Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравейте отново. Благодаря на всички Ви за коментарите. Тази моя унилост продължава с пълна сила, но поне вече знам какво да очаквам.
Благодаря и за съветите. Обезателно ще търся начини за резсйване и ще се опитам да спра фейсбука и непрестранното гледане на стари снимки. Все едно съм мазохист, знам че спомените и мислите за дома ме натъжават, но въпреки това не спирам да мисля за него.
Ако все още следите тези тема, може те ли да ми кажете и какво да очаквам като се прибера? Какво е чувството да се прибереш след 6-7 месеца? Притеснявам се и как близките ми ще ме възприемат и как ще гледат към мен, отношението им към мен ще се промени ли?

7.   Я се стегни. Знам за какво говориш, случвало ми се е и на мен, след 3-4 месеца престой. Почваш да идеализираш всичко и всичко да ти се струва перфектно в България, ама семейството, ама приятелите, ама природата, не знам що си... Като се прибереш още на втората седмица ще се е разсеяло очарованието и пак ще ти се заминава - първото отрезвяване идва още от мръсните улици с дупките, които си отвикнал да виждаш, после идват и другите благини;

Имаш възможността в момента да се запознаеш с друга култура, да завържеш нови приятелства, да посетиш интересни места - парите не са всичко, престоят ти ще стане много по приятен, когато започнеш да се интересуваш от това, което се случва около теб. Да няма да спестиш толкова много, ако от време на време плащаш вход за музеи или пътуваш уикенда до близки забележителности или интересни места, но пък ще се почувстваш толкова по-добре... особвено ако има и с кого да ги посещаваш. Опитай да се сприятелиш с хората около теб - може да се изненадаш приятно :)

И се стегни - не е нормално още от втората седмица такава тежка носталгия - не си ли се отделял досега за повече от 2 седмици от вашите? Страшно много народ заминава да работи по студентските програми - това си е прекрасна възможност, никаква причина за драма няма. Ако не ти харесва работата, на която си попаднал, огледай се и я смени - възможности има. Всичко е наред, нищо фатално или с дългосрочни последствия не е станало - напротив имаш възможност да преживееш и научиш нещо ново. Недей да мислиш за глупости и да се самонавиваш, опитай да извлечеш най-доброто от ситуацията, сигурна съм че ще се справиш.

8.   Нормално е в началото. За да добиеш истинска представа, трябва да поживееш на съответното място поне 6 месеца, до 1 година. Виж как ще се чувстваш тогава. Но първите 2-3 месеца не са обективни, защото тогава винаги е трудно и все още свикваш. Поживей там поне половин година и ако не ти харесва, се прибирай. Успех!

9.   Няма да се оправиш, но мисля, че щом си пожертвал семестър, ще трябва да остискаш. Едно си научил, мисля - чужбината не е за теб. Не си единствен - 2/3 от хората се връщаме обратно. Аз след пълно следване и кариера в чужбина се прибрах в България и не съжалявам, пак работя по проекти в чужбина, предстои ми и престои в САЩ, но имам винаги пристанище у нас и няма да те лъжа - у нас и социалният живот е по-богат, и нощният живот е богат, хората са по-контактни, по-лесно се прави кариера и животът е по-интересен. Мисля, че си научил много и си оценил това, което имаме в България и никога вече няма да те е яд на хората, които са в чужбина или няма да мислиш, че изпускаш нещо. В интерес на истината, освен хората, които сме завършили и висше на Запад, другите българи едвам кретат - не им признават реално професия, образование, не могат да създадат семейство или ако са създали са на социални помощи, живеят в гета и в мизерии. Дори много лекари, които отидоха за специализация почват да се връщат, унизени и изтормозени, защото там ги използват едва ли не да чистят нощното гърне на пациентите и за евтини нощни смяни, но не им дават интересни операции и пациенти.
Прибери се у дома, завърши си и живей живота си, не се мъчи за една трошка. Аз си купих кола на 28 г. и с нищо не ми е попречило това. На студент не му трябва кола и стандарт на живот, а да учи и да търси практика и начин за реализация по СПЕЦИАЛНОСТТА, не по миене на чинии. Успех и споко - научил си безценен урок и загубеният семестър не е на хаос.

