Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Този въпрос го задавате през има-няма 2-3 седмици.
Да, бихме се върнали и вече сме се върнали!
Със заплата $7. 5К чисто ни е много "зле" тука! :)

7.   Не биха се върнали защото предпочитат навсякъде да говорят чужд език, не този на предците им и да бъдат с чуждо до страната име до живот. Колкото и добре да си интегриран ти си оставаш чужденец до живот.
Но всеки сам си решава. Които е емигрирал донякъде го разбирам, аз лично никога обаче не бих. Живея си добре тук, имам си собствено жилище, добър доход и добра професия.
Поздрави!

8.   Не. Ценят ми труда на Острова много повече. В България гледат как да те прецакат с по-малко пари, а цените в магазина са европейски. Никога повече.
Даже помагам на познати да емигрират. Колкото по-малко работещи в България, толкова по-добре.

9.   Не.
Така и не можах да преживея свинщината, мизерията, мръсотията, окепазяването на културни паметници, липсата на градоустройствен план и че прилича на индийски коптор, но цени като за Манхатън. Работя за по-малко пари, отколкото в България, плащам наем, а у нас имам собствено жилище, но гнусотията ми действа ужасно. Предпочитам да живея по-скромно, но в прилична държава... и да мога да дишам зимата.

10.   Може би във Варна като пенсионер. От София съм и там не става за гледане на деца.

11.   Тази година се връщам. В Мюнхен съм, имам много добра работа, но вече ми мина мерака.

Просто не е моето, хората са с различен манталитет, различни ценности. Личи си разликата с България и изобщо с Балканските страни, тук хората са учтиви, но студени, страшни индивидуалисти.

Няма го семейния уют, няма ги приятелствата и събиранията с близки. Животът е много делови и фокусиран върху работата, което не е лошо, разбира се, но в един момент писва.

Живея в четиристаен апартамент в центъра и взимам близо петцифрена сума като заплата в български левове. В София ще съм сигурно, на около 2000 заплата, тоест почти 5 пъти по-малко, но не ми пука.

Събрал съм достатъчно пари и тази година се прибирам.

12.   От време на време следя нещата, но не бих се върнал.

България е прекалено изостанала на всяко ниво... като се започне от манталитета, липсата на индивидуализъм, начина на мислене, инфраструктура, транспорт, технологии и т. н.

Прекалено късно е за всичко. България, особено с толкова посредствени политици, никога няма да достигне нивото на развитие на западните страни, т. е. оставането в България е загуба на ценно време, което никога няма да се върне! Очакването на новости и свежест в обществото от към подход, технологии и начин на функциониране, е мираж. Маслещите за себе си- да действат!

13.   Зависи. На този етап от моя живот, не, но не изключвам в бъдеще да си променя решението. А ето и причините, които ме задържат в чужбина:

1. От 20 години живея тук. Последните години от гимназията завърших тук. Две трети от моя живот съм прекарала тук, тъй че абсолютно съм се приспособила и нищо не ми липса. Чувствам се добре и за момента, Испания е моят дом. От България пазя скъпи спомени от детството, първите ми години в училище, на село, и т. н. Всяка година се връщам и прекарвам доста време. Ходя на екскурзии, културни мероприятия и подобни. Тъй че, така да се кажа, получавам най-доброто от България. Наясно съм, че ако се върна ежедневието ми изобщо няма да е това, което е през лятото.

2. Не бих изкарвала добри пари с моята специалност. Няма пазар. Работя в сферата на изкуството и за съжаление всички мои колеги в България, поне тези, които познавам лично, работят за нищожни заплати. Повечето имат по две работи, за да се издържат.

3. Манталитетът. Когато човек прекара цялата си младост извън страната, после трудно ще се приспособи и интегрира обратно. Стила на живот в България е доста по-различен и нямам предвид точно стандарта и цените. В момента живея в космополитен град и съм се приспособила към този начин на живот. Ако се върна в България на този етап от моя живот, със сигурност ще прекарам няколко месеца в шок докато асимилирам новата ситуация. И искам да уточня, че изобщо не приемам българския манталитет за грешен или "ганьовски", не ме разбирайте погрешно. Просто е различен. В испанския манталитет има определени неща, които много ме дразнят, но това е друга тема.

4. Климатът. Колкото и глупаво да звучи, обожавам снега, но не искам студа да е моето ежедневие в продължение на 6 месеца. А след 20 години живот в Испания, човек някак си се разглезва и свиква да ходи октомври месец по къси панталони, а март да се пече на плажа. Поне ако живееш в централна или южна Испания. На север е съвсем различно във всяко едно отношение.

5. Обичам да пътувам. А все пак връзките от Испания с останалия свят са по-многобройни, по-достъпни и по-евтини.

