 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Живота ми се превърна в ад
преди: 8 години, 29 дни, прочетена 2816 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 18 години и на тази възраст вече съм сменила 3 държави и живота ми е някакъв ад. От много ранна възраст ми се наложи да замина с родителите си в чужбина и постоянно тъгувам по България. Миналата година завърших гимназия в Испания, завърших 12 клас и само баща ми беше до мен и на абитуриентската ми, защото майка ми и брат ми ни помагаха с парите които изкарваха в Шотландия за да мога да си завърша средното образование. След това се преместих в Шотладния с цялото ми семейство за да имаме шанс за работа и за да мога да уча.
Голяма част от детството си прекарах в постоянно местене на квартири и скандали в семейството ми.
Всичко е адски трудно в чужбина, тъй като е сложно да се вземе квартира тук, се наложи с месеци наред да живеем по хостали, в които обстоятелствата са отвратителни и не един път сме имали сериозни проблеми и сблъсаци с други престояващи в хостала. Преди два месеца започнах първата си работа след усърдно търсене, и всичките си пари даваме за този скъп хостал защото нямаме къде другаде да отидем за момента. За всичките пари които им даваме ни сложиха в една тясна стая в която сме общо 8 души и е някакъв ужас, изглежда като затвор. С тези разходи за хостала е невъзможно да си спестим пари за наемане на апартамент и живеем във вечни разправии и драми. Нямаме друга опция освен да уцелеем тук, защото сме от малко градче в България където е напълно запустело и няма шанс да се устроим там или в друг град. Плюс това имам сериозна връзка от разстояние с момче от България и адски много се обичаме и никога не позволяме нищо на света да ни раздели. Сърцето ми се къса по него всеки ден, и нямаме мира и двамата докато не се съберем заедно било то в Шотландия или България. Умирам малко по малко всеки ден, и след целия този стрес почнах да получавам често нервни кризи от които едвам са ме успокоявали. Не знам какво да направя с живота си, всичко е един ад и много пъти съм на път да се върна в България макар да е мизерия там. Може би поне да не се чувствам като бежанец в чужда държава и да мога да се събера с приятела ми без който не издържам повече.
Споделям тази история, защото всичко това много ми тежи и ако можете някакъв съвет да ми дадете, мили хора.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 28 дни hash: 17abac5fda |
|
1. Намери си работа и започни да живееш сама, след което се ориентирай към някаква кариера. България, сега ще е също толкова чужда за теб., колккото са и другите страни. Приятели, няма да имаш никъде, освен ако не се сприятелиш с тях. Ако си мислиш, че хората, с които си била добра приятелка на 12-3, сега са същите ... ами лъжеш се.
|
преди: 8 години, 27 дни hash: 0f66a69fea |
|
2. Не знам защо всички български имигранти като теб си мислят, че в България е мизерия, след като както виждаш вие сте мизерниците в чужбина. Каква ще ти е разликата тогава да се върнеш в държавата си и да работиш нормално? Заради хора като вас България е на това дередже- мислещите си, че като отидат в чужбина ще цъфнат. Всеки с мозък в България си намира нормална работа и поне си има собствено жилище останало от комунизма. Там никога няма да имаш нищо и ще живееш като джигит. Върни си се в страната и се устрой да живееш нормално като БЪЛГАРКА!!!
|
преди: 8 години, 27 дни hash: fa1b08bc97 |
|
4. "Може би поне да не се чувствам като бежанец в чужда държава и да мога да се събера с приятела ми без който не издържам повече. " - според мен, това е правилното решение. Щом имаш любим човек до себе си, може и в колиба да се живее. Камъкът си тежи на мястото, наистина сте слуги в чужбина, тук ви е мястото. Който е способен и тук може да се оправи, който е мизерник, и в чужбина си остава такъв. По добре лъв на село, отколкото овца в града. Това е чужбина, там българите се третират като овце, никой не ги зачита, те сами го чувстват, както и авторката го усеща.
|
преди: 8 години, 27 дни hash: 3ff4842c70 |
|
5. Спри малко поеми си дъх и напиши от тази на вид отрицателна история положителните неща. Ще ти помогна да видиш ситуацията от друга гледна точка:
- колко опит си натрупала
-колко места си видяла
-колко езика научи
Продължи и ти....
Какво щеше да правиш в малкото градче, където няма работа, пари и положението не е розово.
По-скоро пести пари и се отдели САМА по възможност, родителите ти са избрали пътя си, не можеш да ги промениш, скандалите са също техен избор. Всичко е въпрос на начин на живот. Мисля, че щом работите всички все може да наемете някъде някакво малко жилище. Учи езикът ако не го знаеш, търси организации на местно ниво, които биха ви помогнали с това какви права имате, как да си намерите жилище... Да живеете по този начин не е нормално, но дали искате да се огледате и да търсите алтернатива.
|
преди: 8 години, 27 дни hash: e0ae25eda8 |
|
6. Мило момиче, не ти е било лесно като дете да сменяш различни държави. Да нямаш приятели, сигурност и установеност. Да сменяш различни езици, климат, култура и пр. Но това е живота на много българи днес. Аз ти предлагам да погледнеш откъм добрата страна на въпроса- това, че знаеш няколко езика. Това, че си завършила гимназия в Испания. Според мен си намери добра работа, за да си самостоятелна и реши какво ще правиш. Единият вариант е да съберете общо пари -цялото семейство и да излезете на квартира. Другият вариант е ти сама да си събираш пари и да започнеш да учиш в университет. После ще имаш добра работа и ще може да си позволиш квартира. От това те делят само 3 години. За връщането в България зависи -има ли там къде да живееш. Имате ли къща, апартамент. Не се връщай в България само заради приятеля ти. Утре може да се разделите, или той да ти изневери и ти какво-ще си загубила няколко години напрЗно, вместо да научиш някаква добра професия в Шотландия. Не се мести където и да е само заради един мъж. Не е ясно ще сте заедно ли -не. Мести се ако ти искаш за себе си да живееш там.
