Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хм, донякъде си права, но това не е единствената причина човек да напълнее.
Какво се случи при мен: Работя научна работа, която ми е много интерсна. Така се увличам, че изобщо не усещам как минава времето, денят. Докато съм целеустремен и във вихъра си не чувствам нищо - глад, умора. Често пропускам обяда, а в бързането сутрин - и закуската.
Когато денят попревали и стане време да си ходя, усещам зверски глад и умора. Естествено унищожавам хладилника, или поръчвам пици и храна за 3-4 яденета, които рядко доживяват до сутринта.
И така много години подред.
Изобщо не съм нещастен. Имам си жена, деца, приятели, много хобита и мании, но съм дебел (вече). Естествено се опитвам да го контролирам чрез движение, ограничения (диети), но не винаги имам време/желани и не винаги се получава.
Отделно когато съм на някакъв ограничителен режим мозъкът ми не работи толкова добре, отколкото когато се къпе в изобилие от калории, и така не съм достатъчно пълноценен в работата ми, което ме кара да се чувствам кофти.

Бе комплексни са нещата. Права си, но има и други видове и причини за напълняване от описаните от теб.

Да, като стана много дебел ставам нещастен, но то е защото тялото ми тежи, по-трудно подвижен съм, задъхвам се, не изглеждам добре и въобще неприятна история. Но тук нещастието е по-скоро следствие от, а не причина за напълняването. Затова се и опитвам да поддържам някакво равновесие.

7.   Аз лично много мразя хората, които се подиграват на по-закръглените, защото аз бях една от тях и да наистина е ужасно. Именно заради подигравките стигнах до анорексия. За да отслабна и да мога да се впиша гладувах и спортувах като откачена. Броях и все още си броя калориите, смятам колко съм изхарчила и т. н. В последствие едвам стигах до тоалетната. Нямах сили да ходя, причерняваше ми пред очите, виеше ми се свят, припадах. Лятото ходих с пуловер и яке, защото ми беше постоянно студено. Оправих се вече и си ям нормално. 160 см и тежа 49 кг, което за мен е добре. Бях 70 кг. Възхищавам се на слабите хора, които са положили усилия за да станат такива и уважавам дебелите. Те не искат да са такива и не всички с наднормено тегло са нещастни. Някои имат такъв метаболизъм, ядат малко, а дебелеят или пък просто не могат да отслабнат, ядат, не защото са нещастни и депресирани, а защото им харесва вкуса на храната и искат да се наслаждават до без край. Някой се харесват такива и изобщо не им пука какво мислят другите. Човек може към всичко да се пристрасти, към храната като цяло, цигари, кола, алкохол, дъвки, предмети даже тоалетна хартия. Имаше такава жена в един сериал my strange addiction. Хранеше с тоалетна хартия. Много правилно си разбрала, че е грешно да се подиграваш, не само за теглото обаче, за всичко. Човек трябва да гледа себе си, не другите.

8.   Хората не са дебели, защото са нещастни. Напротив, повечето от тях дори са по-весели и енергични, но заради масовата култура, наложена в днешно време, върху тях други си избиват комплексите ( иначе един по-пълен човек няма как да се комплексира сам). Нали има и кльощави, слаби, пълни, по-пълни хора... значи е нормално да си "дебел", както е и нормално да си слаб! И какво лошо има в това човек да преяжда?

10.   С написаното тук сякаш искаш да се успокоиш, че преяждаш и не е кой знае какъв проблем. Също така явно и се чувстваш гузно за обидите, които си изрекла.

11.   С написаното тук сякаш искаш да се успокоиш, че преяждаш и не е кой знае какъв проблем. Също така явно и се чувстваш гузно за обидите, които си изрекла.

12.   С написаното тук сякаш искаш да се успокоиш, че преяждаш и не е кой знае какъв проблем. Също така явно и се чувстваш гузно за обидите, които си изрекла.

13.   Разбирам за какво говориш, аз имам същия проблем и не мога да се справя. Преяждам след което гладувам с дни и не мога да изляза от този кръг.

