Споделена история от В чужбина |
Нямам си никого.exe не отговаря
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 2128 пъти
Здравейте! След много размисли реших да пиша каквото ми идва от недрата на душата.
Нямам си никого! Това не е ли достатъчно, или трябва да се мъча докато пиша куп подробности как стигнах дотук?
Най-добрият ми приятел, духовен събеседник, с когото сме споделяли и говорили на какви ли не дълбоки и важни теми, а и също ДА УТОЧНЯ, как и по какъв начин като общество да помагаме на болните от рак. ПО ИРОНИЯ тя преди година и половина я диагностицираха с рак почти последен стадий на дебелото черво, и още докато имаше надежда, реши да не се бори, а да се предаде... И умря!
От тогава изпадах често в депресия, но най-вече не можах да си създам ново приятелство или среда, в която да споделяме и умуваме. Аз съм от град в провинцията, и търсех тук групи за споделяне, но възможностите са нищожни. Един психолог ми каза, че хората по-скоро ги е страх да участват в такава група.
За София може и да имам по-добри шансове, даже там ходих за малко при Орлин Баев, много добър човек и психотерапевт, но разходите са много, а и той е много зает със случаи...
Та по една или друга причина, пак съм в Англия, на ферма за лук и салати, насред никъде!
Много ми е жал за себе си, че с годините съм толкова ученолюбив, много хубави и амбициозни идеи имам, също и стремежа да открия отделение за онколечение в бъдеще.
Знам, че за много цели в живота трябва работа и малки стъпки напред. Миналата година инвестирах в камери, животни и обстановка, и исках да опитам да правя хубави видеа, и да ги качвам в ютуб. Всичко вървеше добре, само че накрая нямаше гледаемост. Но не съм се отказал, и след време пак ще опитам.
Отделно, ще изкарам курсове за уеб програмиране, защото и тези води ме интересуват, а и в бъдеще ще мога да създавам проекти онлайн, с които ще се доближим до целта си.
Много се колебаех дали изобщо да споделя болката си с Вас, надявам се за разбиране и дано да си пишем за нещата от живота.
|