10.   Като ви чета съветите разбирам, че до сега съм правил всичко на обратно - затварях се след работа и се втренчвах във фейсбука и старите снимки, цялото ми свободно време минаваше по този начин. Също така избягвах всякакъв социален живот. Казах си нещо от типа на " отидох за 6-7 месеца и повече не смятам да се връщам. За какво са ми приятели и познати тук....???? ". Сам странях от развлеченията, вътрешно си мисля, че съм обречен съм на тъга и носталгия докато съм тук и, не заслужавам да се забавлявам. Както казах чувствам вина за това, че не оценявах близките ми, когато жиевех в България и като, че ли съм си втълпил, че сам съм си заслужил настоящото си положение, и че заслужавам да страдам сега. Именно затова не си правя и труда да търся щастието.
Това, което ме крепи да не се върна е, че вече съм отписал настоящият и идният семестър, така че няма връщане на зад. Ако се прибера всичко ще е било напразно, и една година от живота ми ще си е отлетяла безцелно. Единственият урок, който считам, че научих е да ценя повече ближните си и да не си мисля, че е лесно на далеч от тях. Очевидно, че много хора като мен, напуснали родината дори и за по-дълго се справят носталгията и гледат сериозно на нещата, но ето че аз не мога. Явно не е само въпрос на нагласа, но и на характер и манталитет. Опитвам се да мисля позитивно. Казвам си, че ще се върна с малко спечелени пари, ще ми бъде по леко оставащите няколко години в университета, ще мога да стана и по самостоятелен, но дори и това не може да измести емоциите.

11.   Човек махни го този фейсбук и ще си 100 пъти по- щастлив. Аз моя го зарязах. Живея в чужбина, мога да качвам такива снимки, от красиви по-кракиви и какво ще ми се радват истински ли? Напротив злобата и негативната енергия ще я усетят веднага след лицемерните коментари. Не мерси. И без това отрезвях за това, какви хора са ме заобикаляли. Веднъж бях в чужбина, върнаха се от носталгия, работих, борех се, вярвах но след толкова години пак тръгнах. Сега носталгията я няма, защото надделява моята реалност и разбиранията ми за това как и къде искам са живея. Семейството ти, няма какво толкова да те притеснявам просто ще ти се радват и ще тръгне всичко по старому. Ще ти липсва може би това че там където си бил е по-подробно, чисто....

12.   Фейсбука е за нереализирани малоумници.Зает човек няма калво да прави там.
Да гледам как Х яде спагети или на У кучето как пикае не намирам за впечатляващо.
ФБ превръща хората в психирали социопати.

13.   Дръж връзка с родината. Много боли

14.   Всички които не изпитват носталия, нека не се притесяват. Ние тук в България, ще продлжаваме да работиме и чрез нашите данъци ще продължаваме да плащаме пенсиите на вашите родители, баби и дядовци. Споко! Продължавайте да се "интегрирате" в чужбина и вземете чуждестранни паспорти и повече не си идвайте в България, защото тя няма нужда от хора като вас, които са готови да я изоставят и предадат в решителен труден момент.

15.   Браво на номер 14
Към напусналите - сега бягате, да, това е най лесното като дойде време за пенсия обратно тук, пак лесно, но иначе голяма работа го раздват някои

16.   Днес всичко се е юрнало на някъде. Като ми кажат;
"Ще ходя в Германия или Швеция", питам; "Що?".
Отговарят; "Щото там е хубаво". Чакайте, бе хора!
Там не е било вечно хубаво, нaправили са си го.
Което ще рече; "Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво. А давате ли си сметка за България, на кого я оставяте?"
Джоко Росич

17.   Не съм в чужбина, но такива като последните коментари са несериозни, да не кажа друга дума, че няма да е приятна.

