Незнам дали да продължа с футбола
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1458 пъти
Футболът е моят любим спорт. От малък гледам футбол и винаги съм си мечтал един ден и аз да изпитам чувството, което изпитват батковците, който играят по българските терени а и по чуждестранните. С една дума исках да стана професионален футболист. (Любимият ми отбор е ЛЕВСКИ и аз винаги съм искал да играя в него, не бих признал друг отбор в София освен ЛЕВСКИ).
Стигна се до там че започнах да играя в едно местно отборче за развлечение, но се оказа че найстина съм добър и на републиканското първенство ме видяха и ме поискаха в ПФК Левски София... поговорих с моя трениор и той каза че ще ми каже когато се обадят, за да отида на проби. Но уви обадиха се, но от втората школа на Левски-Раковски. Аз разбира се бях радостен от новината и веднага отидох. Взеха ме и отидох на потготвителен лагер с тях а после започнах и да играя в първенството. Скъсвах се да вкарвам и то хубави голове, просто нямах от какво да се оплача, освен че тренирахме на мъчителните условия на базата на Раковски. И така един ден трениорът ми каза че ме искат на Герена след края на първенството. Това беше най-хубавата и най-мотивиращата новина за мен. На тренировките, в които правехме фартлеци(ускорения за издръжливост) си скъсвах гъза от тичане. Дойде краят на сезона и трениорът ми каза че ще ми се обади до 2 седмици, за да отида на Герена. Мина 1 седмица, 2 седмици но той не се обади и решиш да му звънна. Тогава дойде за мен потресаващата новина за уволняването на почти всички трениори на ПФК ЛЕВСКИ а и също че трениорът не може да ми помогне. Незнаех какво да изпитвам... гняв, умраза или разочарование.. мечтата ми да играя в ЛЕВСКИ беше на път към своя край. Все пак се видяхме с вече бившият ми трениор и той ми каза да отида на проби въпреки всичко... Отидох, играх добре и въпреки всичко ми казаха: Много си добър момче, но се върни на Раковски и се развивай още... тези думи ме разочароваха адски много, защото имаше момчета, които играеха с пъти по-слабо от мен а ги оставиха в отбора. Мечтата ми се оказа невъзможна. Връзкарчетата си клатеха краката на тренировките на Герена а аз си скъсвах гъза от тренировки и пак не ме взеха... Сега играя в местно отборче, но заради станалото нямам желание за игра много много.. С една дума в мозъка ми се върти въпроса: Дали е дошло времето да спра с футбола? ...
Моля дайте ми съвет, защото положението ми е много сериозно :) Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: 9e7b52301b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Откажи се от Левски, не от мечтата си!

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: a3c4ed9181

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Виж сега, всички големи футболисти са имали такива моменти на разочарования и несправедливост, но за добро или лошо това е част от живота и не само в спорта е така. Дори и с друго да се занимаваш, пак ще има такива моменти. Но да ти кажа, точно в такива моменти, когато съдбата ти обръща гръб, се вижда кой наистина желае да постигне нещо. Животът не винаги е песен и не винаги всичко върви по мед и масло, така че свиквай и не се отказвай още при първата трудност. Вярно е, че връзките са си фактор в България, вярно е, че не е правилно така и за това сме и на това дередже, но е вярно също, че ако ти си добър наистина и не се отказваш толкова лесно, все някой, някога ще те оцени. Дори да не е Левски. Даже ако питаш мен, по-добре не играй още от сега за голям отбор. Сега не е момента да правиш кариера, а само да се учиш. Затова се огледай за някой отбор с добра школа като Славия например. В момента само развитието и тренировките трябва да те интересуват, не отбора. Ако наистина си упорит и не се отказваш, другото ще дойде с времето от самосебе си, повярвай ми. Във всички сфери е така. Ако щеш вземи един лекар. Първо специализира, работи без пари, върши всичката черна работа, а така и не вижда пари, всичко отива за завеждащ отделенията. Но когато веднъж натрупа опит, отваря си кабинет, после по-старите започват един по един да се пенсионират, отварят се места за по-младите и лека по лека нещата си идват на местата. НО трябва търпение, не става бързо и лесно. Бях чел, че много футболисти също били пред такава дилема някога. Златан например се чудил на 16 да се откаже и да започне да работи като докер, защото не можели да го издържат. Дрогба също е бил на косъм да се откаже, Дори Роналдо е мислил по този въпрос по здравословни причини. Но представи си колко щеше да загуби света, ако се бяха отказали. Със сигурност има и такива, които са се отказали, които биха станали звезди, но не сме чували за тях.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 2b02083f74

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Откажи се от футбола и се върни в първи клас да понаучиш малко български. Терниорът би го одобрил :)

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: a3c4ed9181

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   3, не съм автора, но ако ще правиш забележки по правопис, първо пооправи своя. Присмял се хърбел на щърбел.

 

...