Дания, Швеция или Германия?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2994 пъти
Влечат ме тези страни, но къде може да спестиш най-много пари? Става въпрос за работа в офис напр. кол център или подобно. Много ми се отдава Шведския (уча го в Дуолинго). Немския ми е лесен като думи, но ме плаши граматиката и падежите, а на Датския изписването и четенето. Иначе любимата ми страна е Полша, но са беднички, ниски са заплатите май. Исландия ми харесва също, но там не знам дали не мразят чужденци, а и езикът е ужас. В Полша е много труден езика граматически (отдават ми се тези с лесна граматика и изписване, като испански и шведски които уча).

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: 9a784ddaf8

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   А произношението ти на шведския как е? Спомням си, че те имат едни гласни без аналог в други езици, които трудно се имитират от чужденци. Аз живея в Германия от 15 години, но още не мога да изговоря ö правилно, а какво остава за шведския. Значи за Дания и Швеция мога само да предполагам, затова нека да разкаже някой с опит. Помисли си обаче, колко студено и мрачно е там през повечето време и какъв хранителен режим ще трябва да имаш заради климата. Това, което знам е че там събират още по-високи данъци и от Германия, но влагали повече за социални услуги и благоустройство. Сигурен съм, че да спестиш там пари с обикновена работа е също толкова невъзможно, колкото и в Германия, която сега ще ти опиша. Абсолютна сбъркана държава състояща се от 0, 5 % супербогати, влиятелни лобита определящи политиката, едно малцинство от рентиери пуснали мрежи като паяци и паразитиращи над работещото поколение, по средата една оглозгана маса, която би трябвало да бъде средна класа, но е толкова притисната, че едвам се държи над водата, друга по-долна част на изкуствено дишане и най-долу една абсолютно демотивирана и по-същество неуязвима сган от безделници, чието оцеляване е гарантирано. Помисли къде ще се пласираш ти с твоята работа в офис или кол център. По мое наблюдения ще попаднеш в предпоследната част, т. е тези на изкуствено дишане. Хора които да топлят столовете по офисите тука има бол - всичките калитковци завършили филологии, теологии, даже и незавършили нищо деца и внуци на имигранти. То бяха турци, гърци, ливанци, палестинци, бошняци от конфликта в Югославия, къснопреселенци от Съветсткия съюз, разселени от Сталин из цяла Азия, а сега вече за капак и сирйици и афганистанци. Плюс разбира се и всичките източноевропейци от България, Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Това е Германия в момента и още продължават да напират отвсякъде, всеки с големи мечти да спести пари. Обаче реалността е друга. За съжаление жена ми ме вика и в момента не мога да пиша повече, но друг път мога да продължа коментара си.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 4eb1cb81b1

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И на мен любимата ми страна е Полша :) Имам приятели поляци и са много добри хора. От изброените държави, ако бях на твое място, бих пробвал в Дания.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 8d8e06fd36

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Дания и Швеция. Германия вече не става за живот, за екскурзия да, но по-добре отиди в Дания или Швеция!!!

 

...