6. Последна и може би определяща: аз съм дете на смесен брак. Прекарах цялото си детство в България, вкъщи спазваме българските обичаи, българския език ми е първия роден език (родна реч омайва сладка), но винаги половината ми сърце ще бъде в родината на баща ми. В случаи като моя, където и да се намираш, знаеш че си далеч от скъпи за теб хора. Няма как да отида на определено място и да кажа "ще прекарам остатъка от живота си тук".

Но, както казах в началото, може би след време ще ми омръзне чужбината и космополитния начин на живот, ще ме налегне носталгията, ще зарежа работата си и ще реша да се върна към по-простичкия и спокоен живот в България. Човек се променя, приоритетите също. Мои познати, млади хора, се върнаха. И са доволни, поне за момента. Но истината е че работят в различни сфери от моята и перспективите им за добро финансово бъдеще са реални.

14.   Вече се върнах и си намерих веднага работа по специалността, по която работих и в чужбина, и преди да замина. Успех и на теб!

15.   Върнах се от чужбина и не мисля да заминавам отново. Тук искам да е семейството ми и да отгледаме децата си.
Ж

16.   Не.

17.   За жалост, аз не съм извън България. Завиждам на тези, които са заминали за чужбина. Искам да се махна от тук с 200. И главната причина не е парите, а манталитета. Аз не можах да се впиша да се социализирам тук. Чалгата и селянията са ми противни, но най са ми противни злобните хорица. Комплексарщината, себеизтъкването, селяндурите, отрепките, младите гамени. Всеки гледа да прецака другия и/или се радва на чуждото нещастие вместо да помогне. Случвало се е да чувам обиди по себеси от непознати зад гърбът ми. Повечето злобни дъртаци. Ей така просто, защото са злобари и мишки. Това не е цивилизовано общество. Обслужването тук отврат като се почне от здравеопазване и се стигне до образователна система. Дори някои продавачки в магазините са груби. Това не е цивилизовано общество. Просто осъзнах и аз, че на мене ми се гади от българите. До такава степен, че не искам да общувам с никой. Аз за 20 години така и не успях да си намеря свестни приятели тук. Тук са да се издигнеш в кариера трябва да имаш познати. Мога да пиша и за други неща мога да пиша много. Жал ми е че, интелигентните и добрите страдат от диктатурата на байганыовци. Ако се махна от България няма и да се връщам сигорно. Няма да ми липсват повечето хора. Просто не е заради парите при мен.

18.   Зесега - не. Защото съм в смесен брак (съпругът ми не е местен също! ) и кариерите и на двамата са тук. И най-вече, защото детето ни е родено тук и е още малко. След пенсиониране- не зная още. Но си идвам поне 2-3 пъти в годината поне за 2 седмици всеки път и имам собствен апартамент. Като и някои живи роднини.

Ж50

19.   Като гледм алчността на политиците, не смятам, че България ще се оправи скоро. Всъщност Бг няма позиция по нито един въпрос, който пряко я касае. Политиците са обикновени дупедавци на които малко им е обещано някъде, но те знаят че системата предполага големи кражби и несметни богатства- неща, които в други страни не биха могли да направят. И винаги след това го отнася обикновения отруден български човек. Не бих се върнал дори и като пенсионер защото ми е ясно че банките и малцинствата ще ме окрадат за нула време.

20.   "Никога не казвай никога" са казали хората. За момента, нямам желание да се връщам в България. Тук ми е много добре.

21.   Строго индивидуално е.
31г във Франция.
Нямам еднозначен отговор.
Просто е толкова сложно, че ще го разбереш само ако си минал през него.

22.   Едва ли.

Все още имам къща в България и ако се върна - няма да има нужда да работя, но - децата са тук, втората ми жена е местна и не знае български, а и се страхувам, че в моя малък град ще пукна от скука :)

Все пак - живота ме е научил, че всичко се случва. Хубаво е да знае човек, че има резервен вариант. :)

23.   Нормално е да живеете в чужда страна, и аз като нямах доходоносна работа мислех за временно заминаване в Ирландия. Но сега имам работа тук с добри пари да мога да си издържам семейството и друга песен запях. Най - важното е, че в работата си на мен и на служителите налагам да се отнасят професионално и любезно към клиентите, рейтингът ни в Гугъл е 5. Така че, зависи от това как човек се е справил в собствената си държава, като нямаш бъдеще тук отиваш навън да се пробваш. Човек като е млад и здрав всичко му се получава.

24.   Не.