Престанете с този псевдопатритизъм. Днес си има свобода, кой където си иска, там ще живее и работи и не е длъжен да дава отчет на никого. Щом сте си направили избора да живеете в България, ок, но не се месете в чуждите избори, защото не им знаете положението. Това, че си напуснал, не означава, че си по-малко българин. Не можете да обвинявате хората, че искат да си търсят добра реализация. Да не говорим, че има професии, които в България изобщо ги няма. И какво правят тези хора. Например Котоошу какво по дяволите щеше да дири в България, след тук сумо няма. Трябваше и той да стане мутра като Петър Стоянов, само и само да оцелее ли? И само и само да се хареса на такива като вас? Пука му на Котоошу какво мислят шепа хора псевдопатриоти.

А и те хората от чужбина си издържат старците от България, не берете грижа. Вашите пенсионни осигуровки са сигурно по 40 лв месец, които не стигат и за 1/7 от средната пенсия, а тези хора пращат млрд евро всяка година и точно благодарение на тях все още имаме някаква икономика. Иначе щяхме да работим за още по-мизрни заплати.

И какво става като сме в България и се мъчим? Някой ни потупва по рамото ли и ни казва "евала" ли? И в крайна сметка как точно ще променим нещата, като останем, след като шепа мутри са ни поробили и им работим за без пари? Напротив ако избягаме, няма кой да им робува и те ще се принудят да си свият гарда. Точно заради ей такива мазохисти като вас, те си правят какво си иска, защото знаят, че ще търпите.

Ето напоследък понеже всички избяга в чужбина, сега няма кой да работи тук. ДОри има хотели, които не гмоат да отворят врати от липса на персонал. И сега вече се усеща как отношението на мутрите хотелиери започна да се променя към персонала. Така че по-добре да се махнат абсолютно всички млади, да останат само пенсионери и роми и когато им уврат главите на мутрите, тогава младите да се върнат обратно.

Не че в чужбина е хубаво и там много неприятни неща, но никой не отива от хубаво, всеки си търси хляба. Отстрани е лесно да се плюе, но само те си знаят през какво са минали. Вие няма да се очудя, ако сте на по 16 и нямате ден трудов стаж, за да говорите такива глупости.

18.   17 - Прав си за много неща, но ще нараниш нежните чувства на много от псевдопатриотите.

19.   Номер 17 икиномика не е да си купиш лекарства и платиш сметките с пратени отвън. знаеш ли какво е Икономика?

21.   16 - Оправяне ? Какво искаш да оправиш? И как ?
Това с оправянето го слушам от прекалено дълго време, но нНИКОЙ не ми даде един скапан ОТГОВОР, на това КАК.

22.   Какво да и оправяне на държавата - народът си получава точно това, което си заслужава :)

23.   19, за икИномика не съм чувал, но икономика знам какво е, защото професията ми е такава. Това да си купиш лекарства, също създава икономика, защото някой ги произвежда тези лекарства (и то обикновено български фармацевти), друг прави суровини за тях, трети ги транспортира, четвърти ги продава, т.е. това са все работни места, все заплати, с които хората на свой ред също си купуват хляб, дрехи и т.н., които също на свой ред някой ги произвежда, транспортира, продава. И представи си тези хора и работодателите им дори плащат осигуровки и данъци. Да не повярваш. А на всичкото отгоре с тези данъци и осигуровки се финансират пенсии, инфраструктура, училища, болници, култура, спорт и какво ли още не.

И те отново генерират потребление, производство и работни места.

И колкото и невероятно да ти звучи, тези работни места, данъци, потребление им казват икономика. Да, знам, че звучи невероятно, но представи си, казват му икономика. Направо да се неначудиш.

И ако ги нямаше емигрантите, нямаше да има такова потребление, данъците щяха да са по-малко, производството също, безработицата щеше да е по-висока. И баща ти нямаше да работи за 600 лв, а за 400 и щеше да ти дава не по 2 лв за закуска за даскало, а по 1,50 лв.

Отделно ако хората се върнат, те просто няма какво да работят, защото икономиката не може да ги поеме. Има си определени естествени пазарни механизми и те са се задействали. Неслучайно тези хора са навън, а не в България, просто икономиката не може да ги поеме.