горе^

преди: 6 години, 5 месеца hash: 1c9a730061

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   До номер 1. И аз живея от 20 години в Германия. За някои неща си прав. Но това с рентиерите, кото живеят на гърба на работещото население, не е точно така. И ти към коя прослойка се числиш? Доста странно описание на социалните слоеве.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 8fa77515b3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Митовете за Германия - част 2. В Германия всичко е много хубаво, хората там са много щастливи и могат да спестят сума ти парички. Нанай-Маро! Първо, бившата ГДР е пълна пустиня, затова и там не искат да чуят не за бежанци, ами и за каквито и да е пришълци. От падането на стената минаха 30 години, през това време облагат всеки работещ от Западна Германия със специален данък солидарност, отделно държавата трансферира пари от едни провинции в други. Досега са налели толкова много пари, че няма да мога да изпиша цифрата. Резултата е масова безработица, обезлюдяване и демографски диспропорции. Жените, като по-големи сметкаджийки първи си плюят на петите в търсене на по-добър на живот и остават предимно мъже без никакви перспективи. Големия купон беше само в южната част - една Бавария и един Баден-Вюртемберг, а останалите провинци по някой главен град като Франкфурт и Хамбург. Всичко останало - леш! Обаче след кризата и експеримента на ЕЦБ и тези основи се разклатиха. Преди вярваха на мита, че германците били щастливи да живеят под наем. Нямало смисъл да се инвестира в някакви си четири стени, по-добре било да пътуваш по света и някакви си бабини деветини. Държавата изкуствено спираше всякакви строителни инициативи, първо заради маникалната склонност на немската бюрокрация да контролира всичко като през цедилка и заради недалновидното схващане, че Германия вече била построена и нямало нужда от нова инфрастуктура. С една дума земя има, но нямаш право да строиш на нея. Преди десетина години и наемите не бяха толкова високи и на никого не му правеше впечатление. Обаче лека по-лека изплува същността на всичките кухи финансови инструменти, в които големите играчи като хедж фондовете си въртяха парите. Лъсна и пълното мошенничество с фалшифициране на отчети в големи корпорации и опасността от инвестициите в акции. Фалираха банки, и гениалните икономисти от ЕЦБ решиха да създадат историческия прецедент на нулеви лихви и лесни пари. Къде да се инвестират тези пари? Големите играчи изсипаха милионните си активи на имотния пазар. Не само това ами и тия уж щастливите наематели луднаха да теглят кредити за да си купят жилище. Повечето от тях ей така, със собствен капитал само от 30-тина хиляди, което тук стига да си платиш комисионната на брокерите и нотариалната такса, а останалото от банката. За няколко години наемите в Мюнхен, Щутгарт, Берлин, Франкфурт, Хамбург се удвоиха, а продажните цени хвръкнаха до небесата. Обаче Сульо и Пульо се радват, че са взели заем с фиксирана лихва за 10 години без да мислят, че това е само половината от срока за погасяване на заема а каква ще е монетарната политика след това никой не знае. Те все още си мислят, че са ударили джакпота, а не гледат че беше по изгодно да изплащаш 100 000 евро на старите лихви отколкото 500 000 на нулеви лихви за 10 години, а след това не се знае на какви. През това време ни заля и лавината от т. нар. бежанци, които минаха 20 държавни граници за да се установят в безопасност в Германия, понеже всеки е чул, че там ще му постелят килима и ще го дундуркат. Естествено всичките усилия на държавата за социални жилища се насочи към тази група. За няколко години в Щутгарт изникнаха сума ти блокчета, където бежанците безплатно си живуркат, само на стотина метра от къщите, където по пазарни цени хората плащат от 900 евро нагоре месечен наем. Да, твърде добре! В допълнение, да ви кажа, че тук като наемател плащате и данък сгради, а в моя случай даже и поддръжката на жилището, защото и това са ми го набутали в договора. Ако нещо се развали, аз трябва да го ремонтирам. Защо съм се съгласил ли? Ами защото търсенето на жилище тук протича по следния начин. До 5 минути след публикуване на обявата вече са се обадили 100 човека и оттам нататъка никой вече не отговаря. На самите огледи си един от многото и трябва да правиш компромиси. Иначе алтернативата е да живееш в някое село в планината и да пътуваш 2 часа до работа в едната посока. Та да минем към прехвалената немска инфраструктура - безсъмнено най-добрите пътища в цяла Европа. Проблемът е че има твърде много коли и това, което при нормални условия може да се измине за половин час, в пиковите часове се изминава за 2 часа. Веднъж като се дотътриш до местоназначението си идва следващия