14.   Ами не съм била дебела, но познавам пълни хора и не мисля, че са нещастни и затова са напълнели. Качваме и сваляме килограми поради много и различни причини. Много често напълняването изобщо не е свързано с преяждане. За съжаление доста хора не го разбират или отказват да го направят и съответно си изкарват погрешни изводи за по-пълните хора, определяйки ги като лакоми, безхарактерни и др. Не казвам, че здравословни проблеми са в основата на всяко качване на килограми, но често и те оказват влияние. Като цяло смятам, че само един ограничен и недоволен от себе си човек би тръгнал да се подиграва на някого заради теглото му. А и не съм убедена, че перфектното тяло може да ни направи щастливи. Може да бъде една от причините да се чувстваме по-добре, но не и да запълни празнотата в живота ни, в какъвто план да е тя. Също както и храната не би могла да го направи.

15.   Силните личности не се подиграват на никого. Възпитаните хора също не го правят.
Не е нужно да преяждаш или да се депресираш, за да осъзнаеш, че не бива да се подиграваш на дебелите хора. Съжалявам, ако съм прозвучала рязко. Хубаво е все пак, че се замисляш и че проявяваш емпатия.

16.   Не точно.
Аз също съм си дебеланка, но съм щастлива или поне така мисля. Аз по принцип ям, когато съм гладна, скучно ми е, искам просто ей така да се насладя на нещо... Но понякога, защото съм тъжна, но това е рядкост. Колкото до подигравките-рядко ми се е случвало някой да ме подиграва. По-скоро ме гледат тъпо или като ги подмина се смеят, но се обръщам и ги гледам лошо и те спират. Просто никога не съм оставяла да ме обиждат.

17.   На мен ми е смешно, че много често на дебелите хора се подиграват такива, които нямат абсолютно никаква реална представа за себе си. Наскоро станах свидетел на много грозна случка- един беззъб индивид си позволяваше пред приятелите си да обижда една пълна жена, която беше с детето си.... Жалко е, че в България е по-лесно да търсим недостатъци в другите, вместо да се вгледаме в себе си.
За протокола... висока съм 1. 75 и съм 52кг. Аз също съм отнасяла подигравки, че съм висока, разбира се само в България.

18.   Пълнотата не е за подиграване, за съжаление е. Вярно, че храната е приятно нещо и запълва душевни и недушевни празнини, но се предполага, че човек е разумно същество и няма нищо хубаво в това сам да си усложнява живота чрез надебеляване. Затова всеки да си носи последствията от собствените решения, а родителите които тъпчат насила децата си и ги възпитават в преяждане, носят отговорност и за тях.

19.   Аз страдам от депресия и въпреки това тренирам всекидневно. Живота на всеки човек е труден, но това не е оправдание за да си дебел и мързелив. Да, наистина има и хора, които са с наднормено тегло, защото са болни но това е един на сто. Така че ние - хората с психически проблеми, които въпреки това си скъсваме задника в залата и се храним здравословно, имаме всякакво право да не уважаваме хората с наднормено тегло. На мен лично никой не ми пречи. Дали ще си със шкембе и сланини или пък ще имаш 6-pack, не ме вълнува. Бъди жив и здрав, но не ме интересуваш. Eдинственото, което има значение е това, което виждам в огледалото. Важното е аз да съм надградил над това, което съм бил вчера. Много лоша черта на нас българите е, че винаги гледаме съседа, вместо да работим над себе си и да се развиваме. Всеки си има собствен път и съдба. Така че гледайте себе си и се стремете днес да сте по-добри в нещо, отколкото сте били вчера. Другите просто нямат никакво значение.

Peace. :)

20.   Авторке, дебелите хора не са дебели само, защото са нещастни. Причините може да са многобройни- ген, болести, метаболизъм и т. н. Един нормален, средно интелигентен човек никога не бива да се подиграва на някой, че е пълен или пък да има злоба и арогантност. Пълните хора са си съвсем нормални човешки същества, със същите чувства и емоции, като абсолютно всеки един "нормален" човек. Пълните хора, ако се приемат и обичат такива, каквито са, стараят се да се борят с проблема си (или не), могат да бъдат безкрайно щастливи с всичко, което се случва в живота им.
А, ти, ако си нещастна и не искаш да си пълна, просто намери друго занимание, с което да се разсейваш, различно от хапването.