Моят съвет е да учиш, да имаш професия, която се търси там. успех!
|
...
преди: 8 години, 27 дни hash: 43de772ee1 |
|
7. Какво се оплаква автора? Поне си обиколила света, а някои хора нямат пари скапания си град да напуснат!
|
преди: 8 години, 26 дни hash: 423f1be20d |
|
8. Здравей мило момиче,
прочетох историята ти и коментарите и реших да ти напиша своя съвет като човек също живеещ в чужбина.
Нека ти кажа, че аз самата не искам да живея в чужбина, но по стечения на обстоятелствата засега съм в Англия. Знам какво е, знам и че не е толкова лесно както по-горе съветват да "спестиш пари и да се изнесеш сама", защото тук искат депозити, искат понякога и препоръки или правят credit check.
Също така не е истина, че приятелите ти от детството ги няма, да променили са се, но ако са ти били истински приятели и си поддържала контакти с тях няма да си сама. Моя приятел е дошъл тук на 15 преди 11 години и всичките му приятели са с него, чуват се, обаждат се, като се приберем спим при тях, ходим на почивка. Просто си зависи колко са добри като хора.
Но нека да ти дам моя съвет а ти прецени какво ще правиш.
Разбирам, че имаш приятел, което е хубаво, но си млада и трябва да учиш, без образование цял живот ще си в мизерия. Имаш два варианта:
1. Записваш да учиш в Шотландия, дават ти студентски заем, взимаш помощи и след като завършиш или оставаш или се връщаш в България, където с испански и английски ще имаш хубава работа.
2. Връщаш се в България и записваш, но или трябва вашите да те издържат или да си задочно и да работиш.
И двата варианта не са леки и лесни, но пред перспективата да си без образование по-добре да избереш едното.
Както са казали по-горе хората с ум и хъс се оправят и в България. Всичките ни близки и приятели в България са по-добре от познатите ни тук в Лондон. Е не си купуват толкова скъпи дрехи, но си живеят сами имат социален живот и са доволни. А повечето в чужбина делят къщи, стаи с по 4-5 човека цял живот. А да не говорим, че повечето живеят в гета пълни с наркомани и хора на помощи.
Просто избери ти къде би искала да бъдеш, къде на теб ти се живее и действай.
Няма да е лесно, нищо не е в чужбина или в България. Но ние примерно с моя приятел сме решили, че сега работим и трупаме опит и чакаме да се прехвърлим в удобен момент. Има хора, познати, които ни се смеят, подиграват се и ни казват, че сме луди, но това не ни засяга, защото знаем какво искаме и ни прави щастливи.
Помисли ти как и къде ще си щастлива. Пожелавам ти успех!
|
преди: 8 години, 25 дни hash: 0bd4415cc7 |
|
9. Ако не можете да си намерите работа в родното градче, можете в някой от по-големите градове в България. Веднага ще ви назначат с образованието и опита от чужбина. Решението е ваше. Не знам изобщо с каква цел е написана тази тема и изобщо всички подобни...
|
преди: 8 години, 23 дни hash: 852bc90817 |
|
10. С това което си написала, все едно че описваш моя живот. Цялата тази гадост през която си минала, ми е до болка позната. Преди 15 години майка ми и баща ми ни змъкнаха, мен и брат ми, първо в Испания, след това в Белгия и накрая в Германия. Когато напуснаме България аз бях на 4, а брат ми на 2 години и почти нямам спомени от БГ. Това за лошите квартали, и училища съм го изживяла със сълзи на очи и болка в душата, със свито сърце. Миналата година за пръв път си дойдхме на гости в България и видях роднините си на живо. Накрая когато дойде време да заминаваме обратно за Германия, аз забих петите в земята и отказах да напусна. Последва скандал и заплахи, че ако трябва ще ме вържат в колата и пак ще замина с тях. Казах им че ако ме принудят, ще избягам. На края останах тука с баба ми и дядо ми в София. Намерих си работа и за пръв път в живота си се чувствам щастлива. Още не мога да проумея, защо хората си мислят, че живота в България е лош и мизерен? Ума ми не го побира! Ако някой иска да разбере какво е мизерия, трябва да мине по пътя по който аз съм минала.
Авторке не зная какъв съвет да ти дам, защото всчко е много сложно. Трябва сама да си решаваш живота.
От сърце ти желая успех!
|
преди: 8 години, 19 дни hash: 757a65484d |
|
11. Оооо номер 2 много се бъркаш, че България е на това дередже, заради имигрантите (включвам себе си също). Ама в голяма грешка си! Точно защото е на това дередже, хората се изнасят. И ако тези хора не изпращаха толкова пари към България, на близките си, които влизат в икономиката, дереджето щеше да е нноооого мнооого по-зле.
Съгласна съм единствено, че в случая на авторката няма смисъл, щом мизерува.
По-добре с езиците, които знаеш, си намери работа в БГ.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|