проблем - къде по дяволите да паркираш? Получава се мила картинка - тесни задънени улички, по които се минава и в двете посоки, целият тротоар зает от коли, а отделно кой как може се промушил и от едната страна улицата и стеснил прохода и от там. Мит номер две е колко добре си живеят германските пенсионери. Добре могат да живеят сигурно все още в България, ама не и в родината си. Истината е, че категорията на изкуствено дишане и след 40 стаж ще получава петдесетина евро повече от минималната пенсия за възраст без какъвто и да е стаж. Т. е ако някак си успееш да преживееш дотогава без да плащаш вноски, си равноправен с този, дето е внасял цял живот. Това се нарича солидарност. Е има, една особено привилигерована група - нарича се Beamte, т. е специален тип държавен служител. Стигат ти 5 години стаж на такава позиция за да си гарантираш минимална пенсия от 1500 евро, дори и след това нищо повече да не работиш. Тия 1500 евро даже и псевдо-средната класа трудно ще ги стигне с всичките си 40 години вноски. А какво да кажем за пенсионната възраст? Преди беше 60, после 63, 65, сега вече е 67, а след 20 години със сигурност ще е над 70. И на тях миличките им куца демографията. Защо се получава така в една толкова уредена държава? Нека да проследим няколко човешки съдби. Първата ще я наречем Лиза-Софи. На 9 години тя вече е ваксинирана срещу папилома вирус, на 12 вече се плющи в училище а на 18 публикува първата си обява в Интернет, че се чука за пари, заедно с голите си снимки със закрито лице. Понеже е хубава се цели нависоко - 250 евро на час, минимум 2 часа - прави 500 евро. При положение, че един научен работник получава 1200 евро бруто, а след данъци по-малко от хиляда, от които половината му отиват за наем на една стаичка в някое споделено жилище, излиза че таргет аудиторията и е каймака на олигархията. Тя грижливо поддържа профила си с фалшиви статуси, че някакъв як тип и бил дал бакшиш от 3000 евро само за да си говорят, без да я чука. Неговият профил също потвърждава историята. Втората персона ще я наречем Бианка. Тя също е много хубава и мила, но не е курва. Тя е възпитана, весела, учтива и състрадателна. Прочела е някъде, че в България дискриминираме циганите и бежанците и счита това за абсолютно несправедливо. Готова е да прекара месеци доброволческа работа в третия свят или да бие път до българската граница за да протестира за правата на бежанците. В същото време е и много впечатлителна и обикновено я връзва първият по-нагъл тип. Непосредствено след гимназията тя вече е бременна от негър, бежанец от Нигерия, футболист в някакъв аматьорски отбор от пета регионална лига. Записала се е да учи мишкология, т. е нещо без никакъв икономически смисъл, след което е ясно че ще попадне в Джоб-центъра и ще бъде на изкуствено дишане. Бежанецът се кефи, но от друга страна разбира, че купонът е дотук и няма как тримата с детето да живеят в стаичката от 9 кв. м в общежитието и почва да се чеше по тиквата какво да предприеме. След големи размисли решава да се запише в Ausbildung за дърводелец и двамата започват да си търсят жилище. Естествено никой не ги взима насериозно, и затова родителите и докато са живи трябва да се подписват като гаранти за всеки договор, който тя ще сключи. Третата персона да я наречем Силвия. И тя е много красива и обаятелна студентка. За разлика от Бианка тя не се връзва лесно. Твърди, че обича приятеля си и никога няма да се разделят, но изпада в панически страх, когато той и предлага да се нанесат в общо жилище. Това я обвързва прекалено много прекалено рано, тя се чувства притисната и прекратява връзката си, измъквайки се на семестър зад граница. Докато завърши университета тя сменя още няколко приятели, които накрая се пръскат, кой в Англия, кой в Австралия, кой на пичка си матерна. Тя започва да търси интересна и вълнуваща работа и резултатът е че за четири години е сменила четири работи в четири различни града, максимално далече един от друг, което е терминирало всичките и връзки и е сложило началото на нови. В момента тя е в средата на 30-те с н-тия си приятел, без деца, без планове за семейство и все още се наслаждава на професионалната си динамика. Следващата личност ще наречем Ангелика. Тя е по-постоянна във връзките и има една голяма мечта да се реализира в много тежка научна специалност. На 30 години завършва висше и започва да промовира, защото това се счита за много престижно и ще и даде големи шансове за развитие. Консервативното и мислене пропуска факта, че научната сфера отдавна се е превърнала в масово производство. Набират се ниско платени пчелички, които да подготвят публикациите на професорите и да ръководят упражненията на студентите. Най-важното е публикациите да излязат навреме, за да се отчете дейност и да не ни изпревари някой друг да публикува нещо подобно. Поради това броят на публикациите вече е по-голям от звездите на небето, а голямата част от тях са стъкмени и нагласени и по-същество не водят до нищо, но се отчитат като дейност за да може работната група на професора да си осигури бюджета и за следващата година. По-принцип една докторантура би трябвало да продължи 3 години, но професорите не са луди да пускат ей така пчеличките си. Кой е толкова умен, че да може да им върши работата и толкова тъп че да се съгласи на това за трохите които получава? Реално една докторантура продължава 5-6 години. 