Попрочети малко за Адам Смит и "невидимата ръка на пазара" и пак ми говори глупости как си беден заради емигрантите и как те не създават БВП. Даже ако продължаваш с глупостите, мога да ти напиша конкретната формула как се смята БВП и да видиш какво точно включва икономиката и как техните пари влияят на стойността. Ама подозирам, че няма да вденеш нищо и просто ще започнеш да храниш, защото ти за друго акъл нямаш.

24.   Номер 23 няма да се впускам в писания.За икиномика не си чувал, но за икономика-да.И казваш ,че ако се върнат българите,икономиката не може да ги поеме,а защо ли!?! Ако има икономика не би било проблем! Противоречеш си!
Приятна събота и неделя!

25.   Слушайте номер 17 и се изселвайте веднага от Бългрия, по най-бързият начин, защото според него, трябва да я оставиме на циганите, турците, арабите и негрите - с две думи на пра-внуците на БАШИБОЗУЦИТЕ.
Според закона на кармата, всеки получава това което дава, но умножено многократно!

26.   Щом сте такива балъци, заминавайте на запад и живейте там сред "каймака" на света.

28.   Проблемът на повечето хора, които отиват в чужбина, е че са там за да пестят пари. Съответно минават покраи всичко хубаво, което има на място : културата, местните вкусотии, новите хора, които толкова неща имат да ни дадат... Всичко им се струва скъпо, не излизат, за да пестят. Изживяват го като затвор, перкулясват и после всичко виждат черно. Аз живея в чужбина, но не за да пестя пари, а за да си ги харча, да пътувам, да изживявам емоции и да градя отношения, които и на 5000 км ме обогатяват, пишейки и споделяйки си с тях във... Фейсбук...

29.   За разлика от номер 28, повечето българи в чужбина имат конкретни планове. Спестяват си парите и нямат намерние да остават та за винаги там и да бъдат третирани като 5та класа хора.
В момента съм в Холандия - вече втора година. Тука познавам хора като номер 28. Пръскат си парите за глупости, защото искали да жвеят като местните. Цяла година пестят, за да могат да отидат на евтина екскурзия, че и те да видели свят. Като отидат там, правят стотици снимки и ги пращат на роднини и приятели в Блгария, само за да могат да се изфукат колко са успяли в чужбина. Това че живеят по няколко човека в стая, в най-евтините и мизерни квартали, където високото ниво на пристъпност е ежедневие, между гадове събрни от цял свят, това не го споменават на роднини и познати. Повечето от тези хора, рано или късно, започват да се друсат, за да компенсират мизерното си съществуване. Каквото изкарат и го пръскат. На кая, след години, един ден осъзнават, че са пропиляли живота си без да има какво да покажат на края. Също както през комунизма в България, само най-тъпите и най-некадърните не са успяли да си купят жилища, зщото всичко са профукали за глупости .

30.   Авторе, животът в чужбина не е за всеки. Така като те чета, явно ти ще се върнеш в България, няма лошо, само гледай да си използваш максимално времето в чужбина и да натрупаш опит.

Иначе съм съгласен с номер 28 напълно.

