Споделена история от В чужбина  |   
			
			Възможно ли е? 			
				преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1962 пъти
			
			 
			Здравейте!   
Момиче на 17 години съм и след две години ми предстои да взема избора,  през който повечето вече най-вероятно сте преминали.  Нямам идея как да се изкажа,  но ще се опитам да бъда достатъчно ясна.   
Моята мечта,  по-скоро цел,  е да стана актриса.  Бих казала,  че имам доза талант и усет,  но естествено се нуждая и от професионално трениране.  Има един проблем обаче.  В бъдещето си искам да живея в Южна Корея.  Искам да кажа,  че не е заради корейската музика,  а заради самата култура и запазените традиции.  Още повече,  че им харесвам езика и имам огромно желание да го науча.  В момента се уча на основни неща сама от известно време.   
Чудите се къде е проблемът?  Ще ви кажа.  По националност съм туркиня (не знам дали това има някакво значение).  Любимите ми жанрове филми са ужаси и екшъни.  Искам да участвам най-вече в такива филми.  Чудя се обаче,  тъй като планът ми е следният: завършвам гимназията и заминавам за Сеул,  Корея,  научавам езика,  колкото да мога да се оправям и се записвам в учебно заведение,  преподаващо в тази област.  Да,  ама аз искам да участвам,  както вече казах,  във филми,  а не в корейски драми.  Възможно ли е да завърша ниво в тази област в държава,  която дори не е с водещ английски език и пак да мога да си намеря работа в друга страна.  По-простичко.  Мога ли да живея в Корея през свободното ми време,  когато не снимам филм,  и същевременно да работя в САЩ (примерно).  Ако например снимаме филм в продължение на няколко месеца,  бих ли могла през това време да оставам в САЩ и след това пак да се върна в Корея?  Има ли такъв вариант?  Биха ли ме признали,  ако съм завършила в Корея?   
Отсега да кажа - не ми казвайте,  че актьор се става трудно.  Това няма да ме спре от желанието ми.  Задала съм си въпроса,  моля отговорете на него и не се отклонявайте от темата.   
Ще помоля модераторите да публикуват историята ми,  тъй като задавам сериозен за мен въпрос и мисля,  че сред всички тези странни и несериозни истории моята също заслужава да бъде прочетена и коментирана.  
Благодаря!
			 
		 |