90 % от докторантите спират дотук, защото знаят че нямат шансове да станат професори, останалите 10 % кретат на срочни договори от проект на проект, от град на град и от една държава в друга където има грантове и се надяват на светлото бъдеще. На Ангелика цялата работа и е станала ясна в процеса на работа, но вече е късно да се отказва. Ако не друго, то поне ще и остане пожизнената титла фрау доктор, която гордо ще изписва на визитната си картичка. Е за тея 6 години ако се беше хванала на истинска работа можеше да спести 50 бона, които никой няма да и компенсира, но за нея това не е важно. И ето че тя вече е на 35 с приятеля си, който също промовира и вече е време за истинска кариера, от която да може да се живее. Та така и тя до този момент няма нито деца, нито конкретни планове за такива. В един момент някои от тези съдби конвергират към следната ситуация. Онзи ден прочетох в един немски онлайн блог поста на някаква 40-годишна германка, която драматично описваше проблемите на нейните връстнички с отношението на мъжете. Въпросната дама се жалваше, че мъжът с който искала да остарее и изневерил с някаква млада позьорка от Инстаграм. Затова нашата героиня си открила ъкаунт в Тиндър и почнала да си пише с мъже. Първо пробвала с някакъв уж 40 годишен, който на живо изглеждал на 50 и се оказал семеен, но твърдял че е в процес на раздяла. След този случай, тя смъкнала максималната си възрастова граница на 39 :-). Следващият бил някакъв 25 годишен и тя била много любопитна да се срещне с него, за да види дали наистина е толкова хубав като на снимките, само че той взел че я попитал, дали ще му направи свирка. Тя му отговорила да порастне и го изтрила. Следващият бил някакъв 30 годишен футболист, който през цялото време говорил само за себе си и не и задал и един въпрос. Все пак тя била готова да опита с него, но някаква нейна приятелка, която вече била спала с въпросния човек я предупредила, че не иска да и разваля удоволствието, но видите ли той имал твърде малка пишка. Нашата дама след консултация с други приятеки решила да мине пас и те напълно подкрепили повърхностните и разсъждения. И ето че най-накрая открила един друг 30-годишен, с когото даже и спала и вече смятала, че е открила точния човек. Само че той изведнъж почнал да иска някакви фетиши, да я кара грубо отзад и разни такива и работата и там се разпаднала. Сърцеръздерателната история на тази дама показва как тя не е в състояние да си отговори на елементарен въпрос. Защо се получава така, че вече ми налитат или само дърти козли или разни фетишисти, които искат само да ме минат като парцал и после гудбай? Тя дори си мисли, че все още е в състояние да избира по размера на пишката. Ах, ами може би това се дължи на факта, че тя вече е засъхваща кранта, която не държи мъжа до себе си с нищо - нито с деца, нито с брак, нито с някакви истински емоции, защото той и е н-тия и когато го е срещнала душите им отдавна са били обгорели в мелачката на досегашното им битие. Каква изненада, че той тръгнал подир някоя по-млада, която решила да му пусне или пък че след някое разногласие всеки си вдигнал дисагите и кой откъде е. Десет години по-късно тя вече ще бъде набръчкана, дебела и отблъскваща самотна вещица гаснеща в стаята си в споделеното жилище. Затова вещите немски политици решиха, че спасението е в миграцията и масово приветстваха всякакви неевропейски етноси. Въпросът е че тия етноси искат хем да вземат каквото им трябва, хем да си карат потяхному и дъщерите им да не бъдат развращавани по същия начин. Те и затова си живеят в затворени общества и зорко следят да се носи хиджаб и да не се опозори дъщеря им с неверник. Борбата за умовете на тези жени е борбата за бъдещето на Европа. Лека по лека ще лансират избрани такива на ключови позиции за да продължат да си вярват, че може да разчупат капсулацията на чуждите маси в държавата си. Ето например, председателката на парламента в Баден-Вюртемберг вече е туркиня с анадолски корени, някаква си Мухтезер незнам каква си. Сега е модерно жени да управляват, но на това ще спрем в част трета.

 

...