Към номер 29 - Ти явно не правиш разлика между високообразовани и квалифицирани български експатс, които работят като университетски професори, експерти по европейските институции или големи фирми като Делойт или Байер, адвокати, лекари, мед. сестри, счетоводители и инженери, които говорят отлично 2, 3, че и повече езици от една страна и масата нискоквалифицирани гастарбайтери, които берат плодове, пекат кифли, режат лук в кухнята на мрачен ресторант, грижат се за стари баби, цапат се по строителни обекти или пък в най-добрия случай подрязват зелени градинки или охраняват обекти. Първата група ги има доста в страни като Канада и Австралия заради точковите им имиграционни системи, по-малко в САЩ и в по-малки количества в Западна Европа, където на един квалифициран българин се падат по 20-30 неквалифицирани и още толкова цигани-просяци. Този български елит зад граница получава добро възнаграждение, колегите и изобщо местните хора уважават подобни българи, а те от своя страна се интегрират доста успешно. Не живеят като мизерници по 10 души в стая, а напротив, или изплащат къща на ипотека или живеят под наем в прилично самостоятелно жилище в квартал на поне местната средна класа. Именно тези хора посещават местните музеи, театри, опери и пътуват по света. Ако отвориш български форуми за пътешественици да не правя реклама сега на определени сайтове, ще видиш, че има такива поне няколко хиляди българи, които всяка година ходят на почивка в някоя страна, навъртели са по поне 200-300 000 км по самолетни полети, но и видно живеят добре и имат престижни работни места по света и определено не ги третират като хора пета класа, както ти се изрази. А, гастарбайтерите са тези, които както казах отиват без дума на местния език или поне на английски, цял ден ги убиват от работа, отнасят се с тях като с 5 класа хора, просто защото никой не уважава нискоквалифицирани работници, които не могат дори да говорят нормално местния език и разбира се им плащат ниски заплати. С тези ниски заплати точно те са принудени да живеят по 10 и повече души в една стая като сардини и пестят пари, че и пращат в България, нищо не правят, никъде не ходят, оправдават се, че музеите и дворците са скъпи, но реално нямат интерес нито към култура, нито към изкуство и не си правят труда да разберат, че има безплатни дни, международен ден на музеите, събота след 3 безплатен вход, вечер последните два часа от работното време безплатно и т. н. Вместо това просто висят пред скайп в свободното си време и плюят местните колко били гадни и тъпи, колко било отвратително където са, колко е скучно и как няма нищо да правят там и т. н. Но, разбира се, предпочитат да стоят на тъпото място за 800-1000 евро, вместо в България за 200 евро. Те и в България като идат така се държат де. Вместо да видят един музей или театрална постановка, най-много да ударят две ракии в близката чалгаджийница и да се провикнат, бе ти знаеш ли що свет съм изръшкал! Тези две групи точно Алеко ги е описал много добре. Алеко и дори Иречек, нищо че е чех, но като типаж, са представители на първата група, за съжаление малобройна 10-15% от общата емиграция като цяло и може би поне 50% в някои страни като Канада и Австралия и Бай Ганьо като представител на втората група на гастарбайтерите, които нито Лувър ги впечатлява, нито Бургтеатер!
Това, което ти пиша не ти го говоря наизуст, а като човек учил в Северна Америка, живял и работил в 5 страни, който в момента има висококвалифицирана работа, изплаща къща в Испания, с жена и дете и има над 150 международни полета в над 30 страни по всички континенти освен Южна Америка и Антарктида. Ако не ти се вярва мога да ти дам няколко имена на мои познати и приятели в Белгия, Германия, Испания, Канада, Австралия, САЩ да им провериш позициите на официални сайтове на университети и огромни компании и да ги питаш дали живеят в мизерия и дали ги считат за 5 класа хора. Питай ако искаш българските журналисти в Дойче Веле или стотиците българи работещи в Европейските институции колко много ги дискриминират и как изобщо не са обиколили света, плюс всички най-добри музеи, ресторанти, планини и плажове в радиус от поне 3000 км.

31.   До номер 30
Не мога да говоря за тези 5% "български елит" за които споменаваш и за срахотния живот който те живеят в чужбина, нито за стандарта им на живот там и за това че са обиколили света по 30тина пъти и повече, защото не познавам такива, с изключение на три медицински сестри. От тях зная че не са третирани добре, и собенно от пациентите. Някои пациенти отказват да бъдат обслужвани от тях, защто са чужденки. Това отошение не е само към българите, но и към всички източно европейци. На един мой приятел, майка му работеше като мениджър в Чехия, но и беше предложена работа от голма фирма в Гермния. Тя я прие и сега е по нещстна от всякога. Колегите и я мразят, защто е от източна Европа и им е началничка. Непрекъснато чува нескрити коментари изпълнени с омраза като този; "Не стига че идва от Чехия, но е и българка! ".
Сигурен съм, че и други хора тука са чували подобни неща.

Ако дямаш нищо против да те деградират и унижават, стой си там и продлжавай да правиш отчаяни опити да се интегрираш.

32.   От номер 30 до номер 31 - Ти обобщаваш много силно. Даже за малка страна като България е трудно да се говори ей така, обобщаващо, защото едно е да живееш в София, друго е да живееш в Полски Тръмбеш. Едно е да си в Смолян, а друго е във Варна или малко село до Трън или Белоградчик, примерно.