21.   Но. 19 - не знам от какво страдаш, но не е от депресия. Или си се самодиагностицирал, или психиатърът ти е чудовищно некомпетентен и те дои за пари. Хората, които страдат от депресия, не се интересуват от това какво виждат в огледалото. Твоето е някакво сдухване, или натрапливост, ако нездраво те интересува отражението ти, но депресия не е.

22.   Винаги съм била против подигравките по адрес на дебелите хора. Просто проумейте, че те са ЧОВЕШКИ същества. Имат всичко, което и вие имате, но в по-голям размер. :) Аз самата, не бих казала, че съм от тях, но съм малко по-пълна от приятелите ми. И е ужасно. Например запознахме се с едно момиче и после се скарахме. Тя после ми писа: "За такива като теб има фитнеси". На мен ми стана кофти, но й написах, че това, че съм дебела, не ме прави по-малко човек от нея. А тя отговори: "Да, права си, извинявай, прави те човек и половина".. А аз съм 1. 78 и 58 кг.. Просто съм едра. Хора нямате представа аз какво преживях заради тези неща. Самата аз си повтарях, че съм дебела. Гледах се в огледалото и по витрините постоянно, всеки ден питах приятелите си дали съм дебела.. Плаках много. Гладувах. Но спорт му е майката и вече се занимавам сериозно.
Помислете върху това.
Момиче, 14 г.

23.   Напълно съм съгласна. Самата аз съм живо доказателство. Винаги съм била много слаба, но преди около година изпаднах в черен период и набързо качих кг, освен това се оказа, че не е само заради храната, а и защото депресията водела и до други проблеми, най-вече с хормоните. И сега се боря с два проблема, с разбърканите хормони и с излишните кг, добре че са само 10-тина, но и 10 е трудно да свалиш при това положение. За това не се подигравайте, защото много рядко причината някой да напълнее е само в лакомията. Много често причините са далеч по-сериозни, като Хашимото, диабет, хормонален дисбаланс и всякакви други гадни заболявания за който самият човек няма вина, а вие с вашите подигравки само допълнително сривате самочувствието му и влошавате и без това лошото му психическо здраве и накрая последиците могат да са наистина фатални и може да се стигне дори до самоубийство. А и никой наистина никой не е застрахован. Днес може да си здрав и слаб, ама не знаеш какво ти готви животът и никой не знае дали утре няма да си болен от нещо, с 40 кг отгоре и с тежка депресия.
Гледах интервю с една от най-пълните жени в България и тя каза следното "Нали не мислите, че съм станала такава заради храната? В рамките само на 1 или 2 години (не помня точно какво каза, но периодът беше кратък) загубих повече от 10 от най-близките си хора. Е, когато се прибираш и у вас те чака поредния ковчег това просто няма как да не ти се отрази". Съжалявам ако не съм цитирала точно, но смисълът на думите и е ясен.

24.   Браво за темата! Аз също се боря с килограмите вече сума ти време. Отчасти напълнях, защото развих тревожно разстройство и депресия и започнах да се утешавам с храна. Бях, така да се каже, тормозена в училище и извън него, и от това май започна всичко. В един момент се отключи и докато се усетя, всичко беше излязло извън контрол.
Така че, дебелите хора понякога имам сериозни проблеми и съвсем не е толкова лесно да отслабнеш. Каня се отново да започна с опитите вече за кой ли път. Непрекъснато близките ми повтарят колко дебела съм, че здравето ми е в риск, и е просто кошмарно. Дебелите хора определено нямат нужда от лошо отношение и подигравки, което е не по-малка истина от това, че многото килограми водят до сериозни заболявания. Точно защото често те се борят с психологически проблеми като депресия и тревожност и последното, от което се нуждаят, е да бъдат карани да се чувстват дори по-шибано.