Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Номер 5, точно защото ми се живее нормално, се прибрах обратно в България. Откато съм се завърнал, нервите ми се успкоиха и тук се чувствам здрав и щастлив. Ако ти нямаш нищо против, хората там да те използват за изтривалка, стой си там.

8.   Съвет от мен - подбирай си съквартираните много по-внимателно, без значение, дали си в България, Франция или Пакистан.
Зарязани майки, с 8 годишни деца, които говорят с мама по телефона, никгоа не са нещо добро. Най-често говорим за разни боклуци. всеки им е виновен, мързи ги, живеят на помощи, расисти са ("Крадлив българин"), мразят всеичко и винаги си мислят, че са прави. А и са много прости, псуват като каруцари постоянно.

9.   Много са ми интересни тези които казват, че искали да отидат на запад за да ЖИВЕЯТ КАТО БЕЛИ ХОРА. За какви бели хора говорите, след като огромната част от имигриралите там, живеят в гетата заедно с негрите, арабите и всякакви други мангасари и местните ги третират по един и същ начин - с омраза и презрение. Така че скъпи ми сънародници, пак си помислете! Кой живее като бял човек, ние които сме в България и живееме между роднини и приятели(бели хора), или вие, които живеете сред смрадливи, надрусани чернилки. Тук остават само силните, оправят се добре и най-важното е че са щастливи.

10.   Здравей,

Интересна история и е тъжно какво си изживял.

Много хора сме в чужбина, но само ще ти кажа.

Първо, хората са различни като умове един от друг, било то българи ли са, французи ли са по между си или каквито и да са. В чужбина обаче умовете при много хора се променят и особено като са от различни държави, принадлежността и определението на националност в многу случаи може да се усети при комуникацията с хората. Не е задължително но зависи от хората.

Нацакал си се като си отишъл да живееш с жената от румания, тъй като тя точно това е и искала. Някой който да й е от полза, като си е гледала чисто нейният интерес и това на детето което надали й е било планувано. Хубаво е че си се изнесъл.

Проблемите в чужбина се различават при хората според зависимост от социалната им класа и образование. Образованите обикновено знаят език и са квалифицирани във дадена сфера, може и да са самонаети развиващи бизнес.

Грешката ти е че правиш като много нашенци които излизат да изкарват минималната заплата която ги удовлетворява, щото е повече от в България. Тенденцията при тези необразованите е да се тикат в най-големите градове защото ги смятат като места където лесно могат да си намерят работа, особено без език. Искат да пестят но разходите им изяждат надниците и си остават в кръговрата. В много от случаите живеят и сред сънародници, като езиковите и културни взаимодействия остават същите и се възспират от интеграция. Целия кръговрат и ограничени виждания пък в много от случаите остават потенциала им неразвит, поради това че не се интересуват от какво системите в които са отишли могат да им предоставят като преквалифициране. Това което съм видял за съжаление от нашенци обаче е интерес към помощите които могат да придобият което мен също ме дразни до известна степен.

Стягай се и ако ще си в чужбина търси варианти да се подобряваш, избягвай паразити и ти самият не бъди такъв. Трудното е за да те направи по-силен.

11.   Чудесно е, че си взел решение да се върнеш там, където се чувстваш по-добре, но разсъждаваш много импулсивно. Какви са тези прибързани изводи ей така ангро за всички чужденци и чужбина и то от опита с една румънка?! Че ако не беше румънка, а каспичанка, какво щеше да стане? Щеше да намразиш всички каспичанци само или цяла Шуменска област? А, може би цяла североизточна България или защо не цяла България или целите Балкани?! Недей така.

Това ми напомня за един субективен новозеландец, който пътува да прави филми за туризма в различните страни и в България отиде в Пловдив, право в Столипиново обаче и коментира, че в България си е пълна мизерия и си ходят с каруците още. После отиде в някаква забита кръчма и си поръча най-евтиното от менюто, което се оказа качамак или мамалига както казват румънците. Пробва малко, направи отвратена физиономия и добави -"и българската кухня не стaва!"
Това как ти се струва? За съжаление, ти правиш абсолютно идентична грешка.

Помисли добре, анализирай ситуацията и помисли защо се е получило така при теб в личен както и в професионален план.
Каква е причината да не си удовлетворен къде живееш, това че обичаш България и ти липсват близките или това, че не ти харесва работата и мястото- град, страна, в които се намираш? Какво можеш да направиш за да си подобриш живота професионално? Трябват ли ти допълнително образование, преквалификация, езици, откриване на собствен бизнес? Къде би се чувствал най-добре ако те удовлетворява кариерата?
А, в личен план, каква ти е средата? Кое те е накарало да се хванеш с жена, която е некултурна, проста, крадлива и нагла? А, като бонус и със сина й да се тровиш. Как можеш да промениш това?
Аз примерно още като студент разбрах, че ако искам момиче за една нощ трябва да ида на дискотека, но ако искам смислен разговор за философията на Рене Декарт, мога да заговоря една мацка, която рови раздел френска философия в университетската библиотека или в клуба по философия.
Помисли добре над това, което ти пиша, защото е за твое добро. Ако не се промениш и продължаваш така интуитивно да ръсиш прибързани изводи, това само ще ти вреди в живота, независимо дали си в Париж, село Хунавир в Елзас, София или село Горно Уйно, Кюстендилска област.