25.   Подобно на н 13 съм и аз. Почти 20 г вече в Испания и я чувствам като мой дом.
България много се промени от как излязох от там, всичко надолу към по-лошо. Сантиметалните ми спомени нямат нищо общо с реалността днес.
Въпреки това още имам моменти, в които с умиление си спомням детството си там, но е минало, което само мога да разказвам на децата си като такова.
Говоря свободно няколко езика, в сферата на изкуствата съм, в България нямам никакъв шанс за нормален живот с моята работа.
Пътувам често из Испания и Европа, но в България ме е страх да ходя... Говоря за някакъв емоционален страх, действа ми много зле да гледам и чувствам упадъка, негативната енергия, която притиска и задушава.
Давам си сметка, че това е така защото още обичам онези сантиментални спомени от някога.
Още имам къща в един от големите градове, в идеален център е, така и сърце не ми даде да я продам и се сбогувам за винаги със страната, която си остава като една голяма любов за мен. Страната, не хората...
Та, няма еднозначен отговор, не знам. Бих казала НЕ, но така искам да е ДА. Според разумът ми - НЕ, в никакъв случай, никога, за нищо на света, а сърцето си иска там. Като токсична любов е моето към България въпреки, че обичам Испания като мой дом.
Хващам се последните две години особено, че си измислям резервни варианти за някога ако реша да се върна.
Примерно турски е един от езиците, които говоря макар и не свободно както другите, но пък е наблизо и мога да проуча там за развиване на бизнес с моята работа, някакви такива... явно вътрешно не искам съвсем да се откажа.
Ох, не знам, много от емигриралите ще ме разберат.

26.   Бях за малко в чужбина и се връщам само заради природата. Не мога да разбера как хората не оценяват този рай, който все още съществува в България. Да, и в другите държави има гори, планини, но не са същите родни, с които съм свикнал. Това го отдавам на факта, че дори живеещите в България хора не излизат от офиси и апартаменти в големия град. Език също не може да се замени. За всичко останало като манталитет, управление и тнт - трагедия. Освен това парите в чужбина за местния им стандарт не са много. Да споделят колко хора са направили бизнес в чужбина? . Единствено се забелязва повече сигурност и спокойствие. Но чужденците си остават винаги на второ място.

27.   Не! Ние сме тука в Германия от 14-15 години. Научихме езика, направихме си добри професии и детето ни се роди тука. С нея само на немски говорим, български не й трябва. Просто повечето са злобни, завистливи и те търсят само като са на зор или да си чешат егото. Откакто сме тука, не сме се връщали. Мислехме тази година да отидем за кратко, защото имаме роднини, които искат да видят детето ама все още го умуване. Там изглежда като военно поле ( града от който идвам) и за тея пари по-добре да отидем някъде на екскурзия, примерно Австрия.

28.   Докато такива продажни политици управляват държавата никога няма да се върна. Последния път си бях в Б-я в 2008 год. но като гледам на видео днешните политици какви идиоти са нямам намерение да дойда отново в родината си. Бих дошъл в БГ само ако партията БЪЗРАЖДАНЕ управлява държавата.

29.   Сега е 5. 5 млн говеда... Като се поразреди още малко до 55к, може би.

30.   Пеевски, Борисов и промяната се прегърнаха. ПП се прегърнаха с уж най-големите си врагове за пари. Това показва, че който и да влезе в БГ политиката прави зулуми. Върнах се 2019 и се надявам да намеря страна, където да емигрирам възможно най-скоро!

31.   Аз вече се прибрах. От Холандия. Стана адски скъпо, да не говорим ако има деца там. Хулим, че нямало държава, ама държавата сме ние. Заради нашата пасивност има такива като Пеевски, Борисов и тия новите лъжци. Защото ако бяхме гражданско общество, трябваше да се съберем 50 к души отвън пред парламента, когато имат заседание:
"Елате тука, вие защо излъгахте. Нали боко в затвора, сега защо с него коалиция, и бой, и ебан публично, и да ги ескортираме до летището с вечна забранана за прибиране.

32.   До 27. И какво лошо има в това детето ти да знае български. Моята дъщеря е родена също в Германия, мъжът ми е немец, и още от малка си говори и български. Научих я и да пише на български. Вече е на 22 години, студентка и много е горда, че знае и български, освен родния за нея немски, и двата чужди езика от гимназията. А на въпроса на автора - не планираме, в този момент, с мъжа ми да живеем в България, тук имам и хубава работа, и собстена къща, приятели. Ако успея да си организирам, както планирам, работата изцяло онлайн, бих живяла няколко месеца в годината в България на някое красиво място сред природата. За разлика от Германия интернетът в България е супер.