И с чужбина е така. Чужбина е много, много голямо и разтегливо понятие. Зависи в коя страна си, в голям, малък, град, квалифициран-нискоквалифициран, в голяма международна фирма, кантора, клиника, научен център или университет работиш, само с местни си имаш работа или си в международен екип и т. н. и т. н. Но, има и нещо друго, ако една страна, работно място или град не те устройват просто можеш да ги смениш. И аз имах братовчедка в Норвегия и точно така както ти казваш - уж е зъболекар, уж ги лекува, но и от пациентите и от околните на улицата, в квартала, навсякъде е чувствала зле прикрита или направо открита неприязън. Но, ето сега е в Канада, в прекрасно зелено градче близко до американската граница и Ниагарския водопад - Сейнт Кетринс и макар сега да губи много време за да си праравни дипломата си са много доволни с мъжа си. Тя си намери работа бързо като дентален асистент, мъжът й също започна бързо работа, изплащат вече просторна къща с ипотечен кредит, мотаят се до Флорида, Куба, Доминиканската република на почивки зимата, а лятото в България ходят като комбинират с няколко дни и в други европейски страни и не съм ги чул да се оплакват. Местните са много дружелюбни с тях и има толкова имигранти първо и второ поколение, че няма никакви проблеми да се интегрираш и да те приемат като един от тях. В Германия и Швейцария също съм чувал, че има неприязън към чужденците, макар че пак заивиси къде си и какво работиш, защото една моя бивша съученичка отлична цигуларка преподава цигулка в частно училище в Швейцария и дори ми се хвали, че постоянно чувства изключителен респект и уважение към нея от родители и ученици. Е, ако човек прави понички и кафе на гарата в Цюрих, отношението ще е ясно какво.

Ела в Мадрид, посети 2-3 кантори на адвокати българи, иди до European Space Astronomy Centre във 28692 Villanueva de la Cañada, близо до Мадрид, където работи най-добрият ми български приятел тук като астроном, ела да видиш и как ме посрещат мен в офиса и как колегите ме канят постоянно на какви ли не събития, ресторанти и т. н. и къде живеем всички ние изброени и ми кажи после колко сме дискриминирани, деградирали и депресирани. Да не говорим и с какъв кеф дъщеря ми ходи на детска градина и нито някой й крещи нито я бие. А, в България дори акушерка бяха арестували за побой над новородено! Е, кой къде деградира не е ясно?

Но, аз съм съгласен, че не всеки може да живее в чужбина. Имах съседи в България като дете, които още си живеят дори след като се ожениха в същия жилищен блок, на 2 етажа от мама и тате. Те блокът не искат сменят, да не говорим за квартал, град, че и държава. Лошо няма, аз им уважавам избора и не мисля, че са деградирали, но защо някои патриоти си мислят, че всички българи извън България са супер нещастни, депресирани, унижавани и куп други простотии? ! Напротив в България унижават хората много повече! Разходи се из София, Варна, даже из по-малки градове като Костинброд или Севлиево и слушай местните какви ги плещят. "Оф, тези селяни ни напълниха града. Заради няк'ва от Попово не ме взеха на работа, заради некъв селянин от Перник еди какво си, ми да си ходят у село" и т. н. и т. н. Е, на това ли му викаш успешна интеграция? Питай някой видинчанин в София колко интегриран и приет от местните се чувства. Както ми каза една жена от Хасково, работеща като експерт в едно от канадските федерални министерства - "Аз в София се чувствах постоянно унижавана, че съм била селянка, че съм говорила меко и какво ли още не, а тук, никой не ми се смее, нито на езикови грешки, нито на акцент, нито ме пращат да си ходя на село. " Ето това е положението, драги ми номер 31.

33.   Всеки познава хора които са живяли или в момента живеят в чужбина. Като си дойдат, някои от тях казват истината за живота си чужбина, а други в началото се правят че са щастливи там и само след втората ракия изплюват камъчето. Запомнете, че истината, рано или късно, винаги изплува на повърхноста - ВИНАГИ.