12.   Номер 11 прочети отново историята. Авторът никъде не е казал че е намразил румънците, заради случката с тази жена, с която е живял няколко месеца. Изгорил си е пръстите и това ще му е за урок. Той не казва че се връща обратно в България, заради това което е преживял с тази румънка, а просто защото такива са му биле плановете. Да работи две, три години, да събере малко пари и да се прибере обратно тук. Преди няколко годни и аз направих същото. Отидох, работих, спестих малко пари и се завърнах. Хиляди българи го правят това.
Човека е преживял нещо много неприятно и за да му олекне, го е споделил тука, защото сигурно там няма с кого.

13.   До 12: аз лично съм напълно съгласен с мненията на 10 и 11.

Това, което накрая на разказа си казва автора е 'Да ти се невиди и чужбината, и чужденците и чудото им'.

Разбирам, защо е огорчен и разбирам, че когато човек е ядосан, просто за да излее яда си понякога има намерение да попържи всичко по пътя си.

Но чисто обективно не споделям формулирането на негативно мнение за чужбина на базата на конкретния опит. Имам много приятели в България, които не случиха на жени, аз също съм имал любовни разочарования, то кой ли не е имал, но нито аз, нито приятелите ми са се настройвали негативно към държавата ни или към жените.

Предполагам, че на автора му е станало обидно и от това, че въпросната румънка като се е опитвала да замаже поведението на детето си в училището е казала нещо от рода на 'тоя българин'. Трябва да се има предвид, че това е нещо съвсем естествено, обаче, примерно не се гордея със следното, обаче аз съм софиянец и като сме коментирали с приятели някой друг, който е от провинцията и поради някаква причина сме имали негативно мнение за него, почти винаги някой ще каже 'тоя селянин' без значение, дали човекът е от голям град, дали е образован и т. н. Просто обичаме да си обясняваме света със стереотипи и да си ги затвърждаваме, защото така е по лесно. Същия пример може да се даде с 'тоя негър, арабин, евреин, грък и т. н. ', не знам кой може с ръка на сърцето да каже, че не е правил подобни обобщения.
Пожелавам на автора да изкара парите, които си е набелязал, да се прибере в България и да намери щастието си, защото всеки заслужава да е щастлив.

За протокола, аз живея от години в Париж и не мога да се оплача от французите. Напротив, като цяло ги намирам за мили и възпитани. Разбира се има някои културни разлики, които са досадни, но в крайна сметка навсякъде има и плюсове и минуси и всеки сам си решава, но и си носи отговорността за изборите.

14.   Автора си е написал историята, с цел да я сподели и му олекне, но както винаги, няколко човека тука, веднага се нахвърлиха върх него и се опитват да го разпънат на кръст. Това са същите хора, които само някой да напише нещо против чужбина, започват да се пенят и празнят като магарета на сухо и да го оплюват и изкарат прост нещастник защото иска да се върне в България. Оставете ги хората, те да си решават къде и как ще живеят, защото нито ви влиза в работа, нито пък някой ще ви слуша назубрените фрази и води по акъла ви.
Аз се върнах обратно в България и никога отново не бих отишъл в друга държава, нито да работя, нито на екскурзия.

15.   Добре си дошъл отново Авторе!!! С теб сме и се радваме че още един умен и работлив българин се прибра в нашата прекрасна страна.

16.   Аз живея 12 години в чужбина и имам следния опит и наблюдения. Българинът когато кацне на чужда земя и първото нещо което търси е не как да се интегрира към местните, а български магазин където продават кебапчета и шкембе и как да се интигрира там към българското общество, ако няма такова се закача за турци, сърби или мамалиги. Тоест същия като нашия манталитет. Интриги, далавери, лицемерие и използвачество. Интегрира се в такова общество и деня му е на работа в къщи, събота и неделя на маса с нашенци на кебапчета, алкохолен запой и кючеци до сутринта. Това му е социялния живот. Поназнайва английски и си мисли че като всеки от местните го владеят перфектно като втори език те са длъжни да коминикират с него на английски а не той на родният им език. И така той си витае години в едно такова наше общество там, боксува на едно място и като се изпокарат той в даден момент си остава сам, осъзнава че не е мръднал и сантиметър напред, изолиран седи месец два три и си бие камшика за българистан. И той не се връща защото много им липсва мръсните улици с големи дупки, уличните кучета, мизерията преливаща от контейнирите, софийските гета и т. н. Честата причина е че или самотата го убива, или са останали там без работа и реализация. За което не могат да плюят чужбината а са си виновни само те. Ако си има собствено жилище в бг и живи родители. Мама носи татко меси, и някоя работка за 500-600 кинта... Не му мисли много много преди да стегне куфарите за назад. И вечер на терасата на ладовина шопска салата с ракийка, за някои това е много повече от сбъдната американска мечта. Лошо няма, но да не плюят чужбината. Като нете кефи стой си Стойчо у България майната и на Швейцария.

17.   После ние сме били крадците и измамниците... Доста показателна история, авторе.