Еднообразен живот без приятели
преди: 1 месец, 16 дни, прочетена 905 пъти
Живеем в чужбина със съпругата ми. И двамата работим, имаме дете, но живота ни се върти буквално покрай работа и в къщи. Нямаме никакви приятели и никакви странични занимания. Преди години имах много добър приятел, който имаше сервиз, понеже и на мен колите са ми хоби и ходих често да му помагам. Той обаче почина преди 2 години. Беше страхотен човек, и единствения ми приятел тук за толкова години. Адски пусто ми е без него и понякога плача за него. Опитвали да сме да завържем приятелства с други хора, не се получава. Майка ми и баща ми имаха доста контакти и приятели. Чудя се на тях как им се получаваше, а на нас не. Имаме план за връщане в България, обаче не е сега момента. Когато се прибера макър и за 10 дена в България, там ям и пия с повече хора за 10 дена от колкото тука за 5 години. Гледам в социалните мрежи видеа от България постоянно хората се веселят, ядат, пият, пеят, играят или са на някакъв събор за автомобили и си правят густото. Тук, ако имаме някакво свободно време, взимаме колата и отива примерно да посетим някой град или природен парк. Обаче и това писва. Освен, което си ствува и пари такива разходки, пък имаме и финансови задължения, които те първа трябва да се управят. На работа, там пък положението е още по-зле. Работя само с хора дето айкюто им е колкото външната температура през февруари, интриганти завистници и неблагодарни шефове. В България имах приятели, тук не знам защо не ми се получава. Може би с възрастта човек по-трудно намира приятели. Не може да живеем като скотове, който твърди обратното значи е луд. Наскоро се обадих на мой приятел от България от 10 години не го бях чувал, и честно казано се притесних за него, нямах му актуалния телефон, но през втори трети човек успях да го намеря. С роднините положението е още по-зле. Освен със сестра ми, която е страхотен човек и много обичам. С нея се чуваме всеки ден по два пъти. Другите се едни нехранимайковци. Братовчедка ми и леля ми живяха при нас 4 години без да плащат една стотинка, ако не бяха майка и баща ми щяха да бъдат клошари. Аз и пратих на същата тази леля пари за билет да отиде на гурбет, че тънеха в мизерия. Един път, когато бях в България им се обадих да карам с тях нова година, не било удобно. Сега леля ми от както е на гурбет дръпнаха малко и се надуват. Едно, , Честита Коледа, , не са ми пратили по месенджър. Пък аз имам една втора братовчедка на баща ми, направи страхотен жест за нас преди години, винаги като си отида в България минавам през у тях и и нося някакъв подарък от тук. И до като съм жив ще и нося подаръци. Сега има внуче и този път може да взема нещо и за малката. Наистина имахме проблем тогава и едно голямо Евала искам да и кажа.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 16 дни hash: 58ec9bb42e

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Винаги е така, не се цени това, което имаш. Навремето бях един от тези с многото приятели, познати, забавления, но живота ме научи. Някога пак имаше опция за добри приятелства, сега е дефакто почти невъзможно. Тези сега дето се веселят в компании, ги обединява общото нещастие, общото бръщолевене и общата верификация. Така тези хора са длъжни да са в тази компания, да спазват правила да се харесват един на друг, макар че изобщо не е така, да следват едни правила, брой излизания, обща простотия и почти винаги тези бе са тези с парите, тези които градят, тези с добро ментално състояние. Така че това което виждаш е илюзия, с това че ти трябва някой за нещо, само говори че сам не можеш да се справиш, което значи че или не опитваш достатъчно различни неща, или нямаш спокойствие в мислите.

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: 1d049b8867

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

2.   Поредния заблуден хората в България ядат и пият, социални мрежи, ами ти като постнеш снимки от някое красиво място и ге са възхитени и завиждат като теб, какъв прекрасен живот в чужбина имате. Като те чета с това густото в комбинация с това колко другите са тъпи и сравнение с температурата навън ти казвам, че тази твоя злоба и проекция ти пречи и защо мислиш, че ти си най-умния.

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: 68ae248ba2

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Ами номер 2, авторът не е злобен. Натрупало му се е да е без приятели.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 16 дни hash: d1f4ded616

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Ееее най накрая да напише някой една истинска тема. Е тва е истината за семейния живот и живота в чужбина. Скука и самота. Всички тека се правят на много готини и печени, все едно са постигнали много в живота, а реално ем е гаден и скучен. Проблемът е и във вас донякъде, явно сте претенциозни за приятели и много ги подбирате. Трябва буквално наред с всеки да се опитвате да завържете контакт и ще стане. Аз съм живяла в Холандия. Имах гаджета, приятелки не, на то беше коранавирус тогава. И таже тогава хванах гадже. Така че има начини. Едната мьсто е групов спорт и там се заприказваш, може и в съблекалните мъжките. Другото е на обществени места и третото е в сайтове за запознанства, ама там е за секс ако търсиш и последната е чрез познати не познати или ако работиш нещо което е свързано с контакти с хора.

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: eaca62bd48

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

7.   И аз живея в чужбина и аз съм в подобна ситуация, обаче не ми липсва веселбата в България. 8 години съм тук, отначало имахме доста приятели, които сега не са тук. С местните така и не се сближих, може би защото ние пътуваме много- лятото сме 2 месеца на море в България, зимата месец в Тайланд, между тях още няколко почивки. Та, този начин на живот ми харесва, когато съм си вкъщи се отдавам на работа активно, буквално. Но аз много си обичам и харесвам работата и това ми доставя удоволствие. Наскоро бях на рожден ден на приятел в България- много весело- музика, наздраве около 124 пъти, танци... но аз усетих, че съм отвикнал и още повече, че алкохол практически не пия (рядко и то само за наздраве). Някак не се вписвам, но не го казвам с лошо, всеки сам си избира как да си живее живота. Когато живеех в България имах страшно много срещи, купони, веселби. Бя на висока позиция и мечтан гост на доста банкети. От хилядите т. нар. приятели сега останаха 10тина, може би 15. Много се радвам за този естествен филтър, защото енергията ми отива за по-полезни за мен неща. Парите, които изкарвам си ги харча за почивки за мен и семейството ми и това ми дава стимул да продължа да го правя. Успех!

 

...