от всички.
Взимам креатин за по- бързо възстановяване. Понякога взимам и бета- аланин за енергия. Преди тренировка пия също шейк с протеин, аргинин и цитрулин. Последните 2 дават енергия и ми смъкват кръвното. Ако имаш високо кръвно, взимай и ти. Не взимай енергийни напитки. По време на тренировка можеш да си пийваш електролит с аминикиселини (BCAA). Уж казват предпазват мускулите. В групата съм от по ячките пичове. Има и един 59 годишен който също се представя добре. Струва ми се че при правилно хранене възраста докъм 70г. не е пречка, Имаше и някакъв който на 50 беше станал световен шампион по бокс.
|
преди: 1 година, 12 дни hash: a3e98b54eb |
|
5. Аз на 41 с 3 деца и супер ангажираща работа съвсем скоро започнах джиу джитсу. Трудно е! Всяка тренировка все още се чудя дали да продължавам. Но не се отказвам. Убеден съм, че имам ползи. Дерзай и ти
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|