Моята мечта.
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2429 пъти
Здравейте аз съм момиче на 15. Моята най-голяма мечта е да се махна от България! Много искам да живея във чужбина, по-точно в Америка... Имам много познати там и от тях знам, че е много по-хубаво и нищо общо с България. Когато качват снимки очите ми се пълнят със сълзи, защото те си живеят живота там прекрасно. Признавам си дори завиждам! Но няма никакъв шанс за момента да ида, защото родителите ми са твърдо против, не знам какво им харесва в тази корумпирана страна... Има вариант да замина сама, като стана пълнолетна, но съм много привързaна към семейството си и не знам дали ще се справя сама, понеже не съм от най-оправните... Езика го уча, не го знам много добре, но правя всичко по силите си за да го науча... Искам уча висшето си образoвание там, защото знам, че има много престижни университети, които ти дават много по-големи възможности! Харесвам родината си, но не харесвам хората в нея.. В Америка хората широко скроени и хора, а не като във България, които чакат всеки удобен момент да те предадат и да ти забият нож в гърба.. Просто ми се искаше да бях родена там! Наскоро моя приятелка замина за Германия и е много щастлива там, научи немски и вече има приятели.... Аз не искам точно там, но пак е по-добре! Искам да се срещам и аз с нови хора, а не да съм забита в един малък град, където да работя за 300лв цял живот!
Бих се радвала да чуя вашите мнения по въпроса!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: a42a964d48

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хубаво е да имаш мечти и да ги следваш. Само ще те поправя за две неща. На 15 си и думата корупция е твърде голяма за твоята уста, а относно това, че американците са "широко скроени" си в дълбоко заблуждение. Не си помрачавай безгрижното тийнейджърство с терзания за неща, които не зависят от теб.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: bd9bea1350

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ми стягай багажа и газ. Имам една лоша новина. Ако в България ставаш само за работа с 300 лева заплата то и Америка в няма да прокопсаш. Америка отдавна не е "страната на неограничените възможности". И те си имат същите проблеми като нас. А пък и на последък май доста им е писнало от мигранти, и то не без основание.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: ce904725bf

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мило дете, кажи ми моля те кой ти проми мозъчето.... Ех, защо вече не пращат в Белене, защоооо

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: bb56044db1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Поредния млад човек с промит мозък. Това което хората ти кзват е едно, истинта е нещо съвсем друго. Един мой приятел, живее от три години в Амстердам, но на никой не си дава нито адеса, нито телефона. Контакти само чрез фейсбука. Единственият човек който е хоил и го е видял в Холандия, е брат му и от него знам че животът му там е пълна скръб. Иначе, ако съдиш по снимките които качва във фейса, ще си помислиш че е излючително щастлив и живее много добре. Защо мислиш че повечето от имигрантите там не канят никой на гости? ! ..

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: aaa55c93f2

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Здравей мило дете пиша коментар, защото ми направи силно впечатление представата ти за света. От една страна е нормално, защото не си го видяла лично и защото твоите "приятели" така ти казват, че са добре и си живеят супер, но не вярвай на всичко, което ти кажат. Нека ти разкажа за мен. От 13 годишна аз исках да се махна от България, да се развивам да успявам, да стана актриса, да уча, НО в чужбина. Исках да отида във Флорида да си живея живота, защото в България е ужас и безпаричие. Колко грешах само... Нямах финансова възможност да уча в чужбина и след 12 клас записах в България, но през втората си година твърдо бях решила да замина за САЩ, където да работя лятото. И така направих... И до ден днешен се чудя как съм била толкова заблудена. Нека започна с пристигането, бях с две мои приятелки. Човекът, които трябваше да ни вземе от летището, за да ни закара до градчето, където ще работим не дойде, каза, че не е знаел, че пристигаме. С помощта на бащата на едното момиче намерихме къде да спим- в едно мило семейство българи с две деца- живи и здрави да са, спасиха ни. Както и да е, разказите на българите там бяха потресаващи-повечето, които са отишли сами бяха още сами, работеха по 50-60 часа минимум на седмица и събота и неделя се напивали като за последно да разпуснат. Отидохме в градчето, квартирата ни беше мотел, и се радвам, че беше така, защото видях истинското лице на "Държавата на неограничените възможности". В мотела живееше едно семейство, той беше болен от Хепатит C, и беше заразен от неговия лекар и сега мъжът беше около 45 кг, пиеше и пушеше и бяха от хотел на хотел нон-стоп. Тя беше проститутка, въпреки, че не потвърди никога. Работих на две места, за да пестя пари, защото плащат минималното. В хотела, в който работех мениджърката пиеше успокоителни с бира и беше спала с доведения си син, който е 3-4 години по-малък от нея и ми обесняваше как на 16 избягала от тях, как направила спонатанен аборт, колко голям бил члена на доведения й син. Другата ми колежка беше бита от мъжа си, който беше супер ревнив и я водеше и прибираше от работа всеки ден. Ако вляза в подробности за другите си колеги ще си в шок, но само искам да ти кажа, че вече 5 години след това те още работят на същите места за мизерни пари, а са добри хора. Няма да ти кажа как съм пътувала в автобус с току-що пуснат от затвора престъпник с гащеризончето и кутията с лични вещи в ръка. А на автогарата в Чикаго колко надрусани и спящи има по земята няма да коментирам... Имах и две други колежки, които след бригадата останаха нелегално и обесняваха как ще живеят там. Е, след 1 година се прибраха и си живеят в България с мъжете си. Когато гледам назад и си правя равносметка се радвам, че отидох и видях истинското лице, не онова от телевизията на Отчаяните съпруги с хубавите морави. Видях лицето на бедния американец, дебел, ядящ ужасна храна и губещ себе си всеки ден. Те нямаха искра в себе си, бяха я загубили още като деца. Днес, 5 години по-късно не искам и на екскурзия да отида там. Просто не искам да си спомням кошмара на разбитите представи и тежките работни дни. Днес, живея в чужбина, но не ми харесва отново. Не е за мен явно, тук не е като САЩ. И хората са други, и живота, но био-роботството налазва и смазва с всеки изминал ден. Знам, че в България не е цвете, не е лесно, но България на мен ми дава нещо по-ценно от парите- дава ми енергия, искра, мотивация, желание, стимул, дава ми сила. И като казвам мотивация не казвам, че понеже ще ми получавам огромна заплата или кариера. Не стимул за живот, защото аз лично в чужбина губя своя. Не винаги е така, има хора, които им харесва, парите са важни за тях, живеят ужасно мизерен живот в България и други истории, които ги подтикват да търсят щастие в други държави. Но познавам и доста добре устроени хора, които си мислят, че в чужбина се крие отговора. А там също има корупция, там също богатите си правят каквото искат, там също има неща, които се крият... Това просто е животът в 21 Век. Прочети малко новини за САЩ, малко истории за изчезнали и убити хора, което е ежедневие там, за лъжите на правителството и ще видиш, че зад приказния образ на много държави се крие едно не по-малко гнило общество от българското. Каквото и да решиш, ти желая успех и дано си щастлива, защото лично за мен парите наистина не могат да ти купят щастие. И това го чух от един виден български политик/бизнесмен, които изпиваше по една бутилка твърд алкохол на вечер, но когато го попитах дали е щастлив отговорът му беше : НЕ.

 

...