33.   Аз съм си в България от 2019 и мисля пак да заминавам. Но не знам къде. Не мога да избера и не искам да сгреша. Живял съм в 3 държави в чужбина и бих се върнал само в 1 от тях. Но пък може да има и по-хубави държави за мен от онази страна, където толкова много хора ме обичаха и бях нещо като известна личност. В родната София съм поредния бачкатор, а там ме снимаха по списания, водеха по телевизията и т. н. За съжаление не можах аз да обикна страната им, но съм им благодарен за любовта. Сега мисля да живея в съседна, по-уредена страна, но да работа пак там, защото там винаги имам подкрепа в проектите ми, каквато в София не срещам.

Аз съм от София, но в България бих живял само във или около Варна и може би Русе заради Австрийската архитектура и близостта с Румъния. Да живееш толкова близо до Букурещ ми изглежда интересно. А покрай София нищо интересно като чужди държави - тъпите кочини Сърбия и Северна Македония. Жалко, че ромите завзеха Русе. Във Варна като че ли има повече интересни позиции за работа. В София твърде много връзкари има, че да те допуснат. В София има само бачкаторска работа или 9 до 5 в някой офис.

34.   Не се връщай! Казвам го като човек, който някога е допуснал грешката да се върне.

35.   В чужбина работих с български в офис на голяма компания и взимах над среднта заплата за страната. Тук в София постоянно съм под средната, въпреки, че имам престижно образование от Западна Европа и знам 2 чужди езика и работя с френски. Съжалявам, че се върнах и си пропилях младостта за тази неблагодарна държава България!

36.   Номер 33, по коментара ти си личи, че дори не си стъпвал в Русе.
Русе прилича като град след бомбардировка по време на Втората световна и добре, че са въпросните 5 сгради виенска архитектура да не изглежда съвсем като Харков в момента. Изключително лоша инфрасктруктура, а ромите не са го превзели. Малко повече почнаха да прииждат турци от разградските села последните години, но нищо повече. В Русе не идват да живеят, а само бягат от него, защото няма какво да правиш, освен да бачкаш шивачка, сервитьорка, продавачка в някой супермаркет за жените или за мъжете бачкатор в някой от трите-четири завода с отровно производство или такси Русе-Букурещ (включително и на черно таксита). Връзка с Букурещ няма, освен ако не ти се дават 140-160 лв в посока за такси

37.   36 ами благодаря, че ми каза, значи остава само Варна или чужбина, като клоня на второто тогава. София НЕ става за живот - отровен въздух, над много квартали и дори част от центъра прелитат ниско самолети - шум и мръсотия. Работа има, но ако не си ИТ, приближен до власта, връзкар си третиран като нищо. Миналата седмица пак имаше интриги и заяждания на работата. Писна ми да си пропилявам младостта за тая държава, честно!

38.   Към 32 от 27.
Нищо лично, но хората които познаваме и градът, от който идваме не са добри. За нас повече би ни помогнало да нямаме контакт с такива хора. Все те търсят за пари назаем или преводи и работа да им търсиш. С мъжа ми говорим на български ама за дъщеря ни е важно да научи немски и английски. Български не виждаме смисъл, защото едвам ли ще се връщаме.

39.   Не, не бих, защото България е държава със славно минало, но н виждам особено светло бъдеще в нея. Аз съм си тук, в София и съжалявам, че се върнах. По-добре да бях изтеглил семейството си там. Тук оня ден един без причина ме изблъска на тротоара и се заканваше да ме бие. Масово карат друсани и пили, самолетите минават над редица квартали и тровят населението.

40.   Правя всичко възможно да се върна. Купил съм си апартамент и вече мога да си прехвърля бизнеса в БГ. Предполагам до октомври тази година ще седя тук във Великобритания.
Всички говорят, че България била зле, но истината е че Европа вече е тоталното гето, без никакво здравеопазване, полиция и с безумна инфлация. Вече почти няма разлика от живота в Бг през Виденовата зима. И по-зле ще става, за да наложат тоталитарното си управление.

41.   Не, щото хората са криваци и визуално не ми харесват

42.   Да, много искам да се върна но не мога. Цялото ми семейство е в чужбина. Връщам се ваканциите и със сълзи на очи и нежелание си заминавам обратно. Няма по-хубаво място от България. За съжаление съпругът ми е против връщане в България заради куп неща и е прав. Мъчно ми е, че трябва да бягаме от една красива страна, която нито е във война нито е бедна нито има някакви бедсъвия. Страна с красива природа, добри хора, но наивни и чакащи все някой да ни оправи. Ако сами не се оправим няма никой да ни оправи.

43.   Да, но твърдо НЕ в София и Пловдив. Въобще май само някъде на морето бих живял или във и около Велико Търново.

Цяла Западна България от Видин през София до Кулата е отврат, в смисъл има лоша енергия и хората са зли.