  | 
					
						
  
	
		| 
			
			
			 
			
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		
			
				
			    | 
			      Полезно | 
			   
				| 
 Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена   
					 Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.  Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.  | 
			   
							  
		 | 
	 
				
		|   | 
	 
			
	
		| 
			
		
		
		
			
			 | 
 
 
					 | 
					
					  | 
					
	
		| 
		 | 
	 
	
		
						Споделена история от В чужбина  |   
			
			Носталгия по чубина или Стокхолмски синдром? 			
				преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 2269 пъти
			
			 
			Преди няколко години заминах да следвам в чужбина в малко градче с едва 37 000 души, но топ университет в своята сфера. Мисля, че е най-добрия в Европа даже по храни, биология и пр. В началото всичко беше еуфорично, но с времето липсата на семейството ми си каза думата. Скъсаха ме на няколко изпита (неподходяща и трудна специалност). Кандидатствах наново и ме приеха в друго уни, по-голям град (400 хиляди души). Там завърших. И на двете места климатът беше прекалено дъждовен и депресиращ (падна ми вит. Д там). Но сега след години като че ли ми липсва повече по-малкото градче. Беше някак по-зелено, природата винаги беше наблизо. Нямаше големи паркове, но около градчето имаше гори, поляни докъдето очите ти виждат. И там имах неприятни спомени, но в началото си беше много добре. Даже имаше и хълмове наблизо, рядкост за плоската като тепсия дъждовна страна. Някой чувствал ли е такава носталгия? Да ви липсва място където опитът ви не е уау а по-скоро горе-долу (дори повече долу)?
			 
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		| 
			
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		| 
			
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		| 
		
	
	
	
	
	
		
		 | 
	 
	|   |  
				
		
			
				
					Коментари | 
					 | 
				 
				
					   Вземи последните коментари по RSS  | 
				 
				
					|   | 
				 
				
					| 
						
					 | 
				 
			 
			
			
			
			 
						 
			
																				
					
																				 
						
							| преди: 4 години, 8 месеца hash: a5a4c1c6c0  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							2.   За Дания ли говориш? Мисля, че е носталгия по България, където и да се преместиш- все тая, не си щастлив/а там, някак не се чувстваш на място, разбираемо е. Помисли си струва ли си. Успех!  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 4 години, 8 месеца hash: 16b1e48eaf  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							3.   Като отидеш там, бъди сигурен че ше ти липсва трето място. “Не пий вода от мътни кладенци” ... Не хълмовете и поляните правят мястото, ами твоите асоциации с него, и най-вече хората. Предполагам от малкото градче са твоите първи асоциации с бъдещео ти, с многобройните възможностти пред теб, със надеждите... Човек винаги търси друг човек, или поне връзка с хората чрез нещо. Аз дълго време учех в чужбина, там завърших. На сходен климат като твоя, в вдин момент облаците ми се привиждаха като планини! Но не природата, не ме влечаха плитките разговори с моите приятели - с повечето, имах и един- двама с които си говорихме по-интересни теми... но тази формалност, изкуственост, липсата на принадлежност. Върнах се в БГ, дали заради специалността ми, или заради това че горе-долу се бях опазил да си остана идеалист, и нямах проблем да и намеря работа у нас. Чувствам принадлежност, радвам се на киселото мляко...А можех да остана там, имах вече работа вече след като завърших. Но ако бях останал след завършването, щеше да ми бъде много по-трудно да се върна. Ако можеш, и би предпирел една безразсъдно смела стъпка - пробвай в БГ!  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 4 години, 8 месеца hash: 041e146f67  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							4.   2 за Холандия.  А носталгията е по близките по-точно.  Това го чувствам и в друг град в България.  А държавата е Нидерландия.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 4 години, 8 месеца hash: bc499b0ebc  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							5.   Прави и ходи където ти харесва,  какъв синдром,  какво мрънкане.  И аз живея в чужбина в село и като отида в голям град,  съм стресирани.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 4 години, 8 месеца hash: c359fa666f  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							6.   Да,  и аз съм така.  Докато бях в Чужбина ми липсваше природата и климата в България.  Сега,  като съм в БГ ми липсва чуждата държава,  в която бях.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
										
					
					
					
					 ... 										
						
							| преди: 4 години, 8 месеца hash: 041e146f67  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							7.   3 единствената принадлежност, която чувствам в България е към родителите и семейството ми, с другите не е кой знае какво. Абе с една дума ако не са роднините БГ не е моето място. И онова не беше, но понякога ми липсва. Странно чувство. 
 
Автора  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 4 години, 8 месеца hash: 041e146f67  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							8.   3 от 2018 съм в БГ и съжалявам.  
От юни 2020 съм безработен с два езика и висше в София.  :(  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 4 години, 7 месеца hash: d500a024da  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							10.   По-скоро е носталгия.  Свиканл си с едно място,  лесно ти е било и сега ти се иска да се върнеш.  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
														
			
		 | 
	 
			
		| 
			
		 | 
	 
		| Коментари очaкващи одобрение: няма  |  
	| ... |  
	
		| 
											
			
				
				
			
			
		 | 
	 
 
  | 
					
					 |