Мъка по домът и приятелите
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1875 пъти
Здравейте! Аз съм момиче от София на 17 години (скоро навършени). Заминах в чужбина преди година и шест месеца (не по мое желание) там живея и уча. Проблемът е, че там нямам приятели, нямам си никого. Болно ми е, че след училище се прибирам вкъщи и седя самичкаПостоянно плача, вдигнах килограми, затварям се в себе си, не говоря, нямам желанието за нищо само чакам да дойде ваканцията и да си замина за България. Да вметна, че не знам езика и дори и във училище си нямам приятели. Опитвам се да говоря с тях, да създам приятелство, да свикна.. но те се отдръпват от мен и аз стоя сама. В депресия съм откакто дойдох тук. Опитвала съм се да говоря с моите родители, че вече съм на години и сама мога да реша къде да уча и че искам до уча в България и да живея при леля и като стана на 20 години (тогава ще завърша защото повтарях една година заради езика)да се върна при тях и да следвам за визсше, но те са категорични, че съм все още малка за да ме оставят на нечий чужда отговорност. Не ме разбират. През ваканциите си ходя в София там за разлика от чужбина си имам всичко, безброй приятели, които ме чакат. Тъкмо свикна в София и си кажа "Ей най-накрая можеш да се усмихнеш" и стана време, че пак трябва да си ходя. И ето заради това не мога да свикна. В България съм най-щастлива. И да вметна, че си имах приятел до скоро, но и той ме изостави, защото връзката от разстояние му беше трудна.. и не след дълго си намери друго момиче.. Това също е един голям плюс за моята болка. Просто не ми казвайте, че ще свикна и че трябва да се стегна. Опитвала съм се и то не малко пъти, но не се получава. Не съм щастлива в тази страна. Неиздържам това да гледам как във София излизат и се забавляват и ми е болно, че до преди и аз правех същото нещо. Искам нещо нормално-ежедневие с приятели и усмивки както преди. Да имам свои мечти, които трябва да преследвам. Да живея живота си както аз искам, а не всеки ден да бъда до полата на майка си, а тя да няма и малко разбиране и уважение към мен и моите желания. Изкажете мнение и ми дайте съвет какво да правя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: d6d49d0fe6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Напълно права си! Вашите са постъпили безотговорно да ти прекъснат образованието в най-важните класове и да те замъкнат някъде без език и нищо. Трябваше да си завършиш Средното у нас. На 16 г. е било глупаво да те изкоренят от средата ти и да те подложат на такъв тормоз. Съвет - чакай да станеш на 18 г. ако не се променят към теб и се върни сама, работи и си завърши задочно средното образование ако трябва. Можеш още 1 година да се пробваш в новата страна, но според мен е много тежко в твоята ситуация. Едно е да отиде човек с желание, език, подготвен да учи в чужбина, друго е да те замъкнат на средата на обучението ти нанякъде.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 6dea456307

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Езика е много важен. Или го учиш и се адаптираш или просто си оставаш изолиран. Аз заминах на 18 да уча висше и първата година беше най-отвратителния и труден период в живота ми. След това обаче свикнах, понаучих езика и започнах да се запознавам със всякакви хора. Сега тук имам много повече приятели, отколкото в България и се чувствам прекрасно. Вече дори не ми се прибира в България и се връщам само защото нашите ми досаждат. :D Все пак всеки е различен, на теб може да ти е по-добре в България. Успех каквото и да решиш!

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: db5f095d3d

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Пиша ти от позицията на родител с дете в чужбина. Да малко късно си отишла, но такива са обстоятелствата. Съвета даден ти от № 1, като станеш на 18 да се прибереш, това ще означава, че ще те върнат година назад в България, защото нещата са несъвместими. Не знам как е било в България, моят тинейджър, също в България има много приятели, но и тук е същото вече. Постоянно се събират, спят вкъщи или другаде, ходят на басейн, на пица. Много обича приятелите си в България, чува се постоянно с тях, като се прибираме много се забавляват, но умело разделя нещата. Може би на теб ти липсва и подкрепата и разбирането от страна на родителите ти. Освен това се стегни, намали фейсбука, с лицемерните снимки и готините купони, защото повярвай ми, нещата не са чак толкова розови. Колко време вече си там, щом учиш, значи имаш някакво основно ниво на комуникация, вместо да се тръшкаш, гледайки как се забавляват приятелите ти в София и да трупаш килограми, можеш да помислиш как да извлечеш най-доброто от ситуацията в момента. Има доста места, където където можеш да отидеш и да комуникираш с хора, вместо да се затвориш вкъщи, от училище със сигурност има доста такива, имате и психолог, с когото можеш да поговориш и да те насочи. Не търси проблемът само в съучениците си. Стига да искаш можеш да се забавляваш. Не разбрах с кого живееш? Използвай момента, научи добре езика, това ще ти остане за цял живот. Сега ти пиша, когато аз бях на твоите години и заминах сама да уча в чужбина, курсът по език, беше страхотен, аз съм много комуникативна и бързо завързах приятелства. Имаш шанса да имаш онова, за което много деца, дори не могат да мечтаят, така че, възползвай се и се радвай, опознавай нови места, езика, културата, хората.

 

...

горе^

преди: 8 години, 6 месеца hash: 0d8c2fb3af

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Номер 2, в коя страна учиш?

 

...