Как да съм спокоен преди състезанието?
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 3018 пъти
Здравейте, пиша ви тук защото искам малко помощ, тази вечер пътувам за София на състезание по лека атлетика възможно е проблема ми да ви се види незначителен но става въпрос за нещо със голямо значение за мен, тренирам от 5 години и имам някой друг успех но тази година е със огромно значение за мен, чувствам се подготвен и готов за нещо голямо но има някакъв глас в мене които ми казва че ме е страх и че не съм готов да го направя, принципно съм много силен характер но когато дойде ред за голямо състезание изпадам в паника и не мога да покажа най-доброто от себе си, опитвам се да не мисля да се абстрахирам от всичко но не се получава, знам че не може просто така да ми се помогне но бих искал да ми дадете съвет как да не мисля за това и да съм спокоен. Това е знам че хората имат далеч по големи проблеми но в този момент се чувствам несигурен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: 4c272ca2e3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Позната история, аз навремето (13-14 годишен) имах същите страхове, исках автобуса да се счупи по пътя, хем да имам оправдание, хем да не се сблъскам с трудностите. На самото състезание не давах всичко на което съм способен... до един мач. Бях посрещач и капитан на отбора, и в 1 гейм обърках всичко което може да се обърка, май само сервизите ми влизаха. Тренера ме дръпна настрана и вика: Ще играеш ли, или да почвам с шамарите? От гледна точка на психологията не много ефективен метод. Но се замислих че по зле неможе да стане и трябва да почна да се забавлявам и да не обръщам внимание на никои. И се случи чудото, оттогава ми падна страха, останалото е статистика:). Оттогава съм участвал на много по-големи състезания (и на най-големия спортен форум), давам си каквото мога ДДС. Всичко е вътре в теб! Най-трудното изкуство е да си господар сам на себе си! Успех!

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 35dc6ec863

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Поеми дълбоко въздух, вдишвай и издишвай няколко пъти. После направи някаква лека гимнастика. Като загрееш тренирай за състезанието. Кажи си "Аз мога, аз съм най - добрият, не съм хвърлил 5 години на вятъра. Ще има покажа кой съм и какво мога". Като убедиш себе си, че си най - добрият, победата е наполовина спечелена. Остава само да се докажеш на терена. По време на състезанието си мисли, че на финалната линия те чака любим човек и колкото по - бързо стигнеш, толкова по - дълго ще бъдете заедно. Или си мисли, че нещо страшно те гони и трябва да избягаш, за да се спасиш. По принцип валериана успокоява, но не знам дали не е забранена субстанция. ~*Отхвърлената*~

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: e4fa13a295

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Напълно ми е познато. Като бях на 13 години и аз ходех на републикански по лека атлетика и те разбирам. И се паникяосвах..... то това за мен си е вид страх де..тоя адреналин дето си го събрал го изразходвай на ''ринга'' хххах :) УСПЕХ, ще се справиш. Мене тренера ме надъхваше като праих обиколките, тичаше до мене и крещеше. Казваше ми, че нямам спортна злоба. Не можех да се ядосам достатъчно, мамка му. Но пък си имам и някой друг успех, личен да го кажем. Сега тренирам друго и имам също успехи. Маги, 16 год.

 

...

горе^

преди: 12 години, 6 месеца hash: 44e47a6cbe

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Само и единствено самовнушение - прави чудеса, както в положителен аспект, така и в отрицателен за съжаление. Трябва да си набиеш до степен да си вярваш сляпо, колко си спокоен и колко ще е ок всичко и т.н.

 

...