Споделена история от Спорт и красота |
Баскетболът
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1339 пъти
Баскетболът винаги е бил голяма част от живота ми. Просто когато съм нервен, притеснен за нещо, или просто ми се играе винаги мога да взема една топка и да стрелям с часове. Само че не искам да играя сам вече, искам да играя с хора, 2ма на 2ма или 1в1 дори с някой. Имам приятели които са си напълнили фейсбука със снимки как играят и как твърдят, че за тях баскетболът е начин на живот, и като ги викна да играем чувам само "мързи ме брат, имам работа, болят ме колената и т. н. " За цяло лято сме излезнали 2 пъти да играем 3ма.... И аз още 7-8 пъти сам.
Обмислял съм да се запиша да тренирам, но първо, че не ми се дават излишни пари, за да играя играта, която обожавам, второ като ги знам всичките там какви са "про-та" и на никой не подават, на всичкото отгоре не съм и много висок само 1. 70 и изобщо пък няма да ме приемат като част от отбора им. Играл съм така повярвайте ми от 5ма винаги играят максимум един двама. Другите са за бройка. Бил съм в отбора на училището ми преди, трениора ми ме караше 2 години поред да влезна в отбора, но аз все му отказвах, защото знаех как стоят нещата. Накрая се поддадох и 11 клас реших да се пробвам, и хоп... айде на скамейката. Аз ходих на всички тренировки, не защото имах нужда, а защото ми се играеше. А тези, които бяха титуляри предишната година никога не идваха на тренировките, но винаги играха по 30 мин на мач. А аз... Играл съм по 2 мин на мач само когато водехме с много точки. От 10-12 мача по 2 мин да съм играл в края, когато няма значение. Аз бях един от най-добрите пробивачи и шуутъри, тройки рядко изпусках, той тва го знаеше, защото много пъти ме е виждал, но все бях на пейката.
И ето ме сега какво да правя? С кой да играя? Всички са вече само по кафета и ку•ви. Жалка работа е.
Е... Ако има такива като мен с моя "проблем", пишете поне тук да си лафим. Пак по-добре отколлото да забравя за играта като цяло нали.. Благодаря, че четохте.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: ff63292d5f |
|
1. И аз обичам баскетбола. Помня едно време, като бяхме ученици, на кошовете какви битки ставаха. Както си играхме на игрищетото, от приятели ставахме врагове само заради играта. Какви мелета бяха не е истина
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 4f44d27d8e |
|
2. Хм, минавал ли си покрай училищните дворове? Там почти винаги има поне по един, който да стреля. Е, и хлапета има доста, но е забавно като се включиш. Аз... попрехвърлила съм младостта, но също обожавам баскета. Запалих и сина ми, който вече е на 13, висок е 185см. Понякога играем заедно. Но в дворовете на училищата се събират ентусиасти. Просот пообиколи :)
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: dab6dc11ce |
|
3. Колко фала или "Free Throws in a row", сте правили последователно да изпускате. Аз миналата година направих 24 поредни като един фр ми подаваше. Тая година едвам 10 стигам :